по НОХД № 255 / 2018 година

Производството е при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия М.П.Ш. за това, че на 22.08.2018 година в град Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи – пари - сумата от 175,00 лева, от владението на „Експрес Мъглиж“ ООД, град Мъглиж, без съгласие на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1, връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Граждански иск не е предявен за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия за престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

При определяне на наказанието намира, че следва да се вземат предвид като смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието, самопризнанието на подсъдимия, оказаното съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина и сравнително невисоката стойност на отнетото имущество, а като отегчаващи – наличието на множество регистрирани предишни противоправни прояви и недобрите му характеристични данни.

Предлага да му бъде наложено наказание по чл. 194, ал. 1 от НК и след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, предвидена за непълнолетните извършители, какъвто подсъдимият е и към момента на извършване на деянието, и към настоящия момент - и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК, съответно намалено с 1/3 на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото: лишаване от свобода в размер около минимума на посоченото в законовия текст, като на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок също в размер между минимума и средата на предвиденото, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК от определеното наказание лишаване от свобода да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР на 24.08.2018 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Сочи още, че за подсъдимия са налице основанията за групиране на наказанията по настоящото дело и по НОХД № 8217 / 2018 година и НОХД № 8329 / 2018 година – и двете на Районен съд – Пловдив, тъй като деянията по трите дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и предлага на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК да му се определи едно общо най-тежко за изтърпяване наказание лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години.

Моли подсъдимият да заплати направените по делото разноски за съдебнопсихиатрична експертиза, за служебна защита в досъдебно и съдебното производство и за явяване на вещо лице в съдебно заседание.

Защитникът на подсъдимия адвокат М.Б.М. *** счита, че са налице условията за приложение на чл. 55, ал. 1, буква Б от НК и моли да бъде заменено предвиденото наказание лишаване от свобода с пробация, а в случай че Съдът реши да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, моли за определяне на най-ниския предел на наказанието лишаване от свобода с оглед на всички смекчаващи вината обстоятелства, изтъкнати от Районна прокуратура - Първомай. Намира, че осъжданията на подсъдимия по двете дела на Пловдивския районен съд и налагащото се групиране на наказанията на основание чл. 23 от НК не може да задължи съдебния състав да определи наказание лишаване от свобода и по настоящото производство.

Подсъдимият М.П.Ш. се присъединява към адвоката си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти и обещава повече да не повтаря такъв вид постъпка.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият М.П.Ш. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, работник в „Макдоналдс“ в град Пловдив, с адрес: *.

На същия до момента е ангажирана наказателна отговорност с два влезли в сила съдебни акта на Районен съд – Пловдив, както следва:

1. Със Споразумение № 1130 / 27.12.2018 година по НОХД № 8217 / 2018 година, влязло в сила на 27.12.2018 година, за извършено на 12.11.2018 година престъпление по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на две години, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, като на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето на задържан по чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от НПК, считано от 13.11.2018 година до влизане на съдебния акт в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

2. Със Споразумение № 6 / 07.01.2019 година по НОХД № 8329 / 2018 година, влязло в сила на 07.01.2019 година, за извършено на 19.04.2018 година престъпление по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

Около 14:00 часа на 22.08.2018 година непълнолетният М.П.Ш. и сестра му (с неустановена по делото самоличност) пристигат с влак в град Първомай, област Пловдив. по предварителна уговорка на жп гарата ги очаква свидетелят А.А.Г., с когото сестрата на подсъдимия живее на съпружески начала. В разговор подсъдимият и сестра му се оплакват, че нямат пари, свидетелят им предлага да заложат неговата уредба, но те отказват.

Подсъдимият иска А.Г. да му покаже казино в града, тръгват към центъра и в игрална зала „Изида”, стопанисвана от „Експрес Мъглиж“ ООД – Мъглиж (с управител свидетеля И.Т.Т.), влизат двамата мъже, а по-късно и жената.

На смяна като крупие работи свидетелят П.С.К..

Подсъдимият сяда да играе на една от машините, свидетелят Г. придружава жена си до тоалетната, след което двамата сядат на бара.

Не след дълго подсъдимият, изгубил заложените пари, се присъединява към тях и забелязва на рафт от вътрешната страна на бара оставени пачки пари, подредени на купчинки по номинална стойност. Споделя това със свидетеля Г., но той го предупреждава да се махне от там.

Подсъдимият не се вслушва в съвета и след като сестра му и мъжът й тръгват да излизат от залата и тъй като на бара няма никого, той се уверява, че никой не го гледа и взема няколко банкноти от купчинката: с номинал 20, 10 и 5 лева, и излиза.

По-късно тримата се придвижват с влак в град Пловдив, където на жп гарата подсъдимият показва откраднатите парите на обща стойност 175,00 лева, и отиват в казино, където Ш. изиграва част от сумата.

След края на работното си време свидетелят П.К. и колегата й, който я сменя, изготвят отчет на оборота и установяват липсата на 175,00 лева, за което са сигнализирани органите на реда, които след проведени оперативно-издирвателни мероприятия установяват извършителя и го задържат по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, считано от13:00 часа до 16:40 часа на 24.08.2018 година.

Съгласно изготвената съдебнопсихиатрична експертиза (л. 82 – л. 86 от делото), подсъдимият М.П.Ш.:

· не страда от психично заболяване, не е лекуван и не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към Център за психично здраве - Пловдив;

· към датата на извършване на престъплението – 22.08.2018 година, въпреки непълнолетието си, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;

· може да възприема правилно обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях по време на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса.

В съдебно заседание експертът поддържа изготвеното заключение.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: Сведение характеристика (л. 16 – л. 17 от делото), Справка за съдимост (л. 88 - л. 89 от делото), заповед за задържане на лице (л. 4 от досъдебното производство), справка в АИС на МВР (л. 20 от досъдебното производство), справка за актуално състояние за ощетеното юридическо лице (л. 21 – л. 23 от досъдебното производство), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството им на обвиняем на досъдебното производство (л. 10 от дознанието) и от показанията на свидетелите (л. 11 - л. 14 от досъдебното производство) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Експертизата се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

При обсъждането на събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, настоящата инстанция не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци на чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 22.08.2018 година в град Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнема чужди движими вещи: пари – сумата от 175,00 лева, от владението на „Експрес Мъглиж” ООД - Мъглиж, без съгласие на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна с действията си М.П.Ш. реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от ощетеното юридическо лице без съгласието на ръководството, като прекъсва владението върху парите и успява да установи своя фактическа власт.

От субективна страна престъплението, предмет на делото, е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици – подсъдимият е непълнолетен, но може да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, съзнава общественоопасния характер на стореното, предвижда и иска настъпването на общественоопасните последици.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото наказание, предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:

За подсъдимия са налице смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието, самопризнанието и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство за разкриване на обективната истина, както и сравнително невисоката стойност на отнетото имущество. Но се отчита и наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства: 21 регистрирани предишни противоправни прояви все за престъпления против собствеността, за което с Решение на Окръжен съд – Пловдив е настанен във възпитателно училище-интернат, както и последващи 2 осъждания за грабеж.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че най-справедливо би било на М.Ш. да бъде наложено наказание по чл. 194, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК между минимума по чл. 39, ал. 1 от НК, тъй като в специалната разпоредба на закона не е визиран минимум, и средата на наказанието за основния състав на кражбата, след редукцията за непълнолетните по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на осем месеца.

С оглед на чистото съдебно минало на подсъдимия към инкриминираната дата Съдът намира, че целите на наказанието биха се осъществили и без реалното му изтърпяване, за което на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66 от НК изпълнението може да бъде отложено с изпитателен срок, но в максималния законов срок, предвид лошите характеристични данни - три години.

От определеното наказание лишаване от свобода следва на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК да се приспадне времето, през което подсъдимият е задържан за срок от 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР на 24.08.2018 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Определено по този начин, наказанието съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното му и имотно състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

Съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя наказание за всяко отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях, като правилата са приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди.

За подсъдимия М.Ш. са налице тези условия за наказанията му по настоящото дело и определените му със Споразумение № 1130 / 27.12.2018 година по НОХД № 8217 / 2018 година на Районен съд - Пловдив, влязло в сила на 27.12.2018 година и Споразумение № 6 / 07.01.2019 година по НОХД № 8329 / 2018 година на Районен съд - Пловдив, влязло в сила на 07.01.2019 година, тъй като престъплението, предмет на настоящото дело, е извършено преди да има влязъл в сила съдебен акт по което и да е от тях. Наложеното му по настоящото дело наказание и тези по посочените споразумения могат да се групират, като му се определи едно общо, най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, което не е необходимо да бъде търпяно реално, и целите по чл. 36 от НК биха се изпълнили с отлагане на изпълнението на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66 от НК за срок от три години.

На основание чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК от определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което М.Ш. е задържан, както следва:

§ по НОХД № 8217 / 2018 година – по чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от НПК за времето от 13.11.2018 година до влизане в сила на Определението за одобряване на постигнатото споразумение, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода;

§ по НОХД № 255 / 2018 година – по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР на 24.08.2018 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият М.П.Ш. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Първомай сумата от 191,20 лева за съдебнопсихиатрична експертиза и явяване на експерт в съдебното производство.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Районен съдия: (п)

СЗ