№ 43

 

град Първомай, 11.09.2019 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 99 по описа на Съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0325-000279 / 15.04.2019 година на Началника на Районно управление „Полиция“ към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на П.П.П., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата.

В Жалбата си П.П.П. моли за намаляне на административните наказания. В съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат Н.Ш.Б. от Адвокатска колегия - Пловдив моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в Жалбата, алтернативно – наказанията да бъдат намалени, тъй като от свидетелските показания и от приложената Справка за нарушител / водач е видно, че жалбоподателят няма други нарушения на правилата за движение по пътищата, доброволно се е явил и е съдействал на органите на реда.

Въззиваемата страна, Районно управление на МВР - Първомай, редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по Жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а по същество искането за намаляне на наказанията е основателно.

 

От фактическа страна:

За времето от 08:00 часа до 20:00 часа на 10.03.2019 година полицай Г.Н.К. и негов колега са дежурен автопатрул и на улица „Александър Стамболийски” в град Първомай, област Пловдив, работят по безопасност на движението, когато около 18:25 часа към тях се задава син мотоциклет „Кавазаки Нинджа 3Х-9Р“ с рег. № ***. Органите на реда подават стоп палка, но мотористът не спира, а ускорява и продължава движението си.

По регистрационния номер е издирен собственикът на моторното превозно средство – П.П.П., който признава, че на инкриминираната дата е и водач на мотоциклета.

След разговор с колегата си, опитал да спре водача, и запознаване с изготвена по случая докладна записка, три дни по-късно младши автоконтрольор Г.Д.Г. (актосъставител) кани нарушителя в Районното управление, където П.П. разказва, че не спира, заради притеснение, че на инкриминираната дата не носи документите си и в негово присъствие му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение № 279 / 13.03.2019 година (бланка серия АА № 171744).

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция като свидетел актосъставител, които се кредитират като обективни и логични, и от приложената по надлежния ред административнонаказателна преписка.

 

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 103 от Закона за движение по пътищата, съгласно чийто текст: При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Точно е посочена и следващата се за нарушението санкция по чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението и в случая няма спор, че около 18:25 часа на 10.03.2019 година П.П.П. е водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.

Санкциите са в границите на посоченото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, но според настоящия състав не са съобразени с изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и наложени в максимален размер, не отговорят на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Нарушението по чл. 103 от Закона за движението по пътищата е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат – от обективна страна е достатъчно водачът да не да изпълни указанията на контролния орган да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от служителя място. Но с оглед на засегнатите обществени отношения, свързани със законосъобразното упражняване на правомощията на орган на власт при изпълнение на служебните му функции, това нарушение е със средна към висока степен на обществена опасност.

От друга страна, установява се, че при управление на кавазакито на инкриминираната дата П.П. в нарушение на чл. 100, ал. 1 от Закона за движението по пътищата не носи у себе си изискуемите документи, но от приложената към преписката Справка за нарушител / водач е видно, че жалбоподателят е правоспособен за моторно превозно средство от категории В, М и АМ от 2011 година и до момента няма никакви нарушения на правилата за движение по пътищата – достатъчно основание да се счете обществената му опасност за ниска, за което специалната и генералната превенция да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани биха се изпълнили и с предвидените по Закона минимални наказания – 50 лева глоба и 1 месец лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

Нарушението, описано в Акта за установяване на административно нарушение и Наказателното постановление, е конкретизирано по време, място и извършител и са изпълнени всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са издадени от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515 / 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

 

РЕШИ:

 

Изменя Наказателно постановление № 19-0325-000279 / 15.04.2019 година на Началника на Районно управление „Полиция“ към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на П.П.П., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата, като намаля наказаниятаглоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Районен съдия:                             (п)               

СЗ / ВХ