№ 42

град Първомай, 11.09.2019 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

разгледа докладваното от съдията АНД № 90 по описа на Съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0325-000181 / 28.03.2019 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на основание същия текст от Кодекса е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

П.Х.Х. моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено в противоречие на закона и въз основа на недействителен акт за установяване на административно нарушение, заради липса на задължителни атрибути. Редовно призован за съдебно заседание на въззивната инстанция, жалбоподателят не се явява да упражни лично правото си на защита, а чрез процесуалния си представител адвокат Т.В.П. от Адвокатска колегия - Пловдив поддържа Жалбата за отмяна на атакуваното Наказателно постановление с посочване на допълнителни доводи.

Въззиваемата страна – Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по Жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, но не по изложените защитни аргументи.

От фактическа страна:

От 08:00 часа до 20:00 часа на 16.02.2019 година младши автоконтрольор при РУ на МВР - Първомай полицай Т.А.Х. (актосъставител) и негов колега са на смяна дежурен автопатрул и в изпълнение на задълженията си по контрол на безопасността на движението са на установъчен пункт на кръстовището на улица „Патриарх Евтимий“ с улица „Капитан Бураго“ в град Първомай, област Пловдив. Двамата са униформени, автомобилът им е с отличителни знаци на полицията.

Около 13:30 часа Т.Х. *** идващ към него мотоциклет Kawasaki ZX 6 R с ДК № *** и го спира със стоп палка. При документална проверка е установено, че водачът на кавазакито (собственост на В.Д.Х.) е П.Х.Х., който представя свидетелството си за управление и част ІІ на талона за регистрация на моторното превозно средство, но не и полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Чрез РСОТ таблет, служещ за отдалечена проверка, по връзка с Гаранционния фонд органите на реда констатират, че в момента мотоциклетът няма валидна активна задължителна застраховка.

На място в присъствието на водача е съставен и му е връчен Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия АА № 171858), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител, които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно се сочи нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, съгласно чийто текст: Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв., като нормата инкорпорира в себе си както задължителното правило на поведение, така и следващата се за неизпълнението му санкция – съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, защото е строго определена от законодателя и Началникът на Районно управление на МВР - Първомай не може да преценя размера й.

От доказателствената съвкупност е безспорно, че на 16.02.2019 година П.Х.Х. управлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата и видно от сайта на Гаранционен фонд (http://guaranteefund.org/bg/) към инкриминираната дата Kawasaki ZX 6 R с ДК № *** няма активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

И Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентен орган, съгласно чл. 647, ал. 1, предложение 2. и ал. 2, предложение 3. от Кодекса за застраховането в съответствие със Заповед № 317з-3985 / 22.10.2018 година на Директора на Областна дирекция на МВР - Пловдив и са несъстоятелни изложените доводи за съществено нарушаване на процедурните законови правила при съставяне на двата документа, включително за изписване като нарушена разпоредба „чл. 683, ал. 3“ от Кодекса за застраховането в Акт № 181 / 16.02.2019 година (бланка серия АА № 171858), какъвто текст изобщо липсва в нормативния акт, вместо „чл. 638, ал. 3“ от Кодекса.

За да е налице съществено процесуално нарушение, то следва да води до накърняване на правото на защита на наказаното лице, а нито едно от визираните в Жалбата нарушения при съставянето на Акта – неизписване на възрастта на П.Х. и на местоработата му, не е от тази категория.

Що се отнася до констатираната в разрез с императива на чл. 42, т. 5 от ЗАНН грешна квалификация на нарушението, тя касае Акта за установяването му, а съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление може да се издаде и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което е сторено в случая – от доказателствената съвкупност е безспорно, че на 16.02.2019 година П.Х.Х. управлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата и видно от сайта на Гаранционен фонд (http://guaranteefund.org/bg/) към инкриминираната дата Kawasaki ZX 6 R с ДК № *** няма активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Защитата се организирана с оглед на описаните в акта за установяване на административното нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление факти, а не с оглед дадените правни квалификации на нарушението и в Наказателно постановление № 19-0325-000181 / 28.03.2019 година се съдържа подробно описание на нарушението и на обстоятелства, при които то е извършено, позволяващо на дееца да разбере в достатъчна степен за какво подлежи на санкция и ефективно да организира адекватна защита на правата си.

Друг би бил въпросът ако е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението – след съставяне на акта за установяване на административното нарушение да се вменят в отговорност нови факти с наказателното постановление, които не са известни на дееца до този момент и по които той не се е защитавал, но случаят не е такъв, а описаното в Акт № 181 / 16.02.2019 година (бланка серия АА № 171858) извършено от П.Х.Х. деяние осъществява фактическия състав на визираната в диспозитива на Наказателно постановление № 19-0325-000181 / 28.03.2019 година законова норма на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Въпреки горното, атакуваното Наказателно постановление следва да се отмени, тъй като с оглед на конкретиката на деянието е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК (приложим по аргумент на чл. 11 от ЗАНН).

Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 12.07.2007 година по н. д. № 1 / 2007 година на ВКС преценката за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН е задължителна и се прави по законосъобразност и щом като административнонаказващият орган в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН не е извършил тази преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, е налице основание за отмяна на наказателното постановление.

Настоящият състав намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за вмененото на П.Х.Х. в отговорност нарушение.

Видно от приложената към административнонаказателната преписка Справка за нарушител / водач жалбоподателят е правоспособен за моторно превозно средство от категории В и М от 2014 година, за категория А2 от 2015 година и за категория А от 2017 година, като до момента няма нито едно нарушение на правилата за движение по пътищата и едно за същото нарушение по Кодекса за застраховането, предмет на настоящото производство, извършено през 2017 година, глобата по което е платена. Същевременно по преписката е представена Застрахователна полица № BG/22/119000528646 / 16.02.2019 година за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. още на инкриминираната дата, след установяване на нарушението е изпълнено законовото предписание по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.

Тези основания са достатъчни да се счете обществената опасност на жалбоподателя като изключително ниска и случаят за инцидентен, а доколкото нарушението е факт – не е спазена императивна разпоредба на Кодекса за застраховането, актът на наказващия орган следва да се счита за писмено предупреждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 19-0325-000181 / 28.03.2019 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, като същото се счита за писмено предупреждение по чл. 28, буква А от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Районен съдия: (п)

СЗ / ВХ