№ 20

град Първомай, 17.05.2019 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

разгледа докладваното от съдията АНД № 13 по описа на Съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0325-001001 / 07.12.2018 година на Зам.-началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на А.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 150 от същия закон.

А.К.Г. чрез процесуалния си представител адвокат А.Г.А. *** моли Наказателното постановление да бъде отменено по съображения, изложени в Жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по Жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

На 11.11.2018 година от 08:00 часа до 20:00 часа младши автоконтрольор Я.Г.Д. (актосъставител) и колегата му К.Б.С. (полицай по охрана на обществения ред) са на смяна и изпълняват задълженията си по контрол на безопасността на движението на установъчен пункт в село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, на изхода за село Православен. Двамата са униформени със светлоотразителни жилетки и със служебен автомобил с отличителни знаци.

Преди обяд на инкриминираната дата А.К.Г. и Г.З.Д., с чиято дъщеря жалбоподателят живее на съпружески начала, тръгват с автомобила на Д. – „Опел Астра” с ДК № ***, от село Виница за село Бала река с прикачено ремарке, за да услужат с него на З.Х.Д. и съпруга й, от които преди това са го купили, като пътното превозно средство е натоварено със зеле, което смятат да им подарят.

Към 10:20 часа на инкриминираната дата опелът пристига в село Виница, но на улица 2 до № 79, щом водачът му вижда органите на реда, спира и след около минута потегля назад. Полицаите се усъмняват, че маневрата най-вероятно е свързана с някакво нарушение на правилата за движение по пътищата и тръгват след колата със своя служебен автомобил, а през това време опелът се отклонява от пътното платно, навлиза в сметището на крайпътна затревена площ, спира до изсипани строителни отпадъци и от шофьорското място слиза А.Г., а от дясна предна врата излиза Г. Д..

Д. и С., които ги следват до този момент и виждат кой управлява астрата, решават да изчакат моторното превозно средство да се върне отново на пътя и тогава да извършат проверка. Застават на незабележимо за жалбоподателя и тъста му място и ги наблюдават известно време да се разхождат безцелно по купчини пръст из сметището.

След малко Г. и Д. отново се качват на автомобила си и потеглят, а полицаите, които не забелязват при това тръгване кой е зад волана, ги следват, като се движат успоредно на тях по пътната мрежа, докато опелът от затревената площ пресича главния път, свързващ селата Бяла река и Православен, и малко след това органите на реда го откриват паркирал пред дома на З.Д. и съпруга й на улица * № ** в селото.

Когато пристигат Д. и С., Г. и Д. са вече извън колата си. Актосъставителят иска документите за проверка на жалбоподателя, но той отказва, започва да се държи грубо, заявява, че не е управлявал, и се обръща към тъста си да представи неговите документи, защото астрата е негова, той знаел къде са документите и той я е карал. Д. също твърди, че сам си е управлявал автомобила и се опитва да даде своите документи, но полицаите не ги искат, а през това време от дома си излизат З. и съпругът й и виждат случващото се.

Заради афектираното си поведение и отказа да се легитимира по всякакъв начин А.Г. е отведен принудително в РУ на МВР - Първомай за установяване на самоличността му, като, докато е в патрулния автомобил, казва на Я.Д., че и преди го е установявал да управлява моторно превозно средство без свидетелство за управление, защото няма такова, и актосъставителят вече си обяснява грубото отношение към него.

В Районното управление пристига и Г. Д. с опела си. Регистрационните табели на автомобила му са свалени, а на жалбоподателя, след установяване на самоличността му чрез справка в АИС на МВР, в негово присъствие е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия АА № 102765), който той отказва да подпише, удостоверено с подпис на свидетел.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели Я.Г.Д. и З.Х.Д., частично от показанията на Г.З.Д. и приложената административнонаказателна преписка.

Не се кредитират показанията на Г. Д. в частта, в която заявява, че не зет му, а той е управлявал през цялото време на инкриминираната дата „Опел Астра” с ДК № ***, а настоящият състав намира думите му за изказани с цел да се постави в услуга на жалбоподателя, предвид близките им отношения, за да избегне А.Г. следващата се за неправомерното му поведение административнонаказателна отговорност. Тези твърдения на Д. са в противовес и с показанията на Я.Д., като те не се опровергават от заявеното от З.Д., че пред дома си вижда на шофьорското място тъста на жалбоподателя, защото актосъставителят е категоричен – наблюдава с колегата си астрата през цялото време от маневрата й на улица 2 до № 79 до спирането й на сметището в селото, когато иззад волана й слиза А.Г..

В останалата част Съдът приема гласната доказателствена съвкупност като обективна и непротиворечива, кореспондираща на писмената такава, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

По фактически установеното настоящата инстанция намира, че от наказващия орган правилно се сочи нарушение по чл. 150 от Закона за движение по пътищата, чийто текст визира: Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4, а е безспорно, че на 11.11.2018 година А.К.Г. управлява лек автомобил „Опел Астра”, без необходимата правоспособност.

Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на санкционната норма по чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, като текстът инкорпорира в себе си и задължителното правило на поведение.

В съответствие с текста на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН наказанието е в границите за предвиденото нарушение, като според настоящия състав санкцията е занижена, предвид че до момента на А.К.Г. вече е ангажирана административнонаказателната отговорност за такова нарушение с три влезли в сила Наказателни постановления (видно от представената по делото Справка за нарушител / водач) – № 2938 / 29.11.2001 година, № 10255 / 04.08.2004 година и № 18-0325-000146 / 19.03.2018 година, като по нито едно от тях глобата не е платена, но с оглед на забрана за reformatio in pejus – влошаване на положението, когато производството се развива само по жалба на наказаното лице, Съдът не може да се произнася в негова вреда.

Нарушението, описано в Акта и Наказателното постановление, е конкретизирано по време, място и извършител и са изпълнени всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са издадени от компетентен орган, съгласно Заповед № 317з-4636 / 30.11.2018 година на Директора на Областна дирекция на МВР - Пловдив (във връзка със Заповед № 8121з-515 / 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи) във връзка с чл. 26 от Правилник за устройството и дейността на министерството на вътрешните работи (приет с ПМС № 207 / 18.07.2014 година, в сила от датата на обнародването – ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 година).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 18-0325-001001 / 07.12.2018 година на Зам.-началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на А.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 150 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Районен съдия: (п)

СЗ