№ 12

град Първомай, 15.03.2019 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

разгледа докладваното от съдията АНД № 201 по описа на Съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0325-000481 / 16.08.2018 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Е.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 179, ал. 2, предложение 2 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 23, ал. 1 от същия Закон.

Е.И.М. моли за отмяна на Наказателното постановление по съображения, изложени в Жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по Жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основатиелна.

От фактическа страна:

Към 20:00 часа на 06.08.2018 година жалбоподателят управлява автомобила си „Форд Ескорт“ с ДК № *** по общински път PDV - 1217 в посока: село Брягово – град Първомай, област Пловдив, когато на 2 км и 500 м навлиза в десен завой.

Мястото е със силно ограничена видимост – отстрани пътят е обрасъл с храсти и едва след влизане в извивката може да се види евентуално препятствие на платното.

В момента, в който Е.М. завива, забелязва спрял във виража на пътя на около метър и половина от банкета микробус „Форд Транзит“ с ДК № ***. Жалбоподателят не посмява да го заобиколи отляво, защото няма видимост и може да катастрофира с насрещно идващо моторно превозно средство, за което предпочита да отклони движението си надясно и да спре в храстите, но след блокиране на колелата, автомобилът му се приплъзва по праха на платното и тревата в банкета и с предната си лява част се блъска в задната дясна част на транзита.

Уведомени са за инцидента органите на реда и по разпореждане на оперативния дежурен в РУ на МВР - Първомай местопроизшествието е посетено младши автоконтрольор полицай Я.Г.Д., който обработва случая – на място съставя Протокол за ПТП № 1674370 / 06.08.2018 година, акт за установяване на административно нарушение на шофьора на „Форд Транзит“ за неплатени своевременно глоби и Акт за установяване на административно нарушение № 481 / 06.08.2018 година (бланка серия Д № 0631672) на шофьора на „Форд Ескорт“, които актове са връчени ва водачите.

Въз основа на съставения на Е.М. Акт е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител, които се кредитират като обективни и логични и от приложената административнонаказателна преписка.

От правна страна:

В административнонаказателното производство при обжалване на Наказателното постановление пред Съда тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган, който с предвидените по закон процесуални способи и средства следва да докаже, че е установено извършване на административно нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез негов представител, когато се касае за ЮЛ или ЕТ), че нарушителят го е извършил виновно (когато се касае за ФЛ).

На водача на „Форд Ескорт“ с ДК № *** е вменено в отговорност нарушение по чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, и е санкциониран по чл. 179, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

В случая е безспорен фактът на управление по отворен за обществено ползване път на моторно превозно средство от жалбоподателя, въз основа на чието поведение възниква пътнотранспортно произшествие с автомобил пред него. Но разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата касае неспазване на дистанция при едновременно движение на поне две движещи се едно зад друго моторни превозни средства, т.е. водачите на всяко от тях по едно и също време да извършват манипулация по боравене с уредите, приборите и механизмите на управляваната си машина, като имат видимост един към друг. Но от доказателствата по делото се установява, че при сблъсъка на „Форд Ескорт“ във „Форд Транзит“ микробусът е в покой и неправомерното поведение на шофьора на лекия автомобил, който не вижда спрялото пред него моторно превозно средство до навлизането си в завоя, по-скоро е в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата – при избиране на скоростта на движение водачите на пътни превозни средства да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Друг е въпросът каква е била конкретната скорост на „Форд Ескорт“ преди сблъсъка на инкриминираната дата и могъл ли е водачът му при силно ограничена видимост в завоя на 2 км и 500 м на общински път PDV - 1217 своевременно да възприеме спрелия пред него „Форд Транзит“, за да намали и да спре безопасно при възникналата опасност за движението. Но не за това нарушение е санкциониран Е.М., за да се излагат доводи по същество в тази насока.

От друга страна, в нарушение на императива на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в Наказателното постановление не са описани правилно конкретни обстоятелства – сочи се управление от жалбоподателя на лек автомобил „Сузуки Сайдик“ с ДК № ***, какъвто не е установен от актосъставителя изобщо да участва в процесното пътнотранспортно произшествие.

Горепосоченото прави атакуваното Наказателно постановление необосновано и незаконосъобразно, за което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 18-0325-000481 / 16.08.2018 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Е.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 179, ал. 2, предложение 2 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 23, ал. 1 от същия Закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Районен съдия: (п)

СЗ / ПМ