О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 45

гр. Първомай, 31.01.2019 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, с

Председател: София Монева

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 603 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба вх. № 57586/01.10.2018 г. (по описа на Районен съд – Пловдив), изпратена по подсъдност от Районен съд – Пловдив в изпълнение на Определение № 10674/22.10.2018 г. по гр. дело № 15530/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с., с която „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Л.Н. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Е.С.Б., предявява срещу Т.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване на вземанията, за чието принудително изпълнение е издадена Заповед № 581/31.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1188/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград.

След проверка по реда на чл. 130, изр. І-во от ГПК настоящият съдебен състав намира така отправените исковите претенции за процесуално недопустими по следните съображения:

Възникването и съществуването на правото на установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е обусловено от наличието както на общите, така и на следните специални абсолютни процесуални предпоставки, които съдът в исковото производство служебно подлага на самостоятелна преценка, без да е обвързан от тази на заповедния съд за тяхното осъществяване и респективно от указанията му до заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК): издадена заповед за изпълнение на процесните притезания; подадено, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, срещу нея в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от длъжника, или връчването й, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на последния при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и спазване на предвидения в чл. 415, ал. 4 от ГПК преклузивен едномесечен срок за предявяване на претенцията.

Видно от материалите по приложеното ч. гр. дело № 1188/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград в конкретния случай процесуалните изисквания на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК не са изпълнени, тъй като не само липсва подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, но и в противовес на констатациите на заповедния съд, документирани в Разпореждането му от 23.08.2018 г., същата не е надлежно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Според разпоредбите на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК, съответно приложими по препращане от чл. 47, ал. 7 от ГПК и при връчването на заповедта за изпълнение, когато ответникът/длъжникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът/длъжникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че адресатът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Когато ответникът/длъжникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 от ГПК, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия му такъв, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния му адрес по реда на ал. 1 и ал. 2 на чл. 47 от ГПК, както и по местоработата му, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанската му дейност, които също проучва по свой почин.

Ал. 5 на чл. 47 от ГПК фингира, че заповедта за изпълнение се смята за връчена с изтичането на срока за получаването й от канцеларията на съда или общината.

В хода на заповедното производство, протекло по ч. гр. дело № 1188/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград, съобщенията, изпратени до длъжника за връчване на заповедта за изпълнение на указания в заявлението адрес в с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив и на регистрирания негов постоянен адрес:***, са върнати в цялост съответно с недатирано отбелязване на Кметския намесник на с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, че адресатът не е открит и не поддържа контакт със съседите си, и с отметка на връчителя при Районен съд – Асеновград от 10.07.2018 г., че по информация на живущата в посетеното жилище В.Ж.Г. лицето не живее в него.

Макар да не са ангажирани категорични сведения, че длъжникът не пребивава на настоящия си адрес в с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, ул. „12-та” № 1, установен чрез служебна справка в Национална база данни „Население” и съвпадащ с този, посочен в заявлението, още повече че на 03.09.2018 г. с Молба вх. № 11185/03.09.2018 г. същият е депозирал по делото Удостоверение изх. № 4/25.01.2013 г. за настоящия си адрес, издадено от Кметство, с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, връчване по реда на чл. 47 от ГПК посредством залепване на уведомление не е предприето, вместо което заповедният съд е пристъпил към процедиране по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, указвайки на заявителя с Разпореждането си от 23.08.2018 г. процесуалната възможност да предяви иск за установяване на вземанията си.

Гореизложеното обслужва извод, че особените абсолютни положителни процесуални предпоставки на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за допустимост на исковете не са удовлетворени и респективно ищецът не разполага с правен интерес от претендираната с тях съдебна защита, което, от своя страна, мотивира съда да постанови на основание чл. 130, изр. І-во от ГПК връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

Водим от горното, и на основание чл. 130, изр. І-во от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА искова молба вх. № 57586/01.10.2018 г. (по описа на Районен съд – Пловдив), постъпила от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Л.Н. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Е.С.Б., срещу Т.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 603/2018 по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Препис от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца.

След влизане на определението в сила досието на ч. гр. дело № 1188/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис от определението.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ