Р Е Ш Е Н И Е 

109

гр. Първомай, 11.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, с

                                                                                    

             Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Венета Хубенова,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 219 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Ищецът З.И.Х., ЕГН: **********,***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегияПловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „АПС Бета България“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от П.Р. и Д.М. в качеството на управители, че не му дължи сумата от 388, 73 лева по Запис на заповед от 13.01.2007 г., предявен на 13.01.2007 г., ведно със законната лихва от 01.11.2007 г. до пълното изплащане, и сумата от 7, 77 левапредмет на принудително изпълнение по Изпълнително дело № 260/2019 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Л.М. с рег. № 819 и с район на действие Окръжен съдПловдив.

Пледира и присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Излагат се фактически твърдения, че изпълнителното производство е образувано на 04.04.2019 г. въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 05.12.2007 г. от Председателя на Районен съд – Първомай на основание чл. 237 и чл. чл. 242-248 от ГПК в изпълнение на Определение от 30.11.2007 г. по ч. гр. дело № 202/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай за осъждане на ищеца да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД (с настоящо фирмено наименование „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД), ЕИК: ***, процесните вземания, които последният е отстъпил, ведно с всички привилегии и обезпечения, в полза на ответното дружество по силата на Договор за цесия от 23.02.2015 г. 

Навежда се, че от 10.02.2010 г. – датата, на която по инициираното по молба на цедента въз основа на указания изпълнителен лист предходно Изпълнително дело № 296/2009 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Н.В. с рег. № 759 и с район на действие Окръжен съдПловдив, е приложена Справка относно семейното положение с вх. № 933/10.02.2010 г., до 14.03.2014 г., когато по същото дело е постъпила Справка 2 с вх. № 1406/14.03.2014 г. от Националния осигурителен институт, е изтекъл тригодишният давностен срок, погасяващ правото на принудително удовлетворяване. 

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си пълномощник поддържа исковите претенции и пледира за произнасяне на неприсъствено решение, а ответникът, редовно призован, не се представлява и не застъпва позиция по предмета на спора. 

След като констатира кумулативното наличие на процесуалните условия, предвидени в чл. 239, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 от ГПК, доколкото:

Ø на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в открито съдебно заседание;

Ø ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК и редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание, без да е отправил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие;

Ø ищецът е обективирал воля, съобразно чл. 238, ал. 1 от ГПК, и

Ø с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства предявените искове се преценят за вероятно основателни, съдът е мотивиран да постанови неприсъствено решение, с което да ги уважи изцяло, без да излага мотиви по съществото на спора.

Предвид гореуказания правен резултат се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови съдебно-деловодните разноски на ищеца, възлизащи в общ размер на 750, 00 лева, от които: 50, 00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, и 700, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено и заплатено, съгласно приложените пълномощни за процесуално представителство.

Водим от горното, и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.И.Х., ЕГН: **********,***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегияПловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, не дължи на „АПС Бета България“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от П.Р. и Д.М. в качеството на управители, сумата от 388, 73 лева по Запис на заповед от 13.01.2007 г., предявен на 13.01.2007 г., ведно със законната лихва от 01.11.2007 г. до пълното изплащане, и сумата от 7, 77 левапредмет на принудително изпълнение по Изпълнително дело № 260/2019 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Л.М. с рег. № 819 и с район на действие Окръжен съдПловдив, поради погасяване на задълженията по давност.

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от П.Р. и Д.М. в качеството на управители, да заплати на З.И.Х., ЕГН: **********,***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегияПловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 750, 00 (седемстотин и петдесет) лева – съдебно-деловодни разноски за внесена държавна такса за разглеждане на предявените искове и за и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

                                                                           

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

СМ/ПМ