Р Е Ш Е Н И Е

№ 117

гр. Първомай, 08.11.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 77 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. І-во от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.М.М.. и Ж„П.С. в качеството съответно на Заместник-председател и изпълнителен член на Съвета на директорите и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Р.Т.С., моли съда да осъди ответника М.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. А.Н.Н., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да му заплати, както следва:

Ø сумата от 218, 68 лева (двеста и осемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки) – стойност на електрическа енергия, доставена за обект на потребление с адрес: с. Караджалово, общ. Първомай, обл. Пловдив, ТП6В2, и с ИТН: 102167, за периода от 18.12.2015 г. до 18.04.2016 г., и отчетена по партида с клиентски номер 1000734051;

Ø сумата от 64, 30 лева (шестдесет и четири лева и тридесет стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 08.03.2016 г. до 13.02.2019 г.;

Ø законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2019 г., до окончателното й изплащане.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски за внесена държавна такса за разглеждане на исковете.

Ищцовото дружество отправя исковите претенции в качеството на „краен снабдител”, който според чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) продава електрическа енергия при публично известни Общи условия, действащи през процесния период в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), и влезли в сила на 27.06.2008 г.

Релевира се, че в съответствие с чл. 7, т. 1 и чл. 11, т. 1 от Общите условия доставчикът се ангажирал да снабдява принадлежащия на ответника и присъединен към електроразпределителната мрежа имот на адрес: с. Караджалово, общ. Първомай, обл. Пловдив, ТП6В2, индивидуализиран с ИТН: 102167, с електрическа енергия, отчитана по партида с клиентски номер 1000734051, а последният се задължил да заплаща стойността й в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия.

За времето от 18.12.2015 г. до 18.04.2016 г. в съответствие с чл. 7, т. 1 от Общите условия ищецът доставил до посочения имот електрическа енергия на стойност 218, 68 лева, която останала неиздължена.

Сочи се, че консумираната за периода от 18.12.2015 г. до 25.01.2016 г. електроенергия от 1 520 kWh на стойност 135, 15 лева била допълнително начислена от ищеца на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ във вр. с чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (отм.) при спазване на реда по чл. 28 от Общите условия, съгласно съставена справка за коригиране на сметката, тъй като при осъществена на 25.01.2019 г. от служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД (с настоящо наименование „Електроразпределение Юг“ ЕАД) проверка било установено, че в резултат на извършена манипулация монтираният в обекта електромер не измерва консумираната енергия. За така предприетата корекция клиентът бил уведомен с Писмо изх. № 16758997-1/22.02.2016 г.

Според доставчика, съобразно чл. 27, ал. 1 от Общите условия, потребителят му дължи и сумата от 64, 30 лева, представляваща обезщетение за вредите от забавата в размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.03.2016 г. до 13.02.2019 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 1944/25.03.2019 г., с който ответникът признава исковете и сочи, че е заплатил исковите суми.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си, а ответникът лично и чрез довереника си молят за отхвърляне на предявените искове поради предприетото в хода на производството плащане на процесните задължения.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

С отговора на исковата молба ответникът е заявил признание на исковете и е представил доказателства, че на 25.03.2019 г. е заплатил процесните задължения.

Съобразявайки на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК така настъпилия в хода на процеса факт на погасяване на вземанията – предмет на спора, потвърден и от процесуалния представител на ищцовото дружество, съдът е мотивиран да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й издължаване.

С оглед на неприложимост на процесуалната привилегия, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като именно виновното договорно неизпълнение на ответника е провокирало ищцовия интерес от съдебна защита на признатите притезания, последният следва да репарира съдебно-деловодните разноски на ищеца за внесени държавни такси в общ размер на 105, 00 лева (в този смисъл Определение № 674 от 23.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 597/2011 г., IV г. о., ГК, и Определение № 688 от 2.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о., ТК), които обаче, видно от приложената Разписка № 0200009353007510/17.07.2019 г., издадена от „ИЗИПЕЙ“ АД, също са изцяло възстановени на насрещната страна и не следва да се присъждат.

В открито съдебно заседание девереникът на ответника пледира на основание чл. 38, ал. 2, изр. І-во от Закона за адвокатурата за осъждане на ищеца да му заплати адвокатско възнаграждение за оказаната на страната безвъзмездна правна защита. Цитираната законова разпоредба и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения признават правото на адвокат, предоставил безплатна правна помощ и съдействие при хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА да бъде възмезден за положения труд от насрещната страна, ако в съответното производство същата е осъдена за разноски, като възнаграждението му се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1. В конкретния случай по гореизложените съображения и въпреки разрешението на спора отговорността за разноски понася ответникът, поради което липсват предпоставки за приложението на чл. 38, ал. 2, изр. І-во от Закона за адвокатурата в полза на неговия пълномощник и в този смисъл искането му следва да се остави без уважение.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове, предявени от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.М.М. и Ж„П.С. в качеството съответно на Заместник-председател и изпълнителен член на Съвета на директорите и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Р.Т.С., срещу М.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. А.Н.Н., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за осъждането на последния да заплати на първия сумата от 218, 68 лева (двеста и осемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки) – стойност на електрическа енергия, доставена за обект на потребление с адрес: с. Караджалово, общ. Първомай, обл. Пловдив, ТП6В2, и с ИТН: 102167, за периода от 18.12.2015 г. до 18.04.2016 г., и отчетена по партида с клиентски номер 1000734051, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2019 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане, и сумата от 64, 30 лева (шестдесет и четири лева и тридесет стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 08.03.2016 г. до 13.02.2019 г., като неоснователни.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А.Н.Н., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за осъждане на ищеца да му заплати адвокатско възнаграждение за оказаната на ответника безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ВХ