Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
гр. Първомай, 03.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори
съдебен състав, в публично заседание на трети април две хиляди и деветнадесета
година, с
Председател:
София Монева
при участието на секретаря Петя
Монева,
след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 403 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.
240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С.Н. Н. и И.Х.Г. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулти П.Б.П., Р.И.И. и К.Е.С., моли съда да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът Х.А.Н., ЕГН: **********, с
адрес: ***, му дължи сумата от 780, 06 лева (седемстотин и осемдесет лева и шест стотинки) – главница по Договор
за потребителски кредит № 3017182096/21.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда) до изплащане на вземането, за
принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № 181/15.06.2018
г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 293/2018 г. по описа на Районен съд –
Първомай, І състав, както и да го осъди да му заплати:
Ø сумата от 199,
88 лева (сто деветдесет и девет лева
и осемдесет и осем стотинки) – договорна лихва по Договор за потребителски
кредит № 3017182096/20.02.2017 г. за периода от 19.03.2017 г. до 19.08.2018 г.;
Ø сумата от 721, 95 лева (седемстотин двадесет и един лева и деветдесет и пет стотинки) – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 20.02.2017 г. за периода от 19.03.2017 г. до 19.08.2018 г.
Претендира и за присъждане
на сторените в настоящото и
в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски.
Исковите претенции
се обосновават с фактически твърдения,
че по силата на Договор за потребителски кредит № 3017182096/20.02.2017 г., сключен между страните при Общи условия, ищцовото дружество се задължило да отпусне на ответника паричен заем в
размер на 1 000, 00 лева, а заемателят, предварително
информиран за параметрите на сделката
чрез Стандартен европейски формуляр и за клаузите на Общите условия, се ангажирал да възстанови на кредитодателя
заемната сума и да му заплати възнаградителна лихва в
размер на 356, 84 лева чрез осемнадесет месечни погасителни вноски от по 75, 38
лева, платими на 19-ия ден от месеца.
Навежда се, че страните са обвързани и от
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 20.02.2017 г., според което за предоставения му от заемодателя
пакет от допълнителни услуги клиентът дължи на първия възнаграждение в размер
на 999, 90 лева, разсрочено на осемнадесет равни месечни платежи от по 55, 55 лева, всяко от които с падежна дата 19-о число на
месеца.
Релевира се, че кредиторът своевременно и точно престирал уговорената заемна сума, нареждайки превода й на 21.02.2017 г. по посочена от
кредитополучателя банкова сметка, ***ните си
задължения, чийто общ размер от 2 356,
74 лева бил разпределен на осемнадесет месечни вноски от по 130, 93 лева
всяка, изплащайки сумата от 654, 85
лева, с която, съобразно погасителния план, издължил част от главницата,
възнаградителната лихва и възнаграждението за
допълнителни услуги в размер съответно на 219, 94 лева, 156, 96 лева и 277, 95
лева.
Сочи се, че допуснатото от заемателя
просрочие на едно месечно погашение с повече от 30
календарни дни на основание т. 12.3 от Общите условия провокирало автоматично
прекратяване на заемния контракт и обявяване на вземанията по него за
предсрочно изискуеми на 07.11.2017 г., за което ответникът бил известен с
уведомително писмо.
Навежда се, че ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на
чл. 410 от ГПК, постановено с издадена в негова полза Заповед № 181/15.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 293/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ
състав, за връчването на която длъжникът не бил намерен.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява, като чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт
К.Е.С. депозира Молба вх. № 2050/29.03.2019 г., с която поддържа исковите
претенции и пледира за произнасяне на неприсъствено решение, а ответникът,
редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител
и не застъпва позиция по предмета на делото.
След като
констатира кумулативното наличие на
процесуалните условия, предвидени в чл. 239, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 от ГПК,
доколкото:
Ø на ответника са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в открито
съдебно заседание;
Ø ответникът не е депозирал отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК и редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание,
без да е отправил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие;
Ø ищецът е обективирал
воля, съобразно чл. 238, ал. 1 от ГПК, и
Ø с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и ангажираните от ищцовата страна
писмени доказателства предявените искове се преценят за вероятно основателни,
съдът е мотивиран да постанови неприсъствено решение, с което да ги уважи
изцяло, без да излага мотиви по съществото на спора.
Предвид гореуказания
правен резултат се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да
възстанови съдебно-деловодните разноски на ищеца, сторени, както следва:
Ø в настоящото производство – в общ размер на 275, 00
лева, от които 125, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, и 150, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8,
изр. І-во от ГПК (в
редакцията, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, и
Ø в заповедното производство – в общ размер на 75,
00 лева, от които 25, 00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение съразмерно с предявения и уважен
установителен иск, и 50, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална
защита от юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр.
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, и
на основание чл. 239, ал.
1 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Х.А.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от С.Н. Н. и И.Х.Г. в качеството на
управители и по процесуално пълномощие
от юрисконсулти П.Б.П., Р.И.И. и К.Е.С., сумата от 780, 06 лева (седемстотин и
осемдесет лева и шест стотинки)
– главница по Договор за потребителски
кредит № 3017182096/21.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда) до изплащане на вземането, за
принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № 181/15.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 293/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
ОСЪЖДА Х.А.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Н. Н. и И.Х.Г. в качеството
на управители и по процесуално пълномощие
от юрисконсулти П.Б.П., Р.И.И. и К.Е.С., както следва:
Ø сумата от 199,
88 лева (сто деветдесет и девет лева
и осемдесет и осем стотинки) – договорна лихва по Договор за потребителски
кредит № 3017182096/20.02.2017 г. за периода от 19.03.2017 г. до 19.08.2018 г.;
Ø сумата от 721, 95 лева (седемстотин двадесет и един лева и деветдесет и пет стотинки) – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 20.02.2017 г. за периода от 19.03.2017 г. до 19.08.2018 г.;
Ø сумата от 275, 00 (двеста седемдесет и пет)
лева – съдебно-деловодни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове и за
квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, и
Ø сумата от 75,
00 (седемдесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 293/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І
състав, за внесена държавна такса за
разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съразмерно с предявения
и уважен установителен иск и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт,
като присъдените суми следва да се преведат по банкова сметка ***: ***, при „Юробанк България” АД, или
банкова сметка ***: ***, при „Алианц Банк България“ АД.
Досието на ч. гр. дело № 293/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ДА СЕ ВЪРНЕ И
ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис на решението и на Молба вх. №
5995/27.09.2018 г.
Препис от
решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Настоящото
решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ