Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

гр. Първомай, 11.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 295 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът Р.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.Д.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да осъди ответника Д.Х.И., ЕГН: **********,***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да му заплати сумата от 11 770, 00 (единадесет хиляди седемстотин и седемдесет) евро с левова равностойност от 23 020, 12 лева (двадесет и три хиляди и двадесет лева и дванадесет стотинки) по курса на БНБ, представляваща главница по Договор за заем, сключен в края на лятото на 2014 г.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните в края на лятото на 2014 г. договор за заем ищецът предоставил на ответницата чрез неколкократни парични преводи, наредени по банковата й сметка в периода от 12.08.2014 г. до 16.02.2016 г., сумата от 11 770, 00 евро, която последната се задължила да му възстанови в срок до края на 2016 г.

Сочи се, че макар да била приканена от заемодателя към доброволно изпълнение на дълга с Нотариална покана, връчена й на 05.01.2017 г. чрез Нотариус Р.Г.В.с рег. № 643 по регистъра на Нотариалната камара, до момента заемателката се въздържала от погасителни престации.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата депозира писмен отговор вх. № 27343/08.05.2018 г. (по описа на Районен съд – Пловдив), с който оспорва предявения иск и пледира за неговото отхвърляне. Отрича да е получавала от ищеца паричен заем и излага доводи, че през време на десетгодишното си фактическо съпружеско съжителство с него на територията на Австрия му помагала финансово, давайки му парични средства, които при приключване на връзката им същият обещал да й върне. За целта започнал да й превежда различни по размер суми, последната от които от 9 400, 00 евро.

В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си пълномощник поддържа исковата претенция, а ответницата лично и чрез довереника си пледира за отхвърлянето й, като допълнителни съображения в подкрепа на процесуалната си позиция излага в писмена защита.

След като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и съобрази наведените от страните доводи съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Ищецът претендира защита на неудовлетвореното си притезание, произтичащо от договор за заем за потребление, поради което искът му черпи правно основание от нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предвиждаща, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение.

Основателността на иска предполага сключен между спорещите валиден договор за заем за потребление, по който ищецът е изправна страна, а изискуемостта на съдебно заявеното му вземане е настъпила.

Чл. 240, ал. 1 от ЗЗД гласи, че с договора за заем заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК отрежда в тежест на ищеца кредитор доказването на елементите от фактическия състав на заемното правоотношение, като установи с допустимите от закона доказателствени средства постигнато между страните съгласие за заемане на процесната парична сума, фактическото й предаване от заемодателя на заемателя, както и твърдените други условия на съглашението като срок и начин за издължаване (в този смисъл Решение № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г., ОСГК, Решение № 141/08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 798/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 837/13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 524/28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 38/07.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о., ТК).

В разглеждания случай въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на страните и от приобщените три Платежни нареждания (л. 15 – л. 17), две от които издадени съответно на 11.08.2014 г. и на 19.08.2014 г. от „Райфайзенбанк Питцал” – Австрия, а третото – на 02.12.2015 г. от „Райфайзен-Ландесбанк Тирол”, Квитанции № № 3277673/0000001/11.01.2016 г. (л. 18), 4600534/0000001/11.02.2016 г. (л. 20) и 4801809/0000001/16.02.2016 г. (л. 21), издадени от „Райфайзенбанк Питцал” – Австрия, и Вътрешен пощенски запис реф. № 160279000241/27.01.2016 г., издаден от „БАВАГ П. С. К Банка за работа и икономика и Австрийска пощенска спестовна каса” АД, се установява, че на 11.08.2014 г., 19.08.2014 г., 02.12.2015 г., 11.01.2016 г., 27.01.2016 г., 11.02.2016 г. и 16.02.2016 г. ищецът е наредил по банкова сметка ***, 00 евро, 400, 00 евро, 9 400 евро, 600, 00 евро, 300, 00 евро, 270, 00 евро и 400, 00 евро, възлизащи в общ размер на 11 770, 00 евро.

За основанието на въпросните транзакции обаче по делото липсват годни доказателства. Същото не е документирано в изброените платежни документи, а свидетелски показания за разкриването му не са допуснати поради процесуалната забрана на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. ІІ-ро от ГПК. С доказателствен капацитет относно съществуването на дълга или неговия облигационен източник не разполага и приложената Нотариална покана рег. № 4688/18.12.2017 г. по описа на Нотариус Р.В.с район на действие Районен съд – Пловдив и с рег. № 643 по регистъра на Нотариалната камара (л. 9 от гр. дело № 2572/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив), с която ищецът е приканил ответницата да му върне цитираните суми и която възпроизвежда единствено изгодни за първия негови изявления.

Твърдяната от ищцовата страна кауза на трансферите подлежи на главно и пълно доказване и не би могла да се презумира, тъй като не всяко плащане на суми от едно лице на друго се предприема въз основа на сключен помежду им заемен контракт (в този смисъл Решение № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г., ОСГК, Решение № 141/08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 798/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 837/13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 524/28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 38/07.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о., ТК), което се потвърждава и от наведената в отговора различна версия за причината, провокирала платежите.

В обобщение, конкретната доказателствена съвкупност не позволява да се заключи, че ответницата е получила процесните парични средства от ищеца в изпълнение на сключен помежду им договор за заем, поради което в нейна тежест не е възникнал ангажимент за възстановяването им на заявеното с исковата молба фактическо основание.

Гореизложеното мотивира съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като изцяло неоснователен.

С оглед на изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се обосновават предпоставките за ангажиране отговорността на ищеца за репариране на съдебно-деловодните разноски на ответника в размер на 1 500, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от адвокат, уговорено и заплатено съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 28.11.2018 г. (л. 23).

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.Д.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Д.Х.И., ЕГН: **********,***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за заплащане на сумата от 11 770, 00 (единадесет хиляди седемстотин и седемдесет) евро с левова равностойност от 23 020, 12 лева (двадесет и три хиляди и двадесет лева и дванадесет стотинки) по курса на БНБ, представляваща главница по Договор за заем, сключен в края на лятото на 2014 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Р.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.Д.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на Д.Х.И., ЕГН: **********,***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ