Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

гр. Първомай, 16.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 96 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.А.Г. и А.Ч.Д. в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Т.Ю.К. и М.Г.Н., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът В.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи, както следва:

Ø сумата от 177, 92 лева (сто седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) – главница;

Ø сумата от 6, 00 (шест) лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода от 15.04.2017 г. до 11.09.2017 г.;

Ø законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда, до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 308/05.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 527/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 4000316163/06.07.2016 г. ищецът се задължил да отпусне на ответницата безлихвен паричен заем в размер на 564, 38 лева, усвоени с нейно съгласие чрез погасяване на задълженията й за заплащане на еднократна такса за оценка на риска, застрахователна премия и продажна цена на закупена от нея стока в размер съответно на 60, 47 лева, 37, 33 лева и 466, 58 лева, а последната се ангажирала да възстанови заемната сума чрез дванадесет месечни вноски, единадесет от които от по 47, 03 лева, а дванадесетата – 47, 05 лева.

Според ищеца заемателката е допуснала неизпълнение, поради което му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода от 15.04.2017 г. до 11.09.2017 г., възлизаща на 6, 00 лева.

Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 417 от ГПК, постановено с издадена в негова полза Заповед № 308/05.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 527/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът депозирал възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 2992/04.05.2018 г., с който ответницата заявява, че е заплатила процесните задължения, но тъй като не е в състояние да открие доказващия посоченото обстоятелство платежен документ, възнамерява отново да престира исковите суми. Оспорва претенцията за разноски с доводи, че банката е могла да удържа погасителните вноски от друга нейна банкова сметка, ***ност.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си поддържа исковете и моли съда при произнасянето си да отчете предприетото от ответницата в хода на производството плащане на процесните задължения, а последната, редовно призована, не се явява, не се представлява и не застъпва становище по предмета на спора.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

С Искане-декларация от 06.07.2019 г. до ищеца ответницата заявила воля за кандидатстване за потребителски кредит и за извършване за целта на предварителна проверка на платежноспособността й, наред с което декларирала съгласие за администриране на личните й данни, за сключване на застраховка „Живот” по специалните условия на Групова полица № 81005ТВΙ2011 на ЗК „УНИКА живот” АД и за финансиране на евентуално дължимата се от нея еднократна такса за оценка на риска от банката срещу задъжението за възстановяването й, съобразно погасителния план по заема.

По силата на подписан между страните Договор № 4000316163/06.07.2016 г. ищцовото дружество чрез кредитния си посредник „Техномаркет България” ЕАД, ЕИК: ***, отпуснало на ответницата безлихвен целеви потребителски кредит от 503, 91 лева, подлежащ на усвояване, съгласно чл. 7.2. от контракта, чрез наредени от кредитора директни банкови преводи за заплащане на задълженията й за покупна цена на телевизор марка „NEO LED – 40730 SMART” в размер на 466, 58 лева (с начислен ДДС) и за застрахователни премии по сключените от нея две застраховки в размер съответно на 18, 85 лева и 18, 48 лева. Според клаузите на съглашението заемателката се ангажирала да възстанови заемната сума, както дължимата се от същата в деня на подписване на кредитната сделка еднократна такса за оценка на риска в размер на 60, 47 лева, финансирана от банката, чрез дванадесет месечни вноски в периода от 15.08.2016 г. до 15.07.2017 г., първите единадесет от които от по 47, 03 лева, а дванадесетата – 47, 05 лева, които следвало да плаща на петнадесето число от месеца на каса или по банкова сметка № ***, открита в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по някой от начините, визирани в чл. 14.1. от договора – в брой в банка или на каса при някое от лицата, които приемат плащания от името и за сметка на заемодателя, чрез платежно нареждане от своя банкова сметка, ***-Pay, Easy Pay или B-pay или по друг изрично одобрен от кредитора способ.

Чл. 9.4., чл. 15.1. и чл. 15.2. от договора предвиждат, че при просрочие потребителят дължи на кредитодателя и законната лихва върху просрочената сума от датата на падежа до тази на ефективното изплащане на сумата, а когато кредиторът е потърсил правата си по съдебен ред – и разноските за държавните такси и за адвокатски и/или юрисконсултски възнаграждения, и други, посочени по вид и размер в изпълнителния лист или предвидени в закона разходи.

В чл. 25.13.4. от договора ответницата обективирала изрично предварително съгласие по смисъла на чл. 21 от Наредба № 3 за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти на БНБ кредиторът да събира дължимите се от нея по договора суми от всички нейни разплащателни, влогови и депозитни сметки, открити в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в деня на падежа или след него, както и в случай на просрочие.

Видно от Фактура № 1450007865/06.07.2016 г., издадена от „Техномаркет България” АД, ЕИК: ***, на същата дата ответницата е получила закупения от нея телевизор, което потвърдила писмено и с инкорпорирана в съдържанието на договора Декларация от 06.07.2016 г.

По данни от Застрахователно удостоверение № 81001NLB201140003161632016 по Групова застрахователна полица № 81001NLB2011 на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Застрахователно удостоверение № 11900ВЕ100040003161632016 по Групова застрахователна полица № 11900ВЕ1000 на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, издадени съответно от ЗК „УНИКА – живот” АД и ЗК „УНИКА” АД, ответницата сключила застраховки съответно за обезщетение при рискове от смърт, трайна пълна неработоспособност и временна пълна неработоспособност вследствие на заболяване или злополука и погиване или увреждане на придобитата вещ от непредвидими и внезапни събития срещу застрахователна премия в размер съответно на 18, 48 лева и 18, 85 лева.

Позовавайки се на длъжникова неизправност, ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните вземания по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК, подавайки в Районен съд – Първомай Заявление вх. № 6612/02.10.2017 г., уважено изцяло с издаване на Заповед № 308/05.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 404/10.10.2017 г. по ч. гр. дело № 118/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, които според Известие за доставяне ИД PS400001UKX0X били връчени на ответницата на 11.12.2017 г. по пощата, ведно с Покана за доброволно изпълнение изх. № 34876/06.12.2017 г. от Частен съдебен изпълнител М.С.-Ц.с район на действие Окръжен съд – Пловдив и рег. № *** по изп. дело № 2017***0401246.

На 22.12.2017 г. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответницата депозирала срещу постановената заповед за незабавно изпълнение възражение по образец, приложено към подадена от нея в Окръжен съд – Пловдив Частна жалба вх. № 38836/22.12.2017 г., а известен на 05.02.2018 г. за така заявеното оспорване, на 23.02.2018 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил разглежданите установителни искове.

Въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на страните, кореспондиращо с приобщената Разписка № 05000741260725/23.05.2018 г., издадена от „Изипей“ АД, на 23.05.2018 г. заемателката наредила в полза на ищеца чрез системата за разплащания Easypay паричен превод в размер на 184, 00 лева за погасяване на задълженията, произтичащи от процесния договор.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковите претенции, заявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на подлежащи на изпълнение задължения на ответницата към ищеца, основани на Договор за потребителски кредит № 4000316163/06.07.2016 г.

Ищецът претендира защита на неудовлетворените си притезания, произтичащи от горецитирания договор, поради което исковете му черпят правното си основание от нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предвиждаща, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение.

Предвид казаното основателността на исковете предполага сключен между спорещите валиден договор за потребителски кредит, по който ищецът е изправна страна, а изискуемостта на съдебно заявените му вземания е настъпила.

Чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) дефинира договора за потребителски кредит като такъв, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Според чл. 9, ал. 4 и ал. 3 от ЗПК кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност, а потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Чл. 240, ал. 1 от ЗЗД гласи, че с договора за заем заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК отрежда в тежест на ищеца кредитор доказването на елементите от фактическия състав на заемното правоотношение, като установи с допустимите от закона доказателствени средства постигнато между страните съгласие за заемане на процесната парична сума, фактическото й предаване от заемодателя на заемателя, както и твърдените други условия на съглашението като срок и начин за издължаване (в този смисъл Решение № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г., ОСГК, Решение № 141/08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 798/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 837/13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 524/28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 38/07.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о., ТК).

Анализът на доказателствената съвкупност обосновава извод, че въз основа на Договор за потребителски кредит № 4000316163/06.07.2016 г., чиито форма и съдържание удовлетворяват императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК (в редакцията му от ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г.), сключилите го правни субекти са взаимно обвързани от валидно облигационно правоотношение под формата на заем за потребление по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по което ищецът се легитимира като изправна страна, тъй като е предоставил уговорената заемна сума от 503, 91 лева на заемателката по указания в чл. 7.2. начин, за което свидетелстват Фактура № 1450007865/06.07.2016 г., издадена от „Техномаркет България” АД, ЕИК: ***, за закупения от същата телевизор марка „NEO LED – 40730 SMART”, и горецитираните застрахователни удостоверения, и е финансирал дължимата се от нея еднократна такса за оценка на риска в размер на 60, 47 лева.

Обсъжданата облигационна връзка е породила в правната сфера на ответницата задължение към ищеца за погасяване на кредита и за възстановяване на посочената такса чрез дванадесет месечни вноски в периода от 15.08.2016 г. до 15.07.2017 г., първите единадесет от които от по 47, 03 лева, а дванадесетата – 47, 05 лева, които следвало да плаща на петнадесето число от месеца на каса или по банкова сметка № ***, открита в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.

Доколкото, макар да носи доказателствената тежест, длъжникът не ангажира доказателства за предприети погасителни престации до завеждане на заповедното производство, следва да се заключи, че към датата на образуването му процесното задължение за връщане на заемната сума в претендирания размер от 177, 92 лева, чиято изискуемост е настъпила на 15.07.2017 г., е останало неудовлетворено, което, съгласно чл. 9.4. и чл. 15.1. от договора, кредитополучателят е следвало да заплати и законната лихва за забавата му в размер на 6, 00 лева за периода от 15.04.2017 г. до 11.09.2017 г.

Видно от Разписка № 05000741260725/23.05.2018 г., издадена от „Изипей“ АД, в хода на настоящото производство ответницата е изпълнила чрез плащане процесните задължения, с което е признала възникването им на твърдяното основание и в заявения размер.

Съобразявайки на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК така настъпилия след подаване на исковата молба факт на тяхното погасяване, потвърден и от ищеца, съдът е мотивиран да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

Поради липса на сведения за други платежи следва обаче да се признае за дължима претендираната законна лихва върху главницата, считано датата на сезиране на заповедния съд – 02.10.2017 г., до деня на издължаването – 23.05.2018 г.

С оглед на неприложимост на процесуалната привилегия, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като именно виновното договорно неизпълнение на ответника е провокирало ищцовия интерес от съдебна защита на признатите притезания, последният следва да бъде осъден да репарира съдебно-деловодните разноски на ищеца (в този смисъл Определение № 674 от 23.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 597/2011 г., IV г. о., ГК, и Определение № 688 от 2.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о., ТК), сторени, както следва:

Ø в настоящото производство – в общ размер на 225, 00 лева, от които: 75, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, и 150, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и

Ø в заповедното производство – в общ размер на 75, 00 лева, от които 25, 00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 50, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове, предявени от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.А.Г. и А.Ч.Д. в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Т.Ю.К. и М.Г.Н., срещу В.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, за установяване съществуването на вземания за сумата от 177, 92 лева (сто седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) – главница по Договор за потребителски кредит № 4000316163/06.07.2016 г., и сумата от 6, 00 (шест) лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода от 15.04.2017 г. до 11.09.2017 г., за принудителното изпълнение на които е издадена Заповед № 308/05.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 404/10.10.2017 г. по ч. гр. дело № 527/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, като неоснователни.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.А.Г. и А.Ч.Д. в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Т.Ю.К. и М.Г.Н., законната лихва върху главницата от 177, 92 лева (сто седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) по Договор за потребителски кредит № 4000316163/06.07.2016 г., считано от 02.10.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда, до 23.05.2018 г., за принудителното изпълнение на която е издадена Заповед № 308/05.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 404/10.10.2017 г. по ч. гр. дело № 527/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

ОСЪЖДА В.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.А.Г. и А.Ч.Д. в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Т.Ю.К. и М.Г.Н., както следва:

Ø сумата от 225, 00 (двеста двадесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, и

Ø сумата от 75, 00 (седемдесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 527/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

След влизане на решението в сила досието на ч. гр. дело № 527/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/МИ