Р Е Ш Е Н И Е

№ 1

гр. Първомай, 10.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 503 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са активно субективно и обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 75, изр. І-во и чл. 76, изр. І-во от Закона за собствеността (ЗС).

Ищецът Н.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Г. Я. К., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да осъди ответника П. А. Ч., с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р.П.Т., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да предаде владението върху жилището, находящо се в ***, и да изнесе от него вещите си.

Ищецът Х.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Г. Я. К., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, пледира за осъждане на ответника да му предаде държането на разположената срещу банята бивша „детска” стая в жилището, находящо се в ***, и да изнесе от нея вещите си.

Ищците претендират и за присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, както и за санкциониране на нарушителя с глоба на основание чл. 360 от ГПК и за постановяване на предварително изпълнение на решението.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че през последните двадесет години, както и понастоящем, ищецът Н.Х.Н. владеел жилище, находящо се в ***, където съжителствал с членовете на семейството си. Сочи се, че същият и съпругата му предоставили на сина си в лицето на ищеца Х.Н.Н. след навършване на неговото пълнолетие държането на намиращата се вдясно в края на коридора на посочения дом детска стая, която последният ползвал преимуществено, в която съхранявал личните си вещи и в която отсядал при завръщанията си от гр. Варна, където от известно време се обучавал във висше учебно заведение.

На 06.09.2017 г. в отсъствието и без позволението на ищеца Х.Н.Н. и противно на волята на ищеца Н.Х.Н., спрямо когото било отправено предупреждение от полицейски органи при Районно управление на МВР – Първомай, че при повторно възпрепятстване на ответника да установи местодомуването си в гореспоменатия жилищен имот, подлежи на арест, последният се настанил в процесната стая, където внесъл свой багаж, разместил част от вещите, принадлежащи на държателя, премахнал постелите от леглото му и оставал да нощува всяка вечер, споделяйки с останалите обитатели фактическата власт върху стълбището към втория етаж на къщата, коридора след входната врата (антре), коридора вляво след антрето, и банята, разположена срещу бившата детска стая.

При условията на евентуалност в хипотеза на отхвърляне на иска на основание чл. 75, изр. І-во от ЗС ищецът Н.Х.Н. моли за разглеждането му на основание чл. 76, изр. І-во от ЗС, релевирайки, че вещта му била отнета чрез упражнено спрямо личността му психическо насилие, изразяващо се в твърдяната полицейска намеса.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адв. Р.П.Т. депозира отговор вх. № 7826/15.11.2017 г., с който оспорва исковете като неоснователни с възражение, че в качеството на притежател на идеални части от правото на собственост върху процесния имот не следва да изисква позволение за неговото ползване. Навежда и наличие на недостатък на исковата молба, състоящ се в несъответствие между обстоятелствената част и петитума й, както и липса на яснота и доказателства досежно активната процесуална легитимация на ищците.

В открито съдебно заседание ищците лично и чрез пълномощника си адв. Г. Я. К. поддържат исковите претенции, а ответникът лично и чрез довереника си адв. Р.П.Т. моли за отхвърлянето ми. Допълнителни доводи в подкрепа на процесуалните си позиции страните излагат и в писмени защити.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

Обсъждайки показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Д.С.Н. – съпруга на ищеца Н.Н. и майка на ищеца Х.Н., М. Х. Ч.– майка на ответника, сестра на ищеца Н.Н. и леля на ищеца Х.Н., и Н. Н.Ч., като казаното от първите двама преценя в съответствие с изискването на чл. 172 от ГПК поради възможната им заинтересованост от изхода на делото предвид близките им семейноправни връзки с посочилата ги страна и конфликтни отношения с насрещната, настоящият съдебен състав кредитира изцяло тези на свид. Ч., които се основават на преки наблюдения и съмнения в чиято обективност не се пораждат, както и тези на свид. Н., тъй като подробно, последователно, логично и правдоподобно възпроизвеждат непосредствени впечатления оносно релевантните факти и кореспондират с останалите ценени от съда писмени и гласни доказателствени средства. При съпоставка с тях по правилото на чл. 172 от ГПК в свидетелския разказ на свид. Ч. се откриват фрагменти, които противоречат на заявеното от другите двама свидетели и са неубедителни от аспекта на житейската логика. По изложените съображения с доверие се ползват единствено личните й възприятия, които намират доказателствена опора.

Източник на сведения досежно значими за спора обстоятелства съставляват и признанията на ответника, закрепени по реда на чл. 176 от ГПК, както и извънсъдебните такива на страните, съдържащи се в писмените им обяснения, приложени към приобщените полицейски преписки. Сред поместените в тях материали фигурират и множество книжа, документиращи частни изявления на трети лица, които обаче, бидейки с характер на писмени свидетелски показания, несъбрани по предвидения в ГПК ред, са лишени от доказателствен капацитет. По идентични мотиви в частта, инкорпорираща техен преразказ или коментар, изготвените от полицейските органи докладни справки, които разкриват белезите на официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, не разполагат с признатата им от цитираната разпоредба материална доказателствена сила.

С Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 64, том ІІ, дело № 175/1974 г. от 12.05.1974 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 53), Н. Х.Н., роден на *** г., със съгласието на съпругата си Я.Т. Н. продал на сина си Х.Н.Х., ЕГН: **********, ½ идеална част от правото на собственост върху парцел № ХІV с пл. № 366 в кв. 61 по плана на гр. Първомай с площ от 890 кв. м. и граници: Д. Х.Н., И.И.Н., С.Б. и улица, както и правото на строеж в него на приземен и първи етаж на предвидената по идейно-застроителния и одобрения архитектурен план двуетажна двуфамилна жилищна сграда.

Според Удостоверения изх. № № 1379/11.09.2017 г. (л. 103 – л. 104) и 70/16.01.2018 г. (л. 37) за наследници, издадени от Община Първомай, след кончината си на 06.01.1976 г. Н. Х.Н. бил наследен от дъщеря си С. Н. Х., ЕГН: **********, и сина си Х.Н.Х.. По сведения от Удостоверение № 4/03.01.1978 г. (л. 100), издадено от Районен съд – Първомай, първата от тях заявила отказ от наследството на баща си, както и от това на наследодателката си Я.Т. Н., починала на 17.03.1977 г., вписан в специалната книга на съда под № 1/03.01.1978 г., а вторият починал на 07.08.2005 г. и оставил като свои законни правоприемници съпругата си П.В.Х., ЕГН: **********, и децата си – ищецът Н.Н. и свид. Ч..

Въз основа на информацията от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том ІV, рег. № 4421, дело № 620/2017 г. от 17.10.2017 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара (л. 52), Скица изх. № 681/13.09.2017 г. (л. 102), издадена от Община Първомай, и ангажираните гласни доказателства се констатира, че в периода след 1976 г. Х.Н.Х. съжителствал със съпругата и децата си в жилище, състоящо се от кухня-трапезария, дневна, две спални, баня, тоалетна, помощно помещение и коридор, разположено на втория етаж на двуетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда с административен адрес: ***, и със застроена площ от 115 кв. м. – по документ за собственост, и от 110 кв. м. – по скица, реализирана през 1976 г., съгласно одобрен на 09.08.1974 г. проект, в гореописаното дворно място, идентичено с урегулиран поземлен имот № ХVІ-1064 в кв. 61 по действащия регулационен план на гр. Първомай, обл. Пловдив от 1994 г., предназначен за жилищно строителство, с площ от 890 кв. м., с приложени улична и дворищна регулации и с граници: улица, УПИ ХVІІ-1063, УПИ ІІІ-1060, УПИ ХІІІ-1050 и УПИ ХV-1049.

През 1991 г., след като се омъжила, свид. Ч. напуснала родната си къща и се заселила в гр. Димитровград, обл. Хасково, където живеела със съпруга и сина си в лицето на ответника, роден на *** г., а през 2005 г. се преместила заедно с тях в гр. Варна.

На 10.05.1996 г. ищецът Н.Н. заживял съпружески със свид. Н. в дома си, който споделял със своите родители, а през месец юни 1996 г. сключил с нея граждански брак, от който на *** г. е роден ищецът Х.Н.. След неговото раждане П. и Х. Х. отделили местоживеенето си на първия етаж, състоящ се от кухня, спалня, два гаража и изба, и отстъпили на сина си и съпругата му безвъзмездното ползване на втория етаж, където последните отглеждали детето си и където продължавали да местодомуват и до момента. По данни от личните им карти, издадени съответно на 27.04.2010 г. и на 04.04.2011 г. от МВР – Пловдив, постоянният им адрес съвпада с този на къщата.

Достъпът до устроеното на втория й етаж жилище, което ищецът Н.Н. считал за свое притежание, се осъществявал през вътрешно стълбище на две нива, разделени с площадка, и входна врата, която обикновено обитателите оставяли отключена. След влизане през нея Г-образен коридор отвеждал отдясно до хол и всекидневна с бокс, фронтално – до спалня, а наляво – до друга спалня, тоалетна, килер и баня.

Когато ищецът Х.Н. навършил учебна възраст, родителите му предназначили и пригодили спалното помещение, намиращо се между първата спалня и тоалетната и срещу банята, да служи за негова самостоятелна стая, която оттогава до 06.09.2017 г. (вкл.) била обитавана преимуществено от него и която била определяна като „детска”. От 2016 г. същият пребивавал често в гр. Варна, където се обучавал във висше учебно заведение, но при завръщанията в дома си обичайно нощувал в детската си стая.

В годините на детството им П. Х. полагала заместваща грижа и за двамата си внуци. До преместването на баба си и дядо си по майчина линия ответникът им гостувал на втория етаж в къщата им, а впоследствие при престоите си в нея всякога отсядал на първия, където живеел и през периода на среднообразователния си курс на обучение в гр. Първомай. След неговото завършване се установил в гр. София.

В късния следобед на 06.09.2017 г. ответникът, придружен от майка си, пристигнал с автомобил от гр. София в къщата на родствениците си на ***, където планирал да остане до приключване на учебните си занятия в университет в гр. Пловдив, започващи на 07 или 08.09.2017 г. Свид. Ч., от своя страна, възнамерявала да се придвижи с него от гр. София до гр. Първомай, откъдето да отпътува за гр. Варна.

Съвкупният анализ на гласните доказателства и материалите по Преписки вх. № № 325р-8344/07.09.2017 г. (л. 114 – л. 125) и 325002-1/08.09.2017 г. (л. 89 – л. 113) по описа на Районно управление на МВР – Първомай сочи, че на 07.09.2017 г. около 17:00 часа, намирайки се на първия етаж в сградата на гореуказания адрес в компанията на майка си и сина си, свид. Ч. съобщила на брат си, че желае да се настани в дома му, но последният се възпротивил и помежду им възникнал словесен конфликт. По време на свадата, подканен от майка си, ответникът взел от приземното антре куфара с вещите си и се заизкачвал по стълбите към втория етаж, но се блъснал в стоящия на междустълбищната площадка ищец Н.Н. и не успял да премине.

След като узнала от ответника и майка му за намерението им да се нанесат в процесното жилище и била приканена от тях да го освободи, свид. Н., която също се намесила в разпрата, отказала да изпълни волята им без основание, обективирано в документ, и застанала на междустълбищното пространство до съпруга си, който на свой ред се заканил на сестра си, че занапред не ще я допусне в имота.

Свид. Ч. се оттеглила на двора, където била последвана от останалите участници в спречкването. На подадения от нея около 17:15 часа телефонен сигнал на мястото на инцидента се отзовали полицейски служители от Районно управление на МВР – Първомай, които снели от спорещите писмени обяснения, а на основание чл. 65 от ЗМВР отправили срещу ищеца Н.Н. и сестра му предупреждение да се въздържат от упражняване на психо-физически тормоз един спрямо друг и им разяснили отговорността по чл. 323, ал. 1 от НК, в уверение на което от мл. инспектор Г. П. К. били съставени Протоколи за предупреждение съответно рег. № 325р-8379/08.09.2017 г. (л. 121) и рег. № 325р-8380/08.09.2017 г. (л. 122), както и Докладна записка рег. № 325р-8344/07.09.2017 г. (л. 116). Случаят бил отразен и в Докладна записка на мл. полицейски инспектор Р. Н. от 13.09.2017 г. (л. 115).

Междувременно по молба на ищеца Н.Н. в двора дошъл и свид. Ч. – близък на покойния Х.Х., който пред съпрузите Н, ответника и баба му по майчина линия припомнил на свид. Ч. волята на баща й – като компенсация за закупения й от него апартамент в гр. Димитровград къщата да остане притежание на брат й.

Докато по-късно през деня беседвала във всекидневната на дома си с мл. инспектор Г. П. К., свид. Н. провела телефонен разговор с ищеца Х.Н., който се намирал в гр. Варна, и го информирала за случилото се и за полицейското присъствие. Скоро след като служителят на реда изготвил и й връчил писмено Разпореждане рег. № 325р-8345/07.09.2017 г. (л. 123) да не притеснява П. Х. и да разрешава спорните въпроси по съдебен ред, в апартамента влезли ответникът и свид. Ч. и обявили, че се настаняват в него. Свид. Н. възразила, а полицейският инспектор призовал присъстващите в полицейската служба, след което всички напуснали къщата.

Същата вечер в местния полицейски участък ищецът Н.Н. разговарял с инспектор С. С., който, видно от Инструктаж на нарядите в Районно управление на МВР – Първомай от 05.09.2017 г. (л. 113), изпълнявал функции на дежурен по управление, и след срещата си с него споделил на съпругата си, че е необходимо да допусне сестра си и племенника си в своя дом, тъй като в противен случай ще бъде арестуван.

Около 21:30 часа на 07.09.2017 г. след посещение в подразделението на МВР в гр. Първомай, където били инструктирани от негови представители, че липсват пречки да пребивават в жилището на втория етаж от къщата, ответникът и майка му влезли в него през отключената врата и в присъствието на ищеца Н.Н. безпрепятствено се настанили в „детската” стая, като внесли в нея свои вещи, част от които, окомплектовани в куфар, отместили завивките и възглавниците от леглата и ги застлали с чаршафи и одеяла, предоставени им от тяхната сродница П. Х.. Впоследствие излезли от жилищния обект, но не след дълго отново се върнали и пренощували в посоченото помещение, ползвайки по време на престоя си и банята.

В интервала между 21:00 и 22:00 часа на 07.09.2017 г. свид. Н. информирала сина си по телефона, че леля му и братовчед му са се установили в стаята му.

На 08.09.2017 г. ищецът Н.Н. сезирал Началника на Районно управление на МВР – Първомай със Сигнал УРИ 325002-1/08.09.2017 г. (л. 89), регистриран с Регистрационна карта УРИ 325р-8722/19.09.2017 г. (л. 91), че на 07.09.2017 г. чрез оказан му със съвети и разяснения неправомерен психологически натиск от полицейски служители от същото подразделение бил принуден да предостави на сестра си достъп до дома си.

Според Справка (л. 87 – л. 88), изготвена на 30.10.2017 г. от полицейски инспектор К. К., протеклата по жалбата проверка по Преписка рег. № 325002-1/08.09.2017 г. не разкрила признаци на дисциплинарни нарушения.

Ответникът и майка му прекарали в „детската“ стая и нощта на 08 срещу 09.09.2017 г., но около 22:00 часа по сигнал, постъпил от свид. Н. на телефон 112, че нарушават нощната тишина, били посетени от полицейски екип от Районно управление на МВР – Първомай, който, съгласно Докладна записка рег. № 325р-8405/09.09.2017 г. на мл. инспектор А. М. М. от 08.09.2017 г. (л. 68) и Докладна записка на полицейски инспектор К. К. от 23.10.2017 г. (л. 67), не констатирал противоправно поведение.

На 09.09.2017 г. свид. Ч. отпътувала за гр. Варна, а ищецът Н.Н. и съпругата му – за гр. Лозенец, откъдето се завърнали в следобедните часове на 10.09.2017 г. В продължение на около две-три седмици, считано от 10.09.2017 г., ответникът обитавал „детската” стая и ползвал банята и тоалетната в жилището им, след което заминал за гр. София, но без да изнесе куфара и багажа си.

На 12.09.2017 г. ищецът Х.Н. пристигнал от гр. Варна в гр. Първомай, но поради заетостта на стаята му в периода до 16.09.2017 г. отседнал в къщата на баба си и дядо си по майчина линия, а на 16.09.2017 г. нощувал в хола на дома си.

На 18.09.2017 г. по повод скарването си с ответника от 16.09.2017 г. свид. Н. се тъжила в Районно управление на МВР – Първомай с Жалба УРИ 325000-5632/18.09.2017 г. (л. 80), по която била образувана Преписка № 325000-5632/2017 г., приключена с Докладна записка на младши експерт Г. И. от 20.10.2017 г. (л. 79).

На 16.10.2017 г. същата заварила в хола на жилището си ответника и майка му да седят, пушейки и слушайки музика. След като те излезли, съпрузите Н.ви също напуснали етажа и заключили входната му врата, но двадесет минути по-късно я отключили, тъй като били уведомени от длъжностно лице от полицията за оплакването на свид. Ч., че със сина й са в невъзможност да се върнат в имота, където държат свои вещи. Половин час след отключването двамата влезли безпроблемно в него и останали да пренощуват в „детската” стая.

С Разпореждане рег. № УРИ 325р-9687/16.10.2017 г. (л. 142), издадено на 16.10.2017 г. от мл. инспектор „ПООР” А. Н.. Я. при Районно управление на МВР – Първомай на основание чл. 64 от ЗМВР, на ищеца Н.Н. било наредено да не ограничава правото на сестра си на достъп до личните си вещи и до жилището на ***, а полицейската намеса по случая била документирана в Докадна записка рег. № 325р-9693/17.10.2017 г. на мл. инспектор А.Н. Я. от 16.10.2017 г. (л. 136) и Докладна записка на полицейски инспектор А. Ж. Т. от 17.01.2018 г. (л. 134 – л. 135).

След въпросната визита съпрузите Н.ви започнали да държат входната си врата заключена, а при престоите си в гр. Първомай синът им отново се помещавал в детската си стая.

На 17.10.2017 г. с Договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт № 41, том ІV, рег. № 4421, дело № 620/2017 г. от 17.10.2017 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара (л. 52), свид. Ч. закупила от майка си ½ идеална част от урегулиран поземлен имот № ХVІ-1064 в кв. 61 по действащия регулационен план, ведно с 4/6 идеални части от построените в него: двуетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда, ведно със съответните части от общите й части, масивна стопанска сграда със застроена площ от 74 кв. м. и навес с оградени стени със застроена площ от 26 кв. м.

На 15.11.2017 г. ответникът и майка му открили, че вторият етаж от къщата е заключен, и след като ищецът Н.Н. отказал да им отключи и ги отпратил, депозирали в Районно управление на МВР – Първомай Жалби съответно УРИ 325000-7002/16.11.2017 г. (л. 164) и УРИ 325000-7000/16.11.2017 г. (л. 167), предприетите служебни действия по които били обобщени от полицейски инспектор А. Ж. Т. в Докладна записка от 16.01.2018 г. (л. 164 – л. 166).

В Докладна записка рег. № 325р-11605/26.12.2017 г. (л. 29), изготвена на 25.12.2017 г. от мл. инспектор Г. Н. К. при Районно управление на МВР – Първомай, се навежда, че на 25.12.2017 г. около 20:00 часа адресът на *** бил посетен от полицейски автопатрул по приет на телефон 112 сигнал от свид. Ч., която на 25.12.2017 г. заедно с ответника за пореден път опитала, но не успяла да влезе в процесното жилище.

На 27.12.2017 г. при завръщане от гостуване в гр. Варна ищецът Н.Н. и съпругата му не могли да отключат входната врата на дома си поради проблем с ключалката, за който около 16:30 часа първият сигнализирал на телефон 112. След пристигането на полицейски служители от Районно управление на МВР – Първомай, за което е съставена Докладна записка рег. № 325р-11621/27.12.2017 г. (л. 32), отключващото устройство било демонтирано, но следи от неправомерно проникване не били забелязани.

На 29.12.2017 г. ищецът Н.Н. изнесъл куфара с вещите на племенника и сестра си, както и ползваните от тях завивки и постели, от „детската” стая и ги отнесъл в коридора на приземния етаж в къщата. Около 12:05 часа на същата дата, осведомена от майка си за стореното, свид. Ч. подала сигнал на телефон 112, отразен в Докладна записка на мл. инспектор С. Б. при Районно управление на МВР – Първомай от 29.12.2017 г. (л. 85).

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът Н.Н. претендира съдебна защита на нарушеното си владение върху жилище, находящо се на втория етаж в сграда на адрес: ***, а ищецът Х.Н. – на отнетото си държане върху разположената срещу банята стая (бивша „детска”) в същия жилищен обект, което позволява да се заключи, че отправените от първия главен и евентуален искове черпят правното си основание съответно от нормите на чл. 75, изр. І-во и на чл. 76, изр. І-во от ЗС, а искането на втория се основава на чл. 76, изр. І-во от ЗС.

Според чл. 75 от ЗС владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение, като искът се предявява в шестмесечен срок. Чл. 76, изр. І-во от ЗС признава на владелеца или държателя, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, правото в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело.

С оглед на твърдяната дата на нарушението исковете се преценят за процесуално допустими, тъй като са предявени в рамките на предвидените в цитираните разпоредби преклузивни срокове. След внимателна и обстойна съпоставка на свидетелските показания и приобщените официални документи, съставени от длъжностни лице от състава на МВР и регистрирани съгласно деловодната номенклатура на ведомството, настоящият съдебен състав приема, че процесното събитие се е осъществило на друга дата – а именно 07.09.2017 г., спрямо която исковата молба също се явява своевременно заведена.

Претенциите, с които е сезиран съдът, бранят владението на недвижими имоти, а искът по чл. 76, изр. І-во от ЗС – и на държането на такива, както и на движимости, като фактическо отношение или състояние, поради което, съобразно чл. 357, ал. 1 от ГПК, при съдебното им разглеждане се проверява единствено фактът на владението и на неговото нарушение, без да се изследват въпроси и да се обсъждат възражения, които почиват на вещни права, а в съответствие с чл. 357, ал. 2 от ГПК документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото релевират към факта на владението (в този смисъл Решение № 726/16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2008 г., I г. о., ГК, и Решение № 142/23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 533/2012 г., I г. о., ГК).

Чл. 358 от ГПК овластява съда и с правомощия да ревизира законосъобразността на действията на съдебен изпълнител или друг държавен орган, когато владението е отнето по тяхно нареждане или с тяхно съдействие, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани.

В текущото особено исково производство ищецът носи тежестта да проведе пълно доказване на елементите от фактическия състав, пораждащ притезанието му, като наред с гореспоменатите относими обстоятелства при иска по чл. 75, изр. І-во от ЗС е необходимо да установи, че владението му е продължило непрекъснато повече от шест месеца преди нарушението, а при иска по чл. 76, изр. І-во от ЗС – че вещта му е отнета по скрит или насилствен начин.

Владението се дефинира от чл. 68, ал. 1 от ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, от което следва, че се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическо господство върху вещта, разбирано като обективна възможност за непосредствено въздействие върху нея, съответстващо на съдържанието на вещното право, и субективен – намерението за своене на вещта, за наличието на което чл. 69 от ЗС въвежда оборима презумпция.

Държането се определя в чл. 68, ал. 2 от ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

Под „нарушение” по смисъла на чл. 75, изр. І-во от ЗС следва да се разбира всяко действие, което противно на волята на владелеца отстранява напълно или отчасти фактическата му власт или създава пречки за спокойното й упражняване (този смисъл Решение от 03.02.2011 г. по гр. д. № 242/2010 г., ВКС, І г.о., и Решение № 726/16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2008 г., I г. о., ГК). Чл. 76, изр. І-во от ЗС легализира средство за отбрана срещу по-интензивна проявна форма на неправомерна намеса – лишаването на владелеца или държателя в пълен обем или частично от фактическото му господство посредством насилие или по скрит начин.

Конкретната доказателствена съвкупност сочи, че в периода от 1997 г. до 06.09.2017 г. ищецът Н.Н. е съжителствал със съпругата и сина си в лицето на ищеца Х.Н. ***, върху което е упражнявал явна, необезпокоявана и постоянна фактическа власт със съзнание на негов собственик. Намерението му за своене се извежда въз основа на презумпцията на чл. 69 от ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В случая ответникът, чийто е интересът и респективно доказателствената тежест да опровергае визираното законово предположение, не ангажира доказателства, че ищецът Н.Н. е държал имота за другиго. Напротив, според показанията на разпитаните свидетели същият е получил изключителното ползване на втория етаж от къщата на *** от и по волята на собствениците на сградата без конкретно правно основание с договорен характер и го е стопанисвал, считайки, че е избран от тях да остане единствен негов титуляр. Не се откриват сведения да е променял субективното си отношение към вещта след смъртта на баща си, когато върху жилищния обект е възникнала съсобственост по наследяване.

Наведените съображения обслужват извод, че упражнявайки непрекъснато фактическо владение върху процесния недвижим имот както лично, така и чрез останалите му обитатели, повече от шест месеца преди нарушението, ищецът Н.Н. е материалноправно легитимиран да претендира неговата защита срещу всяко нарушение и спрямо всички лица. Ирелевантен за съществуването на посесорното му право се явява фактът, че е едновременно и юридически съпритежател на вещта, тъй като предмет на делото е владението му като фактическо състояние, а не като правомощие, произтичащо от правото му на собственост (в този смисъл Решение № 3530/30.11.1981 г. по гр. д. № 2534/1981 г., I г. о.).

От доказателствените материали безсъмнено се установява, че на 07.09.2017 г. ответникът е влязъл във въпросното жилище, настанил се е и е внесъл свои вещи в ситуираното срещу банята спално помещение и в периода до подаването на исковата молба го е обитавал и е нощувал в него, ползвайки междувременно и банята и тоалетната в дома, с което е ограничил отчасти фактическата власт на ищеца Н.Н. върху имота противно на волята му.

За неправомерния характер на коментираните постъпки са събрани множество гласни и писмени доказателства, според които владелецът открито се е противопоставил срещу първоначалния опит на ответника на 07.09.2017 г. да влезе в дома му, по повод на което е възникнала и семейна свада. Ищецът Н.Н. е преустановил съпротивата си и е наблюдавал безучастно завладяването на част от имота едва след и в резултат на интервенцията на правоохранителните органи от Районно управление на МВР – Първомай, които превишавайки властта си, са изразили становище по гражданскоправен спор от компетентността на съда, позовавайки се неоснователно на вещното право на свид. Ч., и по този начин са съдействали за извършване на нарушението. В допълнение следва да се отбележи, че по аргумент от чл. 358 от ГПК резултатите от вътрешнослужебната проверка, проведена по Сигнал УРИ 325002-1/08.09.2017 г. (л. 89) на ищеца Н.Н. срещу поведението на полицейските служители, не изключват инцидентния съдебен контрол за законосъобразността на вмешателството им.

Действията на ответника не биха могли да се квалифицират и като търпими, тъй като значително са обезпокоили и смутили владелеца и са предприети без изричното му или предполагаемо позволение. Както вече се посочи, не се кредитират показанията на свид. Ч. и обясненията на сина й, че ищецът Н.Н. е бил предупреден и е изразил съгласие за предстоящото пребиваване на племенника му в процесното жилище, както и че последният периодично и безпрепятствено е отсядал в него.

Гореизложеното мотивира съдебния състав да счете, че материалноправните предпоставки на чл. 75, изр. І-во от ЗС за уважаване на главния иск на ищеца Н.Н. са налице в кумулативна пълнота по отношение на тези от помещенията, попадащи в границите на жилището – предмет на иска, които според доказателствата са засегнати от нарушението. Поради казаното ответникът следва да бъде осъден да възстанови владението върху целия Г-образен коридор, стаята (бивша „детска”), разположена срещу банята, банята и тоалетната. На основание чл. 361 от ГПК в указаната част следва да се постанови предварително изпълнение на решението.

Досежно останалата част от имота, владението върху която ответникът не е възпрепятствал, както и относно осъждането му да отстрани вещите си, които на 29.12.2017 г. са били изнесени и преместени на първия етаж в къщата от самия ищец Н.Н. – обстоятелство, съобразено на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед на правния резултат по него предявеният от ищеца Н.Н. при условията на евентуално обективно съединяване иск по чл. 76, изр. І-во от ЗС не подлежи на разглеждане.

Доколкото в периода от навършване на пълнолетието си до датата на нарушнието е ползвал бившата си детска стая за жилищно обитание с конклудентното съгласие на владелеца в лицето на баща си, ищецът Х.Н. обладава качеството на неин държател по разума на чл. 76, изр. І-во от ЗС. За успешната му защита законът изисква отнемането да е реализирано скрито, а именно така, че да не може веднага да стане достояние на досегашния държател по обичайния начин, по който е осъществявал фактическата власт, т. е. да не е сторено в негово присъствие или в това на лица, чрез които съобразно нормалните отношения би бил уведомен незабавно (в този смисъл Решение № 490/26.11.2010 г. по гр. д. № 1392/2009 г., ВКС, ІІ г.о.). Макар в случая да не е бил пряк очевидец на промяната във фактическото положение, ищецът Х.Н. не само е могъл без затруднения да узнае за нея от своите родители, които са преки участници в инцидента и с които е поддържал връзка, но и в действителност е научил от майка си за отнемането непосредствено след неговото извършване. А за възникналата препирня за имота е бил известен още в часовете преди самото настаняване. Очевидно твърденият признак от фактическия състав на притезанието му не е изпълнен, което налага искът му да се отхвърли като неоснователен.

Предвид изхода на делото отсъства основание за налагане на санкция по реда на чл. 360 от ГПК.

С Разпореждане № 1567/10.10.2017 г., процедирайки по реда на чл. 70, ал. 3 от ГПК, съдът е остойностил приблизително предмета на всеки от исковете, поради което на основание чл. 70, ал. 3 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 3 във вр. с т. 2 от ГПК и въз основа на информацията за данъчната оценка на спорната недвижима вещ, възлизаща на 10 854, 90 лева според представеното Удостоверение изх. № 6610029921/25.01.2018 г. за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, издадено от Община Първомай (л. 189), определя окончателна цена на всяка от исковите претенции на ищеца Н.Н. в размер на 2 713, 73 лева (1/4 х 10 854, 90 лева), а на тази на ищеца Х.Н., която касае около 1/6 реална част от имота с данъчна оценка от 2 170, 98 лева – на 452, 29 лева (1/4 х 1 809, 15 лева). Следователно съгласно чл. 72, ал. 1 от ГПК за двата си равноценни обективно евентуално съединени иска, предявени в защита на един интерес, ищецът Н.Н. дължи една държавна такса в размер на 108, 55 лева, фиксиран в чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а до момента е внесъл 50, 00 лева, поради което следва да довнесе в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 58, 55 лева. Изискуемата се от ищеца Х.Н. държавна такса от 50, 00 лева е събрана в пълен размер.

Констатират се и условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на разноските на ищеца Н.Н., тъй като главното му искане е частично удовлетворено. До момента последният е понесъл за своя сметка разходи за първоначална държавна такса от 50, 00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 250, 00 лева, равняващ се на половината от хонорара, уговорен и заплатен глобално за процесуалното представителство и на двамата ищци по силата на Договор за правна защита и съдействие № 105142/12.02.2018 г. (л. 27).

В обобщение, съразмерно с уважената приблизително 1/3 част от главния иск на ищеца Н.Н., ответникът следва му възстанови сумата от 100, 00 лева, от които: 16, 67 лева – внесена държавна такса за разглеждане на иска, и 83, 33 лева – адвокатско възнаграждение.

Чл. 78, ал. 3 от ГПК урежда правото и на ответника на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Според приложения Договор за правна защита и съдействие от 15.11.2017 г. (л. 17) същият е разходвал за юридически услуги сумата от 600, 00 лева, недиференцирана по предмет, поради което ищецът Х.Н., чието правно твърдение е отречено изцяло, следва да му заплати 300, 00 лева, а ищецът Н.Н. – 200, 00 лева.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА П. А. Ч., с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р.П.Т., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да предаде на Н.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Г. Я. К., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, владението върху Г-образен коридор, стаята (бивша „детска”), разположена срещу банята, банята и тоалетната, находящи се в жилище на адрес: ***, като в останалата част ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Х.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Г. Я. К., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу П. А. Ч., с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р.П.Т., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за осъждане на последния да предаде държането на стаята (бивша „детска”), разположена срещу банята в жилище на адрес: ***, и да изнесе от нея вещите си.

ОСЪЖДА П. А. Ч., с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р.П.Т., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на Н.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Г. Я. К., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 100, 00 (сто) лева – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на иска и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с уважената част от претенцията.

ОСЪЖДА Н.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Г. Я. К., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати, както следва:

Ø на П. А. Ч., с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р.П.Т., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 200, 00 лева (двеста) лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с отхвърлената част от иска, и

Ø в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 58, 55 лева (петдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки) – допълнителна държавна такса за разглеждане на иска.

ОСЪЖДА Х.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Г. Я. К., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на П. А. Ч., с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р.П.Т., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 300, 00 лева (триста) лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно предаването на имота.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.

Решението в частта, с която се допуска предварителното му изпълнение, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ