Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

гр. Първомай, 12.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 269 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по Жалба вх. № 53-00-172/19.05.2017 г. (по описа на Общинска администрация – Първомай), с която ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.И.П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да отмени Заповед № РД-15-251/05.05.2017 г. на Кмета на Община Първомай за изземване на поземлен имот № ***, находящ се в землището на ***с ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, от ползвателя без правно основание *** и предаването му на К.В.И., ЕГН: **********, с адрес: *** качеството й на ползвател на правно основание.

Жалбоподателят оспорва административния акт с доводи за неговата незаконосъобразност поради постановяването му при порок във формата, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Релевира, че заповедта не съдържа мотиви, не са спазени процедурните правила и не са налице материалноправните предпоставки на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за издаването й, а административният орган не е изпълнил задължението си да събере необходимите за изясняване на фактическите положения по случая доказателства. Отделно от горното, е разпоредил изземване на имота за минала стопанска година, което не кореспондира с предназначението на уредения в чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ бърз административен способ за защита.

Ответникът по жалбата пледира за отхвърлянето й като неоснователна по съображения, подробно изложени в Отговор изх. № 53-00-172/06.07.2017 г. и вх. № 4949/06.07.2017 г., а заинтересованата страна К.В.И. не излага становище по предмета на административния спор.

В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си пълномощник поддържа жалбата, а ответникът по същата и заинтересованата страна, редовно призовани, не се явявават и не се представляват.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

Приобщените доказателствени източници позволяват да се установи, че на 19.05.2016 г. конституираната като заинтересована страна в настоящия процес К.В.И. сезирала Кмета на Община Първомай с Искане вх. № 94-00-151/19.05.2016 г. да разпореди по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ изземване на поземлен имот № ***, с начин на трайно ползване: нива, с площ от 1.774 дка, осма категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „***” в землището на с. Буково, с ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, при граници и съседи: имот № *** – полски път на ОПФ, и имот № *** – нива на наследниците на Г.З.Х., от неправомерния му ползвател в лицето на жалбоподателя и да й го предостави, наред с което да задължи търговеца да внесе по банкова сметка за чужди средства на Община Първомай сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане, както и да го санкционира, съобразно чл. 40 от ЗСПЗЗ. Правния си интерес от административна защита молителката аргументирала с фактически съображения, че се легитимира в качеството на наемател на посочената земеделска земя, която през стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г. *** стопанисвало без правно основание за осъществяване на земеделско производство, от което извличало добиви.

В уверение на наемните си права депозирала Договори за наем на земеделска земя от 20.04.2014 г., 05.08.2014 г. и 21.07.2015 г., сключени от нея с наемодателя М.В.Н., ЕГН: **********,от ***, съответно за стопанската 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г. Видно от Удостоверение изх. № 971/18.06.2015 г. за наследници, издадено от Община Първомай, последната се явява единствен законен наследник на лицето А.Д.И., роден на *** г. и починал на 10.11.1966 г., в полза на чиито универсални правоприемници собствеността върху процесния имот била възстановена с Решение № 9018/22.11.2000 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Първомай. Приложени били и два разходни касови ордера съответно от 21.07.2015 г. и от 31.08.2016 г., които удостоверяват престации на молителката в изпълнение на задължението й за плащане на наемна цена по последните две от изброените наемни съглашения.

В хода на делото по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е открито производство за проверка истинността на споменатия Договор за наем от 21.07.2015 г., доколкото жалбоподателят атакува формалната му доказателствена сила с оплакване, че материализираните в него изявления не принадлежат на посочените като негови издатели лица. В рамките на съдебното дирене ответникът по жалбата, комуто е възложена доказателствената тежест да установи автентичността на документа, не е ангажирал съответни доказателства, което позволява на съда да заключи, че оспорването му е успешно проведено и се налага изключването му от доказателствения масив.

Приканен с Писмо изх. № 94-00-151/27.05.2016 г. на Кмета на Община Първомай да заяви позицията си, с Молба вх. № 94-00-151/06.06.2016 г. управителят на *** отрекъл твърденията за упражнявана от дружеството фактическа власт върху процесната недвижимост както за минал, така и за настоящ момент.

В отговор на запитване на Кмета на Община Първомай, отправено с Писмо изх. № 94-00-151/27.05.2016 г., с Писмо изх. № 02-160-0800/2792/01.06.2016 г. и вх. № 94-00-151/02.06.2016 г. на Директора на Областна дирекция – Пловдив на Държавен фонд „Земеделие” било представено актуално към 01.06.2016 г. извлечение от изготвения на основание чл. 9, ал. 4 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания публичен регистър на имотите от картата на възстановената собственост или от кадастралната карта, попадащи в рамките на регистрирани по реда на чл. 7 земеделски парцели, според което имот № *** е очертан и заявен за подпомагане при площ на пресичането му с тази на блока на земеделско стопанство от 0, 15 ха, както следва: за кампания по директни плащания 2014 г. – от ***, а за кампания по директни плащания 2015 г. – от лицето Д.П.Т., като било уточнено, че за неприключилата кампания 2016 г., обхващаща периода от 1 март до 9 юни 2016 г., бенефициентите не са оповестени. Идентични на гореизложените сведения показала и служебната справка на административния орган в същия електронен регистър чрез интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие” към 05.07.2016 г.

С постъпило по преписката Писмо изх. № РД-05-00-369/20.06.2016 г. и вх. № 94-00-151/22.06.2016 г. на Началника на Общинска служба по земеделие – Първомай било съобщено, че органът по поземлената собственост не разполага с друга информация за действителния ползвател на имота, освен с Договор вх. № 37 от 21.07.2015 г., сключен между К.В.И. и М.В.Н. за стопанската 2015/2016 г.

Въз основа на така описаните материали Кметът на Община Първомай издал Заповед № РД-15-381/05.07.2016 г., с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация разпоредил изземване на нива № *** от жалбоподателя за стопанската 2013/2014 г. и предаването й на заинтересованата страна К.В.И., наред с което в съответствие с чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ указал, че в тридневен срок от датата на издаване на заповедта ползващият без правно основание може да внесе по банкова сметка за чужди средства на Община Първомай сумата от 31, 93 лева, равняваща се на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището на с. Буково, общ. Първомай, обл. Пловдив, за стопанската 2013/2014 г. Произнасяйки се само в мотивите, административният орган отказал отстраняване на дружеството от имота за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. с доводи, че наличните писмени доказателства обосновават качеството на молителката на негов легитимен стопанин за посочените периоди, но твърденията й за неправомерното му владение от страна на *** са останали доказателствено необезпечени.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. ІІ-ро във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК с влязло в сила Решение № 140/09.12.2016 г. по гр. дело № 359/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, образувано по Жалба вх. № 94-00-151/22.07.2016 г. (по описа на Общинска администрация – Първомай) на заинтересованата К.В.И., визираният отказ бил изцяло отменен, а преписката върната на Кмета на Община Първомай със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на съдебния акт.

По гореспоменатото дело били разпитани свидетели и приобщен Протокол от 03.08.2016 г., съставен от комисия в състав от представители на „***, според който при извършено от тях в присъствието на К.В.И., младши полицейски инспектор при Районно управление на МВР – Първомай Ж.С.Й., Кмета на с. Буково А.Б., собственик на земя в с. Буково И.З.И. и земеделски производител в същото село З.П.Т. трасиране и проверка на място на земеделски имоти в землището на с. Буково, общ. Първомай, обл. Пловдив, било установено, че парцел № *** е засят с пишеница през 2015 г. и ожънат през 2016 г. от П.И.П. и Г.Д. от ***.

След възобновяване на административното производство Кметът на Община Първомай постановил Заповед № РД-15-251/05.05.2017 г., която по данни от Известие за доставяне ИД PS42700031301 била връчена на жалбоподателя на 10.05.2017 г. по пощата и с която наредил процесният имот да се изземе от последния и да се предостави на К.В.И., определяйки, съгласно чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, 7-дневен срок за внасяне по банкова сметка на Община Първомай на парично рентно възнаграждение. Разпореждането си административният орган мотивирал с указанията на съда и с легитимиращото значение на Договор за наем на земеделска земя, сключен между К.В.И. и М.В.Н. за стопанската 2015/2016 г.

При така очертаните фактически положения настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от активно легитимиран по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК субект срещу подлежащ на съдебно оспорване съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ индивидуален административен акт пред родово и местно компетентния съобразно § 19, ал. 1, изр. І-во от ПЗР към ЗИД на АПК съд, а разглеждайки я по същество, преценя същата за основателна по следните съображения:

Процесуално задължен от чл. 168, ал. 1 от АПК да осъществи изчерпателен контрол за законосъобразност в контекста на всички отменителни основания, нормирани в чл. 146 от АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма от предметно и териториално компетентен орган в лицето на Кмета на Община Първомай в рамките на предоставените му от чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ правомощия, но при постановяването й са допуснати нарушения по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Чл. 59, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 от АПК нарежда фактическите и правни доводи за издаване на административния акт сред неговите задължителни реквизити, а непосочването им безсъмнено съставлява порок във формата му от категорията на съществените, възведен от чл. 146, т. 2 от АПК в самостоятелно отменително основание, по причина че препятства възможността за упражняване на контрол върху властническото волеизявление и за организиране на адекватна защита срещу него.

Конкретното административно производство е започнато по Искане вх. № 94-00-151/19.05.2016 г. на заинтересованата страна К.В.И. за изземване на земеделски имот № *** по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Цитираната разпоредба гласи: „По искане на собствениците или на ползвателите на правно основание земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър”. Чл. 34, ал. 7 от ЗСПЗЗ предписва в заповедта да се посочват и условията на ал. 6 от същия законов текст, който предвижда, че в 7-дневен срок от датата на получаването й ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе по банкова сметка за чужди средства на общината сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година за времето на неправомерното ползване. В този случай се спира изпълнението на заповедта, като правоимащите лица се уведомяват в тридневен срок от кмета на общината по реда на АПК за правото им да получат депозираната сума. В случай че в 10-дневен срок от получаване на уведомлението правоимащите лица изразят писмено съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед се отменя от кмета на общината. При липса на изрично писмено съгласие издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение.

Приложимостта на обсъждания административен способ за изземване изисква кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: отправено искане от правоимащ собственик или ползвател за изземване на земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/25.01.2013 г. на ВАС по т. д. № 3/2011 г.), възстановени по реда на ЗСПЗЗ, които се ползват от друго лице без правно основание.

Оспорената заповед назовава законовата норма, въз основа на която е издадена, но с изключение на юридическия факт, пораждащ заявеното право на молителката, и в разрез с императива на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не съдържа фактическа обосновка на останалите уредени в чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ условия. Административният орган се е задоволил да се позове на съдебното решение по гр. дело № 359/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, без обаче да навежда каквито и да било фактически съображения. Не се споделя тезата на ответника по жалбата, че бидейки установени в съдебното производство, обстоятелствата относно неоснователното стопанисване на имотите от страна на жалбоподателя, не подлежат на повторно изследване.

Действително трайната съдебна практика, основаваща се на постановките на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК, допуска мотивите на административния акт да бъдат обективирани в друг документ, към който първият препраща и който е поместен в административната преписка. Такъв обаче не би могъл да бъде решение на административен или съдебен ръководно-решаващ орган, който извършва суверенен прочит на събраните в развилото се пред него производство данни и на база на тях формира собствени фактически представи. Още повече че такова препращане се релевира за първи едва с отговора на жалбата.

Открояват се и особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Очевидно е, че не са изпълнени задължителните предписания на съда по тълкуването и прилагането на материалния и процесуалния закон, дадени в Решение № 140/09.12.2016 г., тъй като и след връщане на преписката административният орган е пренебрегнал процесуалното си задължение, ръководейки се от принципите на истинност и на служебно начало, регламентирани съответно в чл. 7 и чл. 9 от АПК, да изследва предпоставките на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ при спазване на административната процедура чрез способите за доказване от инструментариума на АПК. Отново без да изясни фактическата обстановка по случая в степента, изискуема се от чл. 35 от АПК, е пристъпил към произнасяне, и то диаметрално противоположно на отмененото.

Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да уважи жалбата и на основание чл. 172, ал. 2, предл. ІІ-ро от АПК да отмени оспорената заповед като изцяло незаконосъобразна.

За пълнота следва да се отбележи, че в противовес на застъпеното от жалбоподателя виждане, същата не противоречи на целта на закона. Нормативната уредба на чл. 34, ал. 1-9 от ЗСПЗЗ легализира единен административен способ за бърза и ефективна защита на имотите със земеделско предназначение без оглед на техния притежател – частноправен субект, община или държавата, за да се гарантира стабилност при ползването им като основа за земеделското производство. Регламентацията е призвана да охрани интересите на собственика или правомерния ползвател, като отстрани неправомерния от съответния земеделски имот, и респективно е предназначена да преустанови незаконосъобразното действие, бездействие или състояние, при условие че същото е налично към момента на властническата намеса. Атакуваното разпореждане не е темпорално ограничено за минала стопанска година, както необосновано изтъква оспорващият, а е насочено към прекратяване на фактическата му власт занапред. Продължителността на неправомерното ползване в пределите на стопанската 2015/2016 г. е отчетена единствено за нуждите на приложението на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ.

Независимо че е постъпило през предходната стопанска година, искането за административна защита, бидейки допустимо, задължава кмета на общината да се произнесе по него, без оглед на изтеклия от сезирането му период.

При гореуказания изход на административния спор на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да възстанови съдебно-деловодните разноски на оспорващия за възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат в размер на 200, 00 лева, уговорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие от 17.05.2017 г.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-251/05.05.2017 г. на Кмета на Община Първомай за изземване на поземлен имот № ***, находящ се в землището на ***с ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, от ползвателя без правно основание ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.И.П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, и предаването му на К.В.И., ЕГН: **********, с адрес: *** качеството й на ползвател на правно основание.

ОСЪЖДА Община Първомай, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Кмета А.А.П., да заплати на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.И.П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 200, 00 (двеста) лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а след влизането му в сила досието на гр. дело № 359/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай ДА СЕ ВЪРНЕ на състава.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от деня на връчване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/МИ