по НОХД № 65 / 2018 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия К.Б.М. за това, че:

Ø на 05.12.2017 година в град Първомай, община Първомай, област Пловдив, противозаконно пречи на орган на властта – младши автоконтрольор И. П. П. и младши инспектор К. Б. С., и двамата служители при РУ на МВР - Първомай – да изпълнят задълженията си по чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата: осъществяване на контрол по спазване на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства при спиране за извършване на проверка на моторно превозно средство и лица при работа по безопасност на движението, а именно – като водач на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ 316 И“ с ДК № *, при подаден звуков и светлинен сигнал за спиране за извършване на проверка от органите за контрол, е осуетил извършването на проверката, като не е спрял и чрез активно бягство, отказвайки да изпълни нареждания на полицейските органи – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК;

Ø по същото време – на 05.12.2017 година, в село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ 316 И“ с ДК № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 0,64 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза № 1103 / 08.12.2017 година, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал. 1 на чл. 343б от НК – с Определение № 175 от 26.10.2011 година по НОХД № 860 / 2011 година на Районен съд - Асеновград, влязло в сила на 26.10.2011 година – престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият при пряк умисъл да е извършил престъпленията по чл. 270, ал. 1 от НК и по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Изтъква, че К.Б.М. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е съгласен да не се събират други доказателства за тях, за което извършеното от него следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК.

Сочи, че при определяне на наказанието за всяко престъпление следва да се има предвид, от една страна, като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанието и младежката възраст на дееца, а от друга, като от отегчаващи такива - предишните осъждания за престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК и по чл. 343б, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, както и наличието на множество нарушения и наказания по Закона за движение по пътищата и липсата на правоспособност от страна на подсъдимия.

Излага становище за престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер между минимума и средата на предвиденото в посочения текст, съответно намалено с 1/3, като с оглед постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК, наказанието да бъде изтърпяно реално при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, както и наказание лишаване от свобода също в размер между минимума и средата на предвиденото в посочения текст, съответно намалено с 1/3, за престъплението по чл. 343б, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК, като с оглед постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК, и това наказание да бъде изтърпяно от лицето реално при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, както и наказание глоба в размер около минимума на предвиденото.

Предлага на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде определено едно общо наказание лишаване от свобода, а именно: най-тежкото измежду така наложените му за престъпленията, предмет на делото, което общо наказание да бъде изтърпяно реално при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС; на основание чл. 59, ал. 1, връзка с ал. 2 от НК от така определеното общо наказание да се приспадне времето, през което подсъдимият е задържан на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа на 05.12.2017 година и на основание чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода да се присъедини изцяло наказанието глоба.

Моли Съдът да осъди подсъдимия да заплати и направените по делото разноски в размер на 25,00 лева за химическа експертиза.

Защитникът на подсъдимия адвокат В.И.С. *** сочи, че е истина това, което се изтъква, че на 05.12.2017 година подзащитният му с още две лица е отказал да се подчини на органите на МВР и не е спрял, но защото по негови думи се е изплашил не толкова за това, че е карал автомобила, а за това, че е бил пил една ракия, за да не се изложи пред тогавашната си приятелка – искал е да се покаже вече на зрял мъж, и божията милост го е оставила инцидентът да не доведе до пътнотранспортно произшествие с пострадали и ранени.

Изтъква, че К.М. признава пред органите на реда, че е употребил алкохол и нито е отказал да бъде изпробван с техническо средство, нито се е съпротивлявал, нито е оказал някаква агресия срещу полицейските служители и с готовност е отишъл да даде кръвна проба, а резултатите от пробата и от дрегера категорично говорят за съгласие и сериозно отношение, а не за съпротива към властите, упражняващи своя дълг.

Сочи още, че подзащитният му не е произнасял никаква обида, с която да покаже неудовлетворение, че е спрян за проверка, което навежда на мисълта за несъставомерност на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, защото е вярно, че К.М. е бягал преди това от проверяващите, но данните от кръвните резултати са категорични и ако подсъдимият е отказал да даде кръвна проба или е отказал да бъде проверяван с дрегер, тогава би била налице съпротива, а такава не е оказвана и не е осуетена проверката.

Пледира за снизхождение при налагане на наказанието и моли за приложение на института на чл. 66 от НК, за да се даде възможност на един млад човек, какъвто е подсъдимият, да заживее на съвсем друг етап, като прекрати своето неморално, весело и неустойчиво младежко отношение на безработен, на връзките си с различни жени и момчета, пред които се показва, че е голям шофьор и допуска неуважение към околните и да изгради семейство с бременната си приятелка, в което семейство чувството му на баща ще се развие в съвсем друга среда, а не в затвора.

Подсъдимият К.Б.М. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

При последна дума изразява съжаление за стореното и моли за възможно най-лекото наказание, като заявява, че ако му се даде възможност, ще стана един добър гражданин на Република България и ще спре с простотиите, защото не иска да е в затвора, когато се роди детето му, а да е свободен, за да може да си гледа семейството.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият К.Б.М. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, със средно специално образование, спасител на частни начала, с адрес: ***.

Същият е осъждан с два влезли в сила съдебни акта на Районен съд -Асеновград, както следва:

1. Със Споразумение № 175 / 26.10.2011 година по НОХД № 860 / 2011 година, влязло в сила на 26.10.2011 година, за извършени на 18.10.2011 година престъпление по чл. 270, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК и престъпление по чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК на основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложено едно общо най-тежко наказание пробация с мерки, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК от определеното общо наказание пробация е приспаднато времето, през което К.Б.М. е задържан по реда на Закона за МВР, считано от 23:50 часа на 18.10.2011 година до 10:00 часа на 19.10.2011 година.

Видно от отбелязването в Справката за съдимост (л. 16 - л. 17 от делото), наказанието е изтърпяно на 05.05.2012 година.

2. Със Споразумение № 150 / 17.10.2013 година по НОХД № 691 / 2013 година, влязло в сила на 17.10.2013 година, за извършено на 10.10.2013 година престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК са наложени наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години и наказание глоба в размер на сто лева, като на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК от наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което К.Б.М. е задържан по реда на Закона за МВР, считано от 15:55 часа на 10.10.2013 година до 09:30 часа на 11.10.20113 година.

Видно от Писмо изх. № С180016-178-0004979 / 21.02.2018 година на Директора на Териториална дирекция - Пловдив към Национална агенция за приходите (л. 72 от дознанието), по издаден изпълнителен лист от 04.11.2013 година за наложеното наказание глоба е образувано изпълнително дело № 16140002961 / 2014 година и като обезпечителна мярка е наложен запор върху банкова сметка, ***бличното вземане.

Между 21:00 - 21:30 часа на 04.12.2017 година свидетелят Р. К. А. отива в дома на приятеля си К.Б.М. ***, и към 23:00 часа двамата решават с лекия автомобил на подсъдимия – „БМВ 316 И“ с ДК № *, собственост на Б. Г. П. от град Асеновград, област Пловдив, да отидат до вилата на лелята на М. ***.

Там консумират храна и алкохол – изпиват по 2 - 3 ракии от по 100 г, и около 03:00 - 03:30 часа на 05.12.2017 година отиват с беемвето, управлявано от подсъдимия, в село Болярци, община Асеновград, област Пловдив, откъдето вземат свидетеля Ц. И. Д., и тръгват обратно за село Леново. Минават през селата Избеглии и Козаново, община Асеновград, област Пловдив, но по пътя установяват, че са им свършили цигарите и решават да си купят от град Първомай, област Пловдив, в който търсят отворен магазин.

От 20:00 часа на 04.12.2017 година до 08:00 часа на 05.12.2017 година полицаи при РУ на МВР - Първомай И. П. П. (младши автоконтрольор) и К. Б. С. (младши инспектор) са на смяна дежурен автопатрул и извършват работа по безопасност на движението, като служителите са с униформи и служебният им автомобил е надлежно обозначен с надписи „Полиция“ на български и английски език и е оборудван със сигнални светлини на покрива.

След 04:30 часа на 05.12.2017 година органите на реда се движат по улица „Княз Борис I“ в централната градска част на Първомай, когато срещу себе си забелязват да ги разминава лек автомобил „БМВ 316 И“ с ДК № *, управляван от К.М., като на предна дясна седалка до шофьора е Ц. Д., която вижда патрулния автомобил, а през това време на задните седалки дреме Р. А..

Беемвето усъмнява полицаите, И. П. обръща посоката си на движение (по това време на пътното платно няма други движещи се моторни превозни средства) и тръгва с патрулния автомобил след подсъдимия, като младши автоконтрольорът подава звуков и светлинен сигнал М. да спре за извършване на проверка. Но подсъдимият не само че не изпълнява полицейското разпореждане, а предприема активно бягство с увеличаване на скоростта си и отдалечаване от полицаите, при което те предприемат преследване, продължило с висока скорост.

Гонитбата трае около 20 минути в град Първомай и приключва в село Бяла река, община Първомай, област Пловдив – в града от улица „Княз Борис І“ „БМВ 316 И“ с ДК № * завива наляво и стигна до улица „Братя Миладинови“, по която се движи в посока запад, настилката на улицата свършва, но автомобилът продължава движението си по земния път, след което завива наляво и се включва по улица „Яворов“ в посока изток, на кръстовището с улица „Димитър Благоев“ завива надясно, преминава през няколко кръстовища и на Т-образно такова с улица „В. Друмев“ продължава движението си наляво в посока изток до кръстовището с улица „Александър Стамболийски“, там завива надясно и по общинския път се насочва за село Бяла река.

Минути след като К.М. увеличава скоростта на автомобила, Р. А. се събужда от полицейските светлини и сирени, а по тях Ц. Д. разбира, че ги гонят органите на реда. По време на преследването в града подсъдимият пука задна дясна гума, неколкократно не се съобразява със знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ при преминаване през кръстовищата и се опитва да засича патрулната кола след себе си и да я изхвърли от пътя. Р. А. му казва да спре, но К.М. само отговаря „Спокойно, спокойно!“ и продължава.

Вече извън Първомай пука и предна дясна гума, но пак не преустановява движението си, а в село Бяла река уговаря Ц. Д. да си разменят местата. Момичето се съгласява и подсъдимият започва да се мести на предна дясна седалка, а Д. – към шофьорското място. В този момент обаче беемвето губи обороти, двигателят му загасва и то спира срещу дом № 7 на улица 8 в селото.

Непосредствено до моторното превозно средство на М. спира и патрулният автомобил. Полицаите отиват до процесното „БМВ 316 И“ и установяват, че зад волана е Ц. Д., но както тя, така и седящият до нея К.М. и намиращият се отзад Р. А. признават, че през цялото време автомобилът им е управляван от подсъдимия.

К.М. не може да представи свидетелство за правоуправление и казва, че е пил две ракии. Изпробван е с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с № ARBA-0058, при което уредът отчита наличие на алкохол в кръвта му от 1,05 на хиляда по издишания въздух, но по негово искане свидетелят И. П. попълва и връчва Талон за медицинско изследване № 0045073 / 05.12.2017 година и подсъдимият е отведен в „Център за спешна медицинска помощ“ - Пловдив, Филиал - Първомай, където по издадена от дежурния фелдшер Карта № 64185 / 05.12.2017 година е проведено медицинско изследване с вземане на кръвна проба.

След това К.М. е отведен в РУ на МВР - Първомай, установено е, че е неправоспособен водач, съставен му е Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия Г, бланка № 810698) и е задържан със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР от 05:30 часа до 19:30 часа на 05.12.2017 година.

От заключението на проведената в хода на досъдебното производство химическа експертиза - Протокол № 1103 / 08.12.2017 година (л. 32 от дознанието), се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към датата на инкриминираните деяния е 0,64 на хиляда.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: Справка за съдимост (л. 16 - л. 17 от делото), Акт за установяване на административно нарушение - бланка серия Г, № 810698 (л. 11 от дознанието), Талон № 0045073 / 05.12.2017 година (л. 12, л. 33 от дознанието), Карта № 64185 / 05.12.2017 година (л. 13 от дознанието), Заповед рег. № 325зз-145 / 05.12.2017 година на РУ на МВР - Първомай (л. 14 от дознанието), Протокол № 1103 / 08.12.2017 година за химическа експертиза (л. 32 от дознанието), Протоко за медицинско изследване (л. 34 от дознанието), Приемно-предавателен протокол (л. 37 от дознанието), Заповед № 317з-1638 / 20.04.2015 годна за преназначаване на длъжност на държавни служители в МВР (л. 38 - л. 41 от дознанието), типови длъжностни характеристики с формуляри за длъжностите „младши автоконтрольор ІІ - І степен“ и „полицай - старши полицай“ длъжностни характеристики (л. 42 - л. 49 от дознанието), Разпореждане за разстановка на силите и средствата за осъществяване на патрулно-постова дейност в обслужваната от РУ на МВР - Първомай територия през денонощието от 08:00 часа на 04.12.2017 година до 08:00 часа на 05.12.2017 година, инструктаж за нарядите в РУ на МВР - Първомай за 4 и 5 декември 2017 година и месечни графици за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредствено изпълнение на пътен контрол и патрулно-постова дейност в РУ на МВР - Първомай от 01.12 2017 година до 31.12.2017 година (л. 50 - л. 55 от дознанието), Протокол за средства за измерване, преминели последваща проверка в мястото но постоянно обзавеждане - анализатори на алкохол (л. 56 от дознанието), характеристична справка (л. 61 от дознанието), справки от АИС на МВР (л. 60, л. 62, л. 65, л. 66 от дознанието), справка за нарушител / водач (л. 63 - л. 64 от дознанието), Писмо изх. № С180016-178-0004979 / 21.02.2018 година на Териториална дирекция на НАП - Пловдив (л. 72 от дознанието), от обясненията на подсъдимия в качеството на обвиняем на досъдебното производство (л. 17 от дознанието) и от показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство, включително по реда на чл. 223 от НПК (л. 18 - л. 25, л. 28 - л. 29 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

В приетата доказателствена съвкупност няма противоречия, които да касаят обстоятелства, свързани с предмета на доказване и които да са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъпленията, за които е привлечен под наказателна отговорност.

При постановяване на крайния акт не се взема предвид представената в съдебно заседание от защитника медицинска бележка от 04.06.2018 година – от документа могат да се правят изводи единствено, че жена с конкретно посочени имена е бременна в 26-а гестационна седмица и са дадени препоръки, заради чести пролежавания в болница и утежнена акушерска анамнеза, но тези обстоятелства нито са свързани с предмета на доказване по чл. 102 от НПК, нито могат да се ползват при определяне на наказанието в съответствие с разпоредбите на Глава пета от НК, Общ част.

За осъществяване на елементите от състава на чл. 270, ал. 1 от НК с действие или бездействие деецът влияе върху посочените в нормата категории лица – орган на власт по легалната дефиниция на чл. 93, т. 2 от НК, частен или помощник-частен съдебен изпълнител, като с поведението си затруднява изпълнението на служебните им задължения, а престъплението е довършено от момента на съответното въздействие – с факта на създаване на пречката.

В случая не се спори, че полицейските служители И. П. П. и К. Б. С. като длъжностни лица от структурата на централната изпълнителна власт (Министерство на вътрешните работи) с правомощията по чл. 14, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 от Закона за МВР (патрулно-постова дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България) и по чл. 30, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР (контролна дейност по проверка на документи) разполагат с възможността да издават задължителни предписания на неограничен кръг лица, т.е. имат качеството орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК.

От фактическия комплекс по делото се установява, че на инкриминираната дата при осъществяване на задълженията си по чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата – контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства – двете служебни лица и автомобилът им са обозначени ясно, като при спиране на управляваното от К.Б.М. „БМВ 316 И“ с ДК № * в съответствие с разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от Закона за движение по пътищата от младши автоконтрольор И. П. са извършени действия, чийто смисъл е разбираем за лицето, за което се отнася – потеглено е след подсъдимия и със звуков и светлинен сигнал недвусмислено му указано да преустанови движението на моторното си превозно средство.

От своя страна последващото поведение на К.Б.М. сочи на активно препятстване на органите на власт да изпълнят служебните си задължения по рутинната проверка на моторни превозни средства и водачите им – подсъдимият не само не изпълнява разпореждането да спре, но рязко увеличава скоростта на управляваната от него кола в опит да избяга от полицаите, а освен че не се подчинява на светлинния и звуков сигнал, подаван от преследващия го служебен автомобил, дори го засича неколкократно, за да го изхвърли от пътя, и спира единствено по причина, че при размяна на местата между М. и Д. беемвето губи обороти, двигателят му угасва и колата обективно не може да продължи.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че с неправомерните си действия К.Б.М. не просто извършва нарушение по чл. 103 от Закона за движение по пътищата – да не спре на посочено от представителя на службата за контрол място при подаден сигнал, а осъществява елементите от състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК.

Противоправността на деянието се изразява в противоречието му с предписанията на правна норма и съдържа в себе си определено ниво на обществена опасност, изразяващо се в степента на увреждане или заплахата с увреждане на правнозащитени права и интереси, а от степента на обществена опасност зависи дали деянието представлява административно нарушение, предопределящо и по-малка репресивност с налагане на предвиденото административно наказание, или покрива състав на престъпление, за което субектът се санкционира по НК.

Формален критерий за разграничаването на двата вида противоправни деяния е и дали съответното действие или бездействие е отбелязано в специалната част на НК - щом е посочено там, е квалифицирано като престъпление.

В настоящия случай активното поведение на подсъдимия е изцяло насочено към затрудняване на полицейските служители при изпълнението на служебните им задължения – в този смисъл са Решение № 16 от 24.02.2009 година на ВКС по н. д. № 652 / 2008 година, Решение № 519 от 17.01.2012 година на ВКС по н. д. № 2587 / 2011 година, Решение № 141 от 01.08.2016 година на ВКС по н. д. № 462 / 2016 година, а съгласно Решение № 15 от 06.04.2015 година на ВКС по н. д. № 1641 / 2014 година, при идентичност на фактическите състави, обусловили ангажиране на административно-наказателна и на наказателна отговорност на определено лице, приоритет има реализацията на наказателната отговорност, чрез която се въздейства с най-интензивна форма на държавната принуда върху дееца.

По изложеното и при така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че преди автомобилът му обективно да преустанови движение, с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, тъй като на 05.12.2017 година в град Първомай, област Пловдив, противозаконно пречи на орган на властта (младши автоконтрольор И. П. П. и младши инспектор К. Б. С. – и двамата служители в Районно управление на МВР - Първомай) да изпълни задълженията си по чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (да контролира спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства), а именно: като водач на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 316 И“ с ДК № *, при подаден звуков и светлинен сигнал за спиране от органите за контрол (за извършване на проверка на моторни превозни средства и лица при работа по безопасност на движението) осуетява извършването на проверката, като не спира и чрез активно бягство отказва да изпълни нарежданията на полицейските органи.

От обективна страна с престъпното си действие подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като с активно бягство от полицейската проверка при възприет от него годен и разбираем сигнал да спре, пречи на служителите на реда да изпълнят задълженията си по проверка на моторни превозни средства и водачите им.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици, обективирани с рязкото увеличаване на скоростта на автомобила, предизвикало последващо преследване, отказът да спре, въпреки предупреждението от един пътниците в автомобила, и размяната на шофьорското място с другия пътник – той съзнава обществено опасния характер на стореното от него и предвижда настъпването на обществено опасните му последици.

По така безспорно установените факти Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият К. Б.М. осъществява обективните и субективни признаци и на второто вменено му в отговорност престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на 05.12.2017 година в село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ 316 И“ с ДК № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,64 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза № 1103 / 08.12.2017 година, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал. 1 на чл. 343б от НК – със Споразумение № 175 / 26.10.2011 година по НОХД № 860 / 2011 година на Районен съд – Асеновград.

Съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и / или наркотични вещества или техни аналози, за констатация на употреба на алкохол и / или наркотични вещества или техни аналози се използват технически средства и медицински изследвания (чл. 1, ал. 3), а установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища - доказателствен анализатор, или с химическо лабораторно изследване (чл. 3, ал. 2).

При проверката на място в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Наредбата подсъдимият е изпробван с техническо средство - анализатор за алкохол в дъха, посочено под № Р-4812 в Регистър на одобрените типове средства за измерване на Института по метрология (Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812 / 16-04-2009 с дата на валидност до 16.04.2019 година), като уредът е преминал последваща проверка в лабораторни условия с шестмесечна валидност от 16.08.2017 година, видно от Протокол за средства за измерване, преминели последваща проверка в мястото но постоянно обзавеждане - анализатори на алкохол.

При спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата младши автоконтрольорът, извършил пробата с техническото средство, съставя Акт за установяване на административно нарушение - бланка серия Г, № 810698, и попълва Талон за изпращане на медицинско изследване № 0045073 / 05.12.2017 година, защото е констатирана концентрация на алкохол в кръвта на К.Б.М. над 0,5 на хиляда, като подсъдимият желае и дава кръв за химическо лабораторно изследване в съответствие с ал. 4 на посочената разпоредба и при повдигане на обвинението за престъплението по чл. 343б от НК са приети резултатите от химическата експертиза по Протокол № 1103 / 08.12.2017 година.

От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, за което привлечен под отговорност, защото управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол, надлежно установено с химическо лабораторно изследване, като съдържанието на алкохол в кръвта му надвишава инкриминираната от законодателя граница – в случая 0,5 на хиляда, а именно 0,64 на хиляда.

Особеност от обективна страна е, че за подсъдимия управлението на автомобил след употреба на алкохол е след като вече е осъждан същото деяние:

По НОХД № 860 / 2011 година на Районен съд -Асеновград на К. М. е ангажирана наказателната отговорност за престъпление по чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като за него и деянието по чл. 270, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, за които със съдебния акт на основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложено едно общо най-тежко наказание пробация, това наказание е изтърпяно на 05.05.2012 година.

Но преди настъпване на реабилитацията по право на 05.05.2014 година в съответствие с текста на чл. 86, ал. 1, т. 4 от НК, тъй като осъждането на лицето е като непълнолетно (а и по чл. 88а, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК), в двугодишния срок – на 10.10.2013 година – К. М. извършва престъпление от общ характер – по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, за което по НОХД № 691 / 2013 година на Районен съд -Асеновград едно от определените му наказания е четири месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, който изтича на 17.10.2016 година, и за подсъдимия пълната реабилитация по закон следва да настъпи на 17.10.2021 година на основание чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, а преди изтичане на посочените срокове и за двете му осъждания, са извършени престъпленията, предмет на настоящото дело.

От субективна страна извършеното на 05.12.2017 година деяние по чл. 343б, ал. 2 от НК е при пряк умисъл – подсъдимият разбира обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено опасните последици от деянието си, но въпреки това съзнателно кара след употреба на алкохол, с което иска и настъпването на тези последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършените от подсъдимия престъпления, за които е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието за всяко от тях, предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящата инстанция отчита самопризнанието на подсъдимия още при проверката от полицейските служители на 05.12.2017 година и младежката му възраст, но същите нито се явяват многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 от НК, а отегчаващи отговорността обстоятелства са предишните осъждания на дееца за престъпления по чл. 270, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК и по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК (осъждането по НОХД № 860 / 2011 година за престъплението по чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК в съответствие с чл. 56 от НК е взето предвид при квалификация на деянието по чл. 343б, ал. 2 от НК, предмет на настоящото производство), нарушенията по Закона за движение по пътищата – 13, за които е ангажирана отговорността му по административен ред, и липсата на правоспособност за управление на моторно превозно средство.

Оценени в цялост, горните обстоятелства характеризират К. Б.М. като лице със средна към висока степен на обществена опасност, заради тенденцията към изграждане на престъпни навици. Обществената опасност на деянията е отчетена от законодателя с посочване на границите на наказанието за всяко от тях с квалифициращите му белези. Но конкретните престъпления, предмет на делото, са с висока степен на обществена опасност, заради създадената от неправомерното поведение на подсъдимия опасност за здравето и дори живота, както на органите на реда, изпълняващи служебните си задължения, така и на другите участници в движението, за което и на основание чл. 57 ал. 1 от НК за престъплението против реда на управлението измежду двете алтернативни наказания следва да се наложи по-тежкото по смисъла на чл. 37, ал. 1 от НК.

С оглед на изложеното и при преценка на горните обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът преценя, че границите на санкциите за всяко от престъпленията са значително високи и в съответствие с чл. 57 ал. 2 от НК е на мнение, че наказанията лишаване от свобода следва да се определят при условията на чл. 54 от НК между минимума и средата на предвиденото, а наказанието глоба за престъплението по транспорта при условията на чл. 54 от НК – към минимума на предвиденото, както следва: в размер на една година лишаване от свобода за престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК и в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и шестстотин лева глоба за престъплението по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Предвид реда на съдебното следствие и нормата на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така наложените наказания лишаване от свобода на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъдат намалени с по една трета, а именно: на осем месеца за престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК и на една година за престъплението по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, а по аргумент от ал. 5 на чл. 58а от НК наказанието глоба не следва да се редуцира.

За наказанията лишаване от свобода не са налице условията за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК с оглед на предходното осъждане на подсъдимия по НОХД № 691 / 2013 година с налагане на такова наказание, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок, от изтичането на който не е изтекъл срокът за настъпване на реабилитация. Но и формално да биха били изпълними условията на чл. 66 от НК, с оглед на отегчаващите отговорността обстоятелства настоящият състав е на мнение, че за постигане на целите по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия всяко от наказанията лишаване от свобода следва да се търпи реално при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК измежду двете наложени наказания лишаване от свобода следва да се определи едно общо, по-тежкото от тях, а именно – в размер на една година, което да бъде изтърпяно реално при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като за изпълнение на специалната и генералната превенция Съдът счита, че на основание чл. 23, ал. 3 от НК към това наложено общо най-тежко наказание следва да се присъедини наказанието глоба в размер на шестстотин лева.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК от общото наказание лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР за срок от 24 часа на 05.12.2017 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Тези наказания съответстват на обществената опасност на виновния и на извършените от него деяния, на семейното му положение и на имотното му състояние и биха постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянията – ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се във възпрепятстване на органите на изпълнителната власт да упражнят възложени по закон функции и в неспазване на императивните правила при движение по пътищата.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият К.Б.М. следва да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от 25 (двадесет и пет) лева за химическа експертиза на досъдебното производство.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Районен съдия: (п)

СЗ / АГ