МОТИВИ

 

по НОХД № 57 / 2018 година

 

Производството е по реда на Глава двадесета от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия Я.Д.И. за това, че:

Ø на 30.09.2017 година в село Виница, община Първомай, област Пловдив, се е заканил с убийство (с действие – след като е разбил вратата и влязъл в дома й, държейки и насочвайки нож, и с думи – че ще я заколи) на Е.Д.М. ***, като това заканване е могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК;

Ø по същото време – на 30.09.2017 година, и на същото място – в село Виница, община Първомай, област Пловдив, противозаконно е унищожил чужда движима вещ – мобилен телефон, марка SAMSUNG SM-G361F, на стойност 150,00 (сто и петдесет) лева, собственост на Е.Д.М. *** – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

 

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият при пряк умисъл да е извършил престъпленията по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Сочи, че при определяне на наказанието за всяко престъпление следва да се имат предвид смекчаващите вината обстоятелства: чистото съдебно минало на дееца, самопризнанието му и сравнително невисоката стойност на унищоженото имущество. Намира за най-подходящо при условията на чл. 54, ал. 1 от НК да бъдат наложени наказания лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото, а на основание чл. 23, ал. 1 от НК да се определи едно общо най-тежкото наказание измежду тях, като с оглед на постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК, няма пречка изпълнението на общото наказание лишаване от свобода да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок също в размер на минимално предвидения.

Предлага веществените доказателства – счупен мобилен телефон Samsung SM-G316F и катинар с две метални халки на него, иззети с протокола за оглед на местопроизшествие и приобщени по делото – да се унищожат като вещи без стойност.

Моли Съдът да осъди подсъдимия да заплати и направените по делото разноски.

Подсъдимият Я.Д.И. се присъединява към казаното от прокурора – не иска да търпи реално наказание лишаване от свобода. Изразява съжаление за стореното и твърди, че още на инкриминираната дата е осъзнал, че е направил нещо лошо.

 

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Подсъдимият Я.Д.И. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като ром, български гражданин, неженен, с основно образование, неработещ, с адресна регистрация: ***, живущ ***.

На същия със Споразумение от 21.06.2004 година по НОХД № 442 / 2004 година на Районен съд - Кюстендил, влязло в сила на 21.06.2004 година, за извършено на 20.03.1995 година престъпление по чл. 279, ал. 1, предложение 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК е наложено наказание глоба в размер на сто лева.

Видно от Писмо изх. № С180016-178-0009469 / 11.04.2018 година, Разпореждане изх. № С160016-035-0302725 / 19.08.2016 година и Писмо изх. № С180016-178-0013486 / 25.05.2018 година на публичен изпълнител при Териториална дирекция - Пловдив на Национална агенция по приходите, за глобата на 27.08.2004 година е образувано изпълнително дело № 101335 / 2004 година по описа на Агенция за събиране на вземанията, Регионална дирекция - Пловдив (изпълнително дело № 16040101335 / 2004 година по описа Национална агенция за приходите, Териториална дирекция - Пловдив), производството по което на основание чл. 173, ал. 2 от ДОПК е прекратено на 19.08.2016 година за вземането, като по делото няма извършвани действия за принудително събиране на задължението, или в съответствие със задължителните указания по Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 година по т. д. № 2 / 2017 година на ОСНК на ВКС към 30.09.2017 година лицето е реабилитирано и следва да се счита неосъждано.

 

От около осемнадесет години Я.Д.И. и Е.Д.М. живеят на съпружески начала в дома на първия в село Виница, община Първомай, област Пловдив, като от съвместното си съжителство имат 14-годишен син.

През пролетта на 2017 година (месец март - месец април) пострадалата напуска подсъдимия и заминава за Кралство Испания да работи земеделска работа, а детето им остава при бащата. Връща се през септември същата година и се прибира при майка си П.А.М. ***, където в едноетажната къща с преддверие и стая с кухненска ниша живеят и големият й син със снаха й Е.Г.М..

Вечерта на 30.09.2017 година в махала има празненство и П.А.М. и Е.Г.М. с мъжа си отиват да погледат, а Е.Д.М. остава вкъщи, но по нейно желание я заключат отвън с катинар, защото е чула слухове из селото, че Я. се заканва да я прибере при себе си насила, тъй като бил разбрал, че в чужбина тя е заживяла съвместно с друг мъж.

Малко по-късно, разбрал, че жена му е сама, подсъдимият идва до дома й, изкъртва външната врата, като катинарът с халките пада на земята, и нахлува в стаята при почиваща си на леглото Е.Д. с нож в ръка. Размахва го и й казва да тръгва с него, а пострадалата отказва. Тогава Я.И. прибира ножа, хваща жената за ръцете и главата и започва да я дърпа, удря я, блъска я и й повтаря през цялото време, че ако не дойде, ще е мъртва, но пак ще я вземе.

Уплашена от случващото се, Е.М. се опитва да се отскубне и докато двамата се боричкат, тя вижда през прозореца как в двора влиза майка й, но се отправя към външната тоалетна, без да знае какво се случва в дома им. Подсъдимият, който също вижда П.М., оставя пострадалата и бяга от къщата, като издърпва мобилния телефон Samsung SM-G316F от ръцете й, а тя в шок от инцидента сяда на леглото в разхвърляната стая.

В това време в къщата влиза Е.Г. и заварва свекърва си бита и разплакана, незабавно извиква баба си и Е.Д. им разказва за случилото се. Ядосана, П.А. звъни на спешен номер 112 и излиза на улицата. Там вижда да минава Я.И. и започва да се разправя с него, като му търси сметка защо е разбил врата на къщата им и е взел телефона на дъщеря й, а подсъдимият й отвръща с викове, че с Е.М. имат дете, а тя го е изоставила, че му е жена и ще прави каквото той каже. В този момент на вратата на дома се появява пострадалата, казва на Я., че ако не й върне телефона, ще звънне в полицията и се прибира обратно.

Тогава подсъдимият влиза в двора, застава отвън до прозореца на стаята и с отправени към Е.Д. думи: „Телефона ли си искаш?”, удря мобилния апарат 3-4 пъти в циментовия перваз, оставя го счупен и си тръгва.

Местопроизшествието е посетено от служители на РУ на МВР - Първомай, извършен е оглед, при който са иззети катинарът с намиращите се на него халки и счупеният мобилен телефон, а след установяване местонахождението на Я.И. същият е задържан за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР.

 

От заключението на проведената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза (л. 24 – л. 25 от дознанието) се установява, че мобилният телефон Samsung SM-G316F е с унищожен дисплей и е усукан странично; след замерване с компютърна програма е констатирано пълно разрушаване на електрониката на апарата до степен да не може да бъде поправен и ползван по предназначение; стойността му към датата на деянието - 30.09.2017 година, е 150,00 лева.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимия Я.Д.И., от показанията на свидетелите Е.Д.М., П.А.М. и Е.Г.М., от приложените писмени доказателства: Справка за съдимост (л. 40 от делото), писма и разпореждане на Териториална дирекция - Пловдив на Национална агенция по приходите, изпълнителен лист с писмо за изпращането му на Агенция за събиране на вземанията (л. 41 - л. 48 от делото), протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум (л. 13 - л. 21 от дознанието), Разпореждане рег. № 325р-9053 / 01.11.2017 година и Заповед рег. № 325зз-111 / 30.09.2017 година на РУ на МВР - Първомай (л. 31, л. 32 от дознанието), характеристична справка (л. 33 от дознанието), справка от АИС на МВР (л. 35 от дознанието) и от веществените доказателства: счупен мобилен телефон Samsung SM-G316F с калъф и катинар с две метални халки.

 

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която заявява, че при нахлуване в дома на пострадалата не е вадил нож, защото не е искал да я убива, а намира тези му дами – в пълен противовес с останалите гласни доказателства – за изказани с цел да оневини противоправното си поведение и да избегне следващата е за него наказателна отговорност.

В останалата част настоящият състав приема доказателствената съвкупност като обективна и взаимосвързана, въз основа на чието логическо единство се установява изложената фактическа обстановка.

Заключението на експерта се кредитира като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

В приетата доказателствена съвкупност няма противоречия, които да касаят обстоятелства, свързани с предмета на доказване, и които да са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъпленията, за които е привлечен под наказателна отговорност.

 

За осъществяване на елементите от състава на чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК от обективна страна се изисква обективиране с думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е приета от него и да би могла да възбуди основателен страх от осъществяването, като не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена, а от субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от изплашения като действителна заплаха (Решение № 37 от 31.01.1991 година по н. д. № 876 / 1990 година на ВС, I н. о.) и не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа в осъществяване на взетото решение (Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 година по н. д. № 47 / 1989 на ОСНК на ВС).

Съгласно константната съдебна практика, за осъществяване на състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК деецът следва умишлено или по непредпазливост да е упражнил върху субстанция или структура на вещта такова непосредствено въздействие, че тя частично или временно да не може да служи съобразно предназначението си (повреждане), или от действията му да е настъпило такова качествено изменение в структурата или субстанцията на вещта, че тя става напълно и окончателно негодна за използване по първоначалното си предназначение (унищожаване).

 

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава и на двете престъпления, за които му е повдигнато обвинение, тъй като на 30.09.2017 година в село Виница, община Първомай, област Пловдив, с думи и действия се заканва с убийство на Е.Д.М. ***, като това заканване може да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му, и противозаконно унищожава чужда движима вещ – мобилен телефон Samsung SM-G316F на стойност 150 (сто и петдесет) лева, собственост на Е.Д.М. ***.

От обективна страна с престъпните си действия подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, защото с нахлуването в дома на Е.Д.М. с разбиване на вратата, с размахване на нож срещу нея и с нанасянето на побой с думите, че ще я убие, у жената възниква основателен страх за възможността от реално изпълнение на заканата, а неколкократното удряне на мобилния й телефон в циментовия перваз на прозореца правят апарата негоден за последваща употреба изобщо, тъй като не може да бъде ремонтиран.

От субективна страна подсъдимият извършва престъпленията, за които е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици – той разбира обществено опасния характер на стореното от него и предвижда настъпването на обществено опасните му последици, защото съзнателно заплашва живота на пострадалата и целенасочено чупи вещта й.

 

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършените от подсъдимия престъпления, за които е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието за всяко от тях, предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:

Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящата инстанция отчита чистото съдебно минало на дееца (предвид настъпилата реабилитация), частичното самопризнание, а за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК – и сравнително невисоката стойност на унищоженото имущество, но същите нито се явяват многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 от НК, а за престъплението по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчита, че деянието е извършено и с думи, и с действия, накърняващи телесната неприкосновеност на Е.Д.М..

Оценени в цялост, горните обстоятелства характеризират Я.Д.И. като лице с ниска към средна степен на обществена опасност, а обществената опасност на всяко от престъпленията е отчетена от законодателя с посочване на границите на наказанието за всяко от тях с квалифициращите му белези, като конкретното деяние по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК е с висока степен на обществена опасност, заради създадената от неправомерното поведение на подсъдимия реална опасност за здравето и дори живота на пострадалата.

С оглед на изложеното и при преценка на горните обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът намира, че наказанията лишаване от свобода следва да се определят при условията на чл. 54 от НК, като за престъплението по Глава втора Престъпления против личността, Раздел V Принуда, от особената част на НК то следва да е към минимума по чл. 39, ал. 1 от НК, но над него (тъй като специалната норма не предвижда долна граница), а за престъплението по Глава пета Престъпления против собствеността, Раздел VІІ Унищожаване и повреждане, от особената част на НК– в минимума на посочения законов текст от общата част на НК (и тук специалната разпоредба не предвижда долна граница), или по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК – лишаване от свобода в размер на шест месеца, и по чл. 216, ал. 1 от НК – лишаване от свобода в размер на три месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК измежду двете наложени наказания лишаване от свобода следва да се определи едно общо, по-тежкото от тях, а именно – в размер на шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК може да бъде отложено за минимално предвидения законов срок от три години, тъй като са налице всички нормативни изисквания за това.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК от общото наказание лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР за срок от 24 часа от 30.09.2017 година до 01.10.2017 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

Тези наказания съответстват на обществената опасност на виновния и на извършените от него деяния, на семейното му положение и на имотното му състояние и биха постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

 

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Я.Д.И. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Първомай сумата от 70 (седемдесет) лева за явяване на експерт в съдебно заседание и по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от сумата от 70 (седемдесет) лева за изготвена в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза.

 

Веществените доказателства – счупен мобилен телефон Samsung SM-G316F с калъф и катинар с две метални халки (иззети при оглед на местопроизшествие) следва да се върнат на пострадалата Е.Д.М..

 

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

 

Районен съдия: (п)

СЗ