по НОХД № 51 / 2018 година

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимата А.С.Д. за това, че през периода от 27.01.2016 година до 27.07.2017 година в село ***, община Първомай, област Пловдив, след като е осъдена с Решение № 73 от 26.06.2015 година по гражданско дело № 308 / 2014 година на Районен съд - Първомай, влязло в законна сила на 27.01.2016 година, да издържа свои низходящи – И.З. И. (роден на *** година) и З.З. Й. (родена на *** ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – осемнадесет месечни вноски, в размер на по 90,00 (деветдесет) лева за всяко от децата, или в общ размер на 3240,00 (три хиляди двеста и четиридесет) лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимата обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същата да е извършила с пряк умисъл с желани и настъпили обществено опасни последици престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Сочи при решаване на делото да се имат предвид обясненията на подсъдима, от досъдебното производство, приобщени по надлежния ред в съдебното, показанията на разпитания свидетел и приложените писмени доказателства, а представените в съдебно заседание копия от служебни бонове, от които видно, че подсъдимата е започнала да плаща редовно задължението си за издръжка от месец август 2017 година до момента, счита за смекчаващо вината обстоятелство, тъй като фактът е извън обхвата на обвинението, предмет на производство.

Намира, че при определяне на наказанието Съдът следва да вземе предвид като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, изпълнение, макар и на малка част, от задължението за издръжка, както и оказаното съдействие входа на досъдебното производство.

Изразява становище на подсъдимата да бъде наложено наказание по чл. 183, ал. 1 НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на съответно предвиденото, като няма пречка на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок в размер на минимално предвиденото.

Защитникът на подсъдимата адвокат В.В.Д. *** изтъква, че от събраните на досъдебното производство доказателства се установява, че А.С.Д. е трайно безработна в България и не може да осигури средствата, необходими за издръжка на децата, но от представените в съдебно заседание писмени доказателства се вижда, че тя има желание да изпълнява това задължение и в момента, в който това е станало възможно, е започнала да изплаща издръжката и счита, че няма умисъл за деянието, за което е повдигнато обвинение, защото става въпрос за липса на средства.

Намира обществената опасност на деянието за ниска, присъединява се към становището на Прокуратурата, че подзащитната и е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни и е оказала съдействие на досъдебното производство, а към настоящия момент плаща и като се отчете липсата на умисъл в извършване на деянието, поради обективна невъзможност за даване на издръжка на децата през инкриминирания период, моли А.С.Д. да бъде оправдана.

Алтернативно моли, ако въпреки всичко Съдът счете, че има извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, който предвижда наказания лишаване от свобода или пробация, да бъде наложено първото по вид наказание, под установения минимум при хипотезата на чл. 55 от НК, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отложи изтърпяването му, тъй като очевидно пробация не може да бъде наложена в настоящия казус, заради отсъствието на А.Д. от страната.

За подсъдимата А.С.Д. производството протича при хипотезата на чл. 269 от НПК – редовно призована за съдебни заседания, същата не се явява, за да упражни лично правото си на защита.

Подсъдимата А.С.Д. е родена на *** ***, ЕГН **********, самоопределяща се като ром, български гражданин, неомъжена, неосъждана, без образование (завършен 1. клас), неработеща, с адрес: ***.

Подсъдимата А.С.Д. и пострадалият свидетел З.И.Й. живеят на съпружески начала от 2005 година до 2011 година, когато се разделят, като от съжителството между двамата на 30.09.2006 година се ражда синът им И.З. И., а на 22.05.2008 година – дъщеря им З.З. Й..

След като подсъдимата през 2011 година напуска семейното жилище в село ***, община Първомай, област Пловдив, заминава в чужбина и децата остават при баща си, който се грижи за тях с помощта на родителите си.

По предявени от З.И.Й. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от Семейния кодекс е образувано гражданско дело № 308 / 2014 година на Районен съд - Първомай, приключило с влязло в сила на 27.01.2016 година Решение № 73 / 26.06.2015 година, съгласно което упражняването на родителските права по отношение И.З. И. и З.З. Й. е предоставено на З.И.Й., определено е местоживеенето на малолетните при бащата с режим на лични отношения с майката и А.С.Д. е осъдена да заплаща на всяко от децата чрез техния баща и законен представител З.И.Й. месечна издръжка в размер на по 90 (деветдесет) лева, считано от 19.08.2014 година до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа до пълното й изплащане.

След раздялата с пострадалия, подсъдимата не изпълнява задълженията за издръжката, съгласно гражданския съдебен акт, не взема децата при себе си и дори преустановява контакт с тях и по Жалба вх. № 463 / 2016 / 26.04.2016 година от З.Й. *** възлага предварителна проверка по случая, а с Постановление от 26.08.2016 година срещу А.Д. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

По време на разследването подсъдимата отново не се интересува от децата си с изключение на еднократното им вземане при себе си за Коледа, но продължава да не плаща издръжка за инкриминирания период.

Веднъж през 2016 година превежда по пощата сума от 500,00 лева, но без уточняване за кой период, а издръжката се дължи от 19.08.2014 година и съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите при липса на изрична воля от длъжника се погасява най-старото от няколко еднакво обременителни задължения, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

На 23.10.2017 година А.Д. изпраща с пощенски запис на З.Й. 540,00 лева за издръжка на децата, но за месеците август, септември и октомври на 2017 година.

По този начин подсъдимата изпада в забава на плащането в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 20 (двадесет) месечни вноски от по 90 (деветдесет) лева месечно за всяко от децата за периода от 27.01.2016 година (датата на влизане в сила на Решение № 73 / 26.06.2015 година по гражданско дело № 308 / 2014 година на Районен съд - Първомай) до 27.07.2017 година, като общият брой на дължимите месечни вноски е 18 (осемнадесет) по 180 (сто и осемдесет) лева месечно за двете деца, или в общ размер на 3240 (три хиляди двеста и четиридесет) лева за целия инкриминиран период, като не се е установява от неплащането на издръжката да са настъпили вредни последици за И. И. и З. Й.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично от установена частично от обясненията на подсъдимата, дадени в качеството на обвиняема на досъдебното производство и приобщени в съдебното следствие по реда на чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК (л. 63 от дознанието),, от показанията на пострадалия свидетел и от приложени по делото писмени доказателства: Писмо изх. № 10-09-15-341^#1 / 30.03.2018 година на Дирекция „Бюро по труда“ - Хасково с приложена Служебна бележка изх. № 60-09-15-14495 / 30.03.2018 година (л. 25, л. 26 от делото), Писмо изх. № 1029-26-1156-1 / 20.04.2018 година на Териториално поделение - Хасково на Националния осигурителен институт (л. 28 от делото), Справка за съдимост рег. № 155 / 23.04.2018 година на Районен съд - Първомай (л. 30 от делото), служебни бонове от 23.10.2017 година (л. 39 от делото и л. 65 от дознанието), от 10.01.2018 година, от 16.04.2018 година и от 19.06.2018 година (л. 40 - л. 42 от делото), Постановления на Районна прокуратура - Първомай (л. 1 - л. 2, л. 21 от дознанието), справки от АИС на МВР (л. 8, л. 68 от дознанието), Решение № 73 / 26.06.2015 година по гражданско дело № 308 / 2014 година на Районен съд – Първомай (л. 11 - л. 16, л. 28 - л. 33, л. 35 - л. 40 от дознанието), Жалба вх. № 463 / 2016 / 26.04.2016 година (л. 22 от дознанието), характеристична справка (л. 67 от дознанието).

Не се кредитират от настоящата инстанция обясненията на подсъдимата в частта, в която твърди, че дава пари на ръка за децата, лакомства и обувки, а намира думите й, в противовес на цялата приета доказателствена съвкупност, изказани единствено с цел избягване на следващата се за неправомерното й поведение наказателна отговорност.

В останалата част Съдът намира гласните и писмените доказателства за обективни, логични и кореспондиращи помежду си.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимата осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода 27.01.2016 година – 27.07.2017 година в село ***, община Първомай, област Пловдив, след като е осъдена с Решение № 73 / 26.06.2015 година по гражданско дело № 308 / 2014 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 27.01.2016 година, да издържа свои низходящи – децата си И.З. И. (роден на *** година) и З.З. Й. (родена на *** ***, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – осемнадесет месечни вноски в размер на по 90 (деветдесет) лева за всяко от децата, или в общ размер на 3240 (три хиляди двеста и четиридесет) лева за двете деца.

От обективна страна с престъпното си бездействие подсъдимата реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, тъй като през инкриминирания период не плаща издръжка на свои низходящи. За съставомерността на престъплението по така цитирания текст е необходимо от обективна страна деецът да е осъден, т.е. да има влязло в сила съдебно решение да издържа свой низходящ – в конкретния случай това е влязло в сила на 27.01.2016 година Решение № 73 / 26.06.2015 година по гражданско дело № 308 / 2014 година на Районен съд - Първомай.

Следва да се отчете, че подсъдимата е в трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи в размер на поне около минималната работна заплата за страната, а в същото време данните за търсене на работа от нейна страна сочат на повърхностно, несериозно поведение – за кратки периоди същата се регистрира в Бюро по труда в град Първомай и град Хасково, като последната й регистрация от 17.10.2017 година (ден, след като е издирена по досъдебното производство) до 21.02.2018 година (12 дни след приключване на разследването) е прекратена на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, считано от 22.02.2018 година, тъй като не изпълнява препоръките на трудовия посредник и действията и сроковете в плана за действие.

От субективна страна подсъдимата извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността й, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от нея и предвижда настъпването на обществено опасните му последици.

Неизпълнението на задължението за заплащане на издръжка е съзнателно, тъй като подсъдимата работоспособна и от нея като родител се изисква издължаване на сумите за издръжка.

Фактите са безспорни и са доказани от всички посочени по-горе доказателства по делото. Те именно установяват по категоричен начин, че подсъдимата е осъществил с бездействието си престъплението, за което е предадена на съд, като за реализиране на състава на чл. 183 от НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус, получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител, здравословното му състояние, поведението и финансовите възможности на родителя, на когото са възложени родителските права и др. (Решение № 188 / 04.07.2011 година по н. д. № 1157 / 2011 година на ВКС, III н. о.).

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимата престъпление, за което е подведена под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:

Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчитат чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, включващи и липсата на регистрации на криминални прояви, както и започналото плащане на издръжка, макар и непостоянно за период извън инкриминирания (което не води до несъставомерност на деянието в каквато насока е пледоарията на защитата), а като отегчаващи отговорността обстоятелства се взема предвид немалкият размер на дължимата сума за издръжка и че никаква част от нея не е погасена.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимата, и като се вземе предвид, че същата е извън пределите на Република България, Съдът е на мнение, че при хипотезата на чл. 54 от НК и в съответствие с чл. 57 от НК следва да й бъде наложено алтернативно предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода в минимума, съгласно текста на чл. 39, ал. 1 от НК, а именно – в размер на три месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за минимално предвидения законов срок от три години, тъй като са налице всички нормативни изисквания за това.

Определеното наказание съответства на обществената опасност на виновната и на извършеното от нея деяние, на семейното й имотно състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля.

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващи се в занижено чувство за родителски дълг у подсъдимата.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Районен съдия: (п)

СЗ / ЕД