по АНД № 4 / 2018 година

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия Г.В.М., ЕГН **********,*** за това, че на 05.10.2016 година в град Първомай, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с ДК № *, е нарушил правилата за движение: чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, и чл. 40, ал. 2 от Закона за движение по пътищата - По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, и по непредпазливост е причинил на Е.Г.Х. ***, три средни телесни повреди, всяка от тях - по смисъла на чл. 129 от НК, изразяващи се както следва в: 1) счупване на главичката на дясна лъчева кост, довело до трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник; 2) вътреставно счупване на лява раменна кост и на лява лакътна кост, поотделно и по съвкупност довело до трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник; и 3) счупване на лява ябълчна кост, анатомично и функционално свързана с горната и долната челюст, довело до счупване на челюст – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено от събраните по делото доказателства обвиняемият да е осъществил при непредпазливост престъплението по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в постановлението. Намира, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба около минимума на предвиденото в закона, както и да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство също в размер около минимума на предвиденото в закона.

Моли обвиняемият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Защитникът на обвиняемия адвокат Н.И.С. *** счита, че доказателствата частично подкрепят фактическата обстановка, изложена от представителя на Районна прокуратура - Първомай в постановлението, тъй като от съвкупния им анализ трудно би се обосновал правен извод, че с действията си доверителят му осъществява от обективна и субективна страна престъплението, за което е даден на съд.

Намира, че показанията на пострадалата свидетелка донякъде подкрепят обвинението, но в голямата си степен са неточни и противоречиви по отношение подлежащите на доказване в процеса основни факти – мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие, падането й и причинените телесни повреди, а по императивното изискване на чл. 303 от НПК при постановяване на съдебното решение трябва да няма съмнение в авторството на деянието и обвинението да бъде безспорно и категорично доказано, защото съдебният акт не може да почива на предположения.

Изтъква, че вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, на поставени въпроси в съдебно заседание отговаря, че телесните увреждания могат да бъдат получени при падане от собствен ръст от собствената тежест на пострадалата, а предвид напредналата й възраст не е изключено тя да е паднала сама при мястото, където настъпва местопроизшествието, с евентуално последващо провлачване от страна на автомобила на обвиняемия Г.М.. Сочи още, че от показанията на полицейските служители, които не са преки очевидци на инцидента, се установява, че по задната част на автомобила на обвиняемия липсват следи и прахови отнемания на задната врата, каквито биха били налични, ако действително е налице удар.

Счита поведението на подзащитния си за красноречиво доблестно – веднага, след като чува викове за помощ, преустановява движението си назад, слиза от кабината на шофьора и оказва първа помощ на пострадалата. Моли да се кредитират изцяло обясненията му, че преди потеглянето прави всичко необходимо, за предприемане на маневрата.

Моли още, ако се приемат наличните по делото доказателства за достатъчни, Г.М. да бъде признат за виновен, като при индивидуализацията на наказанието – глоба по чл. 78а НК – бъдат съобразени няколко съществени елемента:

От една страна – младата възраст на обвиняемия и отличните му характеристични данни: трудовата ангажираност и грижата за семейство с издръжка на малолетно дете, самокритичното му поведение още от започване на досъдебното производство с оказване на пълно съдействие на органите по разследването, търсенето на съдействие на служител на съдебна охрана непосредствено след инцидента и посещението му при пострадалата в болницата няколко дни след инцидента, чувството на вина от настъпването на пътнотранспортното произшествие и дългия период от време, изминал от тогава, поради забавяне на разследването в досъдебната му фаза.

От друга страна – голямото съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като със собственото си поведение в известна степен допринася за настъпване на вредоносния резултат: пресичането на улица в момент, в който това не е безопасно за нея.

По посоченото намира, че минимално наказание глоба в размер на 1000 лева ще осъществи целите на специалната и генерална превенция по смисъла на чл. 36 от НК, а евентуалното лишаване от право по чл. 343г от НК, за каквото наказание още пледира представителят на Държавното обвинение, допълнително необосновано ще утежни положението на Г.М., защото са налице са данни, че детето му страда от ларингичен риниларингит - състояние, изискващо чести посещения при личния лекар при пристъпи, а единствено подзащитният му притежава книжка в домакинството, в което живее.

Обвиняемият Г.В.М. се присъединява към адвоката си и моли за справедлива присъда.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият Г.В.М., роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, началник смяна в **, с адрес: ***.

Към 05.10.2016 година обвиняемият Г.В.М. работи като шофьор-куриер в „Ин Тайм“ ООД - София и във връзка с работата си управлява товарен автомобил (бус) „Ситроен Джъмпер“ с ДК № *.

Заради доставка за „Банка ДСК“ в град Първомай, област Пловдив, около 11:00 часа на инкриминираната дата обвиняемият паркира буса си в близост до Банката на улица „Йоан Екзарх“.

Улицата – с пътно платно от бетонни плочи и с ширина 6,40 метра – е без изход. От там започва площадът на града. В тази част от едната страна на пътя е Съдебната палата на Първомай, а от другата – на 2,90 метра от платното е „Банка ДСК“, като след края на южната част на сградата в посока изток са поставени метални заграждения на строеж и липсва тротоар.

Товарният автомобил е спрян успоредно между двата бордюра с предна част в посока запад непосредствено до пешеходната зона, от дясната му страна е тротоар, от лявата – паркирани под ъгъл автомобили.

Извършил доставката, Г.М. са качва в моторното превозно средство, като преди това проверява дали са затворени задните врати, тъй като носи пратки, оглежда за хора и препятствия около буса и след като се уверява, че нищо не му пречи, потегля назад, за да излезе от улицата.

По същото време към дома си пеш с чанта с покупки се прибира пострадалата Е.Г.Х. *** в частта, в която липсва тротоар, се движи в лявата част на платното в посока запад-изток зад управлявания от обвиняемия автомобил.

Ситроенът е с плътна задна част (без стъкла на задните врати), а Г.М. го кара назад без техническа възможност непрекъснато да наблюдава цялото пространство зад него и без да осигури лице, което да стори това и при необходимост да сигнализира за опасност. В района на местопроизшествието не вижда пешеходката, удря я със задната част на товарната кола, жената пада и той я влачи няколко метра.

В момента на сблъсъка обвиняемият не чува звук от удар, но секунди след това до него достигат виковете на пострадалата и той спира. Мести буса напред и слиза, да провери какво става. Приближава Е.Х., вижда я паднала на дясната си страна, а от ръката и главата й – кръв по земята; интересува се дали е добре, а тя му отвръща, че я боли кракът и пита за багажа си. Обвиняемият я оставя и отива да търси помощ от служителя на съдебната охрана, но той му отвръща, че не може да напусне поста си. Г.М. се връща до пострадалата, телефонира на спешен номер 112 и остава на място.

По разпореждане на дежурния в РУ на МВР - Първомай на местопроизшествието са изпратени младши автоконтрольор Т.В.В. и негов колега. Заварват Х. на земята да вика от болка, а до нея - обвиняемият, който им разказва за инцидента, без да крие, че не е видял жената да минава и да пресича, че не е усетил удара с нея, а просто е чул виковете и е спрял.

При пристигането на медицински екип с помощта на обвиняемия пострадалата е качена в линейката, а той е придружен от органите на реда до Центъра за спешна помощ в град Първомай, където дава кръв за изследване, след което е върнат обратно и прибира товарния си автомобил в двора на Полицейското управление.

Извършен е оглед на местопроизшествието, с което първо действие по разследването е образувано наказателното производство.

Още същия ден Е.Х. е транспортирана в болница в град Пловдив, където са й направени изследвания, извършена е хирургическа интервенция и тя остава на лечение, а впоследствие провежда и допълнително такова.

След инкриминираната дата обвиняемият разбира, че пострадалата е настанена в медицинско заведение на булевард „Пещерско шосе” в град Пловдив и я посещава с жена си, интересува се дали е добре, изказва съжаление за случилото се, извинява й се и я моли да му прости.

От изготвената на досъдебното производство химическа експертиза – Протокол № 1140 / 10.10.2016 година (л. 65 от дознанието) – се установява, че обвиняемият не е употребил алкохол при управление на служебния си автомобил.

От заключението на извършената в хода на разследването Съдебномедицинска експертиза № 17 / 2017 година по писмени данни (л. 45 - л. 51 от дознанието) е видно, че:

o при настъпилото пътнотранспортно произшествие на 05.10.2016 година на свидетеля Е.Г.Х. е причинено счупване на главичката на дясна лъчева кост, счупване на лявата ябълчна кост, вътреставно счупване на лявата раменна кост и на лява лакътна кост, счупване на носни кости, счупване на лява орбита, счупване на стена на левия горночелюстен синус с наличие на кръв в него, кефалхематом на главата вляво челно и кръвонасядане около лявото око, контузия на главата, контузия на таза, контузия на гръдния кош, разкъсно-контузни рани на главата, разкъсно-контузна рана на дясната предмишница с последващо гнойно възпаление на тъканите в областта на раната, кръвонасядане на лявата предмишница, разкъсно-контузни рани по двете колена и травматично обръщане на клепача на лявото око;

o счупването на главичката на дясна лъчева кост е довело до трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК;

o вътреставното счупване на лявата раменна кост и на лявата лакътна кост, поотделно и по съвкупност е довело до трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК;

o счупване на лявата ябълчна кост, анатомично и функционално свързана с горната и долната челюст, е довело до счупване на челюст, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК;

o счупването на носни кости, счупването на лява орбита, счупването на стена на левия горночелюстен синус с наличие на кръв в него, кефалхематомът на главата вляво челно, разкъсно-контузните рани по двете колена, травматичното обръщане на клепача на лявото око, контузията на главата, контузията на таза, контузията на гръдния кош, разкъсно-контузните рани на главата и разкъсно-контузната рана на дясната предмишница с последващо гнойно възпаление на тъканите в областта на раната поотделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК;

o кръвонасядането на лявата предмишница и кръвонасядането около лявото око сами по себе си са довели до болка и страдание без разстройство на здравето, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК;

o травматичните увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са получени при настъпилото пътнотранспортно произшествие, в което пострадалата участва като пешеходец;

o налице е причинно-следствена връзка между претърпяното пътно-транспортно произшествие и описаните травматични увреждания.

В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение, като прави следните разяснения:

o пълното възстановяване при счупването на главичката на дясна лъчева кост е около два-три месеца с отчитане периода на фиксация, имобилизация на засегнатата кост и периода на рехабилитация, а в случая липсват данни периодът да е по-различен;

o два-три месеца е и оздравителният период както за вътреставното счупване на лявата раменна кост, така и за лявата лакътна кост – всяко едно само по себе си е счупване на кост, довело до трайно затруднение на левия горен крайник;

o счупването на лявата ябълчна кост, довело до счупване на челюст, води до затрудняване на дъвченето и говоренето, тъй като към ябълчната кост се прикрепят главните дъвкателни мускули, а средно възстановителният период при нормален ход на оздравителния процес е 25-30 дни и няма данни от медицинската документация този период да е различен;

o относно разграничението между телесните повреди, получени от удар и от провлачване – обичайно при провлачването се наблюдават травматични увреждания от рода на охлузвания и кръвонасядане, като при процеса на самото провлачване пак има притискане на тялото, удряне в предмети в неравна повърхност, т.е. механизмът е комбиниран;

o при падане напред от собствен ръст би могла да се получи всяка от средните телесни повреди, включително и комбинацията от тях, но не всички телесни повреди могат да се получат при такова падане, а в своята комбинация е невъзможно.

Съгласно заключението на извършената в хода на разследването автотехническа експертиза с приложена динамична мащабна скица (л. 54 - л. 62 от дознанието):

· ударът настъпва на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт приблизително на около 9 - 10 метра източно по дължина и на около 5,5 - 6 метра южно по широчина от приетия в огледа на местопроизшествието ориентир (югоизточния ъгъл на сградата на „Банка ДСК”), или на около 2,6 - 2,9 метра южно от северната граница на платното за движение (от бордюра на тротоара);

· скоростта на движение на управлявания от обвиняемия автомобил, непосредствено преди задействане на спирачната система и в момента на удара е около 14 км/час, като в случая няма технически условия налагащи движение с по-ниска скорост;

· поради липса на данни от досъдебното производство за посоката и направлението на движение на пострадалата преди мястото на удара, е възможно Е.Г.Х. да се е движела по тротоара и от там да е навлязла на платното за движение, но е възможно пешеходката да се е движела по платното за движение зад автомобила по-продължителен период от време, а „Ситроен Джъмпер“ няма стъкла на задните врати, поради което водачът му няма техническа възможност да наблюдава пространството зад автомобила – в този случай, след като пострадалата се е движела по платното за движение зад автомобила, водачът няма техническа възможност да я забележи и да избегне произшествието, а като се движи, без да наблюдава цялото пространство зад автомобила, сам се поставя в невъзможност да избегне произшествието;

· като най-вероятен от техническа гледна точка механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие се сочи: Г.В.М. управлява автомобила „Ситроен Джъмпер“ на заден ход по платното за движение на улица „Йоан Екзарх“ в посока от запад на изток, през това време пешеходката Е.Г.Х. е зад автомобила, ситроенът няма стъкла на задните врати и водачът няма техническа възможност да наблюдава пространството зад автомобила и така настъпва удар в задната му част, от удара пострадалата пада зад моторното превозно средство и е провлачена до мястото на червеното петно, отразено в протокола за оглед на местопроизшествието и видно от фотоалбума (около 5-6 метра); след удара автомобилът спира и е преместен до мястото и в положението, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и видно от приложения към него фотоалбум (около 1 метър);

· основни причини за настъпване на произшествието от техническа гледна точка са: пострадалата Е.Г.Х. се движи по платното за движение зад автомобил „Ситроен Джъмпер“ на място, по начин и в момент, когато това не е безопасно, а водачът на товарната кола Г.В.М. се движи на заден ход, без да наблюдава цялото пространство зад автомобила, поради което сам се поставя в невъзможност да избегне произшествието.

Вещото лице поддържа изцяло заключението по представения начин, заявява, че от обяснения на обвиняемия и показанията на свидетелите в съдебно заседание то не се променя и прави следните разяснения:

· прието е, че водачът реагира в момента на удара, изминава разстояние и спира, като отстоянието е определено на база данните от протокола за оглед и приложения фотоалбум и е ясно на каква дистанция е провлачена жената, а е счетено, че обвиняемият реагира незабавно (първо е реакцията, след това – ефективното задействане на спирачната система), защото е техническо правилно по този начин;

· бусът се е движел със скорост 14 км/ч, като няма пречка да се е движил и с по-ниска скорост, но тогава водачът не е реагирал веднага, а малко по-късно, което няма отношение в случая, защото не скоростта е причина за пътнотранспортното произшествие, а посочената в експертното заключение;

· цялата широчина на автомобила отзад е невидима за водача – той може да вижда това, което се намира отляво и отдясно, но не и зад него, защото няма и камера;

· в протокола за оглед на местопроизшествие няма описани констатации за деформация по буса от удара и при последващ оглед от вещото лице също не са установени, но не се очаква да са налични такива следи, защото скоростта на моторното превозно средство е достатъчно ниска към момента на удара;

· и при огледа от полицаите, и при този от експерта е констатирано забърсване на прах в задна дясна част на задния мост на ситроена, което напълно кореспондира с механизма на пътнотранспортното произшествие – тялото на жената е било закачено по някакъв начин и провлачено на известно разстояние.

При известни технически параметри на „Ситроен Джъмпер“ и скоростта му на движение в момента на съприкосновението с жената експертът отговаря, че водачът може да разбере за настъпването на удара по няколко начина:

· ако види, което е невъзможно в настоящия казус;

· ако усети пречка или промяна в движението на автомобила, но в случая водачът няма как да разбере, защото разликата в масите е повече от 20 пъти – бусът е до 1600-1700 кг, а жената е около 60-70 кг – и ударният импулс няма да е достатъчен, за да настъпи съществена промяна в скоростта на микробуса; би усетил шофьорът удара, ако колата е застъпила пострадалата с гумата, но няма прегазване от типа преминаване на гума;

· ако чуе шум – най-голяма вероятност за насочване вниманието на шофьора при удар по задната врата, тъй като микробусът е добър резонатор и скоростта не е голяма, но не са известни изолацията на вратата и натоварването в каросерията, което е шумопоглъщащо, и затова може и да не се чуе ударът.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от дадените в съдебно заседание обяснения на обвиняемия Г.В.М., показания на свидетелите Е.Г.Х. и Т.В.В., от приложените по делото писмени доказателства: Амбулаторен лист (л. 40 от делото), Удостоверение за раждане (л. 41 от делото), Трудов договор (л. 42 от делото), Личностна характеристика (л. 43 от делото), справка за съдимост (л. 54 от делото), Протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум (л. 9 - л. 17 от дознанието), медицинска документация във връзка с лечението на пострадалата (л. 24 - л. 44 от дознанието), Талон и Протокол за медицинско изследване (л. 66, л. 67 от дознанието), Справки от АИС на МВР (л. 70, л. 85 от дознанието), Свидетелство за регистрация, част І (л. 79 от дознанието), характеристична справка (л. 86 от дознанието), Справка за нарушител / водач (л. 88 от дознанието) – приобщени по реда на чл. 277, чл. 280, чл. 282 и чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът възприема заключенията на обсъдените по делото и приети по съответния ред експертизи като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания доказателствен материал.

Кредитираната доказателствена съвкупност Съдът възприема като логична, обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка, и не са налице противоречия, свързани с предмета на доказване, които да влияят върху преценката на Съда, изградена по вътрешно убеждение.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият Г.В.М. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 05.10.2016 година в град Първомай, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство „Ситроен Джъмпер“ с ДК № * нарушава правилата за движение по пътищата – чл. 40, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, и по непредпазливост причинява на Е.Г.Х. ***, три средни телесни повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяващи се в: счупване на главичката на дясна лъчева кост, довело до трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник; вътреставно счупване на лявата раменна кост и на лявата лакътна кост, поотделно и по съвкупност довело до трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник и счупване на лявата ябълчна кост, анатомично и функционално свързана с горната и долната челюст, довело до счупване на челюст.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната дата в град Първомай, област Пловдив, в качеството си на водач на моторно превозно средство нарушава императивно правило от Закона за движение по пътищата при маневра движение назад и блъска с автомобила си възрастната жена, като й причинява три средни и множество леки телесни повреди (невлияещи на квалификацията на деянието, предвид принципа на „поглъщане“ на по-лекия от по-тежкия престъпен резултат).

От субективна страна деянието е извършено при наличието на престъпна небрежност от страна на обвиняемия, който не предвижда настъпването на обществено опасните последици на извършеното от него, а е длъжен и може да ги предвиди.

Несъстоятелни са твърденията на защитника, за несъставомерност на деянието, тъй като, предвид напредналата й възраст, не е изключено Е.Х. да е паднала сама при мястото, където настъпва местопроизшествието, с евентуално последващо провлачване от страна на автомобила на Г.М., а по показанията на полицаите се установява, че по задната част на автомобила на обвиняемия липсват следи и прахови отнемания на задната врата, каквито биха били налични, ако действително е налице удар.

В протокола за оглед липсва описание на евентуално прахово отнемане от задната част на купето на ситроена, а полицай Т.В. заявява, че не е видял деформации по буса при пристигане на място (а не дали има такова прахово отнемане). Но от тези отрицателни факти не могат да се правят предполагаеми изводи нито в полза, нито във вреда на обвиняемия или на пострадалата. От една страна, няма как и според настоящия състав не е възможно да се изследва въпросът за вероятната замърсеност на моторното превозно средство, а оттам – допустимостта за оставяне на следи при съприкосновение с оглед на степента на замърсеност, вида на замърсителя и начина на хипотетично премахване (със специален препарат, с просто забърсване, или друго) и т.н. От друга страна, автоекспертът е категоричен, че заради разликата в масите между жената и буса – повече от 20 пъти, водачът дори няма да усети съществена промяна в скоростта си, заради недостатъчност на ударния импулс, а камо ли да последва деформация по ламарината. Същевременно Е.Х. е кратка в показанията си, но е категорична: „Усетих, че колата ме бутна в гръб и аз паднах напред с чантата“, а с оглед на възрастта й – на 81 години към датата на деянието, е житейски нелогично дори да се предположи, че докато Г.М. управлява назад, пострадалата изскача изневиделица и успява сама да падне точно зад ситроена и тогава да бъде провлачена. Нещо повече – автоекспертът уточнява и че е възможно шофьорът да не чуе удара (най-голяма вероятност за насочване на вниманието му – при удар по задната врата), ако моторното превозно средство е натоварено, защото товарът е шумопоглъщащ, а самият обвиняем обяснява, че преди да тръгне от „Банка ДСК“, оглежда буса си именно защото е натоварен с пратки.

В връзка с горното следва да се отчете и заявеното от съдебния лекар в съдебно заседание, че е възможно от падане напред от собствен ръст да бъдат получени и трите средни телесни повреди, но в своята комбинация е невъзможно да бъдат всички установени по пострадалата телесни повреди от такова падане.

По посоченото е неоснователно и пледирането на защитата за съпричиняване на резултата от Е.Х. – липсват доказателства за поведение от нейна страна, несъобразено с правилата за движение по пътищата.

Но при така установената безспорна доказателствена съвкупност обвиняемият Г.В.М. следва да бъде признат за невинен да е нарушил чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, и да бъде оправдаван по първоначално повдигнатото му обвинение в тази част.

Съгласно решение № 19 от 24.01.2008 година на ВКС по н. д. № 684 / 2007 година, III н. о., Причинната връзка между инкриминираното деяние, очертано чрез конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата, и престъпния резултат е изискуем и задължителен обективен елемент на престъплението, определя неговата наказателноправна квалификация и представлява обективно основание за наказателна отговорност.

Престъплението, предмет на обвинението, не се обективира с нарушение на правната норма на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, защото от обясненията на обвиняемия (гласни доказателствени средства по смисъла на НПК) се установява, че преди предприемане на маневрата движение назад, същият е огледал за предвидими препятствия около моторното си превозно средство и този факт не се оспорва. Друг е въпросът, че последващите му действия не са съобразени до степен да се предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие при обективна възможност да предвиди опасността, с което свое поведение нарушава разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и което се явява причина за настъпване на престъпния резултат.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия Г.В.М. престъпление, Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК.

Налице са всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт, тъй като за извършеното от обвиняемия деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация и същото е непредпазливо. Г.В.М. е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало и друг път не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК, от престъплението няма причинени имуществени вреди и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на предвиденото по закон административно наказание за деянието, като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчитат признаването на вината и оказването на съдействие за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и в съдебното следствие, трудовата и семейна ангажираност на обвиняемия, както и фактът на последващата му загриженост за здравето на пострадалата.

Но се отчитат и отегчаващите отговорността обстоятелства – три предишни нарушения на правилата за движение по пътищата, фактът, че Е.Г.Х. е възрастно лице, пешеходец, а Законът за движение по пътищата изрично предвижда задължения за водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците (чл. 5, ал. 2, т. 1), и особено към престарелите хора (чл. 116) и че с противоправното деяние са причинени повече от една средна телесна повреда и множество леки такива.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с ниска степен на обществена опасност, но обществената опасност на деянието му с оглед на конкретно установените факти – към средната, за което и с оглед най-вече генералната превенция настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи към минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, но над него, а именно 1200 (хиляда и двеста) лева.

На основание чл. 78а, ал. 4 от НК на обвиняемия Г.В.М. следва да се наложи и административно наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

За транспортните престъпления по чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК специалната разпоредба на чл. 343г от НК изрично указва, че „във всички случаи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК”, но съгласно т. 9 на Постановление № 7 / 04.11.1985 година по н. д. № 4 / 1985 година на Пленума на ВС, при налагане на административно наказание на виновния съдът може да не го лиши от правото да упражнява определена професия или дейност и в случаите, когато за престъплението в НК предвидено задължително лишаване от тези права.

С оглед на отегчаващите отговорността обстоятелства и обществената опасност на самото престъпление, с което се засягат лични права и се поставя в опасност здравето и дори живота на физическо лице, настоящият състав намира, че на обвиняемия следва да се ограничи и възможността да управлява моторно превозно средство за пет месеца, който срок е достатъчен за превъзпитанието на Г.В.М..

Тези наказания са най-справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на имотното му и семейно състояние и са в състояние за постигане целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - неспазване на установените в страната правилата за движение по пътищата.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК обвиняемият следва да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от общо 346,12 лева за изготвените на досъдебното производство експертизи и в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Първомай сумата от общо 100,00 лева за явяване на експерти в съдебно заседание.

Воден от горните съображения, Съдът постанови решението.

Районен съдия: (п)

СЗ / АГ