по НОХД № 290 / 2017 година

Производството е при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия Б.Х.П. за това, че на 13.03.2015 година в град Първомай, област Пловдив, противозаконно присвоява чужда движима вещ – лек автомобил „Ауди А3“ с ДК № ***, на стойност 4000 (четири хиляди) лева, собственост на „***” ЕООД - *** – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение по чл. 206, ал. 1 от НК и счита за безспорно установено от доказателствата по делото подсъдимия да е извършил умишленото престъпление при пряк умисъл с желана и настъпили общественоопасни последици, съгласно фактическата обстановка, подробно посочена в обвинителния акт.

При определяне на наказанието намира, че следва да се вземат предвид като смекчаващи вината обстоятелства направено в съдебно заседание самопризнание, а като отегчаващи – предишните осъждания на лицето и недобрите характеристични данни, включително множество регистрации в системата на МВР, и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание по чл. 206, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК – лишаване от свобода в размер между минимума и средата на посоченото в законовия текст, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с една трета, като с оглед постигане на целите по чл. 36 от НК не намира пречка изпълнението да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок също в размер между минимума и средата на предвидения в НК.

Моля подсъдимият да бъден осъден и да заплати направените по делото разноски.

Служебният защитник адвокат Д.Д.М. *** счита, че делото е изяснено от фактическа страна – клиентът му се признава за виновен и изразява съжаление за стореното. Моли, като се имат предвид неговите самопризнания за смекчаващи вината обстоятелства, да му бъде наложено наказание както предлага представителят на Държавното обвинение – между минимума и средата, което да не бъде търпяно реално.

Подсъдимият Б.Х.П. се присъединява към адвоката си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти и изразява съжаление за постъпката си с обещание да не се повтаря.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Б.Х.П. е роден на *** ***, ЕГН **********, български гражданин, неженен, със средно образование, неработещ, с адрес: град ***.

На същия до момента е ангажирана отговорността с два влезли в сила съдебни акта, както следва:

1. С Решение № 121 / 02.03.2011 година по НАХД № 223 / 2011 година на Районен съд - ***, влязло в сила на 17.03.2011 година, за извършено на 01.07.2010 година престъпление по чл. 354а, ал. 5 във връзка с ал. 3, предложение 2, т. 1, предложение 1 от НК, на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

С Писмо изх. № С180026-178-0001200 / 17.01.2018 година Публичен изпълнител в Национална агенция за приходите, Териториална дирекция – Пловдив, офис – ***, уведомява, че посоченото изпълнително основание е присъединено на 02.09.2013 година в № 3380 / 2008 година, издадено е постановление за налагане на обезпечителна мярка запор на банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“, до момента няма извършено плащане, липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 171 от ДОПК.

2. Със Споразумение № 82 / 16.08.2017 година по НОХД 376 / 2017 година на Районен съд - Харманли, влязло в сила на 16.08.2017 година, за извършено на 26.06.2017 година престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК ся му определени наказания лишаване от свобода в размер на три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, и глоба в размер на 250 лева.

С Писмо изх. № 110 / 11.01.2018 година Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Харманли уведомява, че за наказанието глоба е образувано ИД № 367 / 2017 година, прекратено поради изплащане на задължението на 31.10.2017 година.

Търговското дружество „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, със законен представител С.Д.С. - управител, е с основен предмет на дейност търговия и отдаване под наем на автомобили. Към инкриминираната дата при търговеца работи С.Т. К..

Към 13:00 часа на 12.03.2015 година в офиса на дружеството идва Б.Х.П. и иска да наеме автомобил. Управителят, който го посреща, заявява, че няма проблем и между двамата е сключен наемен договор за два дни за лек автомобил „Ауди А3“ с ДК № ***, с рама № ***. Подсъдимият заплаща наема веднага и си тръгва с моторното превозно средство.

Около 12:30 часа на 13.03.2015 година при управление по Главен път І-8 в посока град *** на 256 км Б.П. губи контрол над аудито, заради несъобразена скорост, напуска платното за движение през насрещната лента и се обръща извън пътя.

Местопроизшествието е посетено от полицаи в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив Й.Н.Г. и С.Д.К.. Съставени са Протокол за ПТП № 1420472 (рег. № 54) / 13.03.2015 година и Акт за установяване на административно нарушение от 13.03.2015 година - бланка № 547928 (въз основа на който е издадено Наказателно постановление № 15-1030-000601 / 30.03.2015 година за нарушения по чл. 20, ал. 2 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата), като след обработване на случая органите на реда си тръгват.

Подсъдимият се свърза по телефона със С.С. и му казва, че заради претърпяното транспортно произшествие колата е повредена до степен да бъде бракувана, но той ще му я докара за собствена сметка и ще я заплати изцяло, след което звъни на познатия си М.Д.М., който го прибира от близко село до град Първомай, а катастрофиралият автомобил с помощта на пътна помощ е оставен в сервиз в града (неустановени по делото).

С.С. напразно чака няколко дни автомобилът да му бъде върнат в град *** и дълго време прави неуспешни опити да се свърже с Б.П., а след като от свои източници разбира, че колата на дружеството му е продадена в град Първомай, на 15.02.2016 година сезира Районна прокуратура - ***.

От заключението на назначената по делото стоково-оценъчна експертиза се установява, че средната пазарна стойност на „Ауди А3“, произведен на 16.10.2000 година, към датата на инкриминираното деяние е 4000 (четири хиляди) лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: Справка за съдимост с преписи от бюлетините по предишните осъждания (л. 48 - л. 50 от делото), Писмо изх. № 110 / 11.01.2018 година (л. 52 от делото), Писмо изх. № С180026-178-0001200 / 17.01.2018 година (л. 54 от делото), Молба вх. № 312 / 16 / 15.02.2016 година (л. 18 от досъдебното производство), свидетелство за регистрация на МПС (л. 20, л. 76, л. 77 от досъдебното производство), договор за наем на автомобил (л. 21, л. 72 от досъдебното производство), копия от страница на паспорт и свидетелство за управление на МПС (л. 22, л. 75 от досъдебното производство), стоково-оценъчна експертиза (л. 87 от досъдебното производство), характеристична справка (л. 97 от досъдебното производство), Протокол за ПТП № 1420472 / 13.03.2015 година (л. 22, л. 106 от досъдебното производство), справка от Търговския регистър (л. 31, л. 73, л. 74 от досъдебното производство), Наказателно постановление № 15-1030-000601 / 30.03.2015 година (л. 107 от досъдебното производство), Акт за установяване на административно нарушение от 13.03.2015 година - бланка № 547928 (л. 108 от досъдебното производство) и от показанията на свидетелите (л. 63, л. 70 - л. 71, л. 98 - л. 101 от досъдебното производство) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

При постановяване на крайния си акт Съдът не взема предвид заявеното от Б.Х.П. на 27.07.2017 година (л. 85 от досъдебното производство), тъй като е разпитван в качеството на свидетел, а като обвиняем не дава обяснения по случая.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Експертизата се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

При обсъждането на събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, настоящата инстанция не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

За осъществяване на обсебването на дееца следва да е предоставена на конкретно правно основание чужда движима вещ така, че той да има фактическа власт върху нея и умишлено да извърши юридическо или фактическо противозаконно разпореждане с вещта в свой или чужд интерес, като в правната теория и съдебната практика се приема, че изпълнителното деяние на престъплението може да се изрази и в отказ за връщане на вещта на собственика й, като при втората хипотеза отказът също следва да е противозаконен – поведението на дееца да е несъвместимо с конкретното правно основание, на което му е предоставено владението на тази вещ (Решение № 231 / 19.06.2001 година по н. д. № 166 / 2001 година на І н. о. на ВКС, Решение № 35 / 05.02.2009 година по н. д. № 663 / 228 година на III н. о. на ВКС, Решение № 46 / 08.04.2014 година по н. д. № 2218 / 2013 година на II н. о. на ВКС, Решение № 94 / 09.06.2017 година по н. д. № 361 / 2017 година III н. о. на ВКС).

По гореизложеното и при така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, тъй като на 13.03.2015 година в град Първомай, област Пловдив, противозаконно присвоява чужда движима вещ, която владее – лек автомобил „Ауди А3” с ДК № ***, на стойност 4000 (четири хиляди) лева, собственост на „***” ЕООД – ***.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението обсебване, тъй като след изтичане на договора за наем на лекия автомобил не го връща на дружеството собственик и избягва контакт с управителя му.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици – съзнава общественоопасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на общественоопасните последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото наказание, предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:

Смекчаващо отговорността обстоятелство е направеното в съдебно заседание самопризнание, но то не е изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, а отегчаващи обстоятелства са двете предишните осъждания на лицето, множеството регистрации в системата на МВР, сравнително високата стойност на нанесените щети, като никаква част от тях не е възстановена.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че най-справедливо би било на подсъдимия Б.Х.П. да бъде наложено наказание по чл. 206, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК между минимума и средата на предвиденото в специалната норма, а именно лишаване от свобода в размер на две години и три месеца, което след редукцията на основание чл. 58а, ал. 1 от НК (предвид реда, по който се гледа делото) се определя на лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца.

Към инкриминираната дата подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и Съдът намира, че целите на наказанието могат да се постигнат без реалното му изтърпяване, за което на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението може да бъде отложено, като при отчитане смекчаващото и отегчаващите отговорността обстоятелства счита, че най-подходящ е изпитателен срок от четири години.

Така определеното наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Б.Х.П. следва да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от 54,00 лева (петдесет и четири лева) за стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство и в полза на Висш съдебен съвет по сметка на Районен съд - Първомай сумата от 35,00 (тридесет и пет) лева за явяване на свидетели в съдебно заседание.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Районен съдия: (п)

СЗ / ЕД