по АНД № 268 / 2017 година

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия И.М.Д. ***, за това, че на 07.12.2016 година в землището на село Градина, община Първомай, област Пловдив – в отдел 6 от територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай”, град Първомай, в съучастие като извършител с Ч.А.И. и М.Д.Г. *** (спрямо които е отказано да се образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК), без редовно писмено позволително взема и извозва от горския фонд (държавна горска територия) дървета, включително отсечени и паднали – един пространствен кубичен метър дърва за огрев от акация на стойност 41,37 лева (четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки), като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл.20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл.20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, но намира, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК и предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер около минимума на предвиденото в закона. Алтернативно предлага, ако Съдът счете, че деянието не е престъпление, а нарушение – на обвиняемия да бъде наложено наказание глоба по Закона за горите за предвиденото нарушение.

Служебният защитник адвокат С.С.М. моли за решение, с което подзащитният й да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК в размер на минимума, предвиден в текста на закона.

Обвиняемият И.М.Д. се присъединява към адвоката си, възползва се от правото си да не дава обяснения.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият И.М.Д. е роден на *** ***, ЕГН **********, ром, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование (неграмотен), с адрес: ***.

През деня на 07.12.2016 година свидетелите М.Д.Г. и Ч.А.И. са на кафене в ромската махала на град Първомай, област Пловдив, когато при тях с каруцата си от село Градина, община Първомай, област Пловдив, идва обвиняемият. Разказва им, че знае къде има паднали с корените дървета за рязане и Г. и И. се съгласяват да отидат с него, за да си докарат и те за вкъщи.

Всеки от свидетелите взема каруцата си и тримата тръгват към село Градина, като след моста на река Марица завиват по черен път и на 300-400 метра виждат покрай реката две дебели отрязани дървета от акация. И.Д. ги нарязва с моторна машина, която носи целта, и с Г. и И. ги натоварват, но тъй като имат още място в каруците, продължават по-надолу. Виждат паднали с корените по-тънки дървета от акация. Обвиняемият нарязва и тях, тримата си допълват каруците и тръгват да се прибират.

На инкриминираната дата полицаи при РУ на МВР - Първомай Я.Г.Д. (младши автоконтрольор) и К.Б.С. (охрана на обществения ред) са на смяна от 08:00 часа до 20:00 часа и в изпълнение на задълженията си по контрол безопасността на движението са на установъчен пункт на 7. километър на трети клас път от републиканската пътна мрежа № 667 – до ресторант „Ловен парк” в град Първомай.

Около 16:00 часа служителите на реда виждат от моста на реката да преминават покрай тях теглени от коне три каруци, натоварени със суров дървен материал, управлявани от мъже от ромски произход, и ги спират за проверка.

Установяват, че лицата са И.М.Д., М.Д.Г. и Ч.А.И., а дървата, които превозват, не са маркирани с контролна горска марка и се свързват по телефон с Т.Г.Г. (техник лесовъд в Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” – Първомай) и колегата му Д.Р.К. (горски стражар в Териториалното поделение), които по същото време са на обиколка със служебен автомобил из районите, за които отговарят.

Около 15-20 минути по-късно горските пристигат при полицаите и констатират, че във всяка каруца има натоварени по един пространствен кубичен метър акация, освен немаркирани с контролна горска марка, непридружени и с изискващия се по Закона за горите превозен билет.

Обвиняемият и спътниците му признават, че нямат разрешително за сеч и обясняват откъде са дървата и Г. и К. установяват, че дървесината е от отдел 6 от територията на ТП „Държавно горско стопанство - Първомай”, представляващ държавна горска територия.

Каруците с акацията са закарани в разсадник Мечка, след което животните, с които са теглени, са върнати на Д., Г. и И., а на следващия ден на лицата са съставени и връчени актове за установяване на административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите.

След извършена предварителна проверка, с прокурорски постановления от 05.02.2017 година срещу И.М.Д. е образувано досъдебно производство за престъплението, предмет на делото, а по отношение на М.Д.Г. и Ч.А.И. е отказано образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 235 от НК, преписките са изпратени по компетентност на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив за реализиране на административнонаказателна отговорност на лицата и са им съставени наказателни постановления за нарушения по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите.

Съгласно приложената на досъдебното производство експертна справка, стойността на инкриминираната дървесина – един пространствен кубичен метър дърва за огрев от акация, към 07.12.2016 година е на стойност 41,37 лева (четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки).

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от показанията на свидетелите М.Д.Г., Ч.А.И., Я.Г.Д., К.Б.С., Т.Г.Г. и Д.Р.К., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на обвиняемия на досъдебното производство (л. 18 от дознанието) и от кореспондиращите помежду си приложени по делото писмени доказателства: Писмо изх. № 38 / 08.01.2018 година със скица на отдел 6 на ТП „Държавно горско стопанство” - Първомай (л. 18, л. 19 от делото), Писмо изх. № 216941 / 19.01.2018 година на Регионална дирекция по горите - Пловдив (л. 27 - л. 28 от делото), материали по преписки на Регионална дирекция по горите - Пловдив и на ТП „Държавно горско стопанство” - Първомай (л. 11 - л. 15, л. 25 - л. 29, л. 31 - л. 36 от дознанието), експертна справка (л. 38 от дознанието), справка от АИС БДС (л. 39 от дознанието), справка за съдимост (л. 40 от дознанието), характеристична справка (л. 41 от дознанието), постановления на Районна Прокуратура - Първомай за отказ да се образува наказателно производство (л. 43 - л. 51 от дознанието) – приобщени по реда на чл. 283 от НПК, и всички доказателства – преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът кредитира експертна справка за стойността на инкриминираната дървесина като компетентна, изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на другите събрани по делото доказателства.

При обсъждане на доказателствените материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия относно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

По така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият И.М.Д. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на 07.12.2016 година в землището на село Градина, община Първомай, област Пловдив, без редовно писмено позволително от отдел 6 от територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай”, град Първомай, в съучастие като извършител с Ч.А.И. и М.Д.Г. *** (спрямо които е отказано да се образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК), взема и извозва от горския фонд (държавна горска територия) дървета, включително отсечени и паднали - един пространствен кубичен метър дърва за огрев от акация на стойност 41,37 лева (четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки), като деянието представлява маловажен случай.

Настоящият състав отчита, че действията на обвиняемия на инкриминираната дата осъществяват и състав на две нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите (в съответствие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН), чиито текстове визират: Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка (т. 1 на ал. 1), дървесина, непридружена с превозен билет (т. 2 на ал. 1) и за които нарушения извършителите се санкционират на основание чл. 266 от Закона за горите: Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти (ал. 1).

Противоправността на деянието се изразява в противоречието му с предписанията на определена правна норма и съдържа в себе си определено ниво на обществена опасност, изразяващо се в степента на увреждане или заплахата с увреждане на правнозащитени права и интереси, а от степента на обществена опасност зависи дали деянието представлява административно нарушение, предопределящо и по-малка репресивност с налагане на предвиденото административно наказание, или покрива състав на престъпление, за което субектът се санкционира по НК.

Друг формален критерий за разграничаването на двата вида противоправни деяния е и дали съответното действие или бездействие е отбелязано в специалната част на НК - щом е посочено там, е квалифицирано като престъпление.

В конкретния случай деянието на И.М.Д. осъществява състава на престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, за което е предвидена наказателна отговорност.

От една страна, е недопустимо за едно и също деяние, с което се нарушава едновременно наказателна и административна норма, деецът да носи отделно отговорност и за двете, а наказателната отговорност поглъща административната (Тълкувателно решение № 51 / 29.12.1978 година на ОСНК на ВС). Този принцип намира процесуално разрешение в чл. 33 от ЗАНН – не се образува административнонаказателно производство, когато за деянието е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата (ал. 1) и при констатиране на признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор (ал. 2).

От друга страна, цялата деятелност на обвиняемия във връзка с поведението му преди инкриминираната дата сочат по-висока степен на обществена опасност, определяща противоправните му действия на 07.12.2016 година като престъпление – все за нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, извършени съответно на 04.07.2012 година и на 06.10.2016 година, с Наказателно постановление № 503 / 17.07.2012 година и с Наказателно постановление № 217 / 05.01.2017 година е ангажирана отговорността на И.М.Д., с което явно не може да бъде изпълнена целта по чл. 12 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред.

От обективна страна – с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, тъй като на инкриминираната дата без редовно писмено позволително взема и извозва от държавния горски фонд акация за огрев, като с оглед на незначителността на вредните последици - ниската стойност на противозаконно отнетото и чистото съдебно минало – престъплението се квалифицира с признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, а И.М.Д. активно участва при извършване на деянието с Ч.А.И. и М.Д.Г., т.е. съучастническият му принос се квалифицира като извършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.

От субективна страна – обвиняемият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици, защото съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици, като е налице общност на умисъла с лицата, спрямо които е отказано образуването на наказателно производство за деянието, тъй като всеки от тримата знае, че и другият действа заедно с него за настъпването на целения общ обществено опасен резултат.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия престъпление Съдът намира, че И.М.Д. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от него, предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от 100 до 300 лева. Не са причинени вреди от деянието, доколкото инкриминираната дървесина – един пространствен кубичен метър дърва за огрев от акация, е задържана от служителите на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” – Първомай, обвиняемият е пълнолетно лице с чисто съдебно минало, друг път не се е ползвал от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита чистото съдебно минало и съдействието от обвиняемия за разкриване на обективната истина (предишните му наказания по реда на ЗАНН за същите деяния се отчитат като факти, определящи деянието, предмет на делото, не като административно нарушение, а като престъпление, а количеството и стойността на противозаконно взетата и извозена дървесина от акация са отчетени при квалификация на престъплението като маловажен случай).

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното и предвид нелекото материално положение на И.М.Д. настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, свързан със собствеността и стопанисването – управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България.

Воден от горните съображения, Съдът постанови решението.

Районен съдия: (п)

СЗ / ПМ