по НОХД № 263 / 2017 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма при хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК.

Повдигнато е обвинение от Окръжна прокуратура - Пловдив против подсъдимия Р.В.Д. ***, за това, че на 16.09.2015 година в град Първомай, област Пловдив, държал боеприпаси за огнестрелно оръжие - 41 броя изправни и годни за ползване по предназначение стандартни бойни пистолетни патрони, калибър 9 х 18 мм, без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и счита, че от събраните доказателства както на досъдебната фаза, така и хода на съдебното следствие, се установява по безспорен начин фактическата обстановка, идентична с описаната в обвинителния акт.

Излага констатираните по делото обстоятелства, въз основа на които намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, защото държи в кабинета си на втория етаж в сградата на РУ на МВР Първомай откритите и иззети при претърсването на 16.09.2015 година 41 инкриминирани боеприпаса.

Сочи, че няма никакво основание да се твърди, включително от подсъдимия, че патроните са били необходими при евентуални акции, тъй като гражданите имали повече патрони от полицейските служители, защото, за да се държат патрони, във всички случаи е необходимо лицето да има съответно разрешение за това, без значение от качеството и служебното положение.

Счита, че умишлено деяние на Р.Д., съзнавал общественоопасния характер и последиците, е извършено при смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и добри характеристични данни, и моли да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание в предвидения в закона минимум от две години лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК, като наказанието бъде отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години, тъй като целите по чл. 36 от НК биха се постигнали по този начин – както специалната, така и генералната превенция.

За веществените доказателства предлага всички да бъдат върнати на Районно управление - Първомай с изключение на Запис на заповед, който да се върне на подсъдимия.

Моли да се присъдят на Р.Д. и разноските по делото, както и да му се приспадне един ден задържане от 16.09.2015 година до 17.09.2015 година.

Защитникът на подсъдимия адвокат И.С.Д. *** намира, че обвинението на прокуратурата е продължение на един фарс, водещ началото си от месец септември 2015 година и целта на този фарс е да бъде осъден един достоен български офицер, като другият достоен български офицер, очернен и залят с помия по същото време е началникът на РУ на МВР - Първомай, по отношение на когото са прекратени всички наказателни производства.

Обяснява понятията „престъпление“ и „вина“ и счита, че за да се приеме, че извършеното от Д. деяние е престъпление, трябва да се приеме също така, че съхранявайки в служебно помещение на РУ на МВР - Първомай в служебната си каса, от която има единствено той ключ, ведно със служебното си оръжие и зачислените му за това оръжие патрони, още 41 броя патрони, предназначени за служебното му оръжие, подзащитният му създава опасност за обществото и за установения ред.

Сочи, че в разпита си от досъдебното производство подсъдимият обяснява, че допълнителните патрони са му били необходими, за да поддържа професионалните си стрелкови умения на необходимо ниво, тъй като броят на изстреляните за една година патрони е смешно малък в учебните стрелби и недостатъчен да поддържа каквито и да било умения и намира липсата на именно такива умения или недостатъчно стрелкови умения за един дори патрулен полицай за реална опасност за обществото, но Д. не е бил обикновен патрулен полицай, а началник на „Криминална полиция“ в РУ на МВР - Първомай – на оперативния състав, чиито преки задължения са свързани с борбата срещу извършителите на криминални престъпления и всички те непрекъснато трябва да имат готовност да използват при нужда ефективно огнестрелното си оръжие така, че да не създават опасност за околните.

Счита също, че обвинението за извършеното престъпление е изсмукано от пръстите не заради друго, а заради честта на прокуратурата, защото срещу Д. първоначално са повдигнати три обвинения за извършени престъпления против службата му, нямащи нищо общо с настоящото производство, и за доказване на престъпната дейност на подзащитния му, на началника и на други служители на Районното управление на 15.09.2015 година е организиран цирк шоу за медиите, на който всички жители на град Първомай и гражданите на цяла България стават свидетели благодарение на медиите – излели са се кофи с помия върху тези служители, включително и от представители на държавното обвинение с твърденията колко опасни са тези служители, задържани и отведени с белезници в град Пловдив, включително и подсъдимият, а след прецизиране работата на прокуратурата обвиняеми остават само Д. и началникът на Районното управление - Първомай. Но, независимо от усилията на прокуратурата, за тези три-четири обвинения срещу подсъдимия производството е прекратено и едва на 23.02.2017 година с постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив е разпоредено да бъде продължено разследването с оглед извършено от Д. престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

Намира, че за да бъда убедени най-вече съдебните заседатели, от всички 199 листа по досъдебното производство с обвинението срещу Д. са свързани около 40 листа, а останалото е плява, имаща за цел именно да повлияе не на председателя на съдебния състав, при когото делото е от есента на миналата година, а на съдебните заседатели с намерение, че ще се откажат от разглеждане на делото с оглед на големия му обем, както и да не могат да се ориентират кои точно материали касаят повдигнатото обвинение, като по този начин ще се съгласят със становището на председателя на състава, независимо какво е то.

Прави интерпретация на действията по разследването и на събраните доказателства и излага становище, че от протоколите по досъдебното производство възниква съмнение дали намерените в касата на Д. патрони са предадени впоследствие за съхранение и те ли са обект на експертното изследване – съгласно протокола за съдебнобалистична експертиза, на 13.10.2015 година в БНТЛ при ОД на МВР - Пловдив са предадени 57 броя бойни патрони, калибър 9х18 мм, в надписан хартиен плик, но не е ясно кой е поставил патроните в плика, кой го е надписал и опаковал и дали това са иззетите патрони, а при разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че служебните 16 патрона не са отделени от останалите, и пита защо е било необходимо да се предават на съхранение 57 патрона, след като 16 броя от тях не са предмет на обвинението.

Отделно изтъква, че нито Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия урежда държането и носенето на служебно оръжие и боеприпаси, нито Законът за МВР, нито допълнително издадени инструкции – липсва нормативен документ, който да сочи колко боеприпаса могат да носят служителите на МВР, а Д. е съхранявал тези боеприпаси за служебни цели в служебната каса са на служебното помещение до служебното му оръжие и затова инкриминираните патрони са със служебните и затова и вещото лице не може да каже кои са тези 16 патрона и кои са допълнителните.

В заключение пледира, че подзащитният му не е извършил престъплението по чл. 339 от НК, но ако съдебният състав приеме, че с действията си, макар и формално, Д. осъществява състава деянието, то не е общественоопасно поради своята малозначителност, както сочи чл. 9, ал. 2 от НК, и моли за постановяване на оправдателна присъда.

В реплика представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява несъгласие с цялата изнесена от защитата реч най-вече с оглед насочеността й към съдебните заседатели, че делото е изпълнено с „плява”, за да се надява прокурорът, че те няма да го прочетат, и намира казаното за обидно за честта на Съда.

Счита за манипулативни изявленията на адвоката, че целта на прокуратурата е да очерни подсъдимия заедно с друг подсъдим, че всички дела срещу всички лица са прекратени (сочи примери), като и че се прави опит да се обърка съставът на Съда, че едва ли не има някакво разминаване в броя на патроните, защото част от такива боеприпаси, за които има данни от досъдебното производство, са намерени у други лица, при други процесуални действия на законно основание и тези патрони нямат нищо общо с предмета на настоящото дело.

Изразява несъгласие и с искането за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, за което законодателят предвижда толкова висок минимум от две години лишаване от свобода, а ал. 2 на чл. 339 от НК квалификацията е още по-тежка и в настоящия казус не се касае за един, два, три патрона, в който случай биха били приети параметрите на малозначителността, а става въпрос за 41 броя боеприпаси.

От друга страна намира, че към обвиненото лице, като част от състава на МВР тогава, изискванията от гледна точка на правосъзнание и спазване на нормите и изискванията за дължимо поведение са завишени, защото полицейските служители са призвани да спазват законодателството и нормите на обществения ред, а не самите те да го нарушават.

От своя страна защитникът репликира, че не той е приложил по делото протокола във връзка с боеприпаси, касаещи други лица, за да се приеме в пледоарията му опит за манипулация на съдебните заседатели и пита какво прави въпросният документ по следственото дело и не е ли това плявата за доказване на престъпната дейност на Р.Д..

Подсъдимият се присъединява към казаното от адвоката си, не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

След запознаване с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Р.В.Д. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, *, с адрес: ***.

На 01.03.2000 година Р.В.Д. е назначен като разузнавач първа степен в група „Оперативна“ на „Криминална полиция“ в Районно полицейско управление - Първомай при РДВР - Пловдив, а от 30.03.2015 година заема длъжността Началник-група „Криминална полиция“ в Районно управление - Първомай при Областна дирекция на МВР - Пловдив.

На 04.09.2000 година в качеството му на служител в системата на Министерството на вътрешните работи на подсъдимия са зачислени служебен пистолет „Макаров“ с № АЕ24250, калибър 9х18 мм, и 2 пълнителя с по 8 боеприпаса, или общо 16 патрона за посоченото огнестрелно оръжие.

От 05.01.2007 година Р.Д. притежава като гражданско лице с право да съхранява и носи пистолет „Валтер“ с № 261553Р, калибър 7,65 мм, пистолет „Макаров“ с № КР273313, калибър 9 мм, и пистолет „Валтер“ с № G009135, 22 калибър, до 15.10.2010 година, когато ги прехвърля на физически лица, и от този момент остава единствено със служебното си огнестрелно оръжие и не притежава разрешение за придобиване и държане на повече от зачислените му за него 16 патрона, калибър 9х18 мм.

С Постановление от 11.08.2015 година Окръжна прокуратура - Пловдив образува наказателно производство срещу неизвестен извършител за три престъпления по чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК (едното от които във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК), и за престъпления по чл. 282, ал. З във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 302, т. 1 във връзка с чл. 301, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 304а във връзка с чл. 301, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, като досъдебното производство се води под № 166 / 2015 година по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив.

В хода на разследването около 19:30 часа на 16.09.2015 година в отдел 02 при сектор 03 на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР постъпват оперативни данни, че в каса в кабинета си в РУ на МВР - Първомай началникът на „Криминална полиция“ Р.Д. съхранява незаведена служебна документация, която възнамерява да премести за осуетяване на наказателното си преследване, и още същия ден за времето от 22:25 часа до 23:10 часа на втория етаж на сградата на Районното управление е извършено претърсване и от служебната каса в кабинета на подсъдимия са намерени и иззети 4 GB синя флаш памет Kingston, 4,7 GB DVD диск с надпис „Част 1“, 4,7 GB DVD диск с надпис „Част 2“, 1,44 MB дискета Imation 2, осем папки с документи, формат А4, служебното му оръжие „Макаров“ № АЕ24250 с пълнител с 8 патрона в него и още 49 патрона за пистолет „Макаров“, калибър 9х18 мм.

На 17.09.2015 година Р.Д. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК, а на 18.09.2015 година – за престъпление по чл. 302, т. 1, буква А във връзка с чл. 301, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

На 12.10.2015 година е назначена и на 04.11.2015 година е изготвена съдебно-балистична експертиза на 57-те иззети боеприпаса, употребени при изследването.

С Постановление от 23.02.2017 година Окръжна прокуратура - Пловдив отделя материалите, касаещи престъпната дейност на подсъдимия в друго производство – следствено дело № 39 / 2017 година по описа на Окръжен следствен отдел, по което е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК – държане без надлежно разрешение на 41 боеприпаса (броят над 16 за служебното му оръжие), а с Постановление от 25.09.2017 година производството спрямо лицето за престъпленията по чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК и по чл. 302, т. 1, буква А във връзка с чл. 301, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК е прекратено.

От съдебно-балистичната експертиза се установява, че представените за изследване общо 57 броя патрони, намерени в служебната каса в кабинета на подсъдимия Д., са бойни пистолетни, калибър 9х18 мм, изправни и годни за ползване по предназначение и съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия от същия калибър.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като уточнява, че тъй като патроните са за късоцевно огнестрелно оръжие, експерименталната стрелба при изследването им е извършена в Сектор „Базова научно-техническа лаборатория” на Областна дирекция на МВР - Пловдив, която разполага с куршумоуловител.

За уточняване дали патроните, предмет на обвинението, евентуално не са придобити от подсъдимия при учебни стрелби, тъй като Р.Д. е дългогодишен служител на МВР, а инкриминираните 41 боеприпаса са калибър 9х18 мм и могат да се използват със служебният му пистолет „Макаров”, в хода на съдебното следствие са разпитани младши полицейски инспектор по „Контрол на общоопасните средства” при РУ на МВР - Първомай и домакинът на Полицейското управление, от чиито показания се констатира, че под контрола на нарочна комисия патрони за учебни стрелби се раздават специално под брой, след което се връщат гилзите и докато всички гилзи, които сумарно следва да са равни на дадените на всеки служител патрони, не се отчетат, упражнението се спира. Т.е. предприемат се мерки за строга отчетност на боеприпасите, за избягване злоупотреби с опасни средства.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от приложените по делото писмени доказателства: Справка за съдимост (л. 21 от делото), Писмо рег. № 317000-1720 / 13.02.2018 година на Директора на Областна дирекция на МВР - Пловдив (л. 27 от делото), писма на Началника на РУ на МВР - Първомай – рег. № 325000-1427 / 02.04.2018 година и рег. № 325000-1983 / 14.04.2018 година със страница от Книга по въоръжението с рег. № 826 от 25.08.1985 година по описа на РУ на МВР - Първомай и рег. № 1299 от 22.06.2005 година на Сектор УССД при ОД на МВР – Пловдив (л. 37 - л. 40 от делото), Писмо рег. № 3250002450 / 11.05.2018 година на Началника на РУ на МВР - Първомай със заверени копия от заглавна и последна страница на Книга по въоръжението с рег. № 826 от 25.08.1985 година по описа на РУ на МВР - Първомай и рег. № 1299 от 22.06.2005 година на Сектор УССД при ОД на МВР - Пловдив (л. 48 - л. 52 от делото), постановления на Окръжна прокуратура - Пловдив (приложени на корицата на следственото дело и на л. 2, л. 24 - л. 25 от досъдебното производство), постановления за привличане на обвиняем (л. 28 - л. 29, л. 38 - л. 39, л. 41 - л. 42 от досъдебното производство), постановление за назначаване на експертиза (л. 83, л. 85 от досъдебното производство), протокол за претърсване и изземване с приложени фотоалбум, искане и разпореждане за одобрение на процесуално-следственото действие (л. 89 - л. 91 и л. 113 - л. 114 от досъдебното производство), протоколи за приемане и предаване на инкриминираните боеприпаси (л. 103, л. 104 от досъдебното производство), кадрова справка за подсъдимия, типови длъжностни характеристики на началник-група „Криминална полиция” в ОДП и СДП и в районно управление „Полиция” при ОДМВР с протоколи за запознаване (л. 115 - л. 124 от досъдебното производство), заповед за полицейско задържане (л. 126 от досъдебното производство), справка от НБД „Население” за подсъдимия (л. 127 от досъдебното производство), Писмо рег. № 325000-4060 / 13.06.2016 година на Началника на РУ на МВР - Първомай (л. 136 от досъдебното производство), от приобщените по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 372, ал. 3 и чл. 283 от НПК показания на свидетелите А.Н.С. и К. Д. Д. (л. 69 - л. 72 от досъдебното производство) и от показанията на свидетелите К.С.К. и Ж.Д.Б., събрани в хода на съдебното следствие – всички преценени по реда на чл. 301 във връзка с чл. 374 от НПК.

Другите приложени по досъдебното производство писмени доказателства и протоколи за разпит на свидетели не се вземат предвид от настоящата инстанция при постановяване на крайния съдебен акт, тъй като не са свързани с предмета на делото във връзка с повдигнатото обвинение.

Съдът кредитира гласните доказателства като обективни и логични и кореспондиращи с писмените, въз основа на които се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, а съдебно-балистичната експертиза, приема като компетентно изготвена с необходимите професионални познания в съответната област и съответстваща на доказателствената съвкупност.

Несъстоятелни са възраженията на защитата в насока, че от документите по делото се създава съмнение дали намерените в служебната каса на подсъдимия 57 патрона са предадените за експертно изследване – проведеното на 16.09.2015 година претърсване и изземване в неотложен случай е в съответствие с целта и всички други изисквания по чл. 160 - чл. 163 от НПК, като поемните лица, наблюдавали през цялото време действията на следователя, са категорични, че всички намерени и приобщени към разследването вещи, са описани в протокола, а патроните са преброени; на същата дата с Протокол за приемане на ОБВВПИ пистолет „Макаров“ № АЕ24250 с пълнител и 57 боеприпаса, калибър 9х18 мм, в присъствието на същите свидетели са предадени от иззелия ги разследващ на младши полицейски инспектор по „Контрол на общоопасните средства” при РУ на МВР - Първомай за съхранение, а на 12.10.2015 година – с Приемателно-предавателен протокол от полицейския служител на друг определен по досъдебното производство следовател, който с Постановление за назначаване на експертиза от същата дата на 13.10.2015 година ги предава за изследване в Сектор „Базова научно-техническа лаборатория” на Областна дирекция на МВР – Пловдив.

Без значение за предмета на доказване, в каквато насока също има възражения от защитата, е обстоятелството кои от всички 57 боеприпаса, калибър 9х18, са 16-е патрона за служебното оръжие на Р.Д. и кои останалите 41, за които подсъдимият няма разрешение – патроните са родово определени вещи, т.е. са идентифицирани единствено по общите си белези (в случая калибъра), като основна тяхна черта, за да бъдат квалифицирани като боеприпаси, е годността им да възпроизведат изстрел, а експертът е категоричен в заключението си, че изследваните общо 57 броя патрони са бойни пистолетни, изправни са и са годни за ползване по предназначение.

Отчита се от настоящия състав, че липсва нормативно правило, определящо специално за служители в системата на МВР колко патрона могат да им бъдат зачислени, а с Писмо рег. № 317000-1720 / 13.02.2018 година Директорът на Областната дирекция в Пловдив информира, че в МВР няма документ, регламентиращ бройката боеприпаси за служебно оръжие, но това може да се провери от Партидна книга образец 2 от Инструкция І 125 / 2004 година за отчетността на материалните активи в МВР, която книга се води и съхранява от домакина в съответното районно полицейско управление и в която служителите срещу подпис удостоверяват какво и колко служебно имущество им е зачислено.

В случая от Книга по въоръжението рег. № 826 / 25.08.1985 година на РУ на МВР - Първомай се констатира, че на Р.Д. във връзка с работата му са предоставени 16 патрона, калибър 9х18 мм (за два пълнителя за пистолет „Макаров“), а съгласно Писмо рег. № 325000-4060 / 13.06.2016 година на Началника на РУ на МВР - Първомай, след 15.10.2010 година подсъдимият няма друго оръжие, освен служебното си, и няма разрешение да придобива и държи повече от зачислените му 16 боеприпаса, от което може да се направи извод, че за останалите 41 патрона, намерени на инкриминираната дата в служебната каса на Д., е приложим разрешителният режим по чл. 50, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, регламентиращ, че физическите лица могат да придобиват боеприпаси за огнестрелните си оръжия чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство, след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.

По гореизложеното и при така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият Р.В.Д. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, тъй като на 16.09.2015 година в град Първомай, област Пловдив, без да има за това надлежно разрешение по чл. 50, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, държи боеприпаси за огнестрелни оръжия по чл. 7, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – четиридесет и един изправни и годни да възпроизведат изстрели стандартни бойни пистолетни патрона, калибър 9х18 мм.

От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК с изпълнителното деяние „държане” на инкриминираните вещи – боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на специалния закон (патрони), за които не е издадено разрешение по съответния ред от компетентните органи.

От субективна страна формалното безрезултатно престъпление е извършено при наличието на пряк умисъл – деецът има ясна представа за общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това иска да го извърши, защото знае за липсата на надлежно разрешение, но неправомерно съзнателно държи боеприпасите, с което цели и настъпването на общественоопасните последици.

Намирането у някого на огнестрелно оръжие, боеприпаси или взривни вещества, за които няма надлежно разрешение, е достатъчно, за да възникне наказателна отговорност за „държане” по смисъла на чл. 339, ал. 1 от НК, като фактическата власт върху вещите обективира в достатъчна степен и умисъла на дееца при липса на други обстоятелства, които да го изключват. В настоящия казус деянието, предмет на делото, е безспорно осъществено както от обективна, така и от субективна страна.

В тази връзка са неоснователни доводите на защитата за квалифициране по чл. 9, ал. 2 от НК - малозначителност.

Съгласно посочената разпоредба, не е престъпно деянието, което, макар да осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Преценката за обществена опасност на конкретното деяние се прави на базата на всички обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените отношения, обект на конкретна защита. От една страна, с оглед на систематичното място на престъплението по чл. 339 в НК – определено от законодателя като общоопасно, защото с извършването му се създава опасност за засягане на лични и имуществени права и интереси на широк и предварително неопределен кръг лица, настоящият състав намира, че то не може да се квалифицира като малозначително. От друга страна, в случая към инкриминираната дата Р.В.Д. е служител в системата на МВР на ръководен пост, а един от принципите, въз основа на който се осъществява дейността на Министерството е спазване на Конституцията и законите (ч. 3, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), както в длъжностната характеристика на подсъдимия в качеството му на Началник-група „Криминална полиция” в районно управление „Полиция” едно от посочените специфични изисквания е да познава наказателноправната система, основите на наказателното и административното право и системата от наказателни и административни мерки за въздействие върху правонарушителите (т. V), за да се неглижира несъвместимостта на инкриминираното му поведение с упражняването на полицейската професия.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, се отчита, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и добри характеристични данни, а отегчаващи липсват и според настоящата инстанция наказанието следва да се определи при хипотезата на чл. 55 от НК.

При съпоставка по относителна тежест на тези обстоятелства с факта за служебното положение на Р.В.Д. към инкриминираната дата - началник-група в полицейско управление - преценка, че деянието е с висока степен на обществена опасност, но виновният е с ниска такава степен и с оглед целите по чл. 36 от НК, Съдът е на мнение, че и най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК би се оказало несъразмерно тежко и е най-справедливо във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да бъде наложено лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца.

Като взема предвид, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, както и размера на определеното наказание лишаване от свобода, настоящата инстанция счита, че за постигане на целите му и преди всичко за поправянето на дееца не е наложително това наказание да се търпи реално и може на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок малко над минималния: три години и шест месеца.

Така определеното наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

От наказание лишаване от свобода на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК следва да се приспадне времето, през което Р.В.Д. е задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, считано от 16.09.2015 година до 17.09.2015 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от 40,00 лева за съдебно-балистична експертиза на досъдебното производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Първомай сумата от 40,00 лева за явяване на експерт в съдебно заседание.

Намиращите се в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив веществените доказателства не са свързани с предмета на настоящото дело и от тях – синя флаш памет Kingston, 4 GB; DVD диск 4,7 GB с надпис „Част 1”; DVD диск 4,7 GB с надпис „Част 2”; дискета Imation 2, 1,44 MB; осем папки с документи, формат А4 – следва да се предадат на разпореждане на РУ на МВР - Първомай, тъй като видно от протоколите за огледа им (л. 93 - л. 102 от досъдебното производство) съдържат служебна информация, а оригинален екземпляр на запис на заповед следва да се върне на издателя му Р.В.Д..

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред при дейност с боеприпаси за огнестрелно оръжие.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата.

Районен съдия: (п)

СЗ / ВХ