по НОХД № 248 / 2017 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма при хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против подсъдимия С.Й.Х., ЕГН **********, за това, че на 07.08.2017 година в град Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи – мъжка чанта, тип борсета, на стойност 15,00 лева, портмоне за документи на стойност 10,00 лева, мъжко кожено портмоне с щампа БМВ на стойност 30,00 лева, пръстен със златно покритие 18 карата, с гравирани две сърца и надпис FOREVER LOVE на стойност 30,00 лева и пари - сумата от 500,00 лева, всичко на обща стойност 580,00 лева, от владението на П.И.Б. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло обвинението и счита, че безспорно се установява подсъдимият да е извършил престъплението, предмет на делото, и фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт.

Сочи кои доказателства следва да се вземат предвид при решаване на делото – опровергаващи изложената от подсъдимия версия досежно предмета на престъплението, и кои намира за неубедителни, неправдоподобни и противоречиви, целящи единствено подкрепа на изложената от С.Х. версия относно размера на отнетата сума пари.

Излага становище да се имат предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието и самопризнанието му в хода на досъдебното производство, а като отегчаващо – недобрите характеристични данни на дееца, и счита за най-подходящо, след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, предвидена за непълнолетните извършители, да се наложи наказание по чл. 194, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на съответно предвиденото в посочения текст, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок също в размер около минимално предвидения.

Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия адвокат С.С. М. от Адвокатска колегия - Пловдив моли при постановяване на присъдата да се вземе предвид факта, че подсъдимият признава авторството на извършеното деяние, но не и стойността на отнетите вещи, а именно паричната сума, предмет на обвинението, в размер на 500 лева.

Счита, че по делото липсват категорични доказателства относно тази сума, а събраните гласни доказателства са противоречиви относно това обстоятелство. Моли Съдът да приемете стойността на отнетите пари да е в размера, твърдян от подсъдимия, и като се има предвид младата му възраст и чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието, да се наложи на същия наказание в предвидените текстове от закона в размер на минимума.

Подсъдимият С.Й.Х. се присъединява към адвоката си. При последна дума заявява, че отнетите от него пари са 45 лева.

Подсъдимият С.Й.Х. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, ученик в 9. клас на ***, с постоянен адрес:***, живущ ***.

На същият със съдебни актове на Районен съд - Първомай до момента два пъти е ангажирана наказателната отговорност, както следва:

1. Със Споразумение № 18 / 05.04.2018 година по НОХД № 31 / 2018 година, влязло в сила на 05.04.2018 година, за извършено на 08.07.2017 година престъпление по чл. 197, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК му е определено наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез публично оповестяване на Определението пред учителите и учениците учебното заведение, в което учи подсъдимият.

2. Със Споразумение № 20 / 27.04.2018 година по НОХД № 74 / 2018 година, влязло в сила на 27.04.2018 година, за извършено на 12.04.2018 година престъпление по чл. 197, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК му е определено наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез публично оповестяване на Определението пред учителите и учениците учебното заведение, в което учи подсъдимият.

В началото на месец август 2017 година пострадалият П.И.Б. с автомобила си БМВ с ДК № ***отива на море с двама приятели, като с тях със собственото си беемве идват и свидетелите В.Д.А. и Д.Д.А. (майка на В.А. ). Пострадалият носи у себе си над 1000,00 лева, но там тегли 300,00 лева от „Бяла карта“, за да провери дали е активна, и още пари от преведената по дебитната му карта заплата, като отделя в заден джоб с цип на портфейла си с щампа „БМВ“ 500,00 лева.

През късния следобед на 07.08.2017 година компанията се връща в град Първомай, област Пловдив. П.Б. паркира колата си срещу дома на В.А. ***. Там се уговарят да се съберат по-късно същия ден, за да доядат храната си от морето, след което двамата приятели на пострадалия, живеещи на 100-150 метра в близост, отиват пеша да оставят багажа си, а П.Б., Д.А. и синът й влизат в дома на последните, където жената се качва на втория етаж, а пострадалият с В.А. отиват в гаража на къщата, оборудван в компютърен офис, и се обаждат на свидетеля Г.П.С., който идва при тях.

Приблизително по същото време на спортна площадка, намираща се на десетина метра от жилището на В.Д.А., по предварителна приятелска уговорка се събират С.Й.Х. и В.С.А. и докато чакат да дойде и А.С.К., подсъдимият забелязва автомобила с ДК № ***. Отива до беемвето, установява, че е отключено, отваря предна лява врата и вижда между предните седалки борсетата на П.Б.. Взема я и изважда отвътре портфейла, в който пострадалият, освен парите си, държи и пръстен с 18-каратово златно покритие с гравирани две сърца и надпис FOREVER LOVE.

С.Х. носи вещите до В.С.А., който през цялото време наблюдава действията му, показва му ги и ги оставя на пейката, на която седят. В това време идва и А.К. който също ги вижда. После тримата тръгват, като подсъдимият прибира парите и хвърля борсетата и портфейла до гумата на близко паркиран фиат, а В.С.А. взема пръстена, но го изхвърля в храсти в двора на училище „Х. Ботев” в града.

Около 40 минути след като са се прибрали в дома на В.Д.А. и Г.С. вече е дошъл, П.Б. излиза за малко от помещението. През това време две деца към 10-годишна възраст (неустановени по делото) намират борсетата с портфейла и ги носят у Д.А..

Когато пострадалият се връща в гаража офис, пита какво прави чантата му там, тъй като не я е изкарвал от колата си, и приятелите му обясняват, че е намерена и донесена от две деца. Той я проверява, констатира, че му няма 500-те лева и пръстена, затичва се към автомобила си, но не установява други липси.

В.А. телефонира на спешен номер 112 и съобщава за случая, но се сеща, че през прозореца на помещението, в което се намират, са видели С.Х. – един от малкото хора, преминали по улицата, усъмняват се в него и домакинът звъни на баща му Й.С.Х., с когото се познават.

Бащата, от своя страна, се свърза по телефона със сина си, казва му да дойде на детската площадка пред В.А. и сам отива на място. Там започва да уговаря сина си да признае, ако е извършил такова нещо, защото открадната сума не е малка, но С.Х. отрича да е взел каквото и да било.

Идват органите на полицията, извършват оглед на местопроизшествието, в хода на който от предна лява врата на БМВ с ДК № ***са снети дактилоскопни следи и със съставения протокол от това действие по разследването е образувано досъдебното производство на основание чл. 212, ал. 2 от НПК.

На следващия ден – 08.08.2017 година, подсъдимият признава пред Й.Х. за кражбата, но твърди, че отнетата сума не е каквато казва пострадалият, а В.А. води полицай И.М.Б. - ***, който работи по случая, в двора на училище „Х. Ботев“, намиращо се на 100-200 метра от мястото на инцидента, и предава доброволно позлатения пръстен.

От назначената на досъдебното производство дактилоскопна експертиза се установява, че оставената до дръжката на предна лява врата на лекия автомобил на пострадалия следи са от лявата длан на С.Й.Х..

От заключението на стоково-оценъчната експертиза е видно, че стойността на мъжката чанта борсета е 15,00 лева, на мъжкото кожено портмоне с щампа на „БМВ” – 30,00 лева, и на пръстена с 18-каратово златно покритие с гравирани две сърца и надпис FOREVER LOVE – 25,00 лева, или противозаконно отнетите вещи с парите – 500,00 лева - възлизат на обща стойност в размер на 570,00 лева.

Съгласно изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, подсъдимият С.Й.Х.:

· не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет в Център за психично здраве - Пловдив;

· към датата на извършване на престъплението – 07.08.2017 година, е непълнолетен, но разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си;

· може да възприема правилно обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях;

· може да участва в наказателния процес, но предвид непълнолетието му, е необходимо да бъде подпомаган от защитник.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от показанията на свидетелите П.И.Б., В.Д.А., Д.Д.А., И.М.Б. и Й.С.Х., частично от показанията на свидетелите В.С.А. и А.С.К., частично от обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 4 от НПК (л. 14 от досъдебното производство) и от приложените по делото писмени доказателства: Справка за съдимост (л. 60 - л. 61 от делото), Талон за съобщения (л. 3 от досъдебното производство), протокол за поглед на местопроизшествие с приложени фотоалбум (л. 16 - л. 21 от досъдебното производство), протоколи за доброволно предаване (л. 28 от досъдебното производство), съдебнопсихиатрична експертиза (л. 31 - л. 33 от досъдебното производство), стоково-оценъчната експертиза (л. 35 от досъдебното производство), Експертна справка № 13 / 08.08.2017 година и Протокол № 6 / 29.06.2017 година за дактилоскопна експертиза (л. 39, л. 41 - л. 43 от досъдебното производство), характеристична справка (л. 45 от досъдебното производство), постановление за връщане на веществени доказателства (л. 46 от досъдебното производство) – всички преценени по реда на чл. 301 във връзка с чл. 374 от НПК.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите В.С.А. и А.К. и обясненията на С.Х. в частта в която се твърди, че отнетата сума пари от портфейла на пострадалия П.Б. е около 40 лева. Тези им думи са в противоречие с останалата доказателствена съвкупност, изказани от приятелска солидарност, са с цел да омаловажат противоправните действия на подсъдимия, а оттам – следващата се за тях наказателна отговорност.

В останалата част настоящата инстанция приема гласните и писмените доказателства като логични, обективни и кореспондиращи помежду си, въз основа на чието единство се установява гореизложената фактическа обстановка, а доколкото са налице противоречия в доказателствената съвкупност, същите са несъществени - не са свързани с предмета на доказване и са негодни да повлияят върху изградената по вътрешно убеждение преценката на Съда за извършеното деяние и участието на подсъдимия в него.

Всяка една от експертизите настоящият състав намира за компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци на чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 07.08.2017 година в град Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнема чужди движими вещи – мъжка чанта борсета на стойност 15,00 лева, мъжко кожено портмоне с щампа на „БМВ” на стойност 30,00 лева, пръстен с 18-каратово златно покритие с гравирани две сърца и надпис FOREVER LOVE на стойност 25,00 лева и сумата от 500,00 лева – всичко на обща стойност 570 (петстотин и седемдесет) лева, от владението на П.И.Б. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.

От обективна страна с действията си С.Й.Х. реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалия без негово съгласие, като прекъсва владението му върху тях и успява да установи своя фактическа власт.

От субективна страна престъплението, предмет на делото, е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици – подсъдимият е непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, съзнава общественоопасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на общественоопасните последици.

От кредитираната доказателствена съвкупност не се установява от владението на П.И.Б. да е отнето портмоне за документи на стойност 10,00 лева и на основание чл. 304 от НПК С.Й.Х. следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение в тази част.

С оглед на посочената и приета правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства – подсъдимият признава деянието си на досъдебното производство, макар и да отрича отнемането на 500,00 лева, и към датата на деянието е с чистото съдебно минало. Но тези обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително, а са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства – сравнително високата стойност на присвоеното имущество, като са възстановени пръстенът, портфейлът и борсетата за общо 70,00 лева и то не от страна на подсъдимия, последващите осъждания на лицето и лошите му характеристични данни.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че най-справедливо би било на С.Й.Х. да бъде наложено наказание по чл. 194, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК между минимума по чл. 39, ал. 1 от НК, тъй като в специалната разпоредба на закона не е визиран минимум, и средата на наказанието за основния състав на кражбата, след редукцията за непълнолетните по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на осем месеца.

С оглед на чистото съдебно минало на подсъдимия към инкриминираната дата Съдът намира, че целите на наказанието биха се осъществили и без реалното му изтърпяване, за което на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66 от НК изпълнението може да бъде отложено с изпитателен срок, като най-подходящ в случая е минималният от една година.

Определено по този начин, наказанието съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното му и имотно състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК С.Й.Х. следва да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от общо 194,84 лева за експертизи на досъдебното производство, от които 84,64 лева за съдебнопсихиатрична, 70,00 лева за оценъчна и 40,20 лева за дактилоскопна.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата.

Районен съдия: (п)

СЗ / ВХ