Мотиви по Наказателно дело 238/2017г.

по НОХД № 238 / 2017 година

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия В.Ж.Ч., ЕГН **********,***, за това, че на 05.02.2017 година в землището на село Градина, община Първомай, област Пловдив, в отдел 2, подотдел Д1, от територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” - Първомай без редовно писмено позволително взема и извозва от горския фонд (държавна горска територия) един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски бряст на обща стойност 41,36 лева, включително отсечени и паднали, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт. Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл деяние, въпреки ниската стойност на предмета на престъплението, представлява именно престъпление по Наказателния кодекс, а не нарушение по Закона за горите, най-вече с оглед предишните нарушения и осъждания на подсъдимия за такива деяния и интензитета на този вид посегателства в зимния сезон, а ниската стойност на предмета на престъплението единствено обосновава квалификацията на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Намира, че при определяне на наказанието следва да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанието и оказаното съдействие на досъдебното производство, както и ниската стойност на инкриминираното имущество, а като отегчаващи – предишните осъждания и нарушения по Закона за горите, и предлага на В.Ж.Ч. да бъде наложено наказание по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК пробация, като освен задължителните пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, следва да бъде определена и мярка безвъзмезден труд в полза на обществото в размер между минимума и средата на предвиденото. Алтернативно предлага, ако Съдът счете извършеното деяние за административно нарушение, на дееца да бъде наложено административно наказание глоба по Закона за горите.

Служебният защитник адвокат С.К.С. изтъква, че още в началото на съдебното производство В.Ж.Ч. прави признания за извършеното деяние, но от събраните гласни доказателства не се доказва повдигнатото обвинение, а единствено нарушение по Закона за горите, за което следва да се наложи единствено административно наказание.

Подсъдимият В.Ч. се присъединява към казаното от защитника си, дава спорадични обяснения, при последва дума не знае какво да каже.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият В.Ж.Ч. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като ром, български гражданин, женен, с начално образование, неработещ, с адрес: *.

На същия до момента е ангажирана наказателната отговорност, както следва:

1. С Присъда № 37 от 03.05.1988 година по НОХД № 19 / 1988 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 18.05.1988 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъпление по чл. 251 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, изпълнението на което е отложено за срок от две години.

2. С Присъда № 85 от 1993 година по НОХД № 85 / 1993 година по описа на Военен съд – Пловдив, влязла в сила на 23.03.1993 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на девет месеца при строг режим за престъпление по чл. 381, предложение 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

3. С Присъда № 429 от 1995 година по НОХД № 429 / 1995 година по описа на Военен съд – Пловдив, влязла в сила на 22.12.1995 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК.

Видно от Писмо рег. № И-592 / 09.01.2018 година на Началник сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, подсъдимият търпи наказанието в Затвора – Пловдив от 16.01.1996 година до 13.06.1996 година, когато е освободен по изтърпяване, а за времето от 18.04.1995 година до 10.05.1995 година (когато мярката за неотклонение е изменена в подписка) е в същото пенитенциарно заведение като подсъдим по НОХД № 107 / 1995 година на Военен съд – Пловдив.

4. С Присъда № 123 от 25.11.1997 година по НОХД № 57 / 1997 година по описа на Районен съд – Първомай, изменена с Решение № 350 / 01.07.1998 година то наказателно дело № 178 / 1998 година на ВКС, влязла в сила на 10.12.1997 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, като е зачетено предварителното задържане, считано от 09.07.1997 година до 25.11.1997 година.

5. С Присъда от 08.10.2002 година по НОХД № 205 / 2002 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 08.11.2002 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца при общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 22.02.1994 година.

Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 205 / 2002 година и НОХД № 57 / 1997 година и е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода при строг режим, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 57 / 1997 година.

6. Със Споразумение № 6 от 19.03.2003 година по НОХД № 31 / 2003 година по описа на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 19.03.2003 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на една година при строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено в края на месец февруари 1997 година.

С протоколно определение по делото от 19.03.2003 година, влязло в сила на 04.04.2003 година, са групирани наказанията по НОХД № 31 / 2003 година, НОХД № 205 / 2002 година и НОХД № 57 / 1997 година и е определено едно общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода при строг режим, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изцяло изтърпяното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода по която и да е от горните присъди.

7. С Присъда № 96 от 05.12.2006 година по НОХД № 238 / 2006 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 21.12.2006 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три месеца при строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 19/20.08.2001 година.

С Писмо № 100 / 07 от 04.05.2007 година Затвора – Пловдив уведомява, че на 04.05.2007 година лицето е освободено, поради изтърпяване на наказанието.

8. С Присъда № 6 от 07.05.2013 година по НОХД № 164 / 2012 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 23.05.2013 година, е осъден на пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца за престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК, извършено на 23.04.2012 година.

9. Със Споразумение № 51 от 15.08.2013 година по НОХД № 108 / 2013 година по описа на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 15.08.2013 година, е определено наказание пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за срок от една година за престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК, извършено на 08.01.2013 година.

С протоколно определение от същата дата, влязло в сила 31.08.2013 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал.1 от НК са групирани наказанията НОХД № 164 / 2012 година и по НОХД № 108 / 2013 година и е определено едно общо, най-тежко наказание пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за срок от една година, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК от определеното общо наказание е приспадната изтърпяната част от наложената по НОХД № 164 / 2012 година пробация, считано от 07.06.2013 година.

За първото осъждане в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК лицето е реабилитирано по право, считано от 18.05.1990 година.

За второто, третото и седмото осъждане на основание чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК реабилитацията настъпва – по НОХД № 85 / 1993 година на 05.11.1998 година, по НОХД № 429 / 1995 година на 13.06.2001 година и по НОХД № 238 / 2006 година на 04.05.2012 година.

За четвъртото, петото и шестото осъждане – по НОХД № 57 / 1997 година, по НОХД № 205 / 2002 година и по НОХД № 31 / 2003 година, по които наказанията са групирани и е определено едно общо най-тежко наказание, на основание чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 2 от НК реабилитацията настъпва на 08.01.2009 година.

За осмото и деветото осъждане – по НОХД № 164 / 2012 година и по НОХД № 108 / 2013 година, чиито наказания също са кумулирани, на основание чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК реабилитацията настъпва на 07.06.2016 година.

Или считано от 08.06.2016 година в съответствие с текста на чл. 85 от НК В.Ж.Ч. следва да се счита неосъждан.

Дни преди посочената като инкриминирана дата в Обвинителния акт от Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” – Първомай е установено, че в землището на село Градина, община Първомай, област Пловдив, в отдел 2 от държавния горски фонд, за който отговаря Териториалното поделение, е извършена незаконна сеч на полски бряст и полски ясен.

На 05.02.2017 година по получен в Горското стопанство сигнал, че в ромската махала в село Градина, община Първомай, област Пловдив, са закарани дърва свидетелите Т.Г.Г. и В.Т.М. (горски стражари в Държавно горско стопанство – Първомай) посещават населеното място съвместно със служители от жандармерията.

Извършена е проверка и без превозен билет и поставена контролна горска марка са открити: в дома на Ж.Н.Н. – един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски ясен, в дома на Х.И.Д. – половин пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски ясен, и в дома на В.Ж.Ч. – един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски бряст, за които той обяснява, че си ги е докарал от гората.

На следващия ден в сградата на Горското стопанство Т.Г.Г. съставя, а на 07.02.2017 година носи в село Градина и връчва на посочените лица актове за установяване на административно нарушение по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213 , ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите.

На В.Ж.Ч. е съставен и връчен Акт серия ЮЦДП, № 14303 / 06.02.2017 година, като по дебелината на отрязаната дървесина и заявеното от лицето горските стражари правят извод, че брястът е добит от подотдел Д1 на отдел 2, в който преди това е констатирана незаконната сеч.

Дървата са оставени срещу разписка в дома на подсъдимия на отговорно пазене, но той ги изгаря.

По съставените Актове на Ж.Н.Н. и на Х.И.Д. са издадени наказателни постановление за посочените нарушения; В.Ж.Ч. е предаден на съд за престъплението, предмет на делото.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от показанията на свидетелите, от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 19 от дознанието), приобщените по реда на чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 4 от НПК, и от дадените от него в допълнение в съдебно заседание; от приложените по делото писмени доказателства: Писмо изх. № 21133-0 / 20.12.2017 година (л. 16 - л. 17 от делото), Писмо рег. № И-592 / 09.01.2018 година (л. 19 - л. 20 от делото), Справка за съдимост (л. 22 - л. 25 от делото), Писмо изх. № 22874-1 / 20.02.2018 година с приложени актове за установяване на административно нарушение, наказателни постановления и актови преписки (л. 38 - л. 55 от делото), Писмо изх. № 15006-0 / 10.02.2017 година (л. 9 от дознанието), Писмо изх. № 107 / 09.02.2017 година (л. 10 от дознанието), рапорт, акт за установяване на административно нарушение, разписка за отговорно пазене (л. 11 - л. 13, л. 34 - л. 36 от дознанието), експертна справка за стойността на дървесината (л. 26 от дознанието), характеристична справка (л. 30 от дознанието), Писмо изх. № 623 / 07.08.2017 година (л. 33 от дознанието), скица на отдел 2 от територията на Държавно горско стопанство – Първомай (л. 37 от дознанието).

Съгласно Тълкувателно решение № 2 / 07.10.2002 година по т. н. д. № 2 / 2002 година на ОСНК на ВКС, обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които се развива процесът на доказване, и валидно за наказателната отговорност е обвинението, формулирано в обвинителния акт. Безспорно предмет на доказване са всички факти и обстоятелства, относими към престъпната дейност на обвиняемото лице и имащи пряка или косвена връзка с елементите от обективната и субективна страна на престъплението, а като подлежащ на доказване елемент от обективната страна на престъплението е фактът кога е осъществено инкриминираното деяние.

Според настоящия състав в случая не се събират безспорни доказателства на посочената в Обвинителния акт дата да са вземани и извозвани от В.Ж.Ч. от отдел 2, подотдел Д1, от територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” – Първомай дърва за огрев.

Действително инкриминираната дървесина - немаркирана по съответния ред и непридружена с превозен билет, е открита на 05.02.2017 година от органите на реда в дома на подсъдимия, но не се установява осъществяване от В.Ж.Ч. на изпълнително деяние по чл. 235, ал. 1 от НК - сечене, събиране, добивана, вземане или извозване, на този един пространствен кубичен метър полски бряст в този ден – на проверката.

На конкретно зададени въпроси за обстоятелствата горският стражар Т.Г.Г. първо заявява: „Беше подаден сигнал, че са докарани в същия ден, когато правихме проверката. Но това дали е така, дали е от предния ден – това аз не мога да го кажа”, после: „Ден-два преди това е установено изсичане на полски бряст от този отдел. И като дойде сигнал за закарани дърва, ние направихме проверка в цялата махала и у Ч. открихме от този дървесен вид”, а накрая: „Като попитах, каза, че дървата са от гората. Не съм го питал кога са докарани в къщата му, нито съм го питал кой ги е докарал”.

От показанията на другия горски стражар също не могат да се правят категорични изводи за инкриминираната дата. На въпрос от Съда дали подсъдимият в деня на проверката е заявил кога и от кого е докарана в дома му дървесината, В.Т.М. свидетелства: „То отначало беше така: „Отивам в гората, намирам дърва, вземам ги” – то всеки така казва. После си призна (сочи подсъдимия), че ги е отсякъл от гората”, както и: „Той си призна, че ги е отсякъл и докарал. То по дървата се вижда, че са докарани вечерта. … Ние направихме проверката през деня, но не съм сигурен към колко часа”.

От своя страна на досъдебното производство В.Ж.Ч. казва, че не помни конкретната дата, когато незаконно е придобил полския бряст, а след прочитане на обясненията му в хода на съдебното следствие заявява: „Това, което съм казал пред полицаите, е вярно. Признавам го. Горските дойдоха у нас 5-6 дена, след като докарах дървата” – обясненията на подсъдимия са средство за защита, но те са и основно доказателствено средство, поради което съдът не може декларативно да ги отхвърли, без да ги е обсъдил всеобхватно и съпоставил задълбочено с другите материали по делото (Решение № 981 / 07.12.2005 година по н. д. № 585 / 2005 година на ВКС, ІІІ н. о.), а думите на В.Ж.Ч. в тази част не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност - още повече, че той признава вината си и не отрича факта на вземането и извозването от него на инкриминираните дървета.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, подсъдимият се признава за виновен при доказано по несъмнен начин обвинение, а в случая при обсъждане на безспорните факти липсват доказателства В.Ж.Ч. на 05.02.2017 без редовно писмено позволително да е взел и извозил от горския фонд един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски бряст на обща стойност 41,36 лева, включително отсечени и паднали, като деянието представлява маловажен случай, за което лицето следва да бъде признато за невинно за престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК.

Но при решаване на въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК настоящият състав счита, че това деяние покрива елементите от състав на две административни нарушения – по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, тъй като на 05.02.2017 година в дома си на улица „Георги Сава Раковски” № 27 в село Градина, община Първомай, област Пловдив, В.Ж.Ч. съхранява един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски бряст на стойност 41,36 лева, немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет.

Текстът на визираните разпоредби от Закона за горите гласи: Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка (т. 1) и дървесина, непридружена с превозен билет (т. 2).

За нарушенията наказанието е по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, съгласно чийто текст Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти, като разпоредбата освен санкция също съдържа в себе си императивно правило на поведение.

От доказателствата може да се направи извод, че откритият от горските стражари на инкриминираната дата в дома на подсъдимия един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски бряст е от държавния горски фонд и е факт, че дървата нито са маркирани с контролна горска марка, нито за тях е издаден превозен билет. И тъй като всяко неизпълнение на което и да е от посочените задължения осъществява отделен състав на нарушение, в съответствие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН за всяко от тях следва да се наложи отделно административно наказание глоба.

При определяне размера на наказанието, предвидено в специалната норма на Закона за горите, настоящият състав отчита чистото съдебно минало на извършителя (предвид настъпилата реабилитация), съдействието на досъдебното производство и на съдебното следствие за разкриване на обективната истина, признаването на вината, сравнително малкото количество на инкриминираната дървесина и тежкото материално положение на лицето, за което при спазване на принципа за справедливост, изразяващ се в съответствие между извършеното нарушение и предвидената за него санкция, намира, че наказанието глоба следва да е в определения от законодателя минимум.

С оглед на гореизложеното, В.Ж.Ч. следва да бъде признат за невинен да е извършил престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК - на 05.02.2017 година в землището на село Градина, община Първомай, област Пловдив, отдел 2, подотдел Д1 от територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” – Първомай без редовно писмено позволително да е взел и извозил от горския фонд (държавна горска територия) дървета – един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски бряст на обща стойност 41,36 лева, включително отсечени и паднали, като деянието представлява маловажен случай, като на основание чл. 305, ал. 6 от НПК следва да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение и на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите да му бъдат наложени глоби в размер на по 50,00 лева за нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите за това, че на 05.02.2017 година в дома си на улица „Георги Сава Раковски” № 27 в село Градина, община Първомай, област Пловдив, съхранява един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски бряст на стойност 41,36 лева, немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет.

Тези наказания са най-справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и всяко от тях е в състояние да постигне целите да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, свързан със собствеността и стопанисването – управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България.

Воден от горните съображения, Съдът постанови Присъдата.

Районен съдия: (п)

СЗ / АГ