МОТИВИ

 

към присъда по НЧХД № 302 / 2016 година

 

Частният тъжител, Й.Г.Д., ЕГН **********,***, повдига обвинение срещу подсъдимия В.Г.Ф., ЕГН **********,***, че на 15.10.2016 година в град Първомай, област Пловдив, й причинява разкъсно-контузна рана в лявата половина на горната устна и кръвонасядане в лявата половина на горната устна: лека телесна повреда, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане е приет граждански иск в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева – обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания вследствие на нанесената от подсъдимия на пострадалата лека телесна повреда, за която му е повдигнато обвинение с Тъжба вх. № 57820 / 08.11.2016 година по описа на Районен съд - Пловдив. Частният тъжител е конституиран като граждански ищец.

В съдебно заседание служебният повереник на Й.Г.Д. адвокат С.К.С. *** поддържа изцяло частната тъжба както в нейната наказателна част, така и в частта й относно гражданския иск. Счита, че описаната фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие и моли предявената Тъжба да бъде уважена, а като естествена последица от това – да бъде уважен и приетият за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 1500 лева, с които да бъдат репарирани, причинените от престъплението неимуществени вреди. Моли и с решението се осъди подсъдимият да понесе и разноските по воденето на делото.

Частният тъжител и граждански ищец Й.Г.Д. се присъединява изцяло към повереника си.

В срока на отговор по чл. 253, ал. 3 от НПК (отм.) подсъдимият депозира обяснение и чрез съда – жалба до Районна прокуратура - Първомай (л. 11, л. 12 от делото). С първия от документите изразява несъгласие с обвинението и твърди, че той е нападнат от бившата си съпруга Й.Д., заради огромна ваза (бивша нейна собственост със сантиментална стойност, но закупена от него при търг от частен съдебен изпълнител към когото тъжителката има дългове), като между двамата възниква спор за вещта и Д. го удря с дръжка на прахосмукачка по главата, а той няма как да се отбранява и опитва да избегне удара, но от рикошета Й. се самонаранява. В жалбата си до прокуратурата заявява, че на 15.10.2016 година е нападнат от бившата си съпруга при саморазправа и е му е нанесен удар по главата с дръжка на прахосмукачка; заявява, че жената е с психични отклонения, защото преди години я е водил при професор, който по безкръвен начин с отваряне на прозорец и погалване по главата е премахнал бръмбари от ушите й и тя се е освободила от този шум, но вероятно са останали някакви мутанти.

Служебният защитник на В.Г.Ф. адвокат И.С.Д. *** счита, че от събраните по делото доказателства – писмени и устни, не се доказва по категоричен начин нито датата на извършване на деянието, нито автора на деянието.

Изтъква, че в хода на производството са събрани многобройни писмени доказателства, които сочат, евентуално деянието да е извършено на 14.10.2016 година, на 15.10.2016 година и на 16.10.2016 година, а от Съда неоснователно е допуснато изменение на обвинението, тъй като, от една страна чл. 287, ал. 6 от НПК е категоричен, че не се допуска такова изменение ако е изтекъл 6-месечен срок от извършване на деянието, а от друга страна, не споделя мотивите на настоящата инстанция, че се касае за фактическа или техническа грешка относно датата на извършване на деянието, тъй като са приложени доказателства, от които е видно, че както Районен съд - Пловдив, така и Окръжен съд - Пловдив са се произнесли със съдебни актове със силата на пресъдено нещо инцидентът между тъжителката и подсъдимия да се е случил на 14.10.2016 година, още повече, че в съдебното заседание от тъжителката е представен документ с невярно съдържание – удостоверение, според нея подписано от лекар от Бърза помощ, който категорично заявява, че подписът не е негов.

Сочи, че от показанията на сина на тъжителката и подсъдимия се потвърждава становището на Ф., че е бил нападнат от бившата си съпруга с тръба от прахосмукачка и като се е предпазвал от удара й тя се е самонаранила, а разпитаното вещото лице не изключва възможността травматичните увреждания да са нанесени и причинени по начина, по който твърди самият той (защитникът) – с тръбата на прахосмукачката чрез отбраняване на подсъдимия.

По изложеното моли да се постанови присъда, с която В.Ф. да бъде признат за невинен, ведно с всички последствия на тази присъда.

Подсъдимият се присъединява към защитника си. При последна дума предоставя на Съда.

 

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Подсъдимият В.Г.Ф. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно специално образование, пенсионер, с адрес: ***.

 

В.Г.Ф. и Й.Г.Д. са дълги години съпрузи, като по време на брачното си съжителство - през 1999 година, двамата заминават за Съединените американски щати, където пребивават около четири години, след което се връщат обратно в България, но подсъдимият изтегля парите от общата им сметка, тъжителката заминава отново в чужбина, като се прибира в страната на неустановена по делото дата, а с влязло в сила на 29.05.2007 година Решение № 83 / 06.04.2007 година по ГД № 608 / 2006 година на Районен съд - Пловдив бракът между двамата е прекратен.

След развода Й.Г.Д. се сближава с първата си братовчедка Н. Г. Х. от град Пловдив – виждат се всяка седмица и тъжителката й разказва за несгоди от брачния си живот: че бившият й съпруг е агресивен и дори я пошляпва, че я е кара да тегли заем и тя изпълнява, като погасява вноските, но той постоянно й иска пари, а след развода им желае да се съберат отново, но водят помежду си изпълнителни дела във връзка с делба на вещи.

Към средата на месец септември 2016 година Д. се нанася у Х., защото продава жилището си, за да изплати ипотека на сина си Р.В.Ф., и живее там до началото на ноември, когато си намира квартира, като преди да отиде у първата си братовчедка тъжителката ползва в стопанисвани от Р. малка къща, построена на територията на 4 дка автосалон на улица *** в квартал *** на град Първомай, област Пловдив, до която къща достъп има и бащата.

Преди обяд на 15.10.2016 година Й. отива в къщата в автосалона, за да си прибере багаж, и заварва там подсъдимия да изнася разни предмети, между които и нейна прахосмукачка. Двамата се скарват за вещта, жената иска да си я вземе, при което В.Ф. удря с юмрук Д. в областта на лицето и й сцепва горната устна в ляво.

Докато трае инцидентът, синът на подсъдимия и тъжителката е на около 50 - 60 метра извън постройката и я приближава, когато вижда майка си да излиза с разкървавена уста и да държи тръба от прахосмукачка.

Р.Ф. търси сметка на баща си, но той му казва само, че си е вдигнал ръката, за да се защити, а Д. е в шок и нищо не обяснява, незабавно след което синът откарва майка си в Център за „Спешна медицинска помощ“ - Първомай, където е прегледана и раната е обработена от ординатор чрез поставяне на шев и превръзка.

След оказаната медицинска помощ Р.Ф. връща Й.Д. в автосалона си, където я чака извикан преди това човек от фирма (неустановени по делото), за да й прибере багажа.

Тъжителката си взема нещата и си тръгва, а надвечер стресирана, изплашена, разплакана, с лепенка в лявата част на устата и с изцапани с кръв в областта на гърдите дрехите се прибира у братовчедка си, на която разказва за случилото се.

На 17.10.2016 година тъжителката посещава Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД - Пловдив и й е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 1132 / 2016 година, а през месец ноември 2016 година сезира Районен съд - Пловдив по Закона за защита от домашно насилие; образувано е ГД № 15012 / 2016 година, приключило с Решение № 1067 / 04.04.2017 година (въз основа на което й е издадена заповед за защита), изменено с Решение № 800 / 22.06.2017 година по ВГД № 1217 / 2017 година на Окръжен съд - Пловдив.

От заключението на назначената и изготвена по писмени данни съдебномедицинска експертиза се установява, че:

§ на пострадалата са причинени разкъсно-контузна рана в лявата половина на горната устна и кръвонасядане в лявата половина на горната устна;

§ разкъсно-контузната рана по горната устна сама по себе си води до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК;

§ кръвонасядането по горната устна само по себе си води до болка и страдание, без разстройство на здравето;

§ травматичните увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да бъдат получени така, както се съобщава в документите по делото – посредством удар с юмрук в областта на лицето;

§ в резултат на травмите пострадалата изпитва обичайни за този вид увреждания болки – леки по своя характер, чийто интензитет е най-силен непосредствено след причиняване на увреждането и следва да изчезнат напълно с приключването на оздравителните процеси с обичайна продължителност около 2 - 3 седмици.

Вещото лице поддържа изготвеното заключение, като в съдебно заседание уточнява, че травматичните увреждания на пострадалата могат да се получат както с удар с тръба, или с падане върху тръба от прахосмукачка, така и с удар с юмрук в лицето.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от показанията на свидетелите Н. Г. Х., Р.В.Ф., Д.Ч.Ч. и Д.К.П., от приобщените по надлежния ред писмени доказателства: заверени копия от диспозитив на Решение № 83 / 06.04.2007 година по ГД № 68 / 2006 година на Районен съд - Пловдив, Съдебномедицинско удостоверение № 1132 / 2016 година, Декларация от 04.11.2016 година по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашно насилие, Молба до Районен съд - Пловдив с посочено правно основание чл. 9 и следващите от Закона за защита от домашно насилие (л. 6 - л. 10 от НЧХД № 7007 / 2016 година на Районен съд - Пловдив), Разпореждане № ********** / 01.07.2016 година на Национален осигурителен институт, Териториално поделение - Хасково за осъвременяване на пенсия (л. 14 от делото), Писмо изх. № 375 / 28.03.2017 година на Директора на Центъра за спешна медицинска помощ - Пловдив с представени разпечатка от информационната система на Центъра и заверено копие от Карта № 5442 (53500) от 15.10.2016 година за медицинско обслужване на Й.Г.Д. (л. 44 - л. 46 от делото), заверени копия от Удостоверение изх. № 378 / 21.06.2017 година, личната карта на името на Й.Г.Д., Решение № 1067 / 04.04.2017 година по гражданско дело № 15012 / 2016 година на Районен съд - Пловдив, диспозитив на Решение № 800 / 22.06.2017 година по въззивно гражданско дело № 1217 / 2017 година на Окръжен съд - Пловдив (л. 73 - л. 76 от делото), Справката за съдимост рег. № 68 / 15.02.2018 година на подсъдимия (л. 113 от делото), Писмо изх. № 205 / 29.03.2018 година на Управителя на „МБАЛ - Първомай“, със заверени копия заглавни страници и по лист от Амбулаторна книга на хирургично отделение и книга с надпис ТЕТАТОХ (л. 128 - л. 132 от делото), Справка от деловодната програма на Районен съд - Първомай за образуването и движението на гражданско дело № 486 / 2017 година (л. 143 - л. 145 от делото).

При постановяване на крайния си акт Съдът не взема предвид приложената като л. 36 от делото снимката на бяла ваза с флорални мотиви и две птици, тъй като по аргумент от чл. 109 от НПК нито е предмет, предназначен или послужил за извършване на престъплението, нито предмет, върху който има следи от престъплението, или е предмет на престъплението, нито предмет, който може да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото.

Не се взема предвид и представеното от тъжителката заверено копие от Медицинско удостоверение изх. № 197 / 02.12.2016 година от името на д-р Д.Ч. (л. 88 от делото), тъй като от показанията на самия Д.Ч.Ч. се установява, че документът не е подписван от него, т.е. е неистински, а от другите писмени доказателства по делото – че Й.Д. е прегледана и й е оказана хирургическа интервенция на 15.10.2016 година, а не на 16.10.2016 година, както се сочи в документа, т.е. Удостоверението е и с невярно съдържание е.

Що се отнася до представените съдебни актове по ГД № 68 / 2006 година и ГД № 15012 / 2016 година – и двете на Районен съд - Пловдив, и по ВГД № 1217 / 2017 година на Окръжен съд - Пловдив (писмени доказателствени средства по смисъла на чл. 127, ал. 1 от НПК) Съдът ги възприема като официални диспозитивни документи, удостоверяващи действителното правно положение между подсъдимия и тъжителката, като не се вземат предвид посочените в тях обстоятелства, тъй като са установени в друго производство, а не устно и непосредствено в настоящото, съгласно чл. 18 и чл. 19 от НПК.

Във връзка с посоченото няма как да се счете, че инкриминираното деяние, предмет на делото, е извършено на 14.10.2016 година, каквато дата е възприета за извършено домашно насилие по делата на Районен и Окръжен съд, град Пловдив, а за факта, че този ден от календара е отразен и в Съдебномедицинско удостоверение № 1132 / 2016 година, следва да се даде сметка, че упоменаването му е единствено във връзка със снетата от Д. анамнеза, но от приложените по делото Карта № 5442 (53500) / 15.10.2016 година на ЦСМП - Първомай и от книгите на хирургично отделение на „МБАЛ - Първомай“ за медицинско обслужване на Й.Д. несъмнено се установява, че нанесената й телесна повреда е на 15.10.2016 година. Нещо повече – самият подсъдим в извънсъдебното си писмено обяснение (депозирано като становище по Тъжбата, а не дадено в хода на съдебното следствие) и в жалбата си до Районна прокуратура - Първомай заявява като дата на инцидента между него и бившата му съпруга 15.10.2016 година.

С горепосочените уточнения настоящата инстанция възприема писмените доказателства като взаимно допълващи се и кореспондиращи на последователната и непротиворечива гласна доказателствена съвкупност.

Съдът кредитира Съдебномедицинската експертиза за Й.Г.Д. (л. 69 - л. 70 от делото) като пълна, ясна и обоснована и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

Отчита се от настоящия състав, че Р.Ф. непосредствено след инцидента вижда майка си с тръба от прахосмукачка, а баща му му казва, че само е вдигнал ръка да се защити (съвпадащо с писмено представената от него защитна версия) и вещото лице заявява в съдебно заседание, че е възможно травматичните увреждания на тъжителката да се получат от такава тръба. Но не може да се прави извод за самонараняване от страна Д. – Н. Х. е категорична за разказаното от братовчедка й часове след събитията: че при скарване с бившия си съпруг, заради прахосмукачка, той я удря с юмрук в лицето и е логично при инцидента част от вещта да остане в ръцете на пострадалата. От друга страна, звучи неправдоподобно Й.Д. сама да сцепи устната си от рикошет в главата на В.Ф. при нападение.

Действително Н. Х. не е пряк очевидец на инцидента между подсъдимия и пострадалата, но липсват доказателства, опровергаващи думите й, и при съпоставката им с другите доказателства по делото се стига до единственото възможно заключение, че автор на деянието, предмет на обвинението, е В.Ф..

Липсват данни по делото, от които да се прави извод за евентуално приложение на института на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, на физиологичен афект по чл. 132 от НК и на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК.

 

При така установената фактическа обстановка от правна страна Районният съд е на становище, че подсъдимият В.Г.Ф. осъществява от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 15.10.2016 година в град Първомай, област Пловдив, причинява на Й.Г.Д., ЕГН **********,*** разкъсно-контузна рана в лявата половина на горната устна и кръвонасядане в лявата половина на горната устна: лека телесна повреда, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

От обективна страна подсъдимият с действията си - нанасяне на удар с юмрук в областта на главата на пострадалата й причинява съответните увреждания, подробно описани в съдебномедицинската експертиза, водещи до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда).

От субективна страна подсъдимият осъществява деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият съзнава обществено опасния характер на извършеното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

Отчита се от настоящата инстанция, че с противоправното си поведение освен разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК за разкъсно-контузната рана в лявата половина на горната устна) подсъдимият причинява на пострадалата и болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК за кръвонасядането в лявата половина на горната устна), но за това увреждане действа принципът на поглъщането (обектът на посегателството е един и същ и по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия) – налице е едно престъпление, квалифицирано по по-тежкия резултат при едновременно причинени на едно лице две или повече различни по вид телесни повреди.

 

С оглед на така посочената по-горе правна квалификация, Съдът е на становище, че подсъдимият В.Г.Ф. следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание глоба, тъй като са налице всички законови предпоставки за приложение на този институт. За извършеното от него умишлено деяние по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Същият е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало, друг път не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на глобата в съответствие с целите на наказанието по чл. 36 от НК, Съдът отчита отегчаващото отговорността обстоятелства: начинът и интензитетът на причиняване на повредата – с еднократен удари, но със сила от която настъпват две травматични увреждания в областта на главата на Й.Г.Д.. Въпреки, че чистото съдебно минало е едно от условията деецът да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, настоящата инстанция го отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Съпоставени по относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, горните обстоятелства го характеризират като лице с невисока степен на обществена опасност, а деянието, предвид че такова нарушаване на обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност на гражданите, е с висока степен на обществена опасност, но с оглед на конкретно установените факти в случая е със средна към ниска степен на обществена опасност, за постигане на специалната и генералната превенция и при условие, че деецът е пенсионер, Съдът е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Този размер е най-справедлив, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и на имотното му състояние и е в състояние да постигне целите, предвидени по НК да се повлияе превъзпитателно и предупредително на дееца и другите членове на обществото.

Причини за извършване на деянието: ниска правна култура, слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесната неприкосновеност на гражданите.

 

Приетия за съвместно разглеждане срещу подсъдимия В.Г.Ф. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание. Причинените болки и страдания на пострадалата са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от подсъдимия виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертното заключение.

При определяне на размера на предявения неимуществен иск Съдът отчита, че освен разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, на тъжителката е причинено и болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, в следствие на които непосредствено след инцидента тя изпитва обичайни за този вид увреждания болки – леки по своя характер, чийто интензитет е най-силен непосредствено след причиняване на увреждането и те изчезват напълно с приключването на оздравителните процеси с обичайна продължителност около 2 - 3 седмици, и според настоящия състав претендираната сума не се явява завишена.

В категорията на неимуществените вреди се причислява всичко, което лишава увредения от възможността да живее пълноценен живот като здрав човек и е принуден да понесе отрицателните последици от травмите си (физически и емоционални). Неимуществените вреди нямат стойностно изражение - не могат да се осчетоводят и изчислят точно, затова в чл. 52 от Закона задълженията и договорите е предвидено тези несъизмерими вреди да бъдат възмездени парично по справедливост.

С оглед на посоченото е справедливо да се уважи искът за цялата сума от 1500 (хиляда и петстотин) лева – обезщетение за причинените от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на нанесената от подсъдимия на пострадалата лека телесна повреда.

 

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият В.Г.Ф. следва да заплати: на Й.Г.Д. сумата от общо 113,10 лева (сто и тринадесет лева и десет стотинки), от които 100,00 лева предварителен депозит за възнаграждение на вещото лице, 12,00 лева такса за образуване на делото и 1,30 лева за деловодни разноски; и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Първомай сумата от общо 156,96 лева (сто петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки), от които 96,96 лева за изготвената съдебномедицинска експертиза и явяване на експерта в съдебно заседание и 60,00 лева за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

 

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

 

Районен съдия:           (п)               

СЗ / ВХ