към присъда по НЧХД № 179 / 2016 година

Частният тъжител Ш. И. Х., ЕГН **********,***, повдига срещу подсъдимите (трима братя) Р.Р.А., ЕГН **********, Ъ.Р.А., ЕГН **********, и Р.Р.А., ЕГН ********** ***, обвинение, за това, че на 05.03.2016 година около 10:00 часа в село Буково, община Първомай, област Пловдив, в съучастие като извършители й нанасят лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на контузия на гръдния кош с кръвонасядане в дясната половина и контузия на ляво коляно и бедро с кръвонасядане на лявото бедро – болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане са приети предявени солидарно от Ш.И.Х. срещу Р.Р.А., Ъ.Р.А. и Р.Р.А. граждански искове с направените деловодни разноски, както следва:

§ в размер на 2000 (две хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на нанесената от подсъдимите на тъжителя лека телесна повреда, за която им е повдигнато обвинение с тъжбата, ведно със законната лихва от датата на деликта – 05.03.2016 година – до окончателното изплащане на сумата;

§ в размер на 30 (тридесет) лева – обезщетение за имуществени вреди – заплатена за издаване на Съдебномедицинско удостоверение № 190 / 2016 година сума, ведно със законната лихва от датата на плащането – 07.03.2016 година – до окончателното изплащане на обезщетението.

Частният тъжител е конституиран като граждански ищец.

Повереникът на Ш.И.Х. адвокат И.С.Д. *** счита, че от събраните по делото писмени и устни доказателства се установява изложената в тъжбата на пострадалата фактическа обстановка и начинът на причиняване на телесната повреда.

Намира, че представеният от телефона на свидетеля Г.А.А. (съпруга на подсъдимия Р.Р.А.) видеозапис на събитията на инкриминираната дата е манипулиран или предоставен в размер до спречкването, до възникналия инцидент, защото самият инцидент липсва, няма заснемане на дърпането на кола от едната и от другата страна.

Сочи, че както кметът на село Буково, така и полицаите, разпитани като свидетели в производството, споделят едни и същи впечатления от казаното от пострадалата пред тях – при възникналия конфликт по повод местенето на оградата между двата имота на Ш.И.Х. е бил нанесен побой от тримата подсъдими. Съпругът на пострадалата също твърди, че е видял нанасянето на побоя от прозореца, намиращ се откъм имота на подсъдимите, като при проведения следствен експеримент лицето демонстрира по какъв начин възприема фактическата обстановка при нанасянето на побоя – като се надвесва над перваза на прозореца.

От назначената съдебномедицинска експертиза става ясно, че на пострадалата са причинени описаните телесни повреди, а при разпита на вещото лице и при зададените му уточняващи въпроси същото изразява впечатленията си и мнението, че телесните повреди е възможно да бъдат причинени по начина, по който твърди Ш.И.Х..

По изложените аргументи повереникът счита, че безспорно се установява подсъдимите да са нанесли телесната повреда на пострадалата и моли Съдът да постанови присъда, с която да им наложи справедливо наказание за извършеното от тях деяние, както и да уважи предявения граждански иск в пълен размер с присъждане и на направените по делото разноски от тъжителката.

Частният тъжител и граждански ищец Ш.И.Х. се присъединява към адвоката си.

Защитникът на Р.Р.А., Ъ.Р.А. и Р.Р.А.Р. и Ю.К. адвокат Н.Ш.Б. *** изтъква, че от събраните по делото доказателства не се установява безспорно и категорично осъществяването на състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, а обвинението почива единствено на твърденията на тъжителката и нейния съпруг Н.К.Х., който, като заинтересован от изхода на делото, не може да бъде възприет като обективен свидетел – от извършения следствен експеримент се доказва, че има видимост от посочения от свидетеля прозорец към мястото на събитието, но не се установява категорично, че на въпросната дата разположението на леглото му е точно под този прозорец, а от показанията на Р.М.С. и С.В.В. се установява обратното – че в деня на инцидента свидетелят не е имал възможност да възприеме непосредствено случващото се в двора.

Изтъква, че от разпитаните в хода на производството служители на РУ на МВР – Първомай става ясно, че никой не е възприел лично твърдения побой и не е бил уведомен за него от тъжителката или съпруга й при пристигането си на място, а са налице много противоречиви и лишени от житейска логика обяснения от страна на тъжителката, съпруга й и синът им С. Н. К., както и не може да се подмине фактът, че при твърдения нанесен побой Ш.И.Х. не е потърсила веднага медицинска помощ, а 34 часа след твърдените събития, видно от медицинските документи, и по-конкретно от Лист № 889519 за преглед на пациент, а за този интервал от време е възможно да настъпят различни събития, които да доведат до настъпилите травматични увреждания.

Защитникът обръща внимание на заключението на съдебния лекар, който не потвърждава категорично, че единственият възможен начин за настъпване на травматичните увреждания е описаният в тъжбата, а напротив – в съдебно заседание изтъква, че те могат да се получат и по друг начин: както е по твърденията на подсъдимите и на свидетеля С. – чрез падане на земята с отмъкнат кол, което, според него, се потвърждава от предоставения видеозапис.

Прави извод, че след като тъжителката е изчерпала всички законни начини да спре построяването на оградата и е разбрала, че действията на съседите й са напълно законни и няма пречка да довършат строежа докрай, тя решава да ги обвини в престъпления.

В заключение сочи, че подзащитните му не са извършили каквито и да било противоправни действия и не са нарушили нито неприкосновеността на имота, нито здравето или телесната неприкосновеност на тъжителката, а обратното – Ш.И.Х. поврежда чужда собственост, като бута колове и къса въжета, видно от събраните доказателства.

Моли подсъдимите да бъдат признати за невинни и на тъжителката да се присъдят разноските.

Подсъдимите Ъ.Р.А. и Р.Р.А. се присъединяват към защитника си. При последна дума заявяват, че са невинни, защото с пръст не са докоснали тъжителката и не са извършили нищо незаконно.

Подсъдимият Р.Р.А., редовно призоваван, не се явява в съдебното заседание, за да упражни лично правото си на защита. За него производството е при хипотезата на чл. 269 от НПК.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Р.Р.А., роден на *** ***, ЕГН **********, ***, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, земеделски производител, с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***.

Подсъдимият Ъ.Р.А., роден на *** ***, ЕГН **********, ***, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи на постоянен трудов договор в „***” ЕООД – Пловдив, с адрес: ***, живущ ***.

Подсъдимият Р.Р.А., роден на *** ***, ЕГН **********,***, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи на постоянен трудов договор във фабрика за *** град Пловдив, с адрес: ***, живущ ***, област Пловдив, имотът на майката на Р.Р.А., Ъ.Р.А. и Р. *** е до този на Ш.И.Х. ***, като на общата граница е изградена поставена на циментови колове телена ограда.

Още през 2014 година майката на подсъдимите се снабдява с необходимата документация за строеж на масивна ограда между имотите. Тогава архитектът на Община Първомай и геодезист, придружени от кварталния полицай Ж.С.Й., определят точките на мястото, където следва да е преграждението. Но тъжителката и съпругът й не са съгласни с местоположението, тъй като смятат, че неправомерно се навлиза в двора им, а между тях и предишните собственици на съседното място спорът за границата е разрешен по съдебен ред години преди това.

От тогава Ш.И.Х. и майката на Р., Ъ. и Р. са в постоянна свада, като първата кълне и обижда втората, щом я види в двора й.

Сутринта на 05.03.2016 година тримата братя решават да започнат строежа – поставят дървени колове на граничната бразда по определените преди това точки и опъват въже, когато в имота на свекърва си идва Г.А.А. (съпруга на Р.Р.А.), за да помага, тъй като на същия ден фамилията е планувала и клане на теле.

Докато чака да дойде касапинът, жената на А. отива при мъжете да види какво правят. В това време в двора си се появява тъжителката, която, щом забелязва действията на подсъдимите, се развиква и се опитва да бутне забитите в имота си дървени колове, след което от първия откъм улицата кол, паднал на земята, развързва въжето и започва да го навива на ръката си, като приближава подсъдимия Р., който е в своя двор. Стига до паднала на земята до оградната мрежа дъска, повдига я и опитва да заздрави преградата между дворовете, а в същото време срещу нея Р.А. вади от наподобяващото плет допълнително преграждение две-три дървета и ги хвърля в двора на Ш.Х.. Тъжителката заобикаля струпани дървета, застава пред един от забитите колове, хваща го с ръце в опит да го бутне, след което пада назад, но незабавно се изправя.

Като вижда какво прави съседката им, Г.А. вади мобилния си телефон и снима видеоклип, а Ш.Х., щом става, започва да се разправя и с нея, след което отива към къщата си.

Свидетел на събитията е Р.М.С., който живее от другата страна на улицата срещу двата имота и наблюдава свадата, застанал пред гаража си.

Свидетелят Г.А. прави няколко снимки на разместените колове, телефонира на спешен номер 112, свързват я с Районното управление в град Първомай, съпругът й обяснява на дежурния за действията на тъжителката и иска да бъде изпратен патрулен автомобил.

В същото време мъжът на Ш.Х.Н.К.Х. телефонира на кмета на селото А. Д. Б. и му обяснява, че съседите им са започнали да бутат оградата между двата имота. Кметът му казва, че не може да дойде веднага, защото е в Първомай. Но след около час, когато вече пътува към Буково, получава още едно обаждане от Н., който го моли да се прибере по-бързо, тъй като е имало сбиване между семействата и кметът телефонира на полицай Ж.Й..

А.Б. пристига приблизително по същото време с полицаи И.П.П. и К.Б.С., изпратени на произшествието по разпореждане на дежурния в РУ на МВР - Първомай. Снети са обяснения от Ш.Х. и Р.А. и по Закона за МВР на всеки от тях е съставен протокол за предупреждение, който жената отказва да подпише, удостоверено с подпис на кмета.

А.Б. разпорежда на братята да спрат строежа, докато не се изяснят нещата, и се свързва по телефона със С. Н. К. (син на тъжителката), който по това време е извън територията на Община Първомай. Обяснява за възникналата разпра между майка му и съседите във връзка със строеж на междинната ограда и го моли да се прибере. Синът, от своя страна, телефонира на баща си, след което си идва и заварва родителите си разстроени. Звъни на кмета, а той го моли да дойде в Кметството, където С. отива.

Не след дълго, извикан от А.Б., пристига и Р.А. със съпругата си. Подсъдимият носи документите за строежа, размахва ги пред К., а той го предупреждава да се държи пристойно и казва, че и те имат документи, защото за същото място преди около 10 години са се съдили с предишния собственик. Тогава Р. и С. се скарват и се сбиват, след което си тръгват.

Но разправията между двамата продължава пред дома на К. – събират се роднини на А. и С. грабва един от декоративните си мечове вкъщи и излиза навън. Г.А. отново телефонира на спешен номер 112 и от РУ на МВР - Първомай произшествието е посетено от полицаи Ж.Й. и С.В.В..

Р.А. и С.К. са задържани за 24 часа по Закона за МВР, съставени са им актове по УБДХ и с Решение № 6 / 06.03.2016 година по АНД № 58 / 2016 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 08.03.2016 година, за извършена между 13:00 и 15:00 часа на 05.03.2016 година в Кметството в на село Буково проява на дребно хулиганство на всеки е наложено административно наказание глоба.

На 06.03.2016 година Ш.Х. е прегледана в спешно отделение на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - Пловдив и й е извършена рентгенография, а на 07.03.2016 година от отделението по съдебна медицина в здравното заведение на лицето е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 190 / 2016 година.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза (л. 142 - л. 146 от делото), на 05.03.2016 година на Ш.И.Х. са причинени контузия на гръдния кош с кръвонасядане в дясната в дясната гръдна половина и контузия на лявото коляно и бедро с кръвонасядане на лявото бедро.

Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и по давността си е възможно да са от момента на въпросния инцидент.

Установените травми са неспецифични и не може с категоричност да се каже от какво точно са получени – възможно е да бъдат получени при нанесени удари с ритници, съпроводено и с падане на земята, както се съобщава в Тъжбата, но е възможно травмите по левия долен крайник да са получени при падане на пострадалата, а травмите в областта на гръдния кош вдясно да са причинени от съприкосновение на тялото с твърд тъп предмет при падането (дървен кол), каквито данни има в гласните доказателства.

Установените увреждания водят до болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК).

В резултат на причинените травми Ш.Х. претърпява обичайни за тези увреждания болки, които по характер са умерени до леки. Като интензитет същите са най-силни непосредствено след причиняването им и отшумяват напълно с пълното приключване на оздравителните процеси обичайно в рамките на 10 - 15 дни при нормален ход.

В съдебно заседание експертът поддържа изцяло представеното писмено заключение, като на конкретно зададени въпроси прави следните уточнения:

· двете описани травми могат да бъдат получени от ритници, но не може и двете увреждания да се получат от падане – едното може да е от падане, другото от ударите, защото са в различни половини на тялото, а е друг въпросът, ако има две и повече падания, или пък лицето се търкаля по земята, но по делото няма данни за това;

· при падане на тялото върху твърда повърхност, обикновено травмите са едностранни – ако пострадалата е паднала наляво, травмите по лявото бедро могат да бъдат обяснени с това падане, но не и травмите в дясната гръдна половина, а ако при падането има и съприкосновение на тялото на пострадалата с дървен кол, контузията на гръдния кош с кръвонасядане в дясната гръдна половина по средна мишнична линия в областта на седмо-осмо ребро може да се обясни по този начин;

· с оглед на установените травматични увреждания по медицинската документация, ако се приеме, че са нанесени с ритници, ударите трябва да са минимум два: един в гръдния кош и един по бедрото, като силата на ударите е строго индивидуална за всяка тъкан, орган или организъм: при някои хора се изисква малко сила, при други – повече, което зависи от различни фактори, като възраст и придружаващи заболявания;

· няма правило, което да задължава при повече от два ритника да се получат повече травматични увреждания или по-тежки травми – не всеки нанесен удар причинява травматично увреждане и не е задължително условие всеки нанесен удар да оставя видимо травматично увреждане;

· при падане на неравна повърхност с кол могат да се получат и двете травматични увреждания – и отляво, и отдясно, - но при самостоятелно изолирано падане без кол е невъзможно – не може да се изключи, че при падане надясно е нанесена травмата отдясно на гръдния кош, но пък не може да се получи нараняване на лявото бедро от това падане, и обратно – ако има падане наляво, ще се получи травмата на лявото бедро, но не може да се нарани гръдният кош вдясно от същото падане.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимите Ъ.Р.А. и Р.Р.А., частично от показанията на свидетелите Н.К.Х. и Р.М.С., от показанията на свидетелите Г.А.А., А. Д. Б., С.В.В., Ж.С.Й., И.П.П., К.Б.С. и С.Н.К.; от приобщените по надлежния ред писмени доказателства: Съдебномедицинско удостоверение № 190 / 2016 година, издадено от Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив, Квитанция № 1700001102 / 07.03.2016 година, ведно с касов бон, Медицинско направление от 06.03.2016 година, издадено от д-р Д.Д. до Отделение по образна диагностика при УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив, ведно с Резултат от 06.03.2016 година от образно-диагностично изследване от Отделение по образна диагностика, Лист № 889519 / 06.03.2016 година за преглед на пациент в спешно отделение и Допълнителен лист към него за Ш.И.Х., лекарствена рецепта (л. 4 – л. 9 от делото), Писмо рег. № 105850-894 / 15.12.2016 година на Началника на „Районен център – 112” – Кърджали в Дирекция „Национална система 112” към Министерство на вътрешните работи (л. 90 от делото), снимка на електронен картон (л. 91 от делото), Писмо УПИ 325000 8428 / 20.02.2017 година на Началника на РУ на МВР – Първомай (л. 95 от делото), Писмо рег. № 105850-85 / 06.03.2017 година на Началника на „Районен център – 112” – Кърджали в Дирекция „Национална система 112” към Министерство на вътрешните работи (л. 104 от делото), снимка на електронен картон (л. 105 от делото), Справки за съдимост рег. № 381, рег. № 382 и рег. № 383 от 19.10.2017 година (л. 158 – л. 160 от делото); от приобщените като веществени доказателства: компактдиск с файл с наименование „Gulche.mp4” (видеоматериал) и с файлове 20160305_120712, 20160305_120659, 20160305_120651, 20160305_120636, 20160305_120619, 20160305_120611, 20160305_120604, 20160305_120557 - осем снимки, разпечатани от компактдиска (л. 67 – л. 75 от делото); компактдиск с надпис „Районен съд – Първомай по НЧХД № 179 / 2016 г.” със снимка на електронния картон за спешното повикване и аудиозапис на приемането му (л. 92 от делото), компактдиск с надпис „Изх. № 317 / 28.02.2017 НЧХД № 179 / 2016 Районен съд Първомай” със снимка на електронния картон за спешното повикване и аудиозапис на приемането му (л. 108 от делото); от приложените полицейската преписка, изпратена с Писмо УПИ 325000 1292 / 08.03.2017 година на Началника на РУ на МВР – Първомай, съдържаща: Доклана записка рег. № 325р 2360 / 05.03.2016 година, Обяснения от 05.03.2016 година от Р.Р.А., Обяснения от 05.03.2016 година от Ш.И.Х., Протокол от 05.03.2016 година за предупреждение на Ш.Х., Протокол от 05.03.2016 година за предупреждение на Р.А. и АНД № 58 / 2016 година на Районен съд – Първомай и от проведения следствен експеримент с изготвен фотоалбум (л. 183 – л. 197 от делото).

При постановяване на решението си настоящата инстанция не взема предвид съдържанието на докладната записка и обясненията в приложената полицейска преписка, както съдържанието на протоколите и предварителните материали по АНД № 58 / 2016 година, тъй като не са събрани и проверени лично от съда в настоящото производство в съответствие с принципа за непосредствеността по чл. 18 от НПК и не представляват доказателствени средства по смисъла на закона.

Съдът кредитира изготвената по делото експертиза с направените уточнения в съдебно заседание като пълна, ясна и обоснована и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

Настоящият състав намира за несъстоятелни възраженията на повереника за манипулация или непълнота на видеозаписа на събитията на инкриминираната дата, защото самият инцидент липсва, както и дърпането на кола от едната и от другата страна.

По смисъла на чл. 109 от НПК записът е веществено доказателство – има качеството на предмет, вещ, върху която има следи от евентуалното престъпление, и ВКС в не едно свое решение го определя като ĸopeĸтен и безпристрастен носител на дoĸaзaтeлcтвeнa информация, тъй като запаметява и възпроизвежда реалността, без повлияване от cyбeĸтивни емоции и нагласи (в този смисъл Решение № 390 / 02.10.2009 година по н. д. № 393 / 2009 година на II н. о., Решение № 368 / 03.10.2011 година по н. д. № 1778 / 2011 година на II н. о., Решение № 103 / 08.06.2017 година по н. д. № 406 / 2017 година на ІІІ н. o.).

Конкретният видеозапис е непосредствено възприет от Съда с участието на страните чрез физическото му възпроизвеждане като доказателствен факт и според настоящата инстанция отговаря на общото изискване за достоверност, а е друг въпросът дали отразява изгодни за тъжителката обстоятелства.

Във връзка с горното не се кредитират показанията на Н.К.Х. за нанесен на съпругата му побой от подсъдимите на 05.03.2016 година.

Същият твърди, че е гледал целият инцидент, продължил: „10 ли, 5 ли – не мога да кажа точно. Може да са 3-4, може и 5…” минути и че видял как тримата братя ритат булката му по нежните места с гумените си ботуши и я псуват. Само че целият видеозапис е с продължителност 2 минути и 23 секунди и обхваща времето от момента, в който Ш.Х. отвързва въжето от падналия на земята кол до прибирането й към дома си и никъде не се чуват други гласове, освен нейния, на Р. и на съпругата му Г., и не се виждат удари и ритници от когото и да било, а липсват доказателства инцидентът да е започнал преди това, или да е продължил по-късно. Самият Н.Х. е противоречив в показанията си и уклончив при конкретни въпроси относно твърдения бой – първоначално заявява, че по-агресивният Ъ. бута съпругата му на земята и започва пръв да я рита, а след това, че Р. я поваля и всички я ритат, но не може да посочи подробности за действията на всеки брат; твърди, че Г.А. снима с телефона си всичко отначало - от започване подготовката по строежа, и на конкретен въпрос от повереника: „Г. снима ли, когато биеха жена ти?“ отговаря: „Продължаваше. Всичко снима.“, но при двукратно предявяване на видеоматериала изразява учудване, че боят липсва и дори отрича виждащата се като фон къща зад гърба на Ш.Х. да е тяхната.

Съмнения за достоверност на показанията на Н.Х. се пораждат и от следствения експеримент на улица *** в *** (домовете на тъжителката и подсъдимите), проведен с цел установяване вижда ли се от прозореца на съпруга на тъжителката мястото, на което се твърди, че е бита. От прозореца на стаята, от който свидетелят Н.К.Х. казва, че е наблюдавал инцидента, се установява, че мястото, посочено предварително от присъстващите там Ш.Х. и Ъ.А., се вижда, но с изнесено почти до кръста тяло навън. По собствени думи съпругът на тъжителката е неподвижен от кръста надолу от 11 години, не може да се изправя и ползва инвалидна количка, но може да стои седнал и съпругата му оставя прозореца до леглото му незаключен, за да може да го отваря. Само че Н.Х. дава показания единствено да е открехнал прозореца в деня на инцидента и не сочи да се е показал навън.

Същевременно другият пряк очевидец на случващото се (извън семействата на тъжителката и подсъдимите) – Р.М.С., заявява, че от улицата пред гаража си наблюдава събитията и вижда как Ш.Х. вика и бута забитите в земята дървени колове, как се опитва да дръпне кола, държан от Р.А., но пада на земята и как след това се прибира в дома си, но е категоричен, че не е виждал никой от братята да я удря.

Не се приема от Съда заявеното от този свидетел (а и от подсъдимите Ъ.А. и Р.А. в тази част), че когато при размяната на думи с Р.А.Ш.Х. опитва да издърпа кола, пада с него на земята – от видеоматериала се установява, че жената действително пада наляво със седалищната си част върху струпани на земята зад нея дъски, но в този момент колът остава забит в земята.

Не може да не се отчете, че и синът С.К., и кметът А.Б. казват, че знаят за нанесен на 05.03.2016 година от Р., Ъ. и Р. побой над жената, но показанията им са косвени гласни доказателствени средства – възпроизвеждат разказаното от Ш. и Н. Х., а както се посочи по-горе, думите на съпруга на тъжителката настоящата инстанция счита за необективни. От друга страна, прави впечатление, че нито на посетилите първи заради инцидента полицаи И.П. и К.С., нито на полицаи С.В. и Ж.Й., посетили часове по-късно същото място, заради хулиганската проява на Р.А. и С.К., Ш.Х. съобщава да е бита от братята.

Като се вземе предвид, че съгласно експертното заключение с уточненията е невъзможно двете травматични увреждания на тъжителката да са само от падане, ако не е държала кол, с който да падне, а от видеоматериала се установява, че колът не е в ръцете й при тупването й на земята, възниква въпросът как Ш.Х. получава контузия на гръдния кош с кръвонасядане в дясната половина.

Доколкото в гласната доказателствена съвкупност се твърди изобщо падане от тъжителката с кол, а е видно от записа от телефона на Г.А., че Ш.Х. развързва въжето от паднал на земята такъв дървен кол, може да се предположи, че при бутането на коловете се е ударила сама, но с оглед предмета на доказване по чл. 102, т. 1 от НПК: В наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, при кредитираната от Съда доказателствена съвкупност в случая е важно, че в сферата на хипотетичното остават твърденията в Тъжба вх. № 5115 / 01.08.2016 година на 05.03.2016 година Ш.Х. да е бита от Р.А., Ъ.А. и Р.А., а съгласно текста на чл. 303 от НПК присъдата не може да почива на предположения и Съдът признава подсъдимия за виновен, единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

По мотиви от изложеното, с оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, при решаване още на първия от въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК: има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно (т. 1), настоящият състав намира, че от правна страна за подсъдимите не са налице достатъчно доказателства, сочещи осъществяване на престъплението по чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, за което на всеки от тях е предявено обвинение, и на основание чл. 304 от НПК следва да бъдат признати за невинни в това на 05.03.2016 година около10:00 часа в село Буково, община Първомай, област Пловдив, в съучастие като извършители да са нанесли на Ш.И.Х., ЕГН **********,***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на контузия на гръдния кош с кръвонасядане в дясната половина и контузия на ляво коляно и бедро с кръвонасядане на лявото бедро - болка и страдание без разстройство на здравето, и да бъдат оправдани по повдигнатото с Тъжба вх. № 5115 / 01.08.2016 година обвинение.

С изключение на конкретно посочените фрагменти от обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите, които настоящата инстанция не кредитира, в останалата част Съдът приема гласните доказателства като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и съответстващи на приложените по делото писмени и веществени доказателства.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху изградената по вътрешно убеждение преценка на Съда за участието на Ш.Х., Р.А., Ъ.А. и Р.А. в сочените на 05.03.2016 година събития, а оттам – и на нужната степен на доказателствен интензитет за обезпечаване на повдигнатите от частния тъжител обвинения.

Направените по-горе изводи за липса на престъпление, за които е повдигнато обвинение, обуславят и липсата на елементите на деликта по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите в поведението на всеки от подсъдимите, който деликт е и основание за възникване на право на обезщетение за причиняване на вреди, за което и двата предявени солидарно от Ш.Х. срещу Р.А., Ъ.А. и Р.А. граждански иска за причинени на частния тъжител и граждански ищец неимуществени и имуществени вреди, следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК на частната тъжителка следва да се възложат направените по делото разноски, както следва:

§ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Първомай – сумата от 68,12 лева (над изплатената депозитна сума от 100,00 лева) за изготвяне на Съдебномедицинска експертиза;

§ на всеки от подсъдимите Р.Р.А., Ъ.Р.А. и Р.Р.А. – сумата от по 300,00 лева за процесуално представителство.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Районен съдия: (п)

СЗ / ПМ