35

 

град Първомай, 05.06.2018 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на седемнадесети април две хиляди и седемнадесета година със

 

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Петя Монева,

разгледа докладваното от съдията АНД № 11 по описа на Съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0325-000800 / 24.11.2017 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Х.Й.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 179, ал. 2, предложение 1 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от същия Закон.

Жалбоподателят Х.Й.Я. чрез процесуалния си представител адвокат Т.М.Д. *** моли Съдът да отмени атакуваното наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата. Редовно призовани за съдебно заседание, жалбоподателят и защитникът му не се явявт.

Въззиваемата страна, РУ на МВР - Първомай, редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

 

От фактическа страна:

От 08:00 часа до 20:00 часа на 26.10.2017 година полицай Я.Г.Д. – младши автоконтрольор в звено „Пътен контрол” при РУ на МВР - Първомай и негов колега – полицай по охрана на обществения ред, са дежурен автопатрул, когато след 12:00 часа по разпореждане от оперативно-дежурната част в Управлението посещават пътнотранспортно произшествие, възникнало на 2. км на общински път PDV 1213 (на входа на село Православен).

Констатират лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № ***, който при движението в посока от село Бяла река, е напуснал шосето, преминавайки през лентата за насрещно движение, и се е блъснал в крайпътно дърво. Установяват и водача му – Х.Я., който обяснява, че му е станало лошо.

На място Я.Д. съставя Протокол за ПТП рег. № 325р-10000 / 26.10.2017 година (бланка № 1674356), в който описва пътната обстановка – ясно време, суха асфалтова настилка, без пътна маркировка на двупосочното платно с ширина 6-7 метра, равно и гладко в участъка на инцидента, и щетите по моторното превозно средство – деформирани ляв калник, преден капак, броня и ляв фар. Съставя и връчва на жалбоподателя и Акт № 800 / 26.10.2017 година (бланка № 810773) за административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел, които се кредитират като обективни, логични и кореспондиращи на приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и приложената административнонаказателна преписка.

 

От правна страна страна:

В акта си от 24.11.2017 година наказващият орган сочи Х.Й.Я. да е извършил нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, съгласно чийто текст: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Приложена е санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, предложение 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която, ако деянието не съставлява престъпление, причинителят на пътнотранспортно произшествие се наказва с глоба в размер на 200 лева заради движение с несъобразена скорост.

Текстовете на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата вменяват различни задължения на водачите на моторни превозни средства, като това не изключва възможността да бъдат нарушени и двете разпоредби, но в съответствие с императива на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН в обстоятелствената част на акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление следва фактите по извършване на нарушението, доказателствата за това и законовият текст, регламентиращ правилото на поведение, да са точно посочени с оглед правото на защита на лицето, в чиято отговорност се вменява деянието, още повече, че нормата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и може да има най-разнообразни конкретни проявни форми.

В случая, от една страна, по недопустим начин наказващият орган преквалифицира описаното в Акт № 800 / 26.10.2017 година деяние като нарушение по чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата в такова по чл. 20, ал. 2 от Закона, без никакви данни по преписката да е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – преди да се произнесе да изследва спорните обстоятелства.

От друга страна, в Наказателно постановление № 17-0325-000800 / 24.11.2017 година Началникът на РУ на МВР - Първомай сочи, че Х.Я. губи контрол и се блъска в крайпътно дърво (чл. 20, ал. 1), тъй като не избира скоростта си на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензитета на движение и други обстоятелства (!?), за да спре пред предвидимо видимо препятствие или създадена опасност за движението (чл. 20, ал. 2).

Само че не са описани нито конкретната скорост на движение на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № *** преди инцидента, нито атмосферните условия, нито релефа на пътя, нито условията на видимост, нито интензитета на движение, нито другите обстоятелства (каквито и да са те) – все обстоятелства, които е следвало да бъдат посочени от наказващия орган в акта му, за да е конкретизирано нарушението с обективните и субективните му признаци, защото жалбоподателят се защитава срещу фактите, а употребените от Началника на РУ на МВР - Първомай понятия: не избиране на скорост на движение, съобразно атмосферни условия, релеф, условия на видимост и интензитет на движение са правни изводи, а не факти.

По посоченото актът на наказващия орган се явява необоснован и незаконосъобразен, за което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – Първомай, първи съдебен състав,

 

РЕШИ:

 

Отменя Наказателно постановление № 17-0325-000800 / 24.11.2017 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Х.Й.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 179, ал. 2, предложение 1 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от същия Закон.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

СЗ / ЕД

Районен съдия:                   п