№ 4

град Първомай, 18.01.2018 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател

Спасимир Здравчев

при участието на секретаря Атанаска Гаджева и прокурора Валерий Велчев, разгледа докладваното от Председателя АНД № 288 по описа на Съда за 2017 година.

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия М.Т.З., ЕГН **********,***, за това, че на 14.12.2017 година в град Първомай, област Пловдив, не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие № 30 от 28.10.2016 година, издадена въз основа на Решение № 118 от 28.10.2016 година по гражданско дело № 423 / 2016 година на Районен съд - Първомай, в частта с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Й. З. с посочен адрес:*** за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита – престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК и че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер около предвидения минимум в закона.

Обвиняемият М.Т.З., редовно призован, не се явява и не упражнява правото си на лична защита.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият М.Т.З. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, неработещ, с адрес:***.

Към инкриминираната дата, както и към момента на провеждане на разследването обвиняемият и пострадалата са съпрузи и живеят в една къща на улица *в град Първомай, област Пловдив.

Въз основа на Решение № 118 от 28.10.2016 година по гражданско дело № 423 / 2016 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 10.11.2016 година, е издадена Заповед за защита от домашно насилие № 30 от 28.10.2016 година, с която на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от домашно насилие обвиняемият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Й. З. с посочен адрес:*** за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, т.е. от 18.10.2016 година до 18.04.2018 година.

На 02.11.2016 година със съобщение от Районен съд – Първомай на М.З. са връчени преписи от Решението и Заповедта за защита.

Въпреки че със съдебните актове той е отстранен от жилището, наложена му е забрана да го приближава, както и местоработата на съпругата си на разстояние по-малко от 50 метра за срок от осемнадесет месеца, обвиняемият продължава да живее на улица *в град Първомай със съгласието на съпругата си, която обитава горния етаж, а той – приземния.

По време на действието на Заповедта за защита - на 25.11.2016 година и на 02.04.2017 година – по повод на подадени от М. З. сигнали до полицията спрямо обвиняемия са образувани две досъдебни производства (ДП № 49 / 2017 година и БП № 86 / 2017 година) за същото престъпление – чл. 296, ал. 1 от НК, но след отказ на съпругата му да даде показания (чл. 119 от НПК) производствата са прекратени като недоказани на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.

Около 19:30 часа на 14.12.2017 година свидетелят Л.Н.И. е на гости на свидетеля М. Й. З. на горния етаж в дома на улица *, когато след употреба на алкохол М.З. влиза в стаята при тях, иска от жена си да му даде храна и цигари и отправя към нея обидни думи.

Свидетелят Л.И. прави опит да го успокои, но след като М. З. му казва, че няма цигари, обвиняемият се ядосва. Съпругата го отпраща да си тръгва и го предупреждава, че ще извика полиция, но той отказва, дърпа я за ревера на якето, с което е облечена, и я блъска. От джоба на дрехата й падат няколко цигари, което още повече го разгневява. Той взема цигарите и продължава да отправя към жена си обидни реплики. Тя отново му казва да си тръгва и че ще се обади на полицаите, но той взема един пепелник и го хвърля по нея.

М. З. сигнализира органите на реда и на място пристигат свидетелите Г.Д.Г. и А.Н.Я. – служители на РУ на МВР – Първомай, пред които пострадалата разказва за упражненото върху нея домашно насилие, а след като полицаите влизат в къщата, заварват обвиняемия на етажа, обитаван от съпругата му.

Свидетелят Л.И. потвърждава пред полицейските служители разказаното от З., М.З. е изведен от къщата и отведен в сградата на РУ на МВР – Първомай, където е задържан за 24 часа със заповед по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР.

Уведомена е Районна прокуратура - Първомай и е образувано настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си приложени по делото писмени доказателства: заповед за задържане на лице (л. 4 от бързото производство), справка за съдимост (л. 12 от бързото производство), характеристична справка (л. 13 от бързото производство), справка от АИС на МВР (л. 14 от бързото производство), заповед за защита (л. 15, л. 24 от бързото производство), протокол за предупреждение (л. 16 от бързото производство), молба от М. З. (л. 17 от бързото производство), Решение № 118 / 28.10.2016 година по гражданско дело № 423 / 2016 година (л. 22 – л. 33 от бързото производство), съобщение (л. 25 от бързото производство), писмо на районния прокурор (л. 27 от бързото производство), постановления за прекратяване на наказателно производство (л. 28 – л. 31 от бързото производство), частично от обясненията на обвиняемия на досъдебното производство (л. 6 от бързото производство), от показанията на свидетелите на досъдебното производство (л. 8 – л. 11 от бързото производство) – всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Настоящата инстанция не кредитира обясненията на обвиняемия в частта, че е хвърлил пепелник по жена си – тези му думи са в противоречие с останалата по делото доказателствена съвкупност.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и обяснението на обвиняемия в останалата част като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият М.Т.З. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК за това, че на 14.12.2017 година в град Първомай, област Пловдив, не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие № 30 от 28.10.2016 година, издадена въз основа на Решение № 118 от 28.10.2016 година по гражданско дело № 423 / 2016 година на Районен съд - Първомай, в частта с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Й. З. с посочен адрес:*** за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, като на инкриминираната дата не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие № 30 от 28.10.2016 в нейната цялост, издадена по силата на Решение № 118 от 28.10.2016 година по гражданско дело № 423 / 2016 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 10.11.2016година.

От субективна страна обвиняемият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия М.Т.З. престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от него, предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до 5000 лева. Обвиняемият е пълнолетно лице, към датата на деянието и постановяване на настоящото решение не е ангажирана с влязъл в сила съдебен акт наказателната му отговорност и не е освобождаван от нея по Раздел ІV на Глава осма от особената част на НК, нито е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК. Обстоятелството, че има данни към инкриминираната дата М.Т.З. да е употребил алкохол (установено със свидетелски показания и обяснения), не се явява елемент от престъпния състав на деянието, за което му е предявено обвинение.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита както липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, така и смекчаващите отговорността – чистото съдебно минало и направеното самопризнание, въпреки опитите за самооневиняване.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред.

С оглед на обстоятелството за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за Съда не съществува законова възможност по настоящото производство за произнасяне относно приспадане на задържането по чл. 59 от НК.

Воден от горните съображения, Съдът

Признава обвиняемия М.Т.З., роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, неработещ, с адрес:***, за виновен в това, че на 14.12.2017 година в град Първомай, област Пловдив, не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие № 30 от 28.10.2016 година, издадена въз основа на Решение № 118 от 28.10.2016 година по гражданско дело № 423 / 2016 година на Районен съд - Първомай, в частта с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Й. З. с посочен адрес:*** за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита – престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

Председател:

(п)

СЗ / АГ