РЕШЕНИЕ

№ 25

град Първомай, 18.04.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 285 по описа на Съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16 - 001798 / 06.12.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** (в качеството на работодател), представлявано от управителя С.Б.Б., за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса е наложена имуществена санкция в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Жалбоподателят „***” ЕООД - Първомай, чрез процесуалния си представител адвокат А.Н.С. от Адвокатска колегия – Пловдив, моли да се отмени наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция, а алтернативно – ако Съдът счете, че има извършено нарушение, имуществената санкция за дружеството да бъде определена в минимума по чл. 415в от Кодекса на труда, тъй като нарушението е отстранено веднага по определения ред и не са възникнали вредни последици за работници и служители.

Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив, чрез процесуалния си представителя си юрисконсулт П.Н.Т. моли Съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като пледира за неприложимост на разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда в случая, тъй като нарушението е формално и за извършването му е без значение фактът дали за работниците или служителите са настъпили вредни последици, предвид че законодателят е въвел в разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса изисквания с оглед дейността на контролните органи.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Във връзка с контрол по спазване на трудовото законодателство през деня на 20.10.2017 година главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив – свидетелят Д.Т.Б. (актосъставител) и колегата й Н.И.Б. посещават хотел-ресторант „***”, стопанисван от „***” ЕООД - Първомай и намират на рецепцията да работи В.А.Д. – хостеса в обекта на контрол.

Проверяващите се легитимират и искат да им се представят правилник за вътрешния трудов ред и графика за работа за текущия месец, а рецепционистката им обяснява, че график се изготвя всеки месец, но нито той, нито Правилникът са при нея и няма как да бъдат видени в момента, а се съхраняват в счетоводството на дружеството.

Инспекторите изготвят призовка по чл. 45, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, в която описват кои документите да се представят в град Пловдив, а В.А.Д. собственоръчно декларира заявеното от нея преди това – че графикът за работа за месец октомври 2017 година и Правилникът за вътрешния трудов ред са в счетоводството и ще бъдат представени допълнително в Инспекцията по труда.

На 25.10.2017 година в Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив се явява упълномощен с нотариално заверено пълномощно представител на „***” ЕООД - Първомай, който представя изисканите с призовката документи, и в негово присъствие е съставен и му връчен Акт № 16 - 001798 за установяване на административно нарушение.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Фактическата обстановка Съдът приема за установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител, които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

С оглед на горното, констатираното на 20.10.2017 година нарушение от страна на „***” ЕООД - Първомай точно е квалифицирано от административнонаказващия орган по чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно чийто текст в предприятието и на другите места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и свързани с разпределението на работното време и организацията на работа документи, между които поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, а е безспорно, че на инкриминираната дата никой, поискан от проверяващите документ, не им е представен от служителя в хотел-ресторант „***”, защото не се е намирал в обекта, и в тази връзка правилно е приложен материалният закон като в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда е ангажирана обективната безвиновна отговорност на дружеството жалбоподател за неизпълнение на задължения към държавата, каквото се установява конкретния случай.

За налагане на имуществената санкция наказващият орган прилага чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, който визира: Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лв..., а за нарушението по чл. 403а, ал. 1 от Кодекса не е предвидена изрична санкционна разпоредба.

Наказанието е в съответствие с чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като е в границите на предвидено за извършеното нарушение, но не е съобразено с ал. 2 от посочения законов текст, съгласно който При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

С Наказателно постановление № 16 - 001798 / 06.12.2017 година Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив ангажира административнонаказателната отговорност на „***” ЕООД - Първомай като приема, че „нарушението не представлява маловажен случай по чл. 28а от ЗАНН и чл. 415в, ал. 1 от КТ”, без да излага аргументи в тази насока.

Но както преценката за маловажност по общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, съгласно Тълкувателно решение № 1 / 12.12.2007 година по н. д. № 1 / 2007 година на ОСНК на ВКС, така и съгласно Тълкувателно решение № 3 / 10.05.2011 година по тълкувателно дело № 7 / 2010 година на ОСК на ВАС, описаното в наказателното постановление нарушение може да се преквалифицира от съда като маловажно по смисъла на чл. 415в от Кодекса на труда.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че по посоченото Тълкувателно решение от 2011 година по Глава деветнадесета, раздел II от Кодекса на труда специалният състав на чл. 415в Отговорност за маловажно нарушение изключва прилагане на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган да не наложи наказание, а само да предупреди нарушителя, че при повторно извършване ще бъде наложено административно наказание, докато маловажните нарушения по Кодекса на труда, установени съобразно чл. 415в имат два основни признака – нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на Кодекса и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители, като в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност, а налагане на същото по вид административно наказание (парична санкция), но в много по-нисък размер.

Без значение е обстоятелството дали дадено нарушение е формално (на просто извършване) – преценката за маловажност се прави по обективни критерии във връзка с целта на закона и следва да е съобразена със спецификата на конкретното нарушение с оглед на засегнатите обществени отношения, с целта на предвидената от законодателя санкция и с фактите по конкретния казус.

Отстраняването на нарушението е реализирано до издаване на Наказателното постановление, дни след проверката на 20.10.2017 година, когато на 25.10.2017 година в Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив се явява пълномощник на „***” ЕООД - Първомай и представя на актосъставителя Правилник за вътрешния трудов ред (чиито изменения са утвърдени със Заповед № 5А / 24.03.2017 година), Заповед № 10 / 29.08.2017 година за сумирано изчисляване на работното време за периода от 01.09.2017 година до 31.12.2017 година и График за работата на служителите през месец октомври 2017 година.

С оглед на горното и при липса на доказани вредни последици за работниците / служителите Съдът счита, че са налице законовите изисквания за квалифициране на случая като маловажен, но не по общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, а съгласно чл. 415в от Кодекса на труда, предвид че е нарушена гарантирана от нормата на чл. 403а, ал. 1 възможност при проверка на контролните органи да бъдат на разположение определени документи, които са от съществено значение за установяване на други административни нарушения на трудовото законодателство.

По преписката липсват доказателства и не се твърди в съдебно заседание на „***” ЕООД - Първомай да е ангажирана отговорност за предишни нарушения на Кодекса на труда, но с оглед на посочената в чл. 1, ал. 3 цел за закрила на труда и осигуряване на справедливи и достойни условия на работниците и служителите при полагането му, настоящият състав е на мнение, че санкцията по чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда следва да е в максималния предвиден в закона размер, с което ще се изпълни целта по чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред.

И Актът, и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна.

По горепосоченото и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Изменя Наказателно постановление № 16 - 001798 / 06.12.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** (в качеството на работодател), представлявано от управителя С.Б.Б., за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса е наложена имуществена санкция в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева, като на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда намаля размера на имуществената санкция на 300 (триста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Районен съдия: п

СЗ / ПМ