№ 6

 

град Първомай, 30.01.2018 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесети и първи ноември две хиляди и седемнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря А.Г.,

разгледа докладваното от съдията АНД № 206 по описа на Съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0325-000452 / 31.07.2017 година на Началника на РУ „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на С.Д.П., ЕГН **********,***, е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, като на основание същия текст от закона – чл. 638, ал. 3, е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

 

Жалбоподателят С.Д.П. моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Районно управление на МВР - Първомай, редовно призована Началник, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледани по същество е основателна.

 

От фактическа страна:

На 23.07.2017 година полицаи при РУ на МВР - Първомай младши автоконтрольор Я.Г.Д. и младши инспектор Я.М.П. са дневна смяна от 08:00 часа до 20:00 часа и работят по безопасността на движението в град Първомай, област Пловдив.

Към 13:10 часа двамата са на установъчен пункт на кръстовището на улица „Капитан Бураго“ с улица „Патриарх Евимий“, на която до дом № 34 спират за проверка лек автомобил „Рено Клио” с ДК № ***, управляван от С.Д.П..

Установено е, че автомобилът е собственост на П.Д.Т. от град Хасково, а от представените от водача документи органите на реда констатират по Застрахователна полица № BG/30/116002221219 сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД – София задължителна застраховка „Гражданска отговорност” от 00:00 часа на 11.09.2016 година до 24:00 часа на 11.09.2017 година. Застрахователният договор е на разсрочено плащане с падежни дати 11.09.2016 година, 11.12.2016 година, 11.03.2017 година и 11.06.2017 година, но към инкриминираната дата жалбоподателят не може да представи доказателства за плащане на последната застрахователна вноска и няма залепен валиден стикер на предното стъкло.

На място в присъствието на С.Д.П. му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия Д, № 034698), подписан от лицето без възражения, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, които се кредитират като обективни, логични и кореспондиращи с приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и приложената административнонаказателна преписка.

 

От правна страна страна:

В административнонаказателното производство при обжалване на Наказателното постановление пред Съда тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган, който с предвидените по закон процесуални способи и средства следва да докаже: 1) че е установено извършване на административно нарушение; 2) че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез негов представител, когато се касае за ЮЛ или ЕТ); 3) че нарушителят го е извършил виновно. Когато административнонаказващият орган не докаже някоя и от трите кумулативно посочени предпоставки, това е основание за отмяна на Наказателното постановление, а в конкретния случай не се доказва жалбоподателят да е извършил нарушението, за което е наказан.

С Наказателно постановление № 17-0325-000452 / 31.07.2017 година е вменено в отговорност нарушение и е наложена санкция по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, съгласно чийто текст: Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Посоченият текст инкорпорира в себе си както задължителното правило на поведение, така и следващата се за неизпълнението му санкция, а по делото е безспорно установено, че на 23.07.2017 година С.Д.П. управлява лек автомобил, чужда собственост.

Но от сайта на Гаранционен фонд (http://guaranteefund.org/bg/) е видно, че към инкриминираната дата „Рено Клио” с ДК № *** има задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като същата е прекратена едва в 00:00 часа на 08.08.2017 година.

С оглед на изложеното атакуваното Наказателно постановление се явява необосновано, за което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Първомай, първи съдебен състав,

 

РЕШИ:

 

Отменя Наказателно постановление № 17-0325-000452 / 31.07.2017 година на Началника на РУ „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на С.Д.П., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 400 (четиристотин) лева на основание същия текст от закона – чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател:              (п)     

СЗ