10

 

град Първомай, 02.02.2018 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска Гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 187 по описа на Съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 5 / 08.08.2017 година на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив, с което на Р.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, е ангажирана административнонаказателната отговорност, както следва:

·            на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите е наложена глоба в размер на по 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1 от същия Закон;

·            на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите е наложена глоба в размер на по 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 2 от същия Закон.

Жалбоподателят Р.С.А. моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Регионална дирекция по горите - Пловдив, редовно призована чрез Директора, не изпраща представител, но с писмото, с което са представени Жалбата и административнонаказателната преписка, изразява становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, а разгледана по същество, е основателна.

 

От фактическа страна:

Във връзка с получена в началото на месец септември 2016 година от Кмета на Община Първомай заповед за почистване на деретата и осигуряване на проводимостта им Я.Т.Н. ***, предприема действия по почистване на река Текирска (Аман дере), откъдето се оттича водата от язовира и при преминаване през преливника наводнява селото. Мястото – имот с № 000076 по картата на възстановената собственост в землището на село Добри дол – е общинска публична собственост с начин на трайно ползване дере, което се зауства в река Марица и до устието си граничи с имоти с кадастрални номера 000079 и 000080 – държавна публична собственост за нуждите на горското стопанство с начин на трайно ползване широколиста гора.

По решение на кметския наместник почистването на дерето се извършва от местни момчета, между които М.И.Б., а след приспадане на разходите отсеченото се продава на минимална тарифа на населението в Добри дол, като дървесината се маркира от К.З.З., главен специалист „Контрол по опазване на околната среда” в Община Първомай – оправомощено от Кмета на общината лице за упражняване на лесовъдска практика, което издава и съответните превозни билети.

От премахнатите през деня от коритото на реката растящи и паднали дървета вечер на хората по списък се извозват по два кубика нарязана на „метровки“ дървесина, а тази, която остава, се прибира в двора на кметството в село Добри дол, за да не бъде открадната. На работниците кметският наместник също дава по два кубика дърва огрев, но безплатно - заради труда им.

Разбрала за решението на Я.Т.Н., през месец декември 2016 година Р.С.А. *** иска да си закупи дърва за огрев. Знае, че съседът й М.И.Б. работи по почистването на река Текирска и се обръща към него с молба да докара и на нея два кубика. Той се съгласява и двамата се уговарят жалбоподателката да плати 100 лева за твърдото гориво.

Още същата вечер М.И.Б. докарва с каруца в дома на Р.С.А. един пространствен кубичен метър дърва за огрев от акация, но защото му трябват пари, ги взема от сечището, преди да са маркирани от К.З.З. с контролна горска марка и без за тях да е издаден превозен билет.

Тъй като уговорката е за два кубика, на жалбоподателката й прави впечатление, че дървесината е по-малко, че липсва надлежна маркировка, както и че акацията е без необходимите документи. Казва това на М.И.Б., а той я уверява, че всичко е законно, и по-късно, когато й докара и останалата дървесина, ще бъде поставена горската марка и ще й донесе превозния билет. Р.С.А. не се усъмнява в думите му и плаща сумата от 100 лева, съгласно уговорката им.

На 30.12.2016 година от Т.Г.Г. – горски стражар в Териториално поделение „Държавно горско стопанство” - Първомай към Южноцентрално държавно предприятие - Смолян (актосъставител), негов колега и полицая от РУ на МВР - Първомай, който отговаря за селото, е извършена съвместна проверка по частни домове в село Добри дол за незаконна дървесина и в имота на жалбоподателката е открит докарания от М.И.Б. един пространствен кубичен метър дърва за огрев от акация без контролна горска марка и без превозен билет, като жената обяснява на органите на реда какъв е случаят.

Дървесината е оставена у Р.С.А. на отговорно пазене, за което на място актосъставителят съставя Разписка за отговорно пазене на вещи (бланка № 007436), а на 03.01.2017 година в сградата на горското стопанство в Първомай в присъствието на жалбоподателката й е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (бланка № 14288).

За случая е уведомена Районна прокуратура - Първомай, която образува Преписка № 26 / 1017 година, но след извършена проверка с Постановление от 21.07.2017 година отказва образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 235 от НК и разпорежда копие от преписката да се изпрати на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив за преценка по реализация на административнонаказателна отговорност за нарушения по Закона за горите.

На 08.08.2017 година е издадено атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели Т.Г.Г. и К.З.З., частично от показанията на Я.Т.Н. и М.И.Б., от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и от приложените административнонаказателна преписка и Преписка № 26 / 1017 година на Районна прокуратура - Първомай.

Не се кредитират от настоящата инстанция твърденията на кметския наместник и на М.И.Б. в частта, в която заявяват, че намерените у Р.С.А. дърва от акация са на втория свидетел, дадени му за труда по почистването на дерето, и че същите са маркирани с контролна горска марка. Тези им думи са в противовес на останалата доказателствена съвкупност и според Съда Я.Т.Н. ги изказва с цел да защити действията на работника си и своите при евентуален нормативен пропуск от негова страна на едноличното му решение за продажба на населението в село Добри дол на почистената дървесина, а М.И.Б. ги изрича, за да избегне следваща се за неправомерното му поведение административнонаказателна отговорност, каквито са указанията на Районна прокуратура – Първомай в акта й от 21.07.2017 година.

 

От правна страна:

Отговорността на жалбоподателката е ангажирана по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, съгласно чиито текстове Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти (чл. 266, ал. 1) и Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка (чл. 213, ал. 1, т. 1); дървесина, непридружена с превозен билет (чл. 213, ал. 1, т. 2).

Всяка една от посочените неправомерни дейности с дървесина е отделно деяние, с което се осъществява съставът на нарушението, а от доказателствената съвкупност безспорно се установява, че на 30.12.2016 година Р.С.А. ***, един пространствен кубичен метър дърва за огрев от акация без контролна горска марка и без превозен билет.

Въпреки горното, атакуваният акт на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив следва да се отмени като неправилен.

В административнонаказателното производство при обжалване на Наказателното постановление пред Съда тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган, който с предвидените по закон процесуални способи и средства следва да докаже: 1) че е установено извършване на административно нарушение; 2) че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез негов представител, когато се касае за ЮЛ или ЕТ); 3) че нарушителят го е извършил виновно. Когато административнонаказващият орган не докаже някоя и от трите кумулативно посочени предпоставки, това е основание за отмяна на Наказателното постановление, а в конкретния казус не се установява вменените на жалбоподателката административни нарушения да са извършени от нея виновно.

Съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс.

Според константната практика на Върховния съд вината е субективно отношение на дееца към престъпния резултат – към деянието и свързаните с него общественоопасни последици.

Нарушенията по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите са формални (на просто извършване) и в състава им липсва резултат като обективно отрицателно изменение на съществуващата действителност, т.е. те са довършени със самото осъществяване на изпълнителното деяние, но това не изключва при извършването им наличието на вина, която, като конкретен факт от субективната реалност – неюридическо материално свойство на престъплението (нарушението) – се извлича от установените за поведението на дееца факти.

В случая на Р.С.А. *** е известно решението на кметския наместник да продава на местното население разчистената от Текирска река дървесина, знае, че съседът й М.И.Б. е нает от Я.Т.Н. за извършване на сечта и както другите от селото, си поръчва срещу заплащане два кубика дърва за огрев, а при донасянето им от Б. е уверена от него, че ще получи превозен билет и ще бъде поставена контролна горска марка, за което се съгласява и да плати.

Следователно към момента на придобиване на инкриминирания един пространствен кубичен метър дърва за огрев от акация и в краткия период на съхранението му жалбоподателката няма как да има вярна представа за фактическите обстоятелства, които обективират състава на извършените от нея нарушения.

За пълнота следва да се отбележи, че още с Постановление № 26 / 1017 / 21.07.2017 година в обстоятелствената част прокурорът подробно мотивира липсата на достатъчно данни от субективна страна Р.С.А. да осъществява престъплението по чл. 235, ал. 2 от НПК – съхранение на незаконно придобита от другиго дървесина – именно заради фактите, установени и по настоящото дело, но това явно не е взето под внимание от наказващия орган.

По мотиви от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

 

 

Отменя Наказателно постановление № 5 / 08.08.2017 година на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив, с което на Р.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите са наложени административни наказания:

·            глоба в размер на по 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите;

·            глоба в размер на по 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Районен съдия:                                      

СЗ / АГ