Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

гр. Първомай, 09.07.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 640 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. Д. Д. и Н. Т. Т. в качеството съответно на Председател на Съвета на директорите и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М. М. Р.с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че в качеството си на издател на Запис на заповед от 04.03.2013 г. ответникът Д.Б.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи по записа на заповед сумата от 934, 80 лева (деветстотин тридесет и четири лева и осемдесет стотинки), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението, за принудителното изпълнение на което са издадени Заповед № 54/28.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 30.03.2016 г. по ч. гр. дело № 118/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Претендира и присъждане на съдебно-деловодните разноски, сторени в заповедното и в настоящото производство.

Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че на 04.03.2013 г. ответницата издала редовен от външна страна запис на заповед, авалиран от лицето Г. Д. Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, с който се задължила да заплати на 09.09.2013 г. на поемателя „***” АД сумата от 1 780, 65 лева.

Релевира се, че с оглед на отсъствие на доброволно изпълнение на менителничното вземане, ищецът, който придобил същото по силата на джиро от 08.03.2016 г., пристъпил към принудителното му удовлетворяване по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 9 от ГПК, допуснато със Заповед № 54/28.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 30.03.2016 г., издадени по ч. гр. дело № 118/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав. Сочи се, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответницата подала възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адв. С.С.М. депозира отговор вх. № 453/19.01.2018 г., с който застъпва становище за неоснователност на иска и пледира за отхвърлянето му. Отрича да е издавала процесния запис на заповед и оспорва истинността на положения от нейно име в документа подпис за „Издател”.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът не се представлява, като с Молба вх. № 2543/16.04.2018 г., постъпила от процесуалния му представител юрисконсулт М. М. Р., поддържа предявения иск, а ответникът чрез довереника си адв. С.С.М. пледира за отхвърлянето му.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

С издаден от свое име на 04.03.2013 г. в гр. Първомай Запис на заповед (л. 4 от ч. гр. дело № 118/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав) ответницата се задължила безусловно, неотменяемо, без протест и без разноски да заплати на датата на падежа – 09.09.2013 г., на поемателя „***” АД, ЕИК: ***, или на неговата заповед сумата от 1 780, 65 лева. Лицевата страница на цитирания дългов документ инкорпорира и писмено волеизявление на неучастващото в настоящия процес лице Г. Д. Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, за авалиране изпълнението на менителничното задължение при същите условия, а върху гърба на ценната книга е обективирано Джиро от 08.03.2016 г., с което ремитентът отстъпва правата си по ефекта в полза на ищцовото дружество.

В хода на открито по реда на чл. 193 от ГПК производство за проверка истинността на записа на заповед в частта досежно положения от името ответницата подпис за „Издател” е допуснато изслушване на единична съдебно-графическа експертиза, заключението на която, обективирано в Протокол № 250/11.05.2018 г. (л. 42 – л. 44), с висока степен на категоричност потвърждава автентичността на изследвания параф.

Позовавайки се на длъжникова неизправност, ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на част от менителничното си вземане по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 9 от ГПК, подавайки в Районен съд – Първомай Заявление вх. № 1891/25.03.2016 г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 118/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай), което било уважено изцяло с издаване на Заповед № 54/28.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК (л. 10 от ч. гр. дело № 118/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) и Изпълнителен лист от 30.03.2016 г. по ч. гр. дело № 118/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, които възлагат в тежест на ответницата и авалиста солидарното издължаване на процесното притезание в размер на 934, 80 лева ведно със законната лихва, считано от 25.03.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда) до изплащането му, както и възстановяване на понесените от заявителя в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в общ размер на 325, 00 лева, от които 25, 00 лева – държавна такса за разглеждане на заявлението, и 300, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита.

На 25.11.2016 г. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК с Молба вх. № 8145/25.11.2016 г. (л. 11 от ч. гр. дело № 118/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) ответницата депозирала възражение срещу така постановената заповед за незабавно изпълнение, за която узнала след справка в деловодството на Районен съд – Първомай, излагайки доводи, че не е подписвала ценната книга.

Известен на 27.10.2017 г. за заявеното оспорване, на 27.11.2017 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил разглеждания установителен иск.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковата претенция, заявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК, концентрира настоящия спор върху съществуването на подлежащо на изпълнение задължение на ответницата към ищеца, основано на запис на заповед (в този смисъл т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).

Записът на заповед се характеризира като едностранна формална абстрактна търговска сделка, нормирана в категорията на абсолютните такива съгласно чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. ІІ-ро от Търговския закон (ТЗ), с която едно лице – издател (платец), безусловно обещава да заплати на другиго – поемател или ремитент, или на неговата заповед определена парична сума, и чиято писмена форма се подчинява на изискванията на чл. 535 от ТЗ и следва да съдържа наименованието „запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис на издателя. Чл. 486, ал. 1 от ТЗ, приложим по препращане от чл. 537 от ТЗ, диференцира следните начини за определяне падежа на менителничния ефект: на предявяване, което съобразно чл. 487, ал. 1, изр. ІІ-ро от ТЗ следва да се осъществи в срок до една година от издаването на записа; на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването или на определен ден.

Според чл. 483 във вр. с чл. 537 от ТЗ плащането на записа на заповед може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство, дадено както от трето лице, така и от лице, чийто подпис фигурира върху ценната книга. Съгласно чл. 484, ал. 1 от ТЗ менителничното поръчителство се учредява от поръчителя върху записа на заповед или върху алонжа с отбелязване на думите „като поръчител” или на друг равнозначен израз и с полагане на подпис. В съответствие с чл. 485, ал. 1 във вр. с чл. 513, ал 1 от ТЗ поръчителят отговаря за изпълнението на менителничния дълг солидарно с лицето, за което е поръчителствал, а чл. 513, ал. 2, изр. І-во от ТЗ регламентира правото на приносителя на ценната книга да насочи иска си срещу всички задължени по записа на заповед лица, заедно или поотделно, без да се съобразява с реда, по който са се задължили.

С оглед на правната природа на записа на заповед на абстрактна сделка каузата за издаването му е ирелевантна за възникване на менителничното вземане, но е възможно и допустимо да му се придаде обезпечителна функция спрямо друго такова, произтичащо от определено каузално правоотношение. В указаната хипотеза кредиторът е властен по свое усмотрение да упражни правата си на основание всяка от двете сделки, без изборът му да е нормативно регулиран.

Съобразно постановките на т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по установителен иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване съществуването на притезание, основано на запис на заповед, ищецът кредитор носи доказателствената тежест да установи вземането си, като докаже обективната даденост на редовен от външна страна изпълняем менителничен ефект. При формално изряден запис на заповед, срещу дълга по който ответникът се отбранява с общо оспорване, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя обещание за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издадена ценната книга.

В разглеждания случай страните не въвеждат в предмета на спора твърдения или възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, поради което наличието на такова не подлежи на изследване.

Въз основа на заключението на назначената съдебно-графическа експертиза, което, като добросъвестно, обективно, всестранно и компетентно изготвено, се ползва с доверието на съда, се налага извод, че процесният запис на заповед е издаден от ответницата, сочена за негов автор, и доколкото удовлетворява предписанията на чл. 535 от ТЗ, съдържайки ясно и недвусмислено означение на всички изброени в същия законов текст реквизити, установява възникнало в полза на поемателя „***” АД, ЕИК: ***, срещу платеца вземане в размер на 1 780, 65 лева, чиято изискуемост е настъпила на 09.09.2013 г.

Разискван в контекста на разпределението на доказателствената тежест, отреждащо неблагоприятните последици от недоказването в правната сфера на ответника, дефицитът на доказателства относно неавтентичността на ценната книга мотивира съда на основание чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 2, изр. І-во от ГПК да признае оспорването за неуспешно, произнасяйки волята си в указания смисъл в диспозитивната част на решението (в този смисъл Решение № 66/25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 807/2012 г., I г. о., ГК).

На основание чл. 474, ал. 1, изр. І-во във вр. с чл. 469, ал. 1 от ТЗ, приложими по препращане от чл. 537 от ТЗ, по силата на Джиро от 08.03.2016 г., обективирано на гърба на записа на заповед при спазване на формата, предвидена в чл. 468, ал. 1 във вр. с чл. 537 от ТЗ, ремитентът джирант е прехвърлил валидно правата си по ефекта в полза на ищеца, което е снабдило последния с материалноправна и процесуална легитимация да претендира принудително изпълнение на менителничното вземание в пълния му размер, включително и по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 9 от ГПК (в този смисъл т. 4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).

Казаното сочи, че исковата претенция е основателна и следва да се уважи.

С оглед на изхода на спора се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да репарира съдебно-деловодните разноски на ищеца, сторени, както следва:

Ø в настоящото производство – в общ размер на 175, 00 лева, от които 25, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на предявения иск, и 150, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и

Ø в заповедното производство – в общ размер на 75, 00 лева, от които 25, 00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 50, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По съображения че е останал задължен за разноски по изготвяне на приетата съдебно-графическа експертиза в размер на 50, 00 лева, на основание чл. 77 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването от страна на Д.Б.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, на истинността на представения от „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. Д. Д. и Н. Т. Т.в качеството съответно на Председател на Съвета на директорите и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М. М. Р., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, документ – Запис на заповед, издаден на 04.03.2013 г. от Д.Б.Г., ЕГН: **********, в полза на „***” АД, ЕИК: ***, за сумата от 1 780, 65 лева, в частта досежно подписа, фигуриращ в графа „Издател”.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Б.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, дължи на „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. Д. Д. и Н. Т. Т.в качеството съответно на Председател на Съвета на директорите и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М. М. Р., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 934, 80 лева (деветстотин тридесет и четири лева и осемдесет стотинки) по Запис на заповед, издаден на 04.03.2013 г. от Д.Б.Г., ЕГН: **********, в полза на „***” АД, ЕИК: ***, за сумата от 1 780, 65 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2016 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда, до окончателното изплащане на задължението, за принудителното изпълнение на което са издадени Заповед № 54/28.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 30.03.2016 г. по ч. гр. дело № 118/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

ОСЪЖДА Д.Б.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати, както следва:

1) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 50, 00 (петдесет) лева – разноски за изготвяне на съдебно-графическа експертиза;

2) на „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. Д. Д. и Н. Т. Т.в качеството съответно на Председател на Съвета на директорите и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М. М. Р., с адрес за съдебна кореспонденция: ***:

Ø сумата от 175, 00 (сто седемдесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявения иск и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, и

Ø сумата от 75, 00 (седемдесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 118/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

След влизане на решението в сила досието на ч. гр. дело № 118/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис от решението, а на ответника ДА СЕ ВРЪЧИ уведомление за доброволно изпълнение на присъденото в негова тежест задължение към бюджета на съдебната власт.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ЕД