Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

гр. Първомай, 20.07.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 616 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 288, изр. І-во от ТЗ.

Ищецът „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от М. К.в качеството на управител, моли съда да осъди ответника Г.Я.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да му заплати, както следва:

Ø сумата от 850, 00 (осемстотин и петдесет) лева, представляваща неплатена цена по Договор за доставка от 18.09.2017 г., за който е издадена Фактура № ***;

Ø сумата от 170, 00 (сто и седемдесет) лева, представляваща неплатена цена по Договор за доставка от 18.09.2017 г., за който е издадена Фактура № ***;

Ø сумата от 56, 00 (петдесет и шест) лева, представляваща неплатена цена по Договор за доставка от 06.10.2017 г., за който е издадена Фактура № ***г., ведно със законната лихва за забава до окончателното погасяване на задълженията.

Ищецът отправя исковите претенции в качеството си на изправна страна и неудовлетворен кредитор по сключени между страните три Договора за доставка от 18.09.2017 г., 18.09.2017 г. и 06.10.2017 г., за които издал съответно Фактура № ***, Фактура № *** и Фактура № ***г. и по силата на които предал на ответника стоки, а последният, който приел същите без възражения и рекламации, се задължил да заплати за тях съответно на 08.10.2017 г., 08.10.2017 г. и 10.10.2017 г. продажна цена в размер съответно на 850, 00 лева, 170, 00 лева и 56, 00 лева.

Релевира се, че въпреки отправените му от продавача покани купувачът се въздържал от доброволно изпълнение на насрещните си задължения.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не делегират процесуален представител.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира от фактическа страна следното:

По силата на сключени между страните три Договора за доставка съответно от 18.09.2017 г. (л. 9 – л. 10), 18.09.2017 г. (л. 11 – л. 12) и 06.10.2017 г. (л. 13 – л. 14), ищцовото дружество се задължило да достави на ответника определени количества стоки с осветително предназначение, за осчетоводяването на чиято доставка издал съответно Фактура № *** (л. 6), Фактура № *** (л. 7) и Фактура № ***г. (л. 8), а последният, от своя страна се ангажирал да ги приеме и да заплати за тях по банков път в срок съответно до 08.10.2017 г., 08.10.2017 г. и 10.10.2017 г. продажна цена в размер съответно на 850, 00 лева, 170, 00 лева и 56, 00 лева.

Сред доказателствените материали фигурират Приемо-предавателни протоколи съответно от 20.09.2017 г. (л. 5) и 06.10.2017 г. (л. 4), които документират приемо-предаването на артикулите по първия и последния договор.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

В настоящия спор претенциите на ищцовото дружество черпят правното си основание от приложимата по препращане от чл. 288 от ТЗ норма на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, според която, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Предвид казаното основателността на разглежданите искове е предпоставена от установена при условията на пълно доказване обвързаност на спорещите от валидни договори за покупко-продажба, по които ищецът е изправна страна, а изискуемостта на съдебно заявените му вземания е настъпила.

Съобразно чл. 183 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ по силата на договора за търговска продажба на движими вещи, който се характеризира като транслативен, двустранен, консенсуален, неформален, възмезден и комутативен, продавачът се ангажира да прехвърли правото на собственост върху стоките и да ги предаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената за тях продажна цена. Като „търговска” чл. 318, ал. 1 от ТЗ определя продажбата, която според разпоредбите на ТЗ е търговска сделка, а такава съгласно чл. 286, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ е тази, сключена от търговец и свързана с упражняваното от него занятие, както и тази, посочена в чл. 1, ал. 1 от ТЗ без оглед на качеството на извършващите я лица.

Съвкупната преценка на приобщените писмени доказателства позволява да се заключи, че страните са обвързани от правоотношения по три търговски покупко-продажби по смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ, възникнали въз основа на три Договора за доставка съответно от 18.09.2017 г. (л. 9 – л. 10), 18.09.2017 г. (л. 11 – л. 12) и 06.10.2017 г. (л. 13 – л. 14), чиято действителност не се оспорва, както и че ищецът се легитимира като изправна страна по тях, тъй като е изпълнил възникналите в негова тежест задължения за прехвърляне на собствеността върху предмета на сделките и за фактическото му предаване, потвърждение на което се явяват и приложените приемо-предавателни протоколи.

Така сключените продажбени контракти са породили за ответника насрещни задължения за заплащане на уговорената цена, чийто падеж е настъпил съответно на 08.10.2017 г., 08.10.2017 г. и 10.10.2017 г.

Разискван в контекста на разпределението на доказателствената тежест досежно релевантните факти, отреждащо неблагоприятните последици от недоказването в правната сфера на ответника, дефицитът на данни за реализирани погасителни престации, мотивира съда да уважи исковете изцяло. Подлежи на присъждане и дължимата се за забавата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното издължаване.

С оглед на гореизложеното са налице процесуалните предпоставки на чл. 78, ал. 1 от ГПК за възлагане на ответника на отговорността за репариране на сторените от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски. Такива обаче не следва да се присъждат, тъй като с исковата молба се претендира заплащане единствено юрисконсултско възнаграждане, а по делото липсват доказателства процесуалната защита на ищеца да е поверявана на и осъществявана от юрисконсулт.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Г.Я.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от М. К.в качеството на управител, както следва:

Ø сумата от 850, 00 (осемстотин и петдесет) лева, представляваща неплатена цена по Договор за доставка от 18.09.2017 г., за който е издадена Фактура № ***;

Ø сумата от 170, 00 (сто и седемдесет) лева, представляваща неплатена цена по Договор за доставка от 18.09.2017 г., за който е издадена Фактура № ***;

Ø сумата от 56, 00 (петдесет и шест) лева, представляваща неплатена цена по Договор за доставка от 06.10.2017 г., за който е издадена Фактура № ***г., ведно със законната лихва за забава до окончателното погасяване на задълженията, като присъдените суми следва да се преведат по банкова сметка ***: *** „***” ЕАД, с титуляр „***” ЕООД.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ЕД