Решение по Гражданско дело 580/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

гр. Първомай, 09.07.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 580 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г. Х. Б. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М.В.К., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Н.Т.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи, както следва:

Ø сумата от 1 522, 16 лева (хиляда петстотин двадесет и два лева и шестнадесет стотинки) – цена за топлинна енергия, доставена за имот, находящ се в ***, ап. 79, в периода от месец май 2014 г. до месец април 2016 г.;

Ø сумата от 241, 70 лева (двеста четиридесет и един лева и седемдесет стотинки) – обезщетение за неизпълнение на главното задължение за плащане на цената за доставена топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.08.2014 г. до 12.07.2017 г.;

Ø сумата от 68, 90 лева (шестдесет и осем лева и деветдесет стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение” на топлинна енергия за горепосочения имот за периода от месец май 2014 г. до месец април 2016 г.;

Ø сумата от 15, 26 лева (петнадесет лева и двадесет и шест стотинки) – обезщетение за неизпълнение на главното задължение за плащане на цената за услугата „дялово разпределение” на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.08.2014 г. до 12.07.2017 г., както и

Ø законната лихва, считано от 19.07.2017 г. (датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда) до окончателното изплащане на задълженията, за чието изпълнение е издадена Заповед № 255/23.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 436/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът отправя исковите си претенции с твърдяна легитимация на изправна страна и неудовлетворен кредитор по договор, сключен съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на клиенти в гр. София (Общи условия), действащи през процесния период в редакциите, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в сила съответно от 14.01.2008 г. и от 12.03.2014 г., с който ответницата в качеството на „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, притежаващ вещно право на собственост върху имот с административен адрес: ***, ап. 79, находящ се в присъединена към топлопреносната мрежа сграда – етажна собственост, се задължила да заплаща месечните дължими суми за потребената в посочения обект топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на доставчика чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация и една изравнителна вноска.

Топлопреносното дружество остойностявало доставяната на абоната топлинна енергия за времето от месец май 2014 г. до месец април 2016 по реда на чл. 155, ал. 1 т. 2 от ЗЕ въз основа на данните за действителното потребление, отчетени чрез монтираните на отоплителните тела в апартамента уреди за дялово разпределение и обобщени след края на отоплителния период в изравнителни сметки от „***” ЕАД (с предишно фирмено наименование „*** *** ***” ООД), ЕИК: ***, което по силата на сключен в изпълнение на чл. 139б от ЗЕ договор било ангажирано да осъществява разпределението на топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна собственост. Според ищеца отношенията му с посочения търговец за извършване на услугата „дялово разпределение” били регламентирани с договор при общи условия, одобрени с Решение № ОУ-013/20.06.2005 г. на ДКЕВР.

Релевира се, че неплатената стойност на топлинната енергия и услугата „дялово разпределение”, потребени за жилището на гореуказания адрес в периода от месец май 2014 г. до месец април 2016 г., възлиза съответно на 1 522, 16 лева и на 68, 90 лева, както и че съгласно Общите условия за неизпълнение на визираните парични задължения клиентът дължи мораторно обезщетение за периода от 15.08.2014 г. до 12.07.2017 г. в размер съответно на 241, 70 лева и на 15, 26 лева.

Позовавайки се на длъжниковата неизправност, ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на притезанията си по реда на чл. 410 от ГПК, допуснато със Заповед № 255/23.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 436/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, срещу която ответникът своевременно депозирал възражение.

Без да застъпва процесуална позиция по допустимостта и основателността на исковите претенции, конституираното трето лице помагач „***” ЕАД депозира „изложение”, с което информира, че сметките за консумираното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в обекта на ответника са определени съгласно нормативните правила, и пояснява приложената методика за отчитане и разпределение.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество и третото лице помагач „***” ЕАД не се представляват, а ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител и не застъпва становище по съществото на спора. С Молба вх. № 2447/11.04.2018 г., постъпила от пълномощника му юрисконсулт В. Н. И., ищецът пледира за уважаване на исковите претенции при съобразяване на извършеното на 13.03.2018 г. частично погашение на процесните задължения.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

Писмените доказателствени източници позволяват да се установи, че през процесния период в качеството на топлопреносно предприятие, реализиращо по данни от Удостоверение изх. № 20161229124648/29.12.2016 г. (л. 7 от гр. дело № 48974/2017 г. по описа на Софийски районен съд), издадено от Агенцията по вписванията, дейност по пренос на топлинна енергия въз основа на Лицензия № Л-033-05/15.11.2000 г., издадена от ДКЕВР и изменена с Решения № № И1-Л-033/23.04.2007 г. и И2-Л-033/12.12.2011 г. на ДКЕВР, ищцовото дружество оперирало в договорните си отношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. София чрез публично известни Общи условия (л. 30 – л. 31), одобрени на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и влезли в сила без необходимост от писменото им приемане от клиентите в 30-дневен срок след първото им публикуване в един централен и един местен всекидневник, което според приложеното извлечение от публикация във вестник „19 минути” е осъществено на 10.02.2014 г.

Клаузата на чл. 68 от цитираните общи условия им придава важимост и за заварените към датата на влизането им в сила клиенти на топлинна енерия, които оттогава се считат договорно обвързани с продавача.

Чл. 1, т. 2 от Общите условия дефинира като „битов клиент” този, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Чл. 5, т. 1 и т. 2 от Общите условия изискват от продавача да доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и битово горещо водоснабдяване, чиято цена съгласно чл. 30, ал. 1 от Общите условия подлежи на утвърждаване от ДКЕВР. Чл. 12, т. 1 от Общите условия вменява на купувача да заплаща своевременно дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение по един от следните, визирани в чл. 31, ал. 1 от Общите условия начини: на 10 равни месечни и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна вноска и по реална месечна консумация. Според чл. 32, ал. 1 от Общите условия продавачът ежемесечно издава фактура за месечната дължима сума за доставена на клиента топлинна енергия, изчислена въз основа на определения за него дял от топлоенергията за разпределение в етажната собственост и обявената за периода цена. В чл. 32, ал. 2 от Общите условия е разписано, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за топлинна енергия и стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период следва да се заплащат в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Чл. 33, ал. 5 от Общите условия предвижда дължимост на обезщетение за неизпълнение на задължението на купувача по окончателната фактура в размер на законната лихва от деня на забавата до издължаването, а ал. 6 от същата клауза регламентира, че когато клиентът има две и повече дължими суми, включително съдебни и присъдени вземания, а изпълнението не е достатъчно да погаси всички тях, може да заяви кое от тях погасява. В случай на липса на изрична воля се погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, се ликвидира най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, се погасяват съразмерно.

В съответствие с чл. 17, ал. 1 от Общите условия търговското измерване и отчитане на топлинната енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Чл. 18 от Общите условия задължава етажните собственици да разполагат в имотите си със средства за дялово разпределение на топлинна енергия – индивидуални топломери или индивидуални разпределители, монтирани на всички отоплителни тела, както и водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване.

Според чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия дяловото разпределение на топлинна енергия се осъществява възмездно от продавача по реда на Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в сграда етажна собственост. И във втората хипотеза последните заплащат на топлодоставчика стойността на предоставяната от съответния топлинен счетоводител услуга „дялово разпределение”, която съгласно чл. 36, ал. 1 от Общите условия се формира от: цената за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка, цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати. В чл. 36, ал. 2 от Общите условия е отбелязано, че редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с извършващите я търговци, и се обявява по подходящ начин на клиентите.

Отсъства спор между страните, че през исковия период ответницата е притежавала правото на собственост върху присъединен към топлоснабдителната система, обслужвана от ищеца, недвижим имот, представляващ апартамент № 79, находящ се в ***, придобит по силата на Договор за покупко-продажба от 29.12.1992 г., в уверение на което се представя Писмо рег. № П-517/05.03.2015 г. на Кмета на Район „Връбница” при Столична община (л. 19). Експлоатационното предприятие администрирало топлоснабдяването в посоченото жилище по партида с титуляр в лицето на ответницата, заведен с абонатен № 269591.

За времето от месец май 2014 г. до месец април 2016 г. топлопреносното дружество остойностявало доставяната на абоната топлинна енергия въз основа на данните за действителната консумация, отчетени чрез монтираните на отоплителните тела в апартамента уреди за дялово разпределение и обобщени след края на отоплителния период в изравнителни сметки (л. 49 – л. 50) от конституираното трето лице помагач „***” ЕАД (с предишно фирмено наименование „****** ***” ООД), което по силата на Договор от 19.09.2002 г. (л. 14 – л. 15) било ангажирано да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и да осъществява разпределението на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост на адрес: ***по решение на Общото събрание на етажните собственици, обективирано в Протокол от 12.09.2002 г. (л. 16 – л. 18).

Констатациите на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (л. 66 – л. 70) сочат, че през исковия период дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, в която се помещава топлоснабденото жилище, е реализирано от третото лице помагач съобразно изискванията на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, съставляваща приложение към чл. 61 от цитираната наредба, като ежемесечно е отчитало консумираната топлинна енергия чрез монтираните към всяко отоплително тяло индивидуални разпределителни устройства, след което, обработвайки данните, е изготвяло ежемесечен прогнозен отчет за всеки потребител, а в края на отоплителния сезон – и окончателен отчет, и е подавало съответната информация на ищцовото дружество, което е издавало ежемесечни и обобщени фактури. Осъществените от „***” ЕАД редовни годишни замервания на уредите за дялово разпределение на обектите в етажната собственост на адрес: ***, са документирани с Констативни протоколи от 19.05.2015 г. (л. 46) и от 16.05.2016 г. (л. 47), видно от които ответницата не е присъствала при отчитането.

Експертната техническа проверка не открива нарушения на нормативна база при разпределянето и начисляването на ползваната от абоната топлинна енергия.

Въз основа на съставените от „***” ЕАД Изравнителни сметки за периода от месец май 2014 г. до месец април 2015 г. (л. 49) и за периода от месец май 2015 г. до месец април 2016 г. (л. 50) вещото лице заключава, че в съответствие с правилата на горецитираните нормативни актове по партида на ответницата с Фактури № № 0065098054/31.07.2015 г. и 0075769498/31.07.2016 г. за отчетен период съответно от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. е начислена сумата съответно от 927, 09 лева (с включен ДДС) и от 595, 07 лева (с включен ДДС), в която е включена стойността на прогнозно консумираната топлинна енергия в размер съответно на 873, 56 лева и на 547, 98 лева и на подлежащия на доплащане резултат от изравняването в размер съответно на 53, 51 лева и на 47, 09 лева.

Според изслушаната в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза (л. 71 – л. 74) неиздължените суми за потребената в имота на ответницата топлинна енергия и услуга „дялово разпределение” за процесния период възлизат съответно на 1 522, 16 лева и на 68, 90 лева, а законната лихва за забавата на така посочените задължения, изчислена за периода от 15.08.2014 г. до 12.07.2017 г. – в размер съответно на 241, 70 лева и на 15, 26 лева. По информация от придружаваща исковата молба справка (л. 20) с Фактури № № 7002770979/30.06.2014 г. и 7003197355/31.05.2015 г. ищцовото дружество е начислило за дялово разпределение сумата съответно от 22, 44 лева за месец юни 2014 г., платима до 31.07.2014 г., и от 24, 24 лева за месец май 2015 г., а с Фактури № № 7003670250/30.06.2015 г., 7004090935/31.07.2015 г., 7004515788/31.08.2015 г., 7004942877/30.09.2015 г., 7005367984/31.10.2015 г., 7005793594/30.11.2015 г., 7006218884/31.12.2015 г., 7006644291/31.01.2016 г., 7007069598/29.02.2016 г., 7007495030/31.03.2016 г. и 7007920570/30.04.2016 г. – сумата от 2, 02 лева съответно за всеки от месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2015 г. и януари, февруари, март и април 2016 г.

Ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, подавайки в Софийски районен съд Заявление вх. № 3056522/19.07.2017 г. (л. 3 – л. 6 от гр. дело № 48974/2017 г. по описа на Софийски районен съд), което било уважено изцяло с издаване на Заповед № 255/23.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 436/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав (л. 3 от ч. гр. дело № 436/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай).

На 12.09.2017 г. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК от името на длъжника постъпило Възражение вх. № 6172/12.09.2017 г. по чл. 414, ал. 1 от ГПК (л. 7 от ч. гр. дело № 436/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай) срещу постановената заповед за изпълнение, връчена му на 30.08.2017 г., с доводи за изтекла давност. Известен на 25.09.2017 г. за така заявеното оспорване, на 25.10.2017 г. с искова молба, изпратена чрез куриерска пратка по товарителница № 001109384 (л. 32), в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил разглежданите обективно кумулативно съединени установителни искове.

В Молба вх. № 2447/11.04.2018 г. на ищеца (л. 75) и в експертното заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза се навеждат сведения, че на 13.03.2018 г. ответникът е предприел частично изпълнение на спорните задължения, нареждайки в полза на кредитора банков превод на сумата от 2 158, 89 лева, с която последният е осчетоводил погашения на главницата до размера от 1 336, 19 лева, на претендираната мораторна лихва в размер на 256, 96 лева, на законната лихва, калкулирана за периода от датата на сезиране на заповедния съд до деня на плащането в размер на 104, 85 лева и на съдебните разноски до размера от 460, 89 лева.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковите претенции, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, концентрират спора върху съществуването на обременяващи правната сфера на ответника изискуеми договорни задължения с твърдените основание и размер, което, от своя страна, налага пълно доказване на обвързващо страните договорно правоотношение и на изправността на претендиращия изпълнение по него.

Реализирайки стопанска дейност по пренос на топлинна енергия ищецът се легитимира със статут на „топлопреносно предприятие”, чиито отношения с клиентите на топлинна енергия за битови нужди съобразно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ се уреждат от публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР.

В конкретния случай принадлежността на правото на собственост върху правомерно присъединения към експлоатираната от ищеца топлопреносна мрежа недвижим имот с административен адрес***, към патримониума на ответника очертава профила му на „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и „битов клиент” по смисъла на чл. 1, т. 2 от Общите условия и респективно му придава качеството на страна по сключен с ищцовото дружество договор за продажба на топлинна енергия, отчитана от доставчика по партида с абонатен № 269591.

Бидейки регулирано през процесния период от клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, така възникналото облигационно правоотношение е генерирало в тежест на топлопреносното предприятие ангажимент, закрепен и в чл. 130, т. 1 от ЗЕ, да снабдява с топлинна енергия жилищния обект на ответника, а на последния – да заплаща на продавача стойността на енергопотреблението и на услугата „дялово разпределение” в сроковете и по начините, указани в Общите условия.

Според заключенията на допуснатите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които, като компетентно, обективно и всестранно изготвени, се възприемат от решаващия състав, консумираното в жилището – собственост на ответника, количество топлинна енергия през процесния период е коректно начислено и стойността му възлиза на 1 522, 16 лева, а дължимата се цена на услугата „дялово разпределение” е определена на 68, 90 лева. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение визираните задължения са изискуеми и незаплатени, поради което за тях на основание чл. 33, ал. 5 от Общите условия се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва, която за исковия период от 15.08.2014 г. до 12.07.2017 г. съдебно-счетоводната експертиза изчислява съответно на 241, 70 лева и на 15, 26 лева. Съдът преценя за неоснователно въведеното по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК материалноправно правопогасително възражение на длъжника – ответник в текущия процес, по следните съображения:

Предвид периодичния характер на процесните притезания възможността за принудителното им удовлетворяване се изчерпва с изтичане на предвидената в чл. 111, т. „в” от ЗЗД тригодишна давност, която съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от деня на настъпване на тяхната изискуемост. Съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия задължението за заплащане на стойността на потребеното количество топлинна енергия за отчетния период падежира на тридесет и първия ден от публикуването му на интернет страницата на продавача. Датата на съответната публикация е останала неизяснена по делото. Доколкото обаче дължимите се за процесния период суми са начислени с Фактура № 0065098054, издадена на 31.07.2015 г., и Фактура № 0075769498, издадена на 31.07.2016 г., следва да приеме, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 19.07.2017 г., откогато според чл. 422, ал. 1 от ГПК се смятат предявени разглежданите искове, давностният срок не изтекъл. Идентичен извод се налага и досежно периодичните вземания за цената на услугата „дялово разпределение”, тъй като, макар да не се откриват доказателства относно определения от продавача съгласно чл. 36, ал. 2 от Общите условия ред и начин за тяхното заплащане, според заключението на съдебно-счетоводната експертиза най-рано дължимата се сума за дялово разпределение от 22, 44 лева за месец юни 2014 г. по Фактура № 7002770979/30.06.2014 г. е платима до 31.07.2014 г. Изсрочени по давност не са и задълженията за мораторна обезвреда, които стават изискуеми от момента на забавата на съответния главен дълг.

Процесните притезания, изчислени в общ размер на 1 848, 02 лева, обаче се явяват изцяло погасени чрез доброволно изпълнение, извършено от длъжника в хода на настоящия процес, което обстоятелство подлежи на съобразяване на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

На 13.03.2018 г. ответникът е превел за тяхното погашение сумата от 2 158, 89 лева, която е достатъчна да ги удовлетвори напълно ведно с дължимата се законна лихва в размер на 104, 75 лева, начислена от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на престацията. Казаното мотивира съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

В противовес на становището на ищеца така предприетото от ответника издължаване не обхваща задълженията за съдебни разноски за водене на текущото производство, тъй като към датата на плащането не е бил осъществен пораждащия ги фактически състав. Според Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, отговорността за съдебно-деловодните разноски в заповедното и исковото производство се разпределя от съда, разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съобразно изхода на спора. От казаното следва, че въпросът за разноските се разрешава едва със съдебния акт, окончаващ исковото производство, и тяхната дължимост не възниква до неговото влизане в сила, поради което не следва да се приспадат от заплатената от длъжника сума.

С оглед на неприложимост на процесуалната привилегия, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като именно виновното договорно неизпълнение на ответника е провокирало ищцовия интерес от съдебна защита, последният следва да бъде осъден да репарира съдебно-деловодните разноски на ищеца (в този смисъл Определение № 595/22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК, Определение № 626/20.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 275/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 674/23.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 597/2011 г., IV г. о., ГК, и Определение № 688/02.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о., ТК), претендирани съобразно списък по чл. 80 от ГПК (л. 76), и сторени, както следва:

Ø в настоящото производство – в общ размер на 823, 93 лева, от които 173, 93 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, 550, 00 лева – възнаграждения на вещи лица за изготвяне на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, и 100, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и

Ø в заповедното производство – в общ размер на 86, 96 лева, от които 36, 96 лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 50, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове, предявени от „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г. Х. Б. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М.В.К., срещу Н.Т.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, за установяване съществуването на вземанията за:

ОСЪЖДА Н.Т.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г. Х. Б. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М.В.К., както следва:

Ø сумата от 823, 93 лева (осемстотин двадесет и три лева и деветдесет и три стотинки) – съдебно-деловодни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, за изготвяне на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, и

Ø сумата от 86, 96 лева (осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 436/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.

Настоящото решение е постановено при участието на конституирано на страната на ищеца трето лице помагач „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.И.К. в качеството на Изпълнителен директор.

След влизане в сила на решението досието на ч. гр. дело № 436/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис от решението.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и на третото лице помагач.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ЕД