Решение по Гражданско дело 360/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

гр. Първомай, 21.03.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 360 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание иск чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността (ЗС).

Ищецът Г.А.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Н.И.Ш. и адв. С. С. П., вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да осъди ответника Х.Н.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да й заплати сумата от 1 152, 07 лева (хиляда сто петдесет и два лева и седем стотинки), представляваща припадащата й се част от получена наемна цена за ползване на следните съсобствени между страните недвижими имоти:

Ø поземлен имот № *** по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване: нива, пета категория на земята при неполивни условия, с площ от ***дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Градина, с ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, при граници и съседи: имот № *** – полски път на Община Първомай, имот № *** – полски път на Община Първомай, имот № *** – прокар на Община Първомай, и имот № *** – нива на Б. Х. Б.;

Ø поземлен имот № *** по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване: нива, с площ от ***дка, от които: ***дка – пета категория на земята при неполивни условия, и ***дка – четвърта категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „****” в землището на с. Градина, с ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, при граници и съседи: имот № *** – нива на К. В. И., имот № *** – нива на Н. Н. К., имот № *** – нива на Т. Н. С., имот № *** – полски път на Община Първомай, имот № *** – нива на наследниците на Х. Н.И. и др., и имот № *** – нива на наследниците на Н. Т. П., и

Ø поземлен имот № *** по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване: нива, с площ от ***дка, от които: ***дка – шеста категория на земята при неполивни условия, ***дка – четвърта категория на земята при неполивни условия, и ***дка – трета категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „***” в землището на с. Градина, с ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, при граници и съседи: имот № *** – нива на Ш. Р. Ш., имот № *** – нива на А. А. К.и др., имот № *** – нива на Т. С. Т.и др., и имот № *** – полски път на Община Първомай, за стопанските 2013/2014 г. и 2014/2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира и присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че в качеството си на законни наследници на Н.А. С., ЕГН: **********, починал на ***г., и съпругата му Г. Х.С.а, ЕГН: **********, починала на ***г., страните са съсобственици при равни квоти на процесните недвижими имоти, които принадлежали към патримониума на първия наследодател съгласно Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 121, том ІІ, дело № 434/1996 г. по описа на Районен съд – Първомай, и чиято съдебна делба е предмет на неприключило производство по гр. дело № 477/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай.

Релевира се, че по силата на Договори за наем на земеделска земя от 17.06.2013 г. и от 20.05.2014 г. ответникът предоставил на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, наемното ползване на процесните недвижимости съответно за стопанската 2013/2014 г. и 2014/2015 г., а през месец юли 2014 г. и месец юли 2015 г. дружеството наемател му заплатило уговорената наемна цена в размер съответно на 1 125, 49 лева и 1 178, 64 лева, от която ищцата не получила припадащата й се съразмерно на дела й в съсобствеността част.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор вх. № 6289/18.09.2017 г., с който признава основанието на иска, но застъпва становище за неговата неоснователност, по съображения че незабавно след като на 08.09.2017 г. получил препис от исковата молба, от която за първи път узнал за претенцията на ищцата, заплатил процесната сума по банковата й сметка в „***“ АД. С доводи, че не е дал повод за завеждане на настоящото производство, моли за освобождаването му от отговорността за съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. С. С. П. пледира за отхвърляне на иска поради пълно погасяване на притезанието в хода на процеса и за присъждане на съдебно-деловодни разноски, а ответникът се явява лично и заявява, че с отговора на исковата молба е признал исковата претенция и че незабавно след получаване на книжата по делото е заплатил процесната сума, поради което счита, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаването му от отговорността за съдебно-деловодни разноски, а при условията на евентуалност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК пледира тези за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в по-нисък размер.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение на фактическите твърдения на страните и ангажираните писмени доказателствени източници се установява, че в качеството си на законни наследници на Н.А. С., ЕГН: **********, починал на ***г., и съпругата му Г. Х.С.а, ЕГН: **********, починала на ***г., в уверение на което са представени Удостоверения за наследници изх. № № 259 и 260/22.08.2016 г. (л. 8 – л. 10), издадени от Кметство – с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, и препис-извлечения от Актове за смърт № № *** и ***/***г. (л. 6 – л. 7), съставени в Кметство – с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, страните са съсобственици при равни квоти на следните недвижими имоти:

Ø поземлен имот № *** по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване: нива, с площ от ***дка, от които: ***дка – шеста категория на земята при неполивни условия, ***дка – четвърта категория на земята при неполивни условия, и ***дка – трета категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „***” в землището на с. Градина, с ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, при граници и съседи: имот № *** – нива на Ш. Р. Ш., имот № *** – нива на А. А. К.и др., имот № *** – нива на Т. С. Т.и др., и имот № *** – полски път на Община Първомай, които принадлежали към патримониума на първия наследодател съгласно Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 121, том ІІ, дело № 434/1996 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 4 – л. 5).

По силата на Договори за наем на земеделска земя от 17.06.2013 г. (л. 11 – л. 12) и от 20.05.2014 г. (л. 13 – л. 14) ответникът предоставил на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, наемното ползване на гореизброените недвижимости съответно за стопанската 2013/2014 г. и 2014/2015 г., а видно от приложените извлечения от Книга за плащания (л. 15 – л. 16), водена от посоченото дружество, през месец юли 2014 г. и месец юли 2015 г. наемателят заплатил на наемодателя уговорената наемна цена в размер съответно на 1 125, 49 лева и 1 178, 64 лева.

Макар на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, според който всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, ищцата да е материалноправно легитимирана да получи припадащата й се съразмерно на дела й в съсобствеността половина от така усвоения от ответника наемен доход – а именно сумата от 1 152, 07 лева, до датата на предявяване на иска вземането й е останало неудовлетворено.

Видно от Вносна бележка реф. № ***г. (л. 32), издадена от „***” АД, депозирана с отговора на исковата молба, препис от която ведно с приложенията е връчен на ответника на 08.09.2017 г., в хода на настоящото производство последният е предприел изпълнение на процесното задължение.

В конкретния случай с осъществяване на визираната престация ответникът е признал възникването на вземането – предмет на спора, на твърдяното основание и в заявения размер, но съобразявайки на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК така настъпилия след завеждане на делото факт на неговото погасяване, съдът е мотивиран да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

С оглед на неприложимост на процесуалната привилегия, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като именно виновното предсъдебно неизпълнение на признатото притезание, чиято изискуемост не е обвързана от изпращане на покана, е провокирало ищцовия интерес от съдебна защита, ответникът следва да бъде осъден да репарира претендираните от насрещната страна съгласно списък по чл. 80 от ГПК съдебно-деловодни разноски (в този смисъл Определение № 674/23.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 597/2011 г., IV г. о., ГК, и Определение № 688/02.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о., ТК), а техният размер е преюдициално обусловен от преценката за основателността на въведеното възражение за прекомерност на стойността на ползваните от ищеца юридически услуги.

Отчитайки, че предметът на спора разкрива опростена фактическа обстановка, установена въз основа на неголям доказателствен обем, а производството е приключило с провеждане на едно открито съдебно заседание, както и че разрешението на повдигнатите правни въпроси е предопределено от съществуваща задължителна съдебна практика (в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), съдът констатира несъответствие между величината на адвокатското възнаграждение в размер на 600, 00 лева, съгласувано с Договор за правна защита и съдействие, сключен на 03.07.2017 г. между ищеца и Адвокатско дружество „***”, ЕИК: ***, и заплатено по банков път съгласно Преводно нареждане за кредитен превод, издадено на 25.07.2017 г. от „***“ АД, от една страна, и действителната фактическа и правна сложност на делото, от друга, поради което намира за необходимо да редуцира размера на полагащите се на ищцовата страна разноски за адвокатска защита до сумата от 310, 64 рева, определена съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК при съобразяване на минималния размер, регламентиран в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид казаното ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца съдебно-деловодни разходи в общ размер на 360, 64 лева, от които: 50, 00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на предявения иск, и 310, 64 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г.А.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Н.И.Ш. и адв. С. С. П., вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Х.Н.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата от 1 152, 07 лева (хиляда сто петдесет и два лева и седем стотинки), представляваща припадащата й се част от получена наемна цена за ползване на следните съсобствени между страните недвижими имоти:

ОСЪЖДА Х.Н.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Г.А.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Н.И.Ш. и адв. С. С. П., вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 360, 64 лева лева (триста и шестдесет лева и шестдесет и четири стотинки) – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на предявения иск и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ЕД