Решение по Гражданско дело 291/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

гр. Първомай, 13.03.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 291 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, с чл. 92, изр. І-во и с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Н., Я. В., Д. Х.и И. Х. Г.в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г. С. С.- К., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът А.С.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи, както следва:

Ø сумата от 1 130, 51 лева (хиляда сто и тридесет лева и петдесет и една стотинки) – главница по Договор за потребителски кредит № ***.;

Ø сумата от 220, 35 лева (двеста и двадесет лева и тридесет и пет стотинки) – неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпило прекратяване на Договор за потребителски кредит № ***.;

Ø сумата от 4, 15 лева (четири лева и петнадесет стотинки) – законна лихва за забава за периода от 11.02.2015 г. до 21.04.2015 г., за принудителното изпълнение на които е издадена Заповед № 94/30.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 172/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните на 31.10.2014 г. при Общи условия на „***“ ЕООД (наричани Общите условия) и при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, ищцовото дружество се задължило да отпусне на ответника паричен заем в размер на 800, 00 лева, а заемателят, предварително и надлежно информиран за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр и за клаузите на Общите условия, се ангажирал да възстанови заемната сума при Годишен лихвен процент 41.17% и Годишен процент на разходите 49.90 % чрез дванадесет месечни погасителни вноски от по 82, 45 лева всяка с падежна дата 10-то число на месеца.

Навежда се, че страните са обвързани и от Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към процесния кредитен контракт, подписано при Общите условия, според което за предоставения му от заемодателя Пакет от допълнителни услуги клиентът следвало да заплати на първия възнаграждение в размер на 517, 56 лева разсрочено на дванадесет равни месечни платежи от 43, 13 лева, дължими на 10-ия ден от месеца.

Релевира се, че кредиторът своевременно и точно престирал уговорената заемна сума, нареждайки превода й по посочена от кредитополучателя банкова сметка, но последният изпълнил частично договорните си задължения, чийто общ размер от 1 506, 96 лева бил разпределен на дванадесет месечни вноски от по 125, 58 лева всяка, изплащайки сумата от 383, 60 лева, с която съобразно погасителния план издължил сумата от 376, 45 лева и респективно останал задължен за сумата от 1 130, 51 лева, както и част от сумата от 11, 30 лева, представляваща лихва за забава, начислена в негова тежест съгласно т. 12.1 от Общите условия в размер на общия лихвен процент, увеличен с 10% годишно, за периода от 11.02.2015 г. до 21.04.2015 г., непогасеният остатък от която възлизал на 4, 15 лева.

На 21.04.2015 г. с оглед допуснато от длъжника просрочие на едно месечно погашение с повече от 30 календарни дни на основание чл. 10.3 от Общите условия настъпило автоматично прекратяване на заемния договор и обявяване на задълженията по него за предсрочно изискуеми, за което клиентът бил известен с уведомително писмо.

Сочи се, че според Общите условия след преустановяване действието на кредитното съглашение заемополучателят дължи и неустойка за неизпълнение в размер на 220, 35 лева, равняващ се на 35% от непогасената главница.

Навежда се, че ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 94/30.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 172/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, срещу която постъпило възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът не се представлява, като чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Г. С. С.- К. депозира Молба вх. № 663/29.01.2018 г., с която заявява, че поддържа исковата молба, и Молба вх. № 1073/14.02.2018 г., с която моли за постановяване на решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а ответникът се явява лично и признава исковите претенции.

След като констатира кумулативното наличие на процесуалните условия на чл. 237, ал. 1 от ГПК, доколкото ответникът обективира признание на исковете, ищецът чрез довереника си юрисконсулт Г. С. С.- К. пледира за процедиране по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а процесните материални права не противоречат на закона и добрите нрави и не са изключени от разпоредителната власт на ответната страна, съдът е мотивиран да уважи изцяло исковите претенции.

С оглед гореуказания изход на спора се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране отговорността на ответника за репариране на съдебно-деловодните разноски на ищеца, сторени, както следва:

Ø в настоящото исково производство в размер на 222, 90 лева, от които: 122, 90 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, и 100, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ;

Ø в заповедното производство в размер на 77, 10 лева, от които: 27, 10 лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 50, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.С.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Н., Я. В., Д. Х.и И. Х. Г.в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г. С. С.- К., както следва:

ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Н., Я. В., Д. Х.и И. Х. Г.в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г. С. С.- К., както следва:

Ø сумата от 222, 90 лева (двеста двадесет и два лева и деветдесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, и

Ø сумата от 77, 10 лева (седемдесет и седем лева и десет стотинки) – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 172/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

След влизане в сила на решението досието на ч. гр. дело № 172/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ЕД