Р Е Ш Е Н И Е

№ 28

гр. Първомай, 11.05.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 159 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът И.Д.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да постанови срещу ответниците Н.М.Н., ЕГН: **********, и М.Н.Н., ЕГН: ********** ***, решение, с което да развали Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № ***г. от ***г. по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – Първомай под Акт № *** г. от ***г., с който И.Д.М., ЕГН: **********, и съпругът й М. Г. М., починал на ***г., прехвърлят на Н.М.Н., ЕГН: **********, през време на брака й с М.Н.Н., ЕГН: **********, правото на собственост върху следния недвижим имот: дворно място с площ от *** кв. м., находящо се в с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, съставляващо поземлен имот № *** в кв. ** по плана на с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, за който е предвиден УПИ ХVІ-*** в кв. ** от действащия регулационен план на с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив от 1974 г. с площ от *** кв. м. (по документ за собственост) и *** кв. м. (по скица), предназначен за жилищно строителство, с приложена дворищна и неприложена улична регулация, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***, ведно с построените в имота: полумасивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м., стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м. и навес с покрита площ от ** кв. м., срещу задължението на приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите до смъртта им, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, до размера на 4/6 идеални части от правото на собственост върху имота.

Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че по силата на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с Нотариален акт № ***г. от ***г. по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – Първомай под Акт № *** г. от ***г., ищцата и съпругът й М. Г. М., починал на ***г., прехвърлили на ответницата Н.М.Н. през време на брака й с ответника М.Н.Н. правото си на собственост върху гореописания недвижим имот срещу насрещното задължение на приобретателката да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите до смъртта им, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега.

Релевира се, че в периода от сключването на така оспорената сделка до предявяване на иска ответниците допуснали неизпълнение на вменения им алиментен дълг. Същите периодично навестявали прехвърлителите през почивните дни, като помагали единствено при къпането и обличането на М. Г. М., който бил обездвижен и боледувал в условия на постелен режим. Отделно от горното съпровождали ищцата на пазар, но покупките си на храна и лекарства последната заплащала със собствени средства. Сочи се, че един-единствен път ответницата Н.М.Н. занесла на баща си колбас и половин бурканче супа.

Постепенно визитите на ответниците в дома на праводателите им се разредили. След смъртта на М. Г. М. посещавали ищцата само по нейна молба за транспортирането й до лекар, а през зимата на 2016-2017 г. се въздържали от всякакви контакти с нея, като прехвърлителката разчитала изключително на помощта на свои съседи и на свой по-далечен родственик, който й носил вода от кладенец, купувал й хранителни продукти и трасирал през снега пътека до входната врата на жилището й.

Навежда се, че доходите й се изчерпвали с пенсия в размер на 300 лева и парични социални добавки за транспорт, отпуснати й от Дирекция „Социално подпомагане“ – Първомай, че месечните й разходи за лекарства възлизали на 70-80 лева и че еднократно получила от ответницата Н.М.Н. сумата от 50 лева за закупуване на месо.

На ***г. в „***“ ищцата била подложена на оперативна интервенция за поставяне на очна леща, разноските за която в размер на 800 лева понесла изцяло за своя сметка.

В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ответниците не са упражнили процесуалното си право на писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си пълномощник адв. С.С.М. поддържа исковите претенции, а ответниците се явяват лично и пледират за тяхното уважаване.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира от фактическа страна следното:

По силата на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № ***г. от ***г. по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара (л. 4), вписан в Служба по вписванията – Първомай под Акт № *** г. от ***г., ищцата и съпругът й М. Г. М., ЕГН: **********, отстъпили на ответницата Н.М.Н. през време на брака й с ответника М.Н.Н., сключен на 12.08.1996 г. по данни от Удостоверение изх. № ***г. за семейно положение, съпруг/а и деца (л. 25), издадено от Община Първомай, правото си на собственост върху следния недвижим имот: дворно място с площ от *** кв. м., находящо се в с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, съставляващо поземлен имот № *** в кв. ** по плана на с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, за който е предвиден УПИ ХVІ-*** в кв. ** от действащия регулационен план на с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив от 1974 г. с площ от *** кв. м. (по документ за собственост) и *** кв. м. (по скица), предназначен за жилищно строителство, с приложена дворищна и неприложена улична регулация, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***, ведно с построените в имота: полумасивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м., стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м. и навес с покрита площ от ** кв. м., срещу насрещното задължение на приобретателката да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите, като им осигури пожизнено спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега. Съгласно включена в съдържанието на контракта изрична клауза отчуждителите си запазали пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху недвижимостта – предмет на сделката.

Видно от Удостоверение изх. № ***г. за наследници (л. 5), издадено от Кметство – с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, М. Г. М. починал на ***г., оставяйки като свои законни наследници съпругата си в лицето на ищцата, дъщеря си в лицето на ответницата Н.М.Н. и по право на заместване внуците си М. Г. А., ЕГН: **********, и Д. Г. М., ЕГН: **********, които са деца на покойния му син Г. М. М., ЕГН: **********.

В хода на съдебното дирене чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Стоил Танев С. са ангажирани гласни доказателства, които, критично преценени в съответствие с предписанието на чл. 172 от ГПК предвид родствената му връзка с ищцата, се кредитират от съда, тъй като с удовлетворителна конкретика, вътрешна безпротиворечивост, логичност и правдоподобност възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и кореспондират с приобщените писмени доказателствени източници.

Изслушаните свидетелски показания позволяват да се установи, че от 1994-1995 г. ищцата и съпругът й М. Г. М. установили съжителството си в къща в с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив. За период от четири години, преди да почине, последният боледувал в условията на постелен режим, като грижи за него полагала изключително съпругата му. Ответниците, които междувременно местодомували на територията на гр. Чирпан, обл. Стара Загора, го посещавали не повече от един път седмично, като при една от визитите си ответницата Н.М.Н. му занесла бурканче супа.

В изминалия от овдовяването си до момента период ищцата продължила да се самообслужва, със собствени усилия да поддържа домакинството си, както и да се самоиздържа, като понастоящем доходите й се формирали от пенсия в размер на ** лева и рента от отдаване на нива за ползване. С Експертно решение № *** от зас. № ** от ***г. на ТЕЛК при МБАЛ „***” ЕООД – Пловдив (л. 6) същата била пожизнено освидетелствана с 94% трайно намалена работоспособност без потребност от чужда помощ с водеща диагноза „Хронична исхемична болест на сърцето” и придружаващи заболявания: захарен диабет, дегенеративни промени на гръбнака с функционални нарушения и десностранна гонартроза от лека степен. Според вписванията в Рецептурна книжка на хронично болния (л. 7 – л. 12), заверена на 15.05.2014 г. от Районна здравноосигурителна каса – Първомай, е регистрирана със заболявания „Хипертонична сърдечна болест”, „Захарен диабет”, „Диабетна полиневропатия”, „Стенокардия” и „Глаукома”, за които в периода от 03.06.2014 г. до 07.03.2017 г. й били предписвани лекарства, финансирани от Национална здравноосигурителна каса.

С оглед напредналата си възраст и здравословните си проблеми ищцата изпитвала необходимост от подкрепа, която получавала от своя съседка, както и от свид. С.. Последният често пазарувал вместо нея нужните й продукти и лекарства, а през зимата почиствал снега в двора й.

Ответницата Н.М.Н. понякога сама навестявала ищцата за половин час, а неколкократно, придружена от съпруга си, я транспортирала до лекар.

Две-три години по ред преди 2017 г. ищцата отглеждала в двора си пилета, за заколването на които ответниците ежегодно през есенния сезон пристигали и оставали в дома й за един ден. Според свид. С. през последната една година обаче се въздържали от всякакви посещения в жилището й.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема от правна страна следното:

В настоящия спор претенцията на ищеца черпи правното си основание от чл. 87, ал. 3, изр. І-во във вр. с ал. 1 от ЗЗД. Според визираната правна уредба, когато длъжникът по един двустранен договор, с който се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижим имот, не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът може да развали договора по съдебен ред.

Основателността на разглеждания конститутивен иск е предпоставена от установена при условията на пълно доказване обвързаност на страните от валиден двустранен договор, по който ищецът е изправна страна, а изискуемостта на поетото от ответника задължение е настъпила.

Сключен в предписаната от чл. 18 от ЗЗД форма, процесният договор е породил между страните по него действително облигационно правоотношение, чието съдържание инкорпорира задължение на прехвърлителите да отстъпят собствеността върху гореописаната недвижима вещ и на приобретателя да предостави на първите пожизнена издръжка и гледане по начин и в обем, осигуряващ им спокоен и нормален живот, какъвто са водили до момента на сключването на сделката. Предметът на делото ангажира ответниците с доказателствената тежест да установят осъществяването на дължимия се от тях по договора резултат (в този смисъл Решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., ІV г.о., Решение № 217/26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 999/2010 г., ІІІ г. о., Решение № 1113/20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4522/2007 г., I г. о., Решение № 363/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 756/2009 г., III г. о., и Решение № 622/25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 212/2010 г., III г. о.), като параметрите на изпълнението, което удовлетворява критериите на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, изискват ежедневно, непрекъснато и непосредствено доставяне на цялата необходима на кредиторите и съответна на действителните им конкретни нужди и способност за самостоятелно справяне грижа и издръжка така, че да бъдат задоволявани базовите им потребности от място за живеене, нормални хигиенно-битови условия, отопление, осветление, храна, дрехи, медицинско обслужване, лекарства и лична хигиена (в този смисъл Решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1313/2009 г., IV г.о., и Решение № 57/20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2007 г., II г.о.).

Доколкото не е предвидено разграничение между алиментните ангажименти, поети към всеки от двамата прехвърлители, които към момента на договорното обвързване са съжителствали в общо домакинство, следва да се заключи, че съдоговорителите са съгласували воля за неделимост на контрапрестацията на приобретателя по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 346/04.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 341/2010 г., IV г.о., ГК). Незабавният вещно-транслативен ефект на сделката легитимира прехвърлителите като изправни страни и носители на потестативното право едностранно да развалят договорната връзка при неудовлетворяване на неделимото им вземане.

С настъпване на смъртта на прехвърлителя М. Г. М. притезанието му се счита прекратено, като в качеството на негов универсален правоприемник ищцата придобива наследимото имуществено право да претендира по съдебен ред разваляне на процесния алеаторен договор поради допуснато приживе спрямо наследодателя й неизпълнение, но единствено в обема на наследствения си дял (в този смисъл Решение № 346/04.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 341/2010 г., IV г.о., ГК, Решение № 467/18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1706/2009 г., III г. о., Решение № 937/21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2958/2008 г., Решение № 11/25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1510/2009 г., IV г. о., и Тълкувателно решение № 30/17.06.1981 г., ОСГК). При липса на друга уговорка в договора следва да се приеме, че прехвърлителите са отчуждили равни части от правото си на собственост върху прехвърленото недвижимо имущество (в този смисъл Решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г.о.), поради което ищцата би могла да упражни наследеното от покойния си съпруг право по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД до размера на 1/6 идеална част от собствеността, а в качеството си на лично неудовлетворен кредитор разполага с такъв иск и за отстъпената на собствено основение ½ идеална част от вещта.

Запазеното от прехвърлителите вещно право на ползване върху имота им е гарантирало подслон, но изчерпва приноса на приобретателката Н.М.Н. в обгрижването и издръжката на праводателя й М. Г. М. през исковия период, продължил от сключване на договора на ***г. до смъртта на последния на ***г. Доказателствата сочат, че в предшестващите кончината му четири години същият е боледувал в условията на постелен режим в жилището си в с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, и здравословното му състояние неминуемо е диктувало потребност от значителни по обем и интензитет грижи, които обаче е получавал изключително от страна на съпругата си. Ответниците междувременно са местодомували на територията на гр. Чирпан, обл. Стара Загора и са го посещавали не повече от един път седмично, като с изключение на еднократно донасяне на бурканче със супа от ответницата Н.М.Н. други алиментни престации не се установяват.

Така констатираното съществено неизпълнение на задължението на приобретателката спрямо прехвърлителя М. Г. М. безсъмнено обосновава правото на ищцата да предизвика ликвидиране на договорната връзка съразмерно на наследствената си квота.

Значително с оглед интереса на кредитора отклонение от договорните си обязаности ответницата Н.М.Н. е допуснала виновно и по отношение на самата ищца. През процесния период от ***г. до 24.03.2017 г. (датата на подаване на исковата молба), обхващащ осмото десетилетие на жизнения й път, тя е съхранила сравнително добра психо-физическа кондиция, позволила й да се справя самостоятелно в ежедневието си, но предвид напредналата си възраст и многобройните си здравни дефицити безспорно е изпитвала осезаема нужда от асистенция в хигиенно-битов план, за което свидетелства и обстоятелството, че е получавала такава от своя съседка и от свид. С.. Спорадичните прояви на загриженост на ответниците, изразяващи се в редки домашни посещения в дома на ищцата или неколкократното й транспортиране до лекар, съвсем не са били достатъчни да осигурят ежедневната й натурална издръжка и респективно нормалното й и спокойно съществуване. Неделимостта на алиментното задължение не търпи частично изпълнение и предопределя приравняването му по последици на пълното неизпълнение, което, от своя страна, изпълва фактическия състав на правото на кредитора по чл. 87, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗД.

Така изложените съображения мотивират съда да уважи иска, като постанови разваляне на договора частично до размера на 4/6 идеални части както спрямо ответницата приобретател, така и по отношение на ответника М.Н.Н., чиято пасивна материална легитимация да търпи последиците от неизправността на съпругата си произтича от титулярството му в съпружеската имуществена общност, към която принадлежи прехвърления недвижим имот.

С оглед разрешението на спора се обосновават процесуалните предпоставки на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране отговорността на ответниците за репариране на сторените от ищцата в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски за внесена държавна такса за разглеждане на исковите в размер на 50, 00 лева.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

РАЗВАЛЯ по иска, предявен от И.Д.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Н.М.Н., ЕГН: **********, и М.Н.Н., ЕГН: ********** ***, Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № ***г. от ***г. по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – Първомай под Акт № *** г. от ***г., с който И.Д.М., ЕГН: **********, и съпругът й М. Г. М., починал на ***г., прехвърлят на Н.М.Н., ЕГН: **********, през време на брака й с М.Н.Н., ЕГН: **********, правото на собственост върху следния недвижим имот: дворно място с площ от *** кв. м., находящо се в с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, съставляващо поземлен имот № *** в кв. ** по плана на с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, за който е предвиден УПИ ХVІ-*** в кв. ** от действащия регулационен план на с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив от 1974 г. с площ от *** кв. м. (по документ за собственост) и *** кв. м. (по скица), предназначен за жилищно строителство, с приложена дворищна и неприложена улична регулация, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***, ведно с построените в имота: полумасивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м., стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м. и навес с покрита площ от ** кв. м., срещу задължението на приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите, като им осигури пожизнено спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, ДО РАЗМЕРА на 4/6 идеални части от правото на собственост върху гореописания имот.

ОСЪЖДА Н.М.Н., ЕГН: **********, и М.Н.Н., ЕГН: ********** ***, да заплатят поотделно на И.Д.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 25, 00 (двадесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на исковете.

УКАЗВА на ищеца Н.М.Н., ЕГН: **********, в шестмесечен срок от влизане на решението в сила да извърши отбелязването му в Служба по вписванията – Първомай по реда на чл. 115, ал. 1 от Закона за собствеността, както и че при неизпълнение на горното в рамките на предоставения срок вписването на исковата молба губи действието си.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ЕД