Р Е Ш Е Н И Е 

29

гр. Първомай, 18.05.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година, с

                                                                                    

                                                                                                           Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (в редакцията към датата на подаване на исковата молба) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 288 от Търговския закон (ТЗ).

Ищецът „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.С.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, му дължи сумата от 2 040, 00 (две хиляди и четиридесет) лева, представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на химически торове, за който е издадена Фактура № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда), до изплащане на вземането, за принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № 314/23.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 589/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Ищцовото дружество отправя претенцията в качеството си на изправна страна и неудовлетворен кредитор по сключен между страните Договор за покупко-продажба на химически препарати, за който издал Фактура № *** г. и по силата на който доставил на ответника азотен тор на стойност 74 670, 00 лева (с начислен ДДС), а последният се задължил да му заплати за така закупените стоки цена в размер на 74 670, 00 лева (с начислен ДДС).

Релевира се, че купувачът се въздържал от доброволно изпълнение на непогасения остатък от насрещното си задължение в размер на 2 040, 00 лева, въпреки настъпването на неговия падеж съобразно чл. 327 във вр. с чл. 318 и чл. 286 от ТЗ, както и че ищецът пристъпил към принудителното му удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК, допуснато със Заповед № 314/23.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 589/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, срещу която длъжникът подал възражение по чл. 414 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 2419/27.03.2017 г., с който ответникът оспорва иска като неоснователен с доводи за недължимост на претендирата сума и отправя насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции, които в изпълнение на Оперделение от 03.07.2017 г. са отделени за разглеждане в друго производство.

Страните претендират и за присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът не се представлява, като чрез довереника си адв. Л.П.М. депозира Становище вх. № 7633/07.11.2017 г., с което поддържа исковата молба, а ответното дружество чрез управителя си К.В.И. и упълномощения си процесуален пълномощник адв. М.Д.К. пледира за отхвърляне на предявения иск.  

След преценка на приобщените доказателствени източници, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира от фактическа страна следното:

По делото е приобщена Фактура № *** г. (л. 6), издадена от ищеца на ответника и видно от Известие за доставяне ИД PS 5250005180 (л. 6) – връчена на последния на 20.01.2014 г., която документира облагаема доставка на стоки на стойност 74 670, 00 лева (с начислен ДДС) и към която впоследствие доставчикът издал Кредитно известие № ***г. (л. 33) за сумата от 28 770, 00 лева (с начислен ДДС), за чието завеждане в счетоводството на получателя е представен Дневник на сметка 401 – Доставчици (л. 34) за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., съставен на 19.03.2017 г.

В придружаващите отговора Отчети по сметка № № ***г. (л. 30), ***г. (л. 29) и ***г. (л. 28), издадени от „***” АД за движението по банкови сметки на „***” ЕООД за периода съответно от 31.12.2013 г. до 31.01.2014 г., от 01.02.2014 г. до 28.02.2014 г. и от 01.03.2014 г. до 31.03.2014 г., са отразени следните банкови трансфери, наредени от ответника по сметка на ищеца с основание процесната фактура: на 16.01.2014 г. – 14 000, 00 лева, на 22.01.2014 г. – 10 000, 00 лева, на 19.02.2014 г. – 10 000, 00 лева, и на 07.03.2014 г. – 9 860, 00 лева.

Според заключението на изслушаната в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза (л. 85 – л. 87), което не се оспорва и като добросъвестно, обективно и компетентно изготвено, се възприема от съда, стопанските операции – предмет на Фактура № *** г. на стойност 74 670, 00 лева (с начислен ДДС) и Кредитно известие № ***г. към нея на стойност 28 770, 00 лева (с начислен ДДС), са осчетоводени от страните в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти и са включени в дневниците за продажби на доставчика и дневниците за покупки на получателя, както и в справки-декларациите им по ДДС, за съответния данъчен период, като ответникът е упражнил право на данъчен кредит за начисления косвен данък. 

Експертната проверка констатира регистрирани в счетоводно-отчетните масиви на контрагентите данни за предприети от страна на „***“ ЕООД частични банкови платежи за издължаване на стойността на Фактура № *** г. в следната последователност: на 16.01.2014 г. – 14 000, 00 лева, на 22.01.2014 г. – 10 000, 00 лева, на 19.02.2014 г. – 10 000, 00 лева, и на 07.03.2014 г. – 9 860, 00 лева, след приспадане на които и на сумата по Кредитно известие № ***г. в счетоводствата на страните, водени редовно по мнение на вещото лице, салдото на процесното задължение към 31.12.2014 г. възлиза на 2 040, 00 лева, като същото е отнесено от ищеца по дебита на счетоводна сметка 444 – „Вземания по съдебни спорове”. Информация за посоченото вземане е поместена и в счетоводната му справка от 08.07.2016 г., озаглавена „Разчети с контрагенти”, представяща статуса на сметка 411 – „Клиенти”, относно клиента „***” ЕООД за периода от 01.01.2016 г. до 08.07.2016 г.

Експертът отбелязва, че не се установяват счетоводни записвания за предприети след 31.12.2014 г. погашения на дълга.

Материалите по приложеното ч. гр. дело № 589/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, сочат, че ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесното притезание по реда на чл. 410 от ГПК, подавайки в Районен съд – Първомай Заявление вх. № 8022/21.11.2016 г. (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 589/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай), което било уважено изцяло с издаване на Заповед № 314/23.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 589/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав (л. 13 от ч. гр. дело № 589/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай).

На 07.12.2016 г. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК от името на длъжника „***” ЕООД постъпило Възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК вх. № 8469/07.12.2016 г. (л. 17 от ч. гр. дело № 589/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) срещу постановената заповед на изпълнение, връчена му на 28.11.2016 г. Известен на 15.12.2016 г. за заявеното оспорване, на 13.01.2017 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил разглеждания иск.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

В настоящия спор претенцията на ищцовото дружество, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, черпи правното си основание от приложимата по препращане от чл. 288 от ТЗ норма на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, според която, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Предвид казаното основателността на разглеждания иск е предпоставена от установена при условията на пълно доказване обвързаност на спорещите от валиден договор за покупко-продажба, по който ищецът е изправна страна, а изискуемостта на съдебно заявеното му вземане е настъпила. Съобразно чл. 183 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ по силата на договора за търговска продажба на движими вещи, който се характеризира като транслативен, двустранен, консенсуален, неформален, възмезден и комутативен, продавачът се ангажира да прехвърли правото на собственост върху стоките и да ги предаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената за тях продажна цена. Като „търговска” чл. 318, ал. 1 от ТЗ определя продажбата, която според разпоредбите на ТЗ е търговска сделка, а такава съгласно чл. 286, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ е тази, сключена от търговец и свързана с упражняваното от него занятие, както и тази, посочена в чл. 1, ал. 1 от ТЗ без оглед на качеството на извършващите я лица.

Трайната и задължителна за настоящата инстанция съдебна практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008, I т. о., Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о., Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., I т. о., отрежда на фактурата доказателствено значение за възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за търговска продажба на движими вещи, доколкото за действителността му законът не изисква спазване на писмена форма, ако инкорпорира съществените елементи от съдържанието на сделката: вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респективно на техните представители, време и място на съставяне.

В конкретния случай реквизитите на представената Фактура № *** г. (л. 6) материализират изчерпателно гореизброените необходими договорни параметри в съответствие с предписанията на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (отм.) в приложимата му редакция (ДВ, бр. 91 от 18.10.2013 г., в сила от 01.07.2013 г.). Отделно от горното според заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 85 – л. 87) фактурата е надлежно отразена в счетоводствата на страните, включена е в отчетните им регистри и в справки-декларациите им по ДДС за съответния данъчен период, като въз основа на нея ответникът е ползвал данъчен кредит. Така предприетите от последния счетоводни операции се третират като недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване (в този смисъл Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., II т. о., Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., I т. о., Решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК).

Съвкупната преценка на гореобсъдените доказателства позволява да се заключи, че страните са обвързани от правоотношение по търговска покупко-продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ със съдържание, възпроизведено във Фактура № *** г. (л. 6), както и че ищецът се легитимира като изправна страна по него, тъй като е изпълнил възникналото в негова тежест задължение за прехвърляне на собствеността върху предмета на сделката и за фактическото му предаване, потвърждение на което се явява получаването на фактурата от дружеството купувач и отразяването й в счетоводните му книги.

Така сключеният продажбен контракт е породил за ответника насрещен дълг за заплащане на уговорената цена, чийто падеж съобразно недерогираното по изричната воля на страните правило на чл. 327, ал. 1 от ТЗ е настъпил с традиране на стоката. 

Разискван в контекста на разпределението на доказателствената тежест досежно релевантните факти, отреждащо неблагоприятните последици от недоказването в правната сфера на ответника, дефицитът на данни за реализирани погасителни престации по отношение на остатъка от задължението му в размер на 2 040, 00 лева, мотивира съда да уважи изцяло иска за признаване на неговото съществуване. Подлежи на присъждане и дължимата се за забавата му законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното издължаване.

С оглед гореуказания изход на спора се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране отговорността на ответното дружество за репариране на съдебно-деловодните разноски на ищеца, сторени, както следва:

Ø  в настоящото исково производство в общ размер на 820, 80 лева, от които 40, 80 лева внесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, 100, 00 лева – възнаграждение на вещо лице за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, и 680, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено и заплатено съгласно Договори за правна защита и съдействие № № ***г. (л. 17) и ***г. (л. 69);

Ø  в заповедното производство в общ размер на 620, 80 лева, от които 40, 80 лева – държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 580, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № ***г. (л. 5 от ч. гр. дело № 589/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай).

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, дължи на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.С.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, сумата от 2 040, 00 (две хиляди и четиридесет) лева, представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена Фактура № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда), до изплащане на вземането, за принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № 314/23.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 589/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.С.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, както следва:

Ø  сумата от 820, 80 лева (осемстотин и двадесет лева и осемдесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, и

Ø  сумата от 620, 80 лева (шестстотин и двадесет лева и осемдесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 589/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.

След влизане в сила на решението досието на ч. гр. дело № 589/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

   

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

           

СМ/ЕД