Р Е Ш Е Н И Е 

  6

гр. Първомай, 16.02.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, с

                                                                                    

                                                                                                           Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (в редакцията към датата на подаване на исковата молба) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. с чл. 288 от Търговския закон.

Ищецът „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, му дължи, както следва:

Ø  сумата от 3 587, 00 (три хиляди петстотин осемдесет и седем) лева, представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на слънчоглед „МАС 80”, за който е издадена Фактура № 2000000003/16.04.2015 г.;

Ø  сумата от 748, 20 лева (седемстотин четиридесет и осем лева и двадесет стотинки), представляваща неплатено възнаграждение с начислен ДДС по Договор за извършване на услуга „пакетиране на КАН”, за който е издадена Фактура № 0000002835/17.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.11.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда), до изплащане на вземанията, за принудителното изпълнение на които е издадена Заповед № 279/09.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 543/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Ищцовото дружество отправя претенциите в качеството си на изправна страна и неудовлетворен кредитор по сключени между страните Договор за покупко-продажба на слънчоглед „МАС 80” и Договор за извършване на услуга „пакетиране на КАН”, за които са издадени съответно Фактура № 2000000003/16.04.2015 г. и Фактура № 0000002835/17.02.2014 г. и по силата на които доставил на ответника съответно слънчоглед „МАС 80” на стойност 3 587, 00 лева (с начислен ДДС) и осъществил по негово възложителство услуга „пакетиране на КАН” на стойност 748, 20 лева (с начислен ДДС), а последният се задължил да заплати на първия съответно цена за закупените движими вещи в размер на 3 587, 00 лева (с начислен ДДС) и възнаграждение за извършената услуга в размер на 748, 20 лева (с начислен ДДС).

Релевира се, че ответникът се въздържал от доброволно изпълнение на насрещните си задължения, въпреки настъпването на техния падеж съобразно чл. 327 във вр. с чл. 318 и чл. 286 от ТЗ, както и че ищецът пристъпил към принудителното им удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК, допуснато със Заповед № 279/09.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 543/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 2418/27.03.2017 г., с който ответникът оспорва исковете по основание и размер, както и истинността на съдържанието на представените с исковата молба фактури, пледирайки по отношение на тях да се открие процедура по реда на чл. 193 от ГПК. Отбелязва се, че същите не носят подписа на управителя на ответното дружество или негов упълномощен представител и че процесната услуга „пакетиране на КАН” не е действително извършена.  

Страните претендират и за присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът не се представлява, като чрез довереника си адв. Л.П.М. депозира Становище вх. № 7634/07.11.2017 г., с което заявява, че поддържа исковата молба, и Становище вх. № 159/09.01.2018 г., с което моли за постановяване на решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а ответното дружество чрез управителя си К.В.И. и упълномощения си процесуален пълномощник адв. М.Д.К. отстоява процесуалната си позиция, застъпена във фазата по размяна на книжа, а с молба вх. № 8272/01.12.2017 г. признава исковите претенции.

След като констатира кумулативното наличие на процесуалните условия на чл. 237, ал. 1 от ГПК, доколкото ответникът обективира признание на исковете, ищецът чрез пълномощника си адв. Л.П.М. пледира за процедиране по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а процесните материални права не противоречат на закона и добрите нрави и не са изключени от разпоредителната власт на ответната страна, съдът е мотивиран да уважи изцяло исковите претенции.

С оглед гореуказания изход на спора и неприложимостта на процесуалната привилегия, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като именно виновното договорно неизпълнение на ответника е провокирало ищцовия интерес от съдебна защита на признатите притезания, се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране отговорността на последния за репариране на съдебно-деловодните разноски на ищеца, сторени, както следва:

Ø  в настоящото исково производство в общ размер на 624, 48 лева, от които 104, 48 лева държавна такса за разглеждане на предявените искове, и 520, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено и заплатено съгласно Договор № 0000045197/28.07.2017 г. за правна защита и съдействие;

Ø  в заповедното производство в общ размер на 621, 70 лева, от които 86, 70 лева – държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 535, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0000045509/17.08.2016 г.

Водим от горното, и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, дължи на „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, както следва:

Ø  сумата от 3 587, 00 (три хиляди петстотин осемдесет и седем) лева, представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на слънчоглед „МАС 80”, за който е издадена Фактура № 2000000003/16.04.2015 г.;

Ø  сумата от 748, 20 лева (седемстотин четиридесет и осем лева и двадесет стотинки), представляваща неплатено възнаграждение с начислен ДДС по Договор за извършване на услуга „пакетиране на КАН”, за който е издадена Фактура № 0000002835/17.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.11.2016 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда), до изплащане на вземанията, за принудителното изпълнение на които е издадена Заповед № 279/09.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 543/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, да заплати на „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, както следва:

Ø  сумата от 624, 48 лева (шестстотин двадесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки) – съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, и

Ø  сумата от 621, 70 лева (шестстотин двадесет и един лева и седемдесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 543/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.

След влизане в сила на решението досието на ч. гр. дело № 543/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                           

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: П

СМ/ПМ