Решение по Гражданско дело 655/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 22

гр. Първомай, 27.04.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 655 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на Глава двадесет и девета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС).

Ищецът Д.А.К., ЕГН: ********, с адрес: , процесуално представлявана по пълномощие от адв. Р. Т. М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: , моли съда да постанови срещу ответника Г.А.Г., ЕГН: ******, с адрес: *, процесуално представляван по пълномощие от адв. Г.С.Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, решение, с което да допусне делба на следните недвижими имоти:

Ø урегулиран поземлен имот № ***по действащия регулационен план на гр. Първомай, утвърден със Заповед № ***, предназначен за жилищно строителство, с неприложена улична регулация, целият с площ, застроена и незастроена, от *** кв. м., при граници: УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и улица, ведно с приземния етаж от триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м., състоящ се от кухня, дневна, две спални, санитарен възел, коридор, стълбищна клетка и складово помещение, при граници: от изток, запад, север и юг – външни зидове, отгоре апартамент на Г.А.Г., представляващ самостоятелно обособено жилище със самостоятелен вход от запад, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, в т. ч. и от таванския етаж и от правото на строеж, ведно с масивна стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м., ведно със стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м., ведно с навес с покрита площ от * кв. м. и ведно с гараж (втория от югоизток на северозапад) със застроена площ от ** кв. м., построен на югозападната имотна граница на описания УПИ, и

Ø урегулиран поземлен имот № ***по действащия регулационен план на гр. Първомай, утвърден със Заповед № ***, изменен със Заповед № РД-**-***г. на Кмета на Община Първомай, предназначен за жилищно строителство, с приложени регулации, целият с площ, застроена и незастроена, от *** кв. м., при граници: от три страни улици и УПИ ***, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., която е в режим на търпимост съгласно § **, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ и представлява: първи етаж – два гаража и санитарен възел, и втори етаж – две складови помещения, развити в подпокривното пространство, завършена на етап „груб строеж” – 75% степен на завършеност, при квоти ***идеални части за ищцата, и ***идеална част за ответника.

Ищцата отправя исковата претенция в качеството на притежател на ***идеални части от делбеното имущество, което придобила по силата на наследствено правоприемство след смъртта на майка си П. П.Й., ЕГН: **********, починала на ***г., и на Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт ***, дело № ***г. от ***г. по описа на Нотариус Н. К.с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Първомай, вписан в Служба по вписванията – Първомай под Акт № ***, дело № ***, вх. рег. № ***г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалните си представители поддъжа иска, а ответникът лично и чрез довереника си оспорва същия по отношение на урегулиран поземлен имот № ХІV-** и на приземния етаж с доводи, че делбата им е недопустима на основание чл. 38, ал. 3 от ЗС, тъй като парцелът е застроен с двуетажна масивна жилищна сграда в режим на етажна собственост, а приземните помещения в споменатата постройка не съставляват самостоятелно обособено жилище. Подробни фактически и правни съображения в подкрепа на застъпените процесуални позиции страните излагат и в представени писмени защити.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК съдът намира от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение изх. № ***г. за наследници (л. 6), издадено от Община Първомай, законни наследници на П. П.Й., ЕГН: **********, починала на ***г., за което е съставен Акт за смърт № ******г. от длъжностно лице по гражданското състояние при Община Първомай, са съпругът й А. Г. Й., ЕГН: **********, и децата й в лицето на страните.

С Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № *****/*** г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 5) същата закупила дворно място с площ от около *** кв. м., находящо се в гр. Първомай, съставляващо имот пл. ***по плана на гр. Първомай, за който е отреден парцел № ***с пл. ***по плана на гр. Първомай и за който регулационните отношения със съседите не са уредени, при граници: от две страни улици, П. Д. С.и улица, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска сграда.

С Нотариален акт № ***г. от ***г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 11) А. Г. Й. и съпругата му П. П.Й. учредили в полза на ответника безвъзмездно и безсрочно право на надстрояване на втори етаж на площ до *** кв. м. върху жилищната сграда, построена в дворно място с площ от около *** кв. м., находящо се в гр. Първомай, съставляващо парцел № ХІІІ с пл. № ***в кв. 5 по плана на гр. Първомай, при граници: улица, И. Д. А., А. К. К.и Д. П. М., придобито от първия, ведно с построения в него навес, въз основа на Договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № **, том *, дело № ***г. от ***г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 10), а по силата на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане – предмет на Нотариален акт № ***г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 12), отстъпили на ищцата притежанието на първи етаж от двуетажната жилищна сграда и гаража, изградени в посочения парцел, срещу задължение на приемателката за издръжка и гледане на прехвърлителите до края на живота им. Приобретателката, от своя страна, дарила посочените имуществени обекти на ответника с Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № ***г. от **г. по описа на Нотариус Н. К.с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Райнен съд – Първомай (л. 13), в който урегулираният поземлен имот е индивидуализиран по скица като парцел № ***по плана на гр. Първомай, при граници: улица, парцел № ***, парцел № *** и парцел № ***.

С Договор за покупко-продажба, документиран в Нотариален акт ***, дело № ***г. от ***г. по описа на Нотариус Н. К.с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Първомай (л. 3 – л. 4), А. Г. Й. отчуждил в полза на ищцата, която по данни от Удостоверение изх. № *** г. за семейно положение, съпруг/а и деца (л. 7), издадено от Община Пловдив, е брачно необвързана след постановен с Решение № *****г. развод, своите ***идеални части от правото на собственост върху:

Ø урегулиран поземлен имот № ***по действащия регулационен план на гр. Първомай, утвърден със Заповед № ***, предназначен за жилищно строителство, с неприложена улична регулация, целият с площ, застроена и незастроена, от *** кв. м., при граници: УПИ № ***, УПИ № ***, УПИ № ***и улица, ведно с приземния етаж от триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м., представляващ самостоятелно обособено жилище със самостоятелен вход от запад и състоящ се от кухня, дневна, две спални, санитарен възел, коридор, стълбищна клетка и складово помещение, при граници: от изток, запад, север и юг – външни зидове, и отгоре апартамент на Г.А.Г., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, в т. ч. и от таванския етаж и от правото на строеж, ведно с масивна стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м., ведно със стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м., ведно с навес с покрита площ от 7 кв. м. и ведно с гараж (втория от югоизток на северозапад) със застроена площ от ** кв. м., построен на югозападната имотна граница на описания УПИ, и

Ø урегулиран поземлен имот № ***по действащия регулационен план на гр. Първомай, утвърден със Заповед № ***, изменен със Заповед № РД-**-***г. на Кмета на Община Първомай, предназначен за жилищно строителство, с приложени регулации, целият с площ, застроена и незастроена, от *** кв. м., при граници: от три страни улици и УПИ № ***, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., която е в режим на търпимост съгласно § **, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ и представлява: първи етаж – два гаража и санитарен възел, и втори етаж – две складови помещения, развити в подпокривното пространство, завършена на етап „груб строеж” – 75% степен на завършеност.

Според приложените по делото Скици изх. № № *** г. (л. 14), издадени от Община Първомай, гореописаната индивидуализация на делбените имоти отразява настоящия им регулационен статут. Видно от първата от тях урегулиран поземлен имот № ХІV-** е застроен с двуетажна масивна жилищна сграда с площ от *** кв. м., масивна стопанска сграда с площ от ** кв. м., стопанска сграда с площ от ** кв. м., навес с покрита площ от * кв. м., масивен гараж с площ от ** кв. м., построен на югозападната имотна граница, и масивен гараж с площ от ** кв. м., построен на югоизточната имотна граница. В Удостоверение изх. № ********г. за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК (л. 9), издадено от Община Първомай, стопанските постройки и навесът са оценени като второстепенни.

С Договор за дарение, сключен между ответника и сина му А. Г.Г., ЕГН: **********, с Нотариален акт № ***, дело № ***г. от ***г. по описа на Нотариус Н. К.с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Първомай (л. 31), последният се легитимира в качеството на собственик на първи жилищен етаж от изградената в урегулиран поземлен имот № ХІV-** триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м., състоящ се от кухня, дневна, две спални, санитарен възел, стълбищна клетка, при граници: от изток, запад, север и юг – външни зидове, отгоре – втори жилищен етаж, отдолу – приземен жилищен етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, в т. ч. и от таванския етаж и от правото на строеж, и на гараж със застроена площ от 20 кв. м., построен на югоизточната имотна граница в същия имот.

В хода на съдебното дирене е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза (л. 46 – л. 48), която е своевременно оспорена от ответната страна и се преценя от настоящия съдебен състав за необоснована, по съображения че вещото лице е пропуснало да проучи съхраняваната в Община Първомай проектна и строителна документация относно процесната сграда и не е изследвало и респективно при формиране на изводите си е игнорирало значимостта на величината „светла височина” на помещенията, чиято легална регламентация неоснователно отрича. С оглед гореизложеното на основание чл. 201, предл. ІІ-ро от ГПК е назначена повторна единична съдебно-техническа експертиза, възложена на арх. Б.И.К.-Х., чието заключение (л. 102 – л. 107), като добросъвестно, обективно, всестранно и компетентно изготвено след проверка на относимите информационни източници, се възприема от съда.

Експертът излага констатации, че в средната част на урегулиран поземлен имот № ХІV-** е ситуирана масивна жилищна сграда, която се състои от три надземни етажа, като първият от тях е на нивото на терена, а на втория и третия е разположено по едно самостоятелно жилище. Достъпът до постройката се осъществява през врата на северозападната фасада към стълбищна клетка, водеща нагоре към двата жилищни етажа, а надолу – към първия надземен етаж. Подход към последния е осигурен и през самостоятелна врата от нивото на терена, находяща се непосредствено до входната площадка и на североизток от нея, през която се достига до коридор, а през него – насреща до помещение (югоизток), ползвано като кухня и дневна, вляво – до помещение (североизток), функциониращо като санитарен възел, и вдясно – до друг коридор, от който се влиза, както следва: насреща – в помещение (северозапад), вдясно – в помещение (север), и вляво – в две помещения: едното (югозапад), ползвано като дневна (хол) и снабдено с гаражна врата на фасадата, а другото (юг), ползвано като склад.

Измерванията на вещото лице показват, че средната светла височина на първи, втори и трети надземен етаж, обозначаваща разстоянието по перпендикуляр от готовото ниво на пода (замазка, дъски, паркет, керамични плочи или друг материал) до изпълнената мазилка на тавана, се равнява съответно на 2, 10 м, 2, 82 м и 2, 70 м.

Експертът установява, че съгласно одобрен на 13.03.1969 г. проект за строеж на двуетажна двуфамилна жилищна сграда е предвидено изграждане на две жилища на всеки от двата жилищни етажа, до които се стига посредством двураменна стълба в стълбищна клетка в северния ъгъл на постройката и които включват: „дрешник“, две „стаи“, „кухня-дневна“, тераса („веранда“), „баня”, „WC“ и „шкаф-суш.“, както и на сутерен на ** м. под нивото на прилежащия терен на двора с четири помещения, три от които, назовани „изба“, и едно в югозападния ъгъл, обозначено като „гараж“.

Със съгласуван през месец август 1985 г. проект за пристройка и надстройка, за чиято реализация е издадено Разрешение за строеж № ***г. на Общински народен съвет – Първомай и Протокол № ***г. за определяне на строителна линия и ниво, е планирано надстрояване на същата жилищна сграда с един жилищен етаж от ***кв. м. и пристрояване на първия й надземен етаж, показан на нивото на двора, с две складови помещения и коридор.

Вещото лице заключава, че понастоящем на втори и трети надземен етаж се намира по един самостоятелен жилищен обект, помещенията в който са функционално обединени за задоволяване на жилищни нужди и са отделени от външното стълбище, входното преддверие на сградата, стълбищната клетка със стълбищни рамена, етажните и междинните площадки, подпокривното пространство, покривната конструкция и покритието.

Първият надземен етаж се състои от пет помещения със складово предназначение по проект, четири от които служещи за жилищно обитание, а едно – за склад, един гараж в югозападния ъгъл на сградата, снабден с гаражна врата с подстъп от двора и ползван като дневна, и два коридора.

Експертът поддържа, че както поотделно, така и в съвкупност сутеренните помещения не съответстват на строителните правила и норми за самостоятелно жилище, действали от 06.09.1977 г. до настоящия момент, както и на актуалните такива, поради размера на светлата им височина и нивото на пода. Подчертава, че отсъстват данни за провеждана процедура за промяна на първоначалното им предназначение в такова за жилище и че възможността за обособяването им в самостоятелен жилищен обект съобразно приложимите към ***г. и към момента нормативни изисквания подлежи на изследване чрез инвестиционен проект, какъвто в случая липсва.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако това е несъвместимо с естеството и предназначението й или ако законът разпорежда друго. В аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗН, която регламентира безусловното право на наследника да инициира прекратяване на наследствената имуществена общност. Чл. 344, ал. 1, изр. І-во от ГПК изисква в решението, с което се допуска подялбата, съдът да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши, както и каква е частта на всеки съпритежател.

Въз основа на Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № *****/*** г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 5) през време на брака си с А. Г. Й., ЕГН: **********, на основание чл. 19, ал. 1 от СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 01.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) наследодателката на страните П. П.Й. е придобила в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга си дворно място с площ от около *** кв. м., находящо се в гр. Първомай, съставляващо имот пл. ***по плана на гр. Първомай, за който е отреден парцел № ***с пл. ***по плана на гр. Първомай и за който регулационните отношения със съседите не са уредени, при граници: от две страни улици, П. Д. С.и улица, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска сграда. Според настоящата й териториалноустройствена ситуация, заснета в Скица № ***г. (л. 14), издадена от Община Първомай, недвижимостта се индивидуализира като урегулиран поземлен имот № ***по действащия регулационен план на гр. Първомай, утвърден със Заповед № ***, изменен със Заповед № РД-**-***г. на Кмета на Община Първомай, предназначен за жилищно строителство, с приложени регулации, целият с площ, застроена и незастроена, от *** кв. м., при граници: от три страни улици и УПИ № ***.

Данните, съдържащи се в Удостоверение изх. № ***г. за наследници (л. 6), издадено от Община Първомай, сочат, че към момента на откриване на наследството й на ***г., призовани към наследяване законни наследници на П. П.Й. са били съпругът й А. Г. Й. и децата й в лицето на ищцата и ответника. В съответствие с чл. 9, ал. 1 от ЗН наред с ½ идеална част от правото на собственост върху посочения имот, която му е принадлежала съгласно чл. 28 от СК в резултат на настъпилото със смъртта на брачната му партньорка прекратяване на бездяловото съпритежание, първият е получил на основание наследствено правоприемство и 1/3 идеална част от дела й, и респективно е притежавал ***идеални части, а съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН всяка от страните се е сдобила с ***идеална част.

Собствените на А. Г. Й. ***идеални части са преминали в патримониума на ищцата по силата на Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт ***, дело № ***г. от ***г. по описа на Нотариус Н. К.с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Първомай (л. 3 – л. 4), поради което към настоящия момент последната е титуляр на ***идеални части, а ответникът – на ***идеална част.

Гореизложеното обуславя извод, че между страните по отношение на урегулиран поземлен имот № VІІІ-***, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., която е в режим на търпимост съгласно § 1**, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ и представлява: първи етаж – два гаража и санитарен възел, и втори етаж – две складови помещения, развити в подпокривното пространство, завършена на етап „груб строеж” – 75% степен на завършеност, е възникнало правно състояние на съсобственост по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ЗС, подлежащо съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС на ликвидиране чрез делба при гореуказаните квоти.

С оглед ретроактивното действие на Преходната разпоредба на чл. 103 от СК (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., и отм., бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 01.07.1985 г.), която разпростира приложението на въведения с чл. 13 от същия кодекс режим на съпружеска имуществена общност и върху имуществата, придобити от съпрузи при заварени преди влизането му в сила бракове, закупеното от А. Г. Й. с Договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № **, том*, дело № ***г. от ***г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 10), дворно място с площ от около *** кв. м., находящо се в гр. Първомай, съставляващо парцел № ХІІІ с пл. № ***в кв. 5 по плана на гр. Първомай, при граници: улица, И. Д. А., А. К. К.и Д. П. М., ведно с построения в него навес, попада в приложното поле на цитирания чл. 13. Идентичността на описаната недвижимост с процесния урегулиран поземлен имот № ХІV-** е потвърдена с нотариалната констатация, документирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г. от **.***г. по описа на Нотариус Н. К.с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Райнен съд – Първомай (л. 13).

С Нотариален акт № ***г. от ***г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 11) съпрузите собственици са учредили в полза на ответника безвъзмездно и безсрочно право на надстрояване на втори етаж на площ до *** кв. м. върху междувременно построената в парцела жилищна сграда, а след изграждането й като двуетажна с Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № ***г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 12), са прехвърлили на ищцата правото си на собственост върху първия етаж от нея и намиращия се в имота гараж. По силата на Договор за дарение, сключен с Нотариален акт № ***г. от **.***г. по описа на Нотариус Н. К.с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Райнен съд – Първомай (л. 13), приобретателката е отчуждила така дарените й имуществените обекти в полза на ответника, който, от своя страна, ги е отстъпил на сина си А. Г.Г., ЕГН: **********, с Договор за дарение, оформен с Нотариален акт № ***, дело № ***г. от ***г. по описа на Нотариус Н. К.с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Първомай (л. 31).

От изброените нотариални удостоверявания и заключението на назначената повторна съдебно-техническа експертиза (л. 102 – л. 107) се установява, че в урегулиран поземлен имот № ХІV-** съществува триетажна двуфамилна жилищна сграда, на втори и трети надземен етаж от която е разположен по един самостоятелен жилищен обект. След проектирано през месец август 1985 г. пристрояване първият надземен етаж, изграден на нивото на прилежащия терен, се състои от пет помещения, планирани със складово предназначение, четири от които понастоящем ползвани за жилищно обитание, а едно – за склад, един гараж в югозападния ъгъл на сградата, снабден с гаражна врата с подстъп от двора и служещ за дневна, и два коридора.

Релевираните от ответника в срока по чл. 342 от ГПК възражения фокусират спора върху характера на сутерена като самостоятелен обект на право на собственост и годен предмет на разпореждане и имплицитно върху валидността на покупко-продажбата по Нотариален акт ***, дело № ***г. от ***г. по описа на Нотариус Н. К.с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Първомай (л. 3 – л. 4), в контекста на основанието за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. І-во от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

С финализиране на строежа на втория жилищен етаж от процесната сграда, осъществено на неустановена дата в рамките на периода от месец август 1985 г. до датата на съставяне на Нотариален акт № ***г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 12), който идентифицира постройката като двуетажно построена, на основание чл. 66, ал. 4 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗС въз основа на учреденото му на ***г. право на надстрояване ответникът е придобил собствеността върху така надстроеното жилище и доколкото първият етаж е останал притежание на собствениците на парцела П. П.Й. и А. Г. Й., е породено правоотношение на етажна собственост по смисъла на чл. 37 от ЗС. Според цитираната норма етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици. Визираното правно състояние е съхранено и след промяната на субекта на правото на собственост върху първия жилищен етаж в резултат на сключения алеаторен договор от 29.12.1993 г. Впоследствие е ликвидирано със сливане на притежанието на двата етажа в патримониума на ответника с Договора за дарение от **.***г. (л. 13), а на ***г. е отново възстановено като правна последица от дарствения акт от ***г. (л. 31), по силата на който първият жилищен етаж е придобит от сина на ответника А. Г.Г., ЕГН: **********.

Съобразно първоначалния архитектурен проект за строеж на сградата, одобрен на 13.03.1969 г., в сутерена са предвиждани четири помещения, три от които, назовани „изба“, и едно в югозападния ъгъл, обозначено като „гараж“, а съгласно проекта, съгласуван през месец август 1985 г., е планирано към тях да се пристроят още две складови помещения и коридор. Следователно по проект на помещенията в приземието, с изключение на това, посочено като „гараж”, е зададено обслужващо предназначение по отношение на жилището на първия, а след надстрояването – и на това на втория етаж, но липсват данни за конкретното им разпределение към всеки от основните обекти. След оформяне на етажната собственост въпросните сервизни помещения не са придобили характер на общи части, предназначени по естеството си да служат за общо ползване, тъй като не попадат сред тези, изброени в чл. 38, ал. 1 от ЗС, а и не се провежда доказване да им е бил отреждан такъв статут по съгласуваната воля на етажните собственици. Отделно от горното събраните доказателствени материали не разкриват сведения за проведена в периода от създаване на сградата до настоящия момент процедура за промяна предназначението на приземните клетки от зимнично в жилищно.

По своята същност, като придадени по смисъла на чл. 37 от ЗС, складовите помещения – зимнични и тавански, не са самостоятелни обекти на право на собственост и в съгласие с чл. 98 от ЗС следват собствеността на обслужваните от тях жилища като тяхна принадлежност (в този смисъл Решение № 163/17.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1170/2010 г., І г. о., Решение № 81/04.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5556/2013 г., I г. о., Решение № 2463/19.01.2005 г. на ВКС по гр. д. № 613/2002 г., IV г. о., Решение № 844/01.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 521/2004 г., I г. о., Решение № 585/06.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 248/2003 г., I г. о., Решение № 1368/03.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4834/2007 г., ІV г. о. и Решение № 313/05.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 793/1997 г., I г. о.), поради което дори да са функционално пригодени да задоволяват жилищни нужди, не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и на делба (в този смисъл Решение № 844/01.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 521/2004 г., I г. о. и Решение № 313/05.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 793/1997 г., I г. о.), освен ако не отговарят на съответните нормативни изисквания за жилище (в този смисъл Решение № 585/06.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 248/2003 г., I г. о. и Решение № 1368/03.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4834/2007 г. на ІV г. о.). В конкретния случай според кредитираното експертно становище както поотделно, така и в съвкупност помещенията в приземието на сградата не са съответствали на приложимите в периода от 06.09.1977 г. до момента строителни правила и норми за жилище и в частност на предписанията за размер на светлата височина.

Ретроспективният преглед на нормативната уредба потвърждава експертното мнение, поради което критиките на ищцовата страна срещу неговата обоснованост не се споделят.

Проектирането и строежът на първия жилищен етаж на процесната сграда са осъществени по времедействието на Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНС, обн., ДВ, бр. 227 от 01.10.1949 г., в сила от 01.01.1950 г., отм., бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 01.06.1973 г.), според чийто чл. 52, ал. 1 и ал. 2 застрояването на населените места се извършва с оглед на тяхното цялостно архитектурно-градоустройствено изграждане и оформяване съобразно с градоустройствените, регулационните, нивелетните, квартално-застроителните, улично-фасадните и другите застроителни планове и действащите строителни правила и норми, а последните се утвърждават от Комитета по архитектура и благоустройство при Министерския съвет и се обнародват в „Известия на Президиума на Народното събрание”.

Съгласно § 21, ал. 1 от Строителните правила и норми за изграждане
на населени места (СПНИНМ, обн., Изв., бр. 75 от 18.09.1959 г., отм., ДВ, бр. 69 от
02.09.1977 г. и бр. 70 от 06.09.1977 г. ), издадени от Председателя на Комитета по строителство и архитектура, които регламентират основните
изисквания, свързани с планирането и изграждането на населените места в
страната, подът на първия етаж на жилищните сгради трябва да бъде
най-малко на 0, 30 м над прилежащото (естествено или изкуствено създадено) ниво
на терена, а според
§ 38, ал. 1 от СПНИНМ всяко
жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет,
помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие,
дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение. Ал. 4 от същия параграф допуска по изключение и с разрешение на главния архитект при окръжния, съответно
градския народен съвет, при
разделяне на заварени жилища новообразуваните такива да нямат баня и дрешник,
а банята да не отговаря на действащите норми.

§ 45 от СПНИНМ изисква жилищните помещения във
всички новопроектирани сгради да имат височина най-много 2, 90 м –
конструктивна, и 2, 80 м – светла, и най-малко 2, 60 м – конструктивна и 2, 50 м – светла.
Увеличаване или намаляване на тези височини се позволява от Държавния комитет по строителство и архитектура при доказана
необходимост. За разлика от тази на жилищните помещения светлата височина на зимничните в частите за движение, предвидена в ал. 2 на § 45 от СПНИНМ, следва да бъде
бъде най-малко 1, 90 м от пода до най-ниската конструктивна или
инсталационна част.

Доколкото процесната постройка е проектирана и изпълнена не по-рано от 1969 г. и респективно не е заварена към 17.05.1963 г., обособяемостта на самостоятелно жилище от зимничните й помещения предпоставя спазване именно на горецитираните строителни правила и норми със съответно предвидените в тях изключения за баня и дрешник (в този смисъл Тълкувателно решение № 96/16.11.19** г. на ОСГК на ВС).

Според чл. 35 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г. и бр. 70 от 06.09.1977 г., отм., бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г.), издадена от Министъра на строежите и архитектурата на основание чл. 189 и 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 01.06.1973 г., отм., ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), и чл. 96 и 218 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ, обн., ДВ, бр. 62 от 07.08.1973 г., отм., бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), жилището се състои от помещения, които териториално и функционално са обединени в самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на гражданите, и може да се устрои в един или два етажа, свързани с вътрешна стълба (мезонетен тип). В първоначалната си редакция чл. 49, ал. 1 от цитираната Наредба № 5 предписва конструктивната височина на новопроектирани жилища, измерена между горните нива на готовите конструкции на отделните етажи, да бъде най-малко 2, 70 м и най-много 2, 90 м, като отклонения от тези размери се допускат само при доказана необходимост от главния архитект на окръжния народен съвет, съответно при градския народен съвет, при който има съвет за архитектура и благоустройство. След обнародваното с ДВ, бр. 91 от 1990 г. изменение разпоредбата формулира правило за минимален размер на светлата височина на новопроектирани жилища от 2, 50 м. Съобразно чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от коментираната Наредба № 5 жилището трябва да има помещения за клозет, за баня, за пране и сушене на прането и др., като при един и двама обитатели клозетът може да бъде в едно помещение с банята. Чл. 56 от същия нормативен акт овластавя главния архитект на общинския народен съвет, при който има съвет за архитектура и благоустройство, при разделяне на заварени жилища да разрешава по изключение новообразуваните такива да нямат дрешник, допълнителни помещения за пране, гладене и др., както и баня, или банята да не отговаря на действащите норми. В чл. 61, ал. 2 от наредбата се изброяват приложимите по усмотрение на одобряващия архитектурния проект орган изключения, при които подът на първия надземен жилищен етаж може да бъде на по-малка от изискуемата се от ал. 1 от същия текст височина от 0, 30 м над нивото на прилежащия терен, а именно: 1. при пристрояване или изграждане на жилищни сгради, ограничени от калканни стени за евентуално подравняване на корнизите на заварени масивни сгради; 2. при специфични архитектурни и конструктивни изисквания – и в двата случая съгласно кварталнозастроителния и силуетния план, и 3. при преустройство или разделяне на заварени жилища и сгради.

Според чл. 93, ал. 1 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г., отм., бр. 51 от 05.06.2001 г., в сила от 05.06.2001 г.), издадена от Министъра на териториалното развитие и строителството на основание чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 36, т. 1 от ЗТСУ (отм.) и чл. 96, ал. 2, чл. 107 , чл. 113, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), жилището се проектира като група помещения и покрити и открити пространства, обединени териториално и функционално, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели. Ал. 3, изр. І-во на същия член предвижда всяко жилище да има най-малко по едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилищната площ.

В чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5/17.05.1995 г. е уточнено, че по правило се проектират самостоятелни баня и тоалетна, но се допуска в едностайни и двустайни жилища, при вили и при реконструкция или разделяне на жилищата банята и тоалетната да се обединяват в общо помещение. Чл. 99, ал. 1 от наредбата повелява светлата височина на жилищните помещения да бъде най-малко 2, 5 м, като отклонения до 10 на сто се разрешават при реконструирането на съществуващи жилища, както и за част от жилищните помещения във вили, мезонети и еднофамилни жилища.

Правилата на чл. 93, ал. 1, ал. 3, изр. І-во и чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от преждецитираната нардеба са възпроизведени и в чл. 129, ал. 1, чл. 131, чл. 134, ал. 1, изр. І-во и ал. 2 на Наредба № 5 от 21.05.2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 51 от 05.06.2001 г., в сила от 05.06.2001 г., отм., бр. 3 от 13.01.2004 г., в сила от 13.01.2004 г.), издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чл. 81, ал. 3, изр. І-во от която завишава на 2, 60 м задължителния минимум на светлата височина в жилищните помещения в нови жилищни сгради.

Т. 30 от § 5 на Допълнителните разпоредби (ДР) от действащия Закон за устройство на територията (ЗУТ, обн., ДВ, бр. 1 от 02.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) дефинира като „жилище” съвкупността от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. В съответствие с чл. 40, ал. 1, изр. І-во от ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. В Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г., в сила от 13.01.2004 г.), издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, се запазват изискванията на Наредба № 5/17.05.1995 г. (отм.) и на Наредба № 5 от 21.05.2001 г. (отм.), за брой и вид на жилищните помещения, а в чл. 72, ал. 3, изр. І-во от Наредба № 7 – и това за светлата им височина, закрепено в чл. 81, ал. 3, изр. І-во от Наредба № 5 от 21.05.2001 г. (отм.). Редакцията на ал. 3 от чл. 72 на Наредба № 7/22.12.2003 г. до изменението й, обнародвано с ДВ, бр. 51 от 2005 г., е допускала по изключение по-ниска от указаната величина въз основа на нотариално заверена
декларация на възложителя.

Гореизложеното позволява да се заключи, че процесните приземни помещения, чиято действителна светла височина, измерена от вещото лице, е 2, 10 м, не отговарят на нормативните повели за жилище, приети в периода от създаване на сградата до момента, а предпоставки за приложимост на така маркираните изключения не се доказват, още повече че неизяснен е останал и моментът, от който е започнала фактическата експлоатация на сутерена за живеене.

Следва да се подчертае обаче, че както към датата на сключване на сделката от ***г., така и към настоящия момент трансформацията на въпросните помещения в самостоятелна архитектурна единица с жилищно предназначение би било в нарушение на новелата на чл. 72, ал. 3, изр. І-во от от Наредба № 7/22.12.2003 г. за размера на светлата височина, изключение от която не са въведени.

Предвид горното приземният етаж не би могъл да се квалифицира като „обект” по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, съставляващ самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР, обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 01.01.2001 г.). В Решение № 261/23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3777/2013 г., І г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че посоченият законов текст нормира характеристиките на самостоятелен обект на строителство и с оглед на тълкувателния си характер е важим и за заварените сгради. Дефиниция на същото понятие, но от вещноправен аспект, е закрепена в § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, според чиято редакция към ***г. „самостоятелен обект в сграда” е етаж или част от етаж съгласно Глава четвърта от ЗС. По аргумент от чл. 39 от ЗС като основен признак на самостоятелния обект, освен обособеността му от останалите съседни такива, се очертава и самостоятелната му използваемост. Доводи в същата насока се извеждат и от актуалното съдържание на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, според който „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура” е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение.

Така формираният извод за несамостоятелния характер на обсъжданите приземни помещения налага решение за отхвърляне на иска за тяхната делба. По отношение на тях съсобственост не е възниквала и респективно продавачът по транслативната сделка от ***г. не е притежавал дял от тях, а в указаната част самият договор е лишен от годен предмет и съгласно чл. 26, ал. 2, предл. І-во от ЗЗД е абсолютно недействителен. В подкрепа на казаното следва да се наведе и Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2014 г., ОСГК, според което, ако към момента на сключване на сделката, е възможно реално определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти) да бъдат обособени като самостоятелен обект съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Правна невъзможност за такова сепариране би била налице, когато към момента на сделката съществува непреодолима правна пречка за одобряване на инвестиционен проект за обособяване на реалната част. Развиват се мотиви, че неспазването на императива на чл. 202, изр. І-во от ЗУТ, според който доброволната делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни сделки за прехвърляне на реално определени части от тях, се извършват само ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти, с изключение на стопанските постройки със селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване, не води до нищожност на контракта, тъй като целта на изискването за одобряване на инвестиционен проект е именно да се изследва съответствието на прехвърлената част на техническите правила и норми за самостоятелен обект на собственост.

В конкретния случай към момента на постигане на съгласието за продажбата му приземният етаж не е отговарял на установените в действалия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, поради което с оглед на тях не е представлявал годен предмет на разпореждане. Непреодолима правна пречка за обособяване на посочената съвкупност от помещения като самостоятелен обект на собственост – жилище, се явява нормата на чл. 72, ал. 3, изр. І-во от от Наредба № 7/22.12.2003 г. за минимален размер на светлата височина.

След като съобрази, че понастоящем сградата, делба на чийто приземен етаж се претендира, съществува в режим на етажна собственост, а собственикът на първия жилищен етаж в лицето на сина на ответника не притежава идеална част от имота, върху който е изградена, а от друга страна, ищцата участва в съсобствеността върху терена, без да е носител на вещно право върху самостоятелен обект в сградата, дворното място не се ползва със статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС и не попада в обсега на забраната, предвидена в чл. 38, ал. 3 от ЗС. В указания смисъл е константната и задължителна за настоящата инстанция съдебна практика на Върховния касационен съд, поместена в Решение № 71/25.05.2017 г. по гр. д. № 3936/2016 г., I г. о., Решение № 28/01.02.2012 г. по гр. д. № 331/2011 г., II г. о., Решение № 481/25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г., I г. о., Решение № 59/12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г., II г. о., Решение № 124/20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г., II г. о., Решение № 165/03.01.2017 г. по гр. д. № 98/2016 г., I г. о., Решение № 152/16.06.2009 г. по гр. д. № 216/2008 г., I г. о., Решение № 181/07.07.2011 г. по гр. д. № 1159/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 227/16.05.2012 г. по гр. дело № 911/2011 г. на ІІ г. о., Решение № 380/05.10.2010 г. по гр. д. № 104/2010 г., II г. о., Решение № 87/07.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 825/2010 г., II г. о., и др.

Постановката на т. д) от Постановление № 2/04.05.1982 г. на Пленума на Върховния съд, според която е недопустима делба на съсобствен парцел, застроен с две или повече принадлежащи на съсобствениците му самостоятелни сгради, се отнася единствено до хипотеза на пълна идентичност между етажните собственици и съпритежателите на поземления имот, тъй като при действието на ЗУТ тълкуването, основано на чл. 58, ал. 1 и чл. 61, ал. 4 от ЗТСУ (отм.), е отпаднало (в този смисъл Решение № 87 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 825/2010 г., II г. о. и Решение № 380/05.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 104/2010 г., II г. о.)

По така изложените съображения е защитима тезата, че страните притежават в обикновена съсобственост урегулиран поземлен имот № ХІV-** и построения на югозападната му имотна граница гараж (втория от югоизток на северозапад) със застроена площ от ** кв. м., придобит по пътя на приращението от собствениците на терена, при дялове: ***идеални части – за ищцата, и ***идеална част – за ответника, което мотивира настоящия състав да допусне тяхната делба при посочените квоти. Досежно основанието за възникване на имуществената общност и правата на съсобствениците съдът изцяло се придържа към правната обосновка, касаеща урегулиран поземлен имот № VІІІ-***.

Не подлежат обаче на подялба ведно с имот № ХІV-** наличните в него масивна стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м., стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м. и навес с покрита площ от * кв. м., по отношение на които делбената претенция следва да се остави без уважение.

Съгласно чл. 20, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 37, ал. 1 и ал. 2 и чл. 41, ал. 1 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти се подразделя на основно, включващо сгради, които по предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както и със смесено предназначение, и допълващо, което се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към тези на основното застрояване.

Като второстепенни постройки на допълващото застрояване процесните стопански сгради, за характера на които съдът черпи осведоменост от Удостоверение изх. № ********г. за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК (л. 9), издадено от Община Първомай, не представляват автономен обект на право на собственост, поради което по отношение на тях презумпцията на чл. 92 от ЗС не се прилага. Вещноправният им статут се подчинява на чл. 98 от ЗС, според който същите като принадлежност към главната вещ – жилищната сграда на основното застрояване, следват собствеността й. Нормата на чл. 92 от ЗС намира приложение само когато построеното може да съществува като самостоятелен обект с оглед изискванията на строителните правила и норми (в този смисъл Решение № 295/19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4415/2014 г., I г. о., Решение № 100/25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4966/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 137/17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2008 г., II г. о., Решение № 96/01.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1116/2015 г., II г. о., Решение № 263/26.02.1985 г. на ВС по гр. д. № 24/1985 г. , I г. о., и Решение № 885/23.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4109/2007 г., I г. о.).

Водим от горното, и на основание чл. 235 съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА делба между Д.А.К., ЕГН: ********, с адрес: , процесуално представлявана по пълномощие от адв. Р. Т. М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: , и Г.А.Г., ЕГН: ******, с адрес: *, процесуално представляван по пълномощие от адв. Г.С.Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, на следните недвижими имоти:

Ø урегулиран поземлен имот № ***по действащия регулационен план на гр. Първомай, утвърден със Заповед № ***, изменен със Заповед № РД-**-***г. на Кмета на Община Първомай, предназначен за жилищно строителство, с приложени регулации, целият с площ, застроена и незастроена, от *** кв. м., при граници: от три страни улици и УПИ ***, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., която е в режим на търпимост съгласно § 1**, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ и представлява: първи етаж – два гаража и санитарен възел, и втори етаж – две складови помещения, развити в подпокривното пространство, завършена на етап „груб строеж” – 75% степен на завършеност, при квоти: ***идеални части – за Д.А.К., ЕГН: **********, и ***идеална част – за Г.А.Г., ЕГН: **********.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Р. Т. М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Г.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Г.С.Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за делба на: приземен етаж от построената в гореописания урегулиран поземлен имот № ХІV-** триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м., състоящ се от кухня, дневна, две спални, санитарен възел, коридор, стълбищна клетка и складово помещение, при граници: от изток, запад, север и юг – външни зидове, отгоре апартамент на Г.А.Г., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, в т. ч. и от таванския етаж и от правото на строеж; масивна стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м.; стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м. и навес с покрита площ от 7 кв. м., находящи се в гореописания урегулиран поземлен имот № ХІV-**.

УКАЗВА на ищеца в шестмесечен срок от влизане на решението в сила да извърши отбелязването му в Служба по вписванията – Първомай по реда на чл. 1**, ал. 1 от ЗС, както и че при неизпълнение на горното в рамките на предоставения срок вписването на исковата молба губи действието си.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ЕД