Решение по Гражданско дело 159/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 9

гр. Първомай, 02.03.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 159 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът И.М.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н.Й.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците С.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, А.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.С.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, З.Н.Т.-В., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.Н.Т.-К., ЕГН: **********, с адрес: ***, А.С.А., ЕГН: **********, с адрес: *** и със съдебен адресат: адв. М.Н., вписан в Софийска адвокатска колегия, с адрес: ***, А.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** и със съдебен адресат: адв. М.Н., вписан в Софийска адвокатска колегия, с адрес: ***, А.Х.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д.П.Т., с адрес ***, Н.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.Т., с адрес ***, М.А.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.Т., с адрес ***, И.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, Н.А.И., ЕГН: **********, с п адрес: ***, Г.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, И.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д.П.Т., с адрес ***, А.Н.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.Т., с адрес ***, и М.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.Т., с адрес ***, че е собственик на основание придобивна давност на 8/18 идеални части от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Градина с ЕКАТТЕ ***, общ. Първомай, обл. Пловдив:

Ø поземлен имот № ***по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване: нива, с площ от 5.462 дка, четвърта категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „***”, при граници и съседи (по скица): имот № *** – ***, и имот № ***;

Ø поземлен имот № *** по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване: нива, с площ от 18.652 дка, пета категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „***”, при граници и съседи (по скица): имот № ***имот № ***, имот № ***, и имот № ***;

Ø поземлен имот № ***по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване: нива, с площ от 23.406 дка, от които 16.566 дка – шеста категория, и 6.840 дка – четвърта категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „***”, при граници и съседи (по скица): имот № ***, *** – нива на Д.М.И., имот № *** – полски път на Община – Първомай, имот № *** – нива на Д.М.И., и имот № ***.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че в качеството на законни наследници на покойния Н. И.П. страните са съсобственици на процесните имоти, възстановени им с Решение № 06/08.12.1995 г. на Поземлена комисия – Първомай съгласно плана за земеразделяне на землището на с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив.

Ищецът релевира, че в периода от месец януари 1996 г. до подаване на исковата молба упражнява необезпокоявано фактическа власт върху процесните имоти, демонстрирайки пред ответниците категоричното си намерение да владее принадлежащите им идеални части за себе си, като през първите три години след реституиране на земеделските земи ги обработвал, а впоследствие с оглед настъпило влошаване на здравословното му състояние ги отдавал под аренда и наем на трети лица, които да ги държат за него.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците А.Х.Г., Н.А.Д., М.А.В., И.Г.И., А.Н.П., М.Н.С. и А.С.Т., а след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК – и ответникът А.С.А., депозират отговор, с който застъпват становище за неоснователност на предявените искове с доводи, че ищецът не е манифестирал действия по упражняване на фактическа власт върху принадлежащите на ответниците в качеството им на универсални правоприемници на покойния Н. И.П. идеални части от правото на собственост върху процесните имоти, както и намерение за тяхното своене.

В открито съдебно заседание:

Ø ищецът лично и чрез процесуалния си пълномощник адв. Н.Й.Ч. поддържа исковете, като подробни съображения излага в писмена защита;

Ø ответникът А.С.Т. се явява лично, като становището си за неоснователност на исковете мотивира в писмена защита;

Ø ответниците З.Н.Т.-В., М.Н.Т.-К. и А.С.А., редовно призовани, не се явяват и не се представляват, като депозират писмена защита, с която навеждат доводи за неоснователност на предявените претенции и молят за отхвърлянето им;

Ø ответниците А.Х.Г., Н.А.Д., М.А.В., И.Г.И., А.Н.П. и М.Н.С. чрез довереника си адв. Д.П.Т. отстояват процесуалната си позиция по оспорване на исковете, която развиват и в писмена защита;

Ø ответниците С.А.С., А.С.С., М.С.Г., И.Г.И., Н.А.И. и Г.А.Г., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по съществото на спора.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

Въз основа на Решение № 06/08.12.1995 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Градина (л. 7 – л. 8), издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ от Поземлена комисия – Първомай, се установява, че към наследството на лицето Н. И.П., бивш жител ***, роден на *** г., за чиято смърт, настъпила на 11.11.1968 г., е съставен Акт за смърт № 28/15.11.1968 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при Кметство, с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, е възстановена собствеността върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Градина с ЕКАТТЕ ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, индивидуализирани според Скици № № К03409/22.10.2015 (л. 9), К03410 (л. 10) и К03411 (л. 11)/22.10.2015 г., издадени от Общинска служба по земеделие – Първомай:

Ø поземлен имот № *** по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване: нива, с площ от 18.652 дка, пета категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „***”, при граници и съседи: имот № ***имот № ***, имот № ***, и имот № ***;

Ø поземлен имот № ***по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване: нива, с площ от 23.406 дка, от които 16.566 дка – шеста категория, и 6.840 дка – четвърта категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „***”, при граници и съседи: имот № ***, *** – нива на Д.М.И., имот № *** – полски път на Община – Първомай, имот № *** – нива на Д.М.И., и имот № ***.

Данните, отразени в Удостоверение изх. № 1790/15.10.2015 г. за наследници (л. 12 – л. 14), издадено от Община Първомай, сочат, че към момента на откриване на наследството на Н. И.П., починал без низходящи сродници, призовани към наследяване негови законни наследници са били съпругата му В.И.П., ЕГН: **********, гражданският му брак с която е сключен на 13.06.1921 г. с Акт за женитба (л. 87), съставен на 13.06.1921 г. от длъжностно лице по гражданското състояние в Царско-селската община, Чирпанска околия, Старозагорски окръг, и която е починала на 18.11.1980 г., брат му М. И.П., починал на 09.08.1971 г., и сестрите му З.И.Д., починала на 18.11.1972 г., и М.И. П., починала на 30.01.1972 г.

Ищецът е син на покойния пряк наследник М. И.П., а ответниците С.А.С., А.С.С. и М.С.Г. са съответно съпруг и деца на неговата дъщеря С. М.. С., ЕГН: **********, починала на 24.01.1996 г.

Ответниците З.Н.Т.-В. и М.Н.Т.-К. са дъщери на Н. Д. Т., ЕГН: **********, починал на 26.03.1992 г., а последният е син на покойната пряка наследница З.И.Д., датата на смъртта на чиято дъщеря Н. Д. Т. е останала неизвестна.

Ответниците А.С.А. и А.С.Т. произхождат от коляното на покойния пряк наследник М.И. П., като първият е син на починалата на 28.02.1989 г. нейна дъщеря Д. Т. А., ЕГН: **********, чийто съпруг С.Ж. А., ЕГН: **********, е починал на 12.05.1995 г., а втората е дете на дъщеря й С. Т. Т., починала на 10.04.2003 г.

Според Удостоверение изх. № 453/05.10.2015 г. за наследници (л. 15 – л. 18), издадено от Кметство, с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, съпругата на наследодателя В.И.П. е наследена от брат си Г.И.А., ЕГН: **********, починал на 01.12.1980 г., чиято съпруга И. С.А., ЕГН: **********, е починала на 23.10.1982 г., и от сестра си А. И. П., ЕГН: **********, починала на 21.11.1986 г., чийто съпруг А. Н. П., ЕГН: **********, е починал на 10.12.1990 г. Ответникът И.Г.И. е син на покойния Г.И.А., ответниците И.Г.И., Н.А.И. и Г.А.Г. са съответно съпруга и деца на починалия на 03.07.2000 г. негов син А.Г.И., ЕГН: **********, а ответниците Н.А.Д. и М.А.В. са дъщери на починалата на 19.05.1996 г. негова дъщеря З.Г. А., ЕГН: **********, съпругът на която А. В. А., ЕГН: **********, е починал на 16.06.2003 г. Наследник от нейното коляно се явява и ответникът А.Х.Г., който е син на дъщеря й И.А. Г., ЕГН: **********, починала на 17.04.2009 г., чийто съпруг Х.Г. Г., ЕГН: **********, е починал на 08.02.2015 г., а другият й син Е.Х.Г., ЕГН: **********, е починал на 12.02.2015 г. неженен и без низходящи.

Ответниците А.Н.П. и М.Н.С. са деца на сина на А. И. П. – Н. А. Б., ЕГН: **********, починал на 22.12.1995 г.

В хода на съдебното дирене чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Р. Х. П.и Д.М.И. са ангажирани и гласни доказателства, които, доколкото възпроизвеждат преки възприятия, кореспондират с приобщените писмени доказателствени източници и се отличават с логичност, последователност и безпротиворечивост, следва да се кредитират с изключение на фрагментите, пресъздаващи обстоятелства за съществуването и съдържанието на писмени съглашения за наем на земеделска земя, по които ищецът е страна, тъй като чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК не допуска доказването им със свидетелски показания, а посочената процесуална забрана не е преодоляна по реда на чл. 164, ал. 2 от ГПК. В указания контекст от доказателствената съвкупност следва да се изключат наведените от свид. П. данни, че всяка стопанска година в периода от месец юли 2015 г. до 2017 г. ищецът е сключвал с фирма „МЕРИЧ ИМПЕРИАЛ ТАБАКО” писмен договор, по силата на който е отдавал под наем ½ идеална част, или 9.325 дка, от своя наследствена нива с площ от 18.650 дка, находяща се в местността „***” в землището на с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, както и изнесените от свид. И. сведения, че през всяка от последните четири-пет години въз основа на писмени контракти ищецът е предоставял на ЕТ „Агромил – Д.И.” за наемно ползване ½ идеална част от имот № ***, находящ се в местността „***“ в същото землище.

От показанията на свид. И. се установява, че през последните няколко години в качеството си на ЕТ „Агромил – Д.И.” същият единствен обработвал процесния имот № ***, което оповестил и пред съответния орган по поземлената собственост. Преди повече от четири-пет години един от наследниците на покойния Н. П. – „И.”***, изявил желание да получава рента за ползването на наследствената недвижимост, поради което свид. И. сключил с него едногодишен договор за наемане на целия парцел, но след като на следващата година и ищецът предявил претенция към половината от дължимото се рентно плащане, за което първоначалният наемодател бил осведомен, всяка следваща година в периода до стопанската 2016/2017 г. последният подновявал наемната сделка само за половината от имота.

През 2016 г. със знанието на „И.”***, и на ищеца свид. И. встъпил в наемно правоотношение и с друг от техните сънаследници със собствено име „А.” за припадащата му се част от същия имот.

Свид. П. излага спомени, че през втората половина на 2015 г. непознато за нея лице със собствено име „А.”, я помолило да му предостави договора за арендуване на земя, сключен от неговия далечен родственик в лицето на ищеца с фирма „МЕРИЧ ИМПЕРИАЛ ТАБАКО”.

По делото са изслушани показанията и на свид. Д. Т.Ч., които обаче не се ползват с доверието на съда, по съображения че в преобладаващата си част преразказват заинтересовани твърдения на ищеца, които не намират опора сред останалия доказателствен масив, а преките наблюдения на свидетеля са повърхностни, спорадични и лишени от конкретика, позволяваща еднозначна индивидуализация на имотите, за които се отнасят.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Обосновавайки собственическата си претенция с изтекла в негова полза придобивна давност, ищецът следва да проведе пълно доказване на елементите от фактическия състав на визирания оригинерен придобивен способ, регламентирани в чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС. Според посочените разпоредби правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение съответно на десет или пет години в зависимост от вида му на недобросъвестно или добросъвестно. Чл. 81 от ЗС предвижда, че давността се прекъсва с изгубването на владението за период, надхвърлящ шест месеца.

Съобразно чл. 68, ал. 1 от ЗС владението се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus), и субективен – намерението да се държи вещта като своя (animus domini), за наличието на който чл. 69 от ЗС въвежда оборима презумпция. Трайната съдебна практика приема, че като предпоставка за давностно придобиване владението следва да бъде явно и спокойно, като не е установено съответно по скрит и насилствен начин, както и непрекъснато, постоянно, несъмнено и необезпокоявано.

Данните от представеното Решение № 06/08.12.1995 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Градина (л. 7 – л. 8), чийто легитимиращ ефект е прогласен с чл. 17, ал. 1, изр. VІ-то от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане (ПП) на ЗСПЗЗ, и от приложените удостоверения за наследство, обуславят извод, че на основание наследствено правоприемство така реституираното право на собственост върху процесните имоти, което чл. 91а, изр. ІІ-ро във вр. с изр. І-во от Преходните разпоредби на ЗН дефинира като „новооткрито наследство”, принадлежи общо на законните наследници на праводателя Н. И.П. в лицето на страните, между които е възникнало правно състояние на съсобственост по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ЗС. За пълнота следва да се посочи, че по аргумент от чл. 9а от ЗН правоимащи да наследят се явяват и универсалните правоприемници на покойната В.И.П., тъй като гражданският й брак с наследодателя е сключен преди колективизацията.

Съгласно правилата на чл. 9, ал. 2, изр. І-во и чл. 8, ал. 1 от ЗН наследственото имущество се разпределя между съпругата на наследодателя, която получава 2/3 идеални части поради продължителността на брачният й съюз с последния повече от десет години преди откриване на наследството му, и неговия брат М. И.П. и сестри З.И.Д. и М.И. П., всеки от които се сдобива с 1/9 идеална част. Казаното, от своя страна, сочи, че квотата на ищеца в съсобствеността се равнява на 1/18 идеална част.

В съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, когато имуществената общност произтича от юридическия факт на наследяване, каквато е настоящата хипотеза, презумпцията на чл. 69 от ЗС, която на общо основание се прилага и в отношенията между съсобствениците, следва да се счита оборена, тъй като основанието, на което съсобственикът е започнал да упражнява фактическата власт върху вещта, показва съвладение и изключва намерението му за своене по отношение на идеалните части на останалите съпритежатели. Сънаследникът, който по правило обладава качеството на владелец на собствената си идеална част и държател на чуждите идеални части, би могъл да ги придобие по давност, ако с едностранни действия трансформира държането им във владение и респективно при спор за собственост докаже, че е предприел действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните дялове за себе си. Тези действия трябва да са от естество явно и недвусмислено да демонстрират отричане владението на другите участници в съсобствеността и да са доведени до знанието им.

Доказателственият анализ обаче съвсем не позволява да се заключи, че ищецът е осъществявал необезпокоявано фактическо господство върху процесните имоти или части от тях през предхождащ подаването на исковата молба десетгодишен период, а още по-малко че е афиширал пред ответниците намерение за своене на идеалните им части. Кредитираните свидетелски показания не съдържат сведения, че претендентът е ползвал земите лично или чрез трети лица, а единствено сочат, че преди четири-пет години същият е изявил желание да получава от свид. И. половината от рентата за земеделската експлоатация на имот № ***, което било узнато от двама от сънаследниците „И.”***, и „А.”.

Следва да се отбележи, че дори разказите на свидетелите П. и И. да се възприемат безкритично в цялост, впечатленията им обхващат владелчески постъпки на ищеца по отношение на имоти № № *** и ***в период съответно от около година и половина и четири-пет години преди датата на предявяване на иска, а доколкото владението не се окачествява като добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. І-во от ЗС, приложимият давностен срок е десетгодишен.

Доказателствено необезпечени остават и твърденията на ищеца за конкретни негови действия, отблъскващи владението на останалите сънаследници върху притежаваните от тях идеални части и манифестиращи волята му да ги държи като свои.

Разискван в контекста на разпределението на доказателствената тежест, отреждащо неблагоприятните последици от недоказването в правната сфера на ищеца, така очерталият се доказателствен дефицит относно елементите на релевираното придобивно основание мотивира съда да счете исковете за неоснователни и като такива да ги отхвърли.

С оглед изхода на спора се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК за ангажиране отговорността на ищеца за заплащане на съдебно-деловодните разноски на отправилите нарочно искане в указания смисъл ответници А.Х.Г., Н.А.Д., М.А.В., И.Г.И., А.Н.П. и М.Н.С., но по делото не са представени доказателства за разходите им по производството, поради което такива не следва да им се присъждат.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ обективно и субективно пасивно съединени искове, предявени от И.М.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н.Й.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, срещу С.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, А.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.С.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, З.Н.Т.-В., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.Н.Т.-К., ЕГН: **********, с адрес: ***, А.С.А., ЕГН: **********, с адрес: *** и със съдебен адресат: адв. М.Н., вписан в Софийска адвокатска колегия, с адрес: ***, А.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** и със съдебен адресат: адв. М.Н., вписан в Софийска адвокатска колегия, с адрес: ***, А.Х.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д.П.Т., с адрес ***, Н.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.Т., с адрес ***, М.А.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.Т., с адрес ***, И.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, Н.А.И., ЕГН: **********, с п адрес: ***, Г.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, И.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д.П.Т., с адрес ***, А.Н.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.Т., с адрес ***, и М.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.Т., с адрес ***, за признаване на установено, че е собственик на основание придобивна давност на 8/18 идеални части от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Градина с ЕКАТТЕ ***, общ. Първомай, обл. Пловдив:

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: П

СМ/ПМ