Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр. Първомай, 16.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на първи
ноември две хиляди и седемнадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 90
по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
тридесет и първа от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са субективно пасивно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът Д.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, моли съда да
постанови решение, с което да обяви за окончателен по отношение на ответниците П.П.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, А.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, и П.П.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д.И.Г.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***,
Предварителен договор, нотариално удостоверен с рег. № ***г. от Помощник-нотариус
Т. В. при Нотариус М. З.с район на действие Районен съд – Пловдив и с рег. № ***
по регистъра на Нотариалната камара, за покупко-продажба на следния недвижим
имот: урегулиран поземлен имот, целият застроен и незастроен, с площ от *** кв.
м., находящ се в ***, и съставляващ имот № ***в кв. *** по действащия регулационен
план на ***, предназначен за жилищно строителство, с приложени улична и
дворищна регулации, при граници по документ за собственост: от две страни
улица, УПИ ***и УПИ ***, и по скица: УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и две улици,
ведно с построените в него: масивна жилищна сграда със застроена площ от ***
кв. м. – по документ за собственост, и от ***кв. м. – по скица, масивна
стопанска сграда със застроена площ от *** кв. м. и паянтова стопанска постройка
със застроена площ от * кв. м.
Исковите претенции се обосновават с фактически
твърдения, че на 10.10.2013 г. страните сключили Предварителен договор за
покупко-продажба, нотариално удостоверен с рег. № ***г. от Помощник-нотариус Т.
В. при Нотариус М. З.с район на действие Районен съд – Пловдив и с рег. № ***
по регистъра на Нотариалната камара, по силата на който ответниците се
задължили в срок до 10.10.2015 г. вкл. да продадат на ищеца по нотариален ред
гореописания свой собствен недвижим имот, а последният се ангажирал да го
закупи и да заплати за него продажна цена в размер на 18 000, 00 лева, дължими,
както следва: 2 000, 00 лева – като задатък при подписване на
предварителната сделка, и 16 000, 00 лева – при нотариалното изповядване
на окончателната.
След като своевременно получили задатъка и
изтъквайки различни причини за потребността си от средства, продавачите
неколкократно изискали от купувача авансови платежи по посочена от тях банкова
сметка, *** П.П.П.. След като счел, че волята на ответниците в указания смисъл
кореспондира с интереса му от разсрочено погасяване на обременяващия го дълг, в
периода от 31.10.2013 г. до *** г. ищецът издължил част от уговорената продажна
цена, престирайки парични суми в общ размер на 9 825, 00 лева чрез банкови
преводи, наредени по негово възложителство от сестра му Т. В. Р.по сметка на
ответника П.П.П..
В началото на месец октомври 2015 г. ищецът, който
пребивавал на територията на Р. Г., се завърнал в Б. с намерение да финализира
покупко-продажбата, но ответниците обективирали отказ да отстъпят собствеността
върху имота. Същите продължавали да се въздържат от доброволно изпълнение и
след получаване на връчена им на 05.11.2015 г. нотариална покана от купувача за
явяване в кантората на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд – Първомай
за нотариално изповядване на окончателния договор.
Според ищеца ответниците се легитимират като
притежатели на обещания недвижим имот, който наследодателката им И. А. П., ЕГН:
**********, придобила през време на брака си с ответника П.П.П. по силата на Договор
за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията –
Първомай с вх. рег. № ***г., акт № *, том *, дело № ***г.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът П.П.П. чрез
процесуалния си представител адв. Д.И.Г. депозира писмен отговор вх. №
4818/20.07.2016 г., с който изразява становище за неоснователност на иска и
моли за неговото отхвърляне. Признава сключването на процесния договор при
твърдените от ищеца параметри, както и плащането на уговорения задатък в размер
на 2 000, 00 лева, но оспорва ищцовите твърдения за частично издължаване
на продажната цена за разликата над посочената сума до размера от 11 825,
00 лева. Сочи, че е получил по банковата си сметка сумите – предмет на
транзакциите, удостоверени с представените с исковата молба платежни документи,
с изключение на сумата от 510, 00 евро, посочена в „квитанция за транзакция”,
издадена на 22.12.2013 г. от „***”, но подчертава, че въпросните преводи са
наредени от трето, неучастващо в сделката, лице, и без конкретизация на основанието
за тяхното осъществяване. Отрича да е получавал нотариална покана за изпълнение
на задължението си за нотариално прехвърляне на собствеността, както и страните
да са постигали съгласие за авансово разсрочено плащане на остатъка от
уговорената продажна цена чрез банкови престации на наредител, различен от
ищеца, по банкова сметка ***.
Релевират се доводи, че неизправността на купувача по
процесния договор освобождава ответника П.П.П. от насрещната му облигация.
След изтичане на преклузивния срок по чл. 131, ал.
1 от ГПК от името на ответниците П.П.П. и А.П.П. е постъпил писмен отговор № 48*/22.07.2016
г., с който оспорват иска и молят за отхвърлянето му.
Ищецът и ответникът П.П.П. пледират присъждане на
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адв. С.С.М. поддържа исковите претенции, ответникът
П.П.П. чрез пълномощника си адв. Д.И.Г. отстоява процесуалната си позиция, изложена
в отговора на исковата молба, а ответниците А.П.П. и П.П.П., от които първият
се явява лично, а вторият не се явява и не се представлява, не застъпват становище
по предмета на спора.
След
преценка на събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът
приема от фактическа страна следното:
Представеният по делото и неоспорен Предварителен
договор за покупко-продажба (л. 4 – л. 5), нотариално удостоверен с рег. № ***г.
от Помощник-нотариус Т. В. при Нотариус М. З.с район на действие Районен съд –
Пловдив и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, документира
сключено на 10.10.2013 г. между страните съглашение, по силата на което ответниците,
от една страна като „Продавачи”, се задължили в срок до 10.10.2015 г. (вкл.) да
продадат на ищеца по нотариален ред следния свой собствени недвижим имот:
урегулиран поземлен имот, целият застроен и незастроен, с площ от * кв. м.,
находящ се в ***, и съставляващ имот № ***в кв. * по действащия регулационен
план на ***, предназначен за жилищно строителство, с приложени улична и
дворищна регулации, при граници по документ за собственост: от две страни
улица, УПИ ***и УПИ ***, а по скица: УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и две улици,
ведно с построените в него: масивна жилищна сграда със застроена площ от * кв.
м. – по документ за собственост, и от * кв. м. – по скица, масивна стопанска
сграда със застроена площ от * кв. м. и паянтова стопанска постройка със
застроена площ от * кв. м., а последният, от друга страна като „Купувач”, се
ангажирал да го закупи и да заплати за него продажна цена в размер на
18 000, 00 лева, дължими, както следва: 2 000, 00 лева – като задатък
по смисъла на ЗЗД, платим при подписване на предварителната сделка, и 16 000,
00 лева – при нотариалното изповядване на окончателната преди вписването й в
службата по вписванията.
Видно от приложеното Удостоверение изх. № ***г. за
наследници (л. 38), издадено от Община Пловдив, Район „Южен”, ответниците П.П.П.,
П.П.П. и А.П.П. са съответно съпруг и деца и респективно законни наследници на И.
А. П., ЕГН: **********, починала на ***г., която през време на брака си с
първия от тях, сключен на 08.09.1962 г. според Удостоверение за сключен
граждански брак (л. 113), издадено на 20.10.2017 г. от Община Пловдив, придобила
гореописания недвижим имот въз основа на Договор за покупко-продажба (л. 33),
оформен с Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № *г. от ***г. по описа на
Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – Първомай с
вх. рег. № ***г., акт № *, том*, дело № ***г.
С отговорите си на исковата молба ответниците изрично
признават факта, че са получили от ищеца уговорения задатък в размер на
2 000, 00 лева при подписването на процесния предварителния договор.
Приобщените платежни документи, чуждоезичните от
които са придружени от надлежен писмен превод на български език в съответствие
с изискването на чл. 185 от ГПК, както следва: Приложение-декларация за Sepa кредитен трансфер/превод реф. № ***г. до „***” – клон ***, *** (л. 7 – л. 9),
Приложение-декларация за Sepa кредитен
трансфер/превод реф. № ***/***г. до „***” – клон ***, *** (л. 10 – л. 12),
Заявление-декларация за превод/изплащане на Sepa кредитен
превод реф. № ***/***г. до „***” – клон ***, *** (л. * – л. 17),
Приложение-декларация за Sepa кредитен
трансфер/превод реф. № ********* г. до „***” – клон ***, Пиреус (л. 18 – л. 20), Молба за трансфер на парична
сума по банкова сметка № **** г. до „***” АД – ***(л. 21 – л. 23),
и Вносна бележка № **/*****/*** г. (л. 24), издадена от „***” АД, удостоверяват
данни за осъществени банкови преводи на сумите съответно от ***, ****, ***, ***,
*** и вноска на сумата от ***лева с основание „плащане на имот”, наредени съответно
на ***г., **** г., **** г. и *** г. от лицето Т. В. Р.по сметка с IBAN: ***, разкрита в „***” АД, чийто титуляр е ответникът П.П.П.,
което се установява и от адресираното от посочената банкова институция до него Писмо
(л. 64).
Информацията в горния смисъл изцяло кореспондира с
тази, съдържаща се в представеното от последния извлечение от сметката му в „***”
АД (л. 65), в което са описани постъпления на суми от **** лева, *** лева и ***
лева съответно на ***г., ***г., ***г., **** г., **** г. и *** г.
Сред доказателствените материали фигурира и Квитанция
за транзакция (л. 13 – л. 14), издадена на 22.12.2013 г. от „***, ***, офис ***”
за вноска на сумата от ***евро по банкова сметка № *** на Т. В. Р..
В хода на съдебното дирене чрез разпит в
качеството на свидетел на И. И. К. са ангажирани и гласни доказателства, които,
доколкото са депозирани от незаинтересовано от изхода на спора лице, пресъздават
преки впечатления, синхронизират с писмените доказателствени източници и се
отличават с логичност, последователност и безпротиворечивост, следва да се
кредитират, но единствено относно обстоятелствата, че със знанието и съгласието
на ищеца сестра му Т. В. Р.се ангажирала да заплаща вместо него договорената
между страните продажна цена, която по указание на ответника А.П.П. следвало да
превежда на брат му П.П.П., и че през 2015 г., след като осведомила последния
по телефона, че е внесла по сметката му част от дължимата се парична сума,
същият й съобщил отказа на продавачите от намерението да отчуждават обещаната
вещ, а впоследствие многократно й обещавал да й възстанови получените парични
средства.
Следва да се игнорират от доказателствената
съвкупност фрагментите от свидетелския разказ на свид. К., възпроизвеждащи
факти относно погасяването на уговореното с
предварителния договор парично задължение на ищеца и постигнатото между
страните съгласие за изменение на контракта в частта относно срока за плащане, тъй
като доказването им със свидетелски показания не се допуска от
процесуалните забрани на чл. 164, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, които не са
преодолени по реда на чл. 164, ал. 2 от ГПК и не са изключени при
предпоставките на чл. 165 от ГПК.
С Нотариална покана рег. № **** г., том *, № ***
по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. №
*** по регистъра на Нотариалната камара (л. 6), връчена на ответниците А.П.П. и
П.П.П. на 05.11.20* г., ищецът им напомнил, че е заплатил част от продажната
стойност, престирайки им капаро от 2 000, 00 лева, а впоследствие и сумата
от 9 400, 00 лева, и ги приканил на десетия ден от известяването да се
явят в нотариалната кантора на връчващия нотариус за изповядване на
окончателната сделка за прехвърляне на имота, или при нежелание в същия срок да
му възстановят сумата от 11 400, 00 лева ведно с дължимата му се съгласно
предварителния договор неустойка от 5 000, 00 лева.
При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
В настоящия спор претенцията на ищеца черпи
правното си основание от нормата на чл. 19, ал. 3, изр. І-во от ЗЗД, според която
всяка от страните по предварителния договор може да
предяви иск за сключване на окончателния, а по аргумент от чл. 19, ал. 3, изр.
ІІ-ро от ЗЗД решението, с което претенцията се уважава, следва да възпроизвежда
клаузите на предварителния контракт, като съдът не разполага с правомощия
да внася изменения в тяхното съдържание.
Основателността на разглеждания конститутивен
иск е обусловена от осъществяване на следните предпоставки, доказването на
които се отрежда в тежест на ищеца: обвързаност на страните от валиден
предварителен договор, който удовлетворява изискването на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД
да инкорпорира съществените уговорки на окончателния; предписаното от чл. 363 от ГПК наличие на условията за прехвърляне на
собственос**а по нотариален акт, сред които и принадлежността на обещаните
имоти към патримониума на отчуждителя към момента на постановяване на съдебното
решение; изправност на претендиращия и
настъпила изискуемост на задължението за сключване на възнамеряваната сделка.
Чл. 362, ал. 1 от ГПК разрешава
позитивно произнасяне по иска и при хипотеза че с предварителния договор ищецът се е ангажирал да изпълни
свое насрещно задължение в момента на окончателното договорно обвързване, но при
поставяне от съда на условие длъжникът да осъществи дължимия правен резултат в
двуседмичен срок от влизане в сила на решението, включително чрез прихващане на
платените от него за сметка на ответника дългове към държавата.
Анализът на доказателствената съвкупност
позволява да се заключи, че бидейки сключен в предвидената в чл. 19, ал. 1 от
ЗЗД писмена форма за действителност и съдържайки съществените елементи на проектираната
покупко-продажба с изчерпателна и еднозначна индивидуализация на имота и
посочване на уговорената за него цена, процесният предварителен договор,
доказателства за чието извънсъдебно разваляне не са ангажирани, поражда между страните
изрядна облигационна връзка, задължаваща обещателите в срок до 10.10.2015 г.
(вкл.) да отстъпят на купувача правото си на собственост върху вещта по
нотариален ред, а последният да я закупи и да заплати продажната й стойност в
размер на 18 000, 00 лева, както следва: 2 000, 00 лева – като задатък
по смисъла на ЗЗД при подписване на предварителната сделка, и 16 000, 00
лева – при нотариалното изповядване на окончателната преди вписването й в
службата по вписванията.
Служебната проверка по реда на чл. 363 от ГПК показва,
че отчуждителите са съсобственици на обещания имот на основание наследствено
правоприемство от покойната И. А. П., ЕГН: **********, която е придобила недвижимос**а
през време на брака си с ответника П.П.П. по силата на Договор за
покупко-продажба (л. 33), оформен с Нотариален акт № *, том *, рег. № **, дело
№ *г. от ***г. по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд –
Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по
вписванията – Първомай с вх. рег. № ***г., акт № *, том *, дело № ***г.
С оглед гореизложеното и след като съобрази, че данните
по делото идентифицират ищеца като изправна страна по договора, доколкото обстоятелството
за своевременното издължаване на задатъка от 2 000, 00 лева се признава
изрично и недвусмислено от ответниците в депозираните от тях писмени отговори,
както и че въпреки изтичането на срока за изпълнение на обременяващото правната
им сфера задължение, собствеността не е прехвърлена по нотариален ред, съдът констатира
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на претендираното
потестативно право, поради което е мотивиран да уважи исковете.
В предварителния договор е
съгласувана едновременност на престацията на купувача за остатъчната продажна
цена и на продавачите за вещното право, което налага изследване на условията за
прилагане на правилото на чл. 362, ал. 1 от ГПК.
Ищецът релевира,
че е заплатил авансово част от дължимия остатък от цената, което твърдение е
оспорено от ответника П.П.П. в рамките на преклузивния срок по чл. 131, ал. 1
от ГПК. Резонно е възражението му, че не се доказва постигнато между страните
съгласие за изменение на чл. 3.2. от предварителния договор, което съгласно чл.
164, ал. 1, т. 5 от ГПК е установимо единствено с писмени доказателства, каквито
не са наведени. Доколкото обаче не следва друго от волята на страните или от
естеството на задължението, чл. 70, ал. 1 от ЗЗД презумира, че срокът за
плащане на остатъка от цената е уговорен в полза на длъжника, поради което на
основание чл. *, ал. 2 от ЗЗД последният може да изпълни предсрочно.
Не се споделя и тезата, че банковите платежи не
биха могли да го освободят от дълга по причина че са наредени от неучастващата
в предварителната сделка Т. В. Р.. Според чл. 73 от ЗЗД предприетото от трето лице изпълнение погасява задължението независимо
от волята на кредитора, когато, както е в случая, за него липсва интерес
то да бъде изпълнено лично от длъжника. За удовлетворения кредитор отношенията
между престиращия и длъжника и в частност обстоятелствата, дали първият е
овластен от втория, или действа като гестор, остават ирелевантни (в този смисъл
Решение № 472/14.11.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 693/2012 г., IV г. о., ГК, и Решение № 400/20.01.2015
г. на ВКС по гр. д. № 1756/2014 г., IV г. о., ГК).
Макар и да документират
парични трансфери, придружаващите исковата молба чуждоезични платежни книжа не назовават
основанието на транзакциите, поради което не биха могли да обслужат извод, че
удостоверените с тях платежи са осъществени в погашение на дължимата се по
процесния предварителен договор продажна цена. Процесуалната разпоредба на чл.
164, ал. 1, т. 4 от ГПК запретява доказване със свидетелски показания на фактите,
относими към погасяване на произтичащи от писмен акт парични задължения, поради
което възприятията на свид. К. в тази насока са изключени от доказателствения
масив. По отношение на вида на документите, посредством които може да се
установява изпълнението на парично задължение, както и за техните реквизити,
липсва задължителен нормативен регламент. Чл. 77, ал. 1 от ЗЗД урежда възможността
за целта на доказването длъжникът да поиска от кредитора разписка, която, за да
се ползва с доказателствена сила за издължаване, следва да съдържа информация, способстваща
еднозначна индивидуализация на вземането и размера на платената сума, а именно:
основание и размер на поетото задължение, кредитор, длъжник, респ. платец,
време и място на плащане. Като елемент от съдържанието на платежния документ основанието
за плащане попада в приложното поле на забраната по чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК
(в този смисъл Решение № 192/23.01.2014 г. на
ВКС по т. д. № 542/2012 г., I т. о., ТК, и Решение №
472/14.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г., IV г. о.,
ГК), като не би
могло да се предполага от неналичието на друга кауза, оправдаваща спорното
имуществено разместване (Решение № 524/28.12.2011
г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК), а подлежи на пълно и пряко писмено доказване,
тежестта за провеждане на което в съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК носи
ищецът купувач. Последният следва по нетърпящ съмнение начин да убеди съда, че извършените
плащания са именно по сключения между страните предварителен договор (в този смисъл Решение № 537/08.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 3*/2009 г., III г. о, и т. 10 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. на ВКС по
гр. д. № 1/2004 г.), което в конкретния случай не е сторил.
Редуцираща дълга престация не е материализирана и в
Квитанция за транзакция (л. 13 – л. 14), издадена на 22.12.2013 г. от „***, ***,
офис ***”, която отразява операция по внасяне на сумата от ***евро по банкова
сметка № *** на Т. В. Р..
С доказателствен
капацитет да установи частично погашение на задължението за цената съдът цени единствено
приложената Вносна бележка № **/*****/*** г. (л. 24), издадена от „***” АД, в
която като основание на вноската е указано „плащане на имот”. Макар обсъжданото
имуществено разпореждане да е извършено в полза на един от кредиторите в лицето
на ответника П.П.П., погасителният му ефект следва да се зачете на основание чл.
75, ал. 2, изр. І от ЗЗД, тъй като превеждайки по банковата му сметка сумата от
3 700, 00 лева, изпълняващото вместо длъжника трето лице Т. В. Р.е престирало
добросъвестно към субект, който въз основа на недвусмислени обстоятелства се
явява овластен да получи изпълнението на задължението за продажната цена. Изводът
в горния смисъл съдът формира на база показанията на свид. К., които се явяват
допустими относно фактите, касаещи добросъвестността
на платеца (в този смисъл Решение № 319/14.04.1985 г. по
гр. д. № 156/85 г., II г. о.). Свидетелката
сочи, че Т. В. Р.й е споделила, че е инструктирана от ответника А.П.П. да
заплаща продажната цена по сметка на брат му П.П.П., а и отсъстват доказателства
за обстоятелства, годни да разколебаят увереността й, че престира на
легитимирано да приеме изпълнение лице, още повече че в предварителния договор паричното
задължение на купувача е уговорено в глобален размер без диференциация по
отношение на отделните продавачи, а клауза досежно начина на погасяването му
липсва.
Предвид горното на
основание чл. 362, ал. 1 от ГПК процесният предварителен договор следва да се обяви за
окончателен, при условие че ищецът заплати на ответниците дължимия остатък от
продажната цена в размер на 12 300, 00 лева в
двуседмичен срок от влизане в сила на решението, като на купувача се укажат
законните последици от евентуалното му бездействие, предвидени в чл. 362, ал. 2
от ГПК.
На основание чл. 364, ал.
1 от ГПК в тежест на ищеца приобретател се възлага плащането на следващите се разноски
по прехвърлянето на имота, както
следва:
Ø в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Първомай сумата от 224, 50 лева – нотариална такса, дължима се
съгласно чл. 85, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 86, т. 3 от Закона
за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), изчислена съобразно чл. 96, ал. 3
във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗННД в размера по т. 8 от
Тарифата за нотариалните такси към ЗННД върху удостоверявания
материален интерес, равняващ се на пазарната цена на вещта от
18 000, 00 лева, която е по-висока от данъчната й оценка, посочена в
Удостоверение изх. № ***г. за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2
към ЗМДТ (л. 42), издадено от Община Първомай;
Ø в полза на Община Първомай сумата от 450, 00 лева –
местен данък, дължим се при възмездно придобиване на имущество съгласно чл. 44,
ал. 1 във вр. с чл. 47, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), изчислен
съобразно чл. 47, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 2, т. 1, предл. І-во от ЗМДТ в
размер на 2,5%, фиксиран с чл. 35, ал. 2 от Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Първомай, приета от Общински съвет – Първомай, върху оценката на прехвърляния недвижим имот,
равняваща се на уговорената продажна цена от 18 000, 00 лева, която е
по-висока от данъчната му оценка, посочена в Удостоверение изх. № ***г. за
данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ (л. 42), издадено от
Община Първомай, като за обезпечаване изплащането на визираните суми съдът
следва да нареди вписването на възбрана върху имота.
Съдът констатира, че държавната такса за
разглеждане на предявените субективно пасивно кумулативно съединени искове не е
заплатена от ищеца в пълен размер. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ГПК в редакцията
му към датата на завеждане на исковата молба, държавна такса се събира за всяка
от кумулативно съединените искови претенции,
независимо дали съединяването им е субективно или обективно (в този
смисъл т. 18 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК). Предвид казаното такава се дължи по предявения срещу всеки от
ответниците конститутивен иск, който е със самостоятелен предмет, тъй като всеки
от тях на собствено основание се е задължил да отчужди своята идеална част от
правото на собственост върху имота (в този смисъл Определение № 401/23.08.2016 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 2420/2016 г., IV г. о., ГК). Същото разрешение се налага и при
актуалната уредба на чл. 72, ал. 2 от ГПК. По изложените съображения на основание чл. 77 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да внесе в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– Първомай допълнителна държавна такса в размер на 100, 00 лева.
С оглед изхода на спора се обосновават
предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране отговорността на
ответниците за заплащане на съдебно-деловодните разноски на ищеца, възлизащи в
общ размер на 365, 00 лева, от които: 50, 00 лева – внесена държавна такса за
разглеждане на исковете, 15,
00 лева – внесена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, и 300, 00 лева –
адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат,
уговорено и заплатено съгласно Договор за
правна защита и съдействие № 43161/19.01.2016 г. (л. 26).
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен
на 10.10.2013 г. между П.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, А.П.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, и П.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. Д.И.Г., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, от една страна като „Продавачи”,
и Д.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес на практиката: ***, от друга страна като „Купувач”, нотариално
удостоверен с рег. № ***г. от Помощник-нотариус Т. В. при Нотариус М. З.с район
на действие Районен съд – Пловдив и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната
камара, по силата на който продавачите се задължават да продадат на купувача
следния свой собствен недвижим имот: урегулиран поземлен имот, целият застроен
и незастроен, с площ от * кв. м., находящ се в ***, и съставляващ имот № ***в
кв. * по действащия регулационен план на ***, предназначен за жилищно
строителство, с приложени улична и дворищна регулации, при граници по документ
за собственост: от две страни улица, УПИ ***и УПИ ***, и по скица: УПИ ***, УПИ
***, УПИ *** и две улици, ведно с построените в него: масивна жилищна сграда
със застроена площ от * кв. м. – по документ за собственост, и от * кв. м. – по
скица, масивна стопанска сграда със застроена площ от * кв. м. и паянтова
стопанска постройка със застроена площ от * кв. м., срещу продажна цена от 18 000,
00 (осемнадесет хиляди) лева, ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ купувачът Д.В.В. заплати на
продавачите П.П.П., А.П.П. и П.П.П. остатъка от уговорената продажна цена в
размер на 12 300, 00 лева (дванадесет
хиляди и триста) лева в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, да заплати, както
следва:
Ø в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Първомай сумата от 324, 50 лева (триста двадесет и четири лева и
петдесет стотинки) – допълнителна държавна такса за разглеждане на исковете и нотариална
такса, и
Ø по сметка на Община Първомай – сумата от 450, 00 (четиристотин
и петдесет) лева – местен данък за възмездното придобиване на имота, като до
изплащането на посочените суми ДА СЕ ВПИШЕ възбрана върху прехвърления недвижим
имот.
УКАЗВА на
ищеца:
Ø че ако не заплати на продавачите остатъка от продажната цена в
определения срок, по тяхно искане решението подлежи на обезсилване от първоинстанционния
съд;
Ø в шестмесечен срок от влизане на решението
в сила да извърши отбелязването му в Служба по вписванията – Първомай, както и че при неизпълнение на указанието в рамките
на този срок вписването на исковата молба губи действието си;
Ø че съдът не издава препис от решението, докато ищецът
не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, дължимите данъци и
такси за имота, както и данъците и другите задължения на
праводателите му към държавата.
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, А.П.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, и П.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. Д.И.Г., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, да заплатят на Д.В.В., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, сумата
от 365, 00 (триста шестдесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски за държавни
такси и квалифицирана процесуална
защита.
Препис от решението
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а след влизането му в сила ДА СЕ ИЗПРАТИ на Служба по
вписванията – Първомай за изпълнение на разпореждането за вписване на възбрана
върху прехвърления недвижим имот.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД