М О Т И В И

към

Решение № 59/08.09.2017 г. по АНД № 171/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав

Производство по реда на Глава двадесет и осма от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Съдът е сезиран с Постановление на Районна прокуратура – Първомай от 10.07.2015 г., с което на основание чл. 375 от НПК се предлага освобождаване на лицето Р.А.А., ЕГН: **********, с адрес: *** – обвиняем по бързо производство № 87/2017 г. по описа на Районно управление на МВР – Първомай, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) с оглед на това, че: на 03.04.2017 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, управлява моторно превозно средство – мотопед марка „Garelli Basic“ с рама № ***, което не е регистрирано по надлежния ред.

В открито съдебно заседание:

Ø представителят на Районна прокуратура – Първомай поддържа така внесеното предложение и с мотиви за доказаност на обвинението и за кумулативно наличие на предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК пледира за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в минималния предвиден в закона размер с оглед на материалното му състояние, както и за присъждане в негова тежест на сторените в производството разноски,

Ø назначеният защитник на обвиняемия адв. И.С.Д. моли за постановяване на оправдателно решение по съображения както за липса на убедителни доказателства за категоризиране на превозното средство, управлявано от подзащитния му, като моторно такова предвид необосноваността на заключението на назначената автотехническа експертиза, така и за малозначителност на деянието му по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, а алтернативно моли за определяне на административната санкция в законоустановения минимум поради неравностойния социален статус на обвиняемото лице, а

Ø обвиняемият признава, че е допуснал закононарушение, отказва да изложи обяснения и моли в случай на установяване на виновността му да му бъде наложено минимално наказание, тъй като е инвалид поради загуба на част от дясната си ръка и получава пенсия в размер на 150, 00 лева.

Съдът, след като обсъди приобщените доказателствени източници, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът, след като по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

Обвиняемият Р.А.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование (неграмотен), вдовец, освидетелстван от ТЕЛК с намалена работоспособност, пенсионер по болест, неосъждан, с постоянен адрес:***, с ЕГН: **********.

Данните за съдебното му минало, отразени в Справка рег. № 546/17.08.2017 г. (л. 19 – л. 20) и бюлетини за съдимост (л. 12 – л. 16 от АНД № 74/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай), сочат, че с Присъда № 79/24.06.1986 г. по НОХД № 35/1986 г. по описа на Районен съд – Първомай, влязла в законна сила на 09.07.1986 г., е признат за виновен за престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 308 и чл. 26 от НК, осъществено през периода месец май – месец септември 1984 г., и осъден на наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години.

С произнесено на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК протоколно Определение от 18.03.2002 г. по НОХД № 36/2002 г. по описа на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 03.04.2002 г., след групиране на санкциите „Лишаване от свобода”, определени на обвиняемия с Присъда № 121/21.12.1999 г. по НОХД № 1/1998 г. по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 21.01.2000 г., и със Споразумение от 18.03.2002 г. за решаване на НОХД № 36/2002 г. по описа на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 18.03.2002 г., му е наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с тригодишен изпитателен срок, считано от 21.01.2000 г.

Съобразно чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 88а, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК към инкриминираната дата по отношение на гореизброените осъждания е настъпила реабилитация.

Около 09:30 часа на 03.04.2017 г. по време на изпълнение на служебните си функции по автопатрулиране и осигуряване безопасността на движението на кръстовището на ул. „Иван Богоров“ и ул. „Константин Фотинов“ в гр. Първомай, обл. Пловдив свидетелите Т.В.В. и Я.М.П., заемащи съответно длъжността „Младши автоконтрольор” и „Младши инспектор ВПА” при Районно управление на МВР – Първомай, спрели за проверка обвиняемия Р.А.А., който управлявал мотопод марка „Garelli Basic“ с идентификационен № ***, син на цвят и без поставена табела с регистрационен номер. След като полицейските служители установили, че водачът е неправоспособен и не разполага с документи за превозното средство, както и че последното не е регистрирано, отвели същия в полицейския участък за снемане на обяснения, а по случая било образувано бързо производство № 87/2017 г. по описа на Районно управление на МВР – Първомай.

Видно от служебно изготвените справки от Автоматизираната информационна система на МВР (л. 19 – л. 22 от досъдебното производство) и Писмо рег. № 103000-28537/21.08.2017 г. и вх. № 5926/28.08.2017 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Пловдив (л. 22 – л. 23) превозното средство не е регистрирано, а на обвиняемия не е издавано свидетелство за правоуправление и същият не е санкциониран за нарушения по Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Според експертното заключение на назначената в хода на предварителното разследване автотехническа експертиза, което в противовес на становището на защитата съдът възприема като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено въз основа на събраните доказателствени материали, техническите характеристики на изследваното превозно средство „Garelli Basic“ с идентификационен № *** (VIN) като двуколесно с максимална скорост от 45 km/h и собствена маса от 50 kg, снабдено с двигател с вътрешно горене с един цилиндър с обем 50 cm³ и мощност 2 kW и педали за задвижване и запалване на двигателя, позволяват да се определи като двуколесен мотопед от категория L1e-B – леки двуколесни моторни превозни средства, по смисъла на Приложение І към Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 15 януари 2013 година относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (Регламент (ЕС) № 168/2013).

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на: свидетелските показания (л. 15 – л. 16 от досъдебното производство), които с удовлетворителна конкретика, логичност, последователност и правдивост пресъздават преки възприятия относно релевантните факти и кореспондират както помежду си, така и с приобщените писмени доказателствени източници; обясненията на обвиняемия с характер на самопризнание (л. 11 от досъдебното производство); Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.04.2017 г. и фотоалбум (л. 3 – л. 6 от досъдебното производство); заключение на автотехническа експертиза от 13.07.2017 г. (л. 35 – л. 38 от досъдебното производство); справки от Автоматизираната информационна система на МВР (л. 19 – л. 22 от досъдебното производство); Справки рег. № № 110/04.04.2017 г. (л. 12 – л. 13 от досъдебното производство) и 546/17.08.2017 г. (л. 19 – л. 20) за съдимост на обвиняемия; бюлетини за съдимост на обвиняемия и протоколно Определение от 18.03.2012 г. по НОХД № 36/2002 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 12 – л. 16 от АНД № 74/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай); характеристична справка на обвиняемия (л. 14 от досъдебното производство); Писмо рег. № 103000-28537/21.08.2017 г. и вх. № 5926/28.08.2017 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Пловдив и Справка за нарушител/водач (л. 22 – л. 23).

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. І-во от ЗДвП в редакцията й към датата на процесното събитие (ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г.) по пътищата, отворени за обществено ползване, условията за използване на които според легалното определение в чл. 2, ал. 1, изр. І-во от ЗДвП са еднакви за всички участници в движението, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Нормата на т. 11 от § 6 на Допълнителните разпоредби (ДР) от ЗДвП дефинира като „моторно превозно средство” това пътно превозно средство, което е снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите, а по смисъла на т. 14 от същия параграф „мотопедът” съставлява дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h. Съгласно т. 68 от чл. 3 от Регламент (ЕС) № 168/2013 „двуколесно моторно превозно средство” означава моторно превозно средство с две колела, включително велосипеди с двигател, двуколесни мотопеди и двуколесни мотоциклети.

Чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗДвП класира в категория L моторните превозни средства, упоменати в чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013, а именно: дву-, три- и четириколесните моторни превозни средства, чиито категории са описани в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 и в Приложение I към регламента, включително велосипедите с двигател, дву- и триколесните мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни превозни средства за движение по пътищата, леките и тежките четириколесни превозни средства с повишена маневреност. § 2, б. „а” от Регламент (ЕС) № 168/2013 подразделя превозните средства от категория L1е (леки двуколесни моторни превозни средства) на подкатегориите: L1e-А – велосипед с двигател, и L1е-В – двуколесен мотопед.

В съответствие с § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане и спиране в и от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която въз основа на законовата делегация на чл. 140, ал. 2, изр. І-во от ЗДвП регламентира условията и реда за регистриране, отчет, пускане и спиране в и от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, под „регистрация” се разбира административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо неговата идентификацията и издаването на регистрационен номер.

Разпоредбите на чл. 2, чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от цитираната Наредба изискват моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, да се представят от собствениците за регистриране от звената „Пътна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на притежателя – за физическите лица, или по адреса на регистрация – за стопанските субекти, в 14-дневен срок от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.

Чл. 1, ал. 4 от същата Наредбата изключва от приложното поле на коментирания задължителен регистрационен режим тролейбусите, верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини, моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут, велосипедите с допълнително монтиран двигател, инвалидните колички с двигател, трактори и бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност.

При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира, че с деянието си обвиняемият е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

На 03.04.2017 г. същият е управлявал пътно превозно средство марка „Garelli Basic“ с рама № ***, което е идентифицирано от експертното изследване с техническите параметри на „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП и на чл. 3, т. 68 от Регламент (ЕС) № 168/2013 и доколкото не попада сред тези, изброени в чл. 1, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., е подлежало на регистрация по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., но справките от Автоматизираната информационна система на МВР показват, че такава не е била предприета.

Ангажираните доказателства способстват безсъмнен извод и за субективната съставомерност на деянието, тъй като, съзнавайки, че се придвижва с нерегистрирано моторно превозно средство по общодостъпен път, деецът е формирал представа за общественоопасния характер на стореното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Съдът не споделя релевираната от защитника на обвиняемия теза за непрестъпния характер на процесната проява поради нейната малозначителност, по съображения че конкретно извършеното разкрива степента на обществена опасност, мотивирала законодателя с § 7 от Закона за изменение и допълнение на НК (обн., ДВ, бр. 95 от 29.11.2016 г.) да криминализира визираната деятелност, която засяга обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг лица.

С оглед на така възприетата правна квалификация на престъплението съдът намира, че са налице представките на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”. Престъплението по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е наказуемо с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева, деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава седма на НК, липсват настъпили имуществени вреди, а предвид характера на деянието забраната на чл. 78а, ал. 7 от НК (в редакция от 07.02.2017 г.) е неприложима.

За да определи размера на глобата, съдът, ръководейки се от предписанието на чл. 27, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, съобразява тежестта на противоправния акт и подбудите за извършването му, отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство неправоспособността на обвиняемия да управлява моторно превозно средство, а като смекчаващи такива – чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, частичното му самопризнание, здравословната му непълноценност и отсъствието на предишни нарушения на правилата за движение по пътищата, като взема предвид и незадоволителното му имотно състояние, изчерпващо се с доходи от инвалидна пенсия.

Казаното мотивира настоящата инстанция да счете, че за постигане целите на специалната и генералната превенция административното наказание „Глоба” следва да се определи в минималния, предвиден в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, размер от 1 000 (хиляда) лева.

На основание чл. 189, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НПК в тежест на обвиняемия следва да се възложи плащането на сторените в хода на настоящото производство разноски за изготвената в досъдебната фаза автотехническа експертиза в размер на 90, 00 (деветдесет) лева, вносими по сметка на Областна дирекция на МВР – Пловдив.

Мотивиран от горното, съдът постанови решението.

Председател: (п)

(Съдия София Монева)

СМ/ПМ