по АНД № 91 / 2017 година

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия И.А.Г., ЕГН **********,***, за това, че на 16.04.2017 година в град Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, управлява моторно превозно средство – мотопед „Джийли” с рама № LВ2B8453592062985, нерегистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК и че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание обществено порицание, предвид че същият е непълнолетен.

Моли обвиняемият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Адвокат П.И.Г. ***, защитник на обвиняемия, твърди, че подзащитният й не е управлявал инкриминирания мотопед – извадил го е от гаража на пътното платно, с побутване с крака с брат си са изминали **-15 метра на пътното платно и когато са настигнати от патрулния полицейски автомобил, мотопедът е бил загаснал и спрял. Счита, че при извършване на инкриминираното деяние обвиняемият е проявил лекомислено отношение и не е предвиждал евентуалните негативни последици от действията си, което може да се обясни с ниската му възраст и липса на социален опит, а при участието си в досъдебното и в настоящото съдебно производство е осъзнал последиците от извършеното и се разкайва за действията си, което обяснява постигането на възпитателният ефект на наказателния процес. В заключение заявява, че за настоящия казус е валидна нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, според която не е престъпно деянието, което, макар и формално да осъществява признаци на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно. Пледира невинност.

Обвиняемият И.Г. се присъединява към адвоката. При последна дума изразява съжаление за постъпката си, твърди, че не е знаел, че за мотопеда трябва да има книжка и че не е имал намерение да го кара, защото няма книжка.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият И.А.Г. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, ученик в 11 клас на *, с адресна регистрация: **, живущ ***.

По обяд на 16.04.2017 година, неделя, обвиняемият И.А.Г. – неправоспособен водач, и по-малкият му брат Х. отиват в жилището на баща си на улица „Лазар Маджаров” № ** в град Първомай, област Пловдив, стоят там известно време и излизат за малко с колело. Като се прибират, се качват на втория етаж при баща си, после слизат на първия при свидетеля Х.Г., тяхна баба, и искат от нея да им помогне да извадят от гаража мотопеда на баща им, който в момента спи, за да си направят селфи. Бабата се съгласява, внуците изваждат превозното средство и го свалят на пътното платно.

И. се опитва да го запали, успява, но мотопедът угасва и той го тика с крака, брат му влиза да си вземе джиесема, бабата се прибира, а Х. излиза.

В същото време свидетелите Г.Г. и С.Б., служители на РУ на МВР – Първомай, осъществяват автопатрул” - движат се по улица „Раковски”, в края й завиват наляво по улица „Лазар Маджаров”. При приближаването на кръстовището с улица „Христо Смирненски” забелязват как младеж се опитва да свали мотопед от тротоара на платното за движение, спират за минута-две патрулния автомобил малко преди кръстовището на „Лазар Маджаров” с „Христо Смирненски” (на разстояние от около 50 метра от обвиняемия и брат му) и изчакват да видят дали мотопедът ще потегли.

Обвиняемият го обръща към улица „Съединение”, зад него се качва по-малкото момче и потеглят.

Полицаите тръгват след тях, виждат, че превозното средство е без регистрационни табели, а водачът и пътникът са без защитни каски. Младежите забелязват патрулния автомобил, който се изравнява с тях, мотопедът намаля скоростта си, свидетелят С.Б. им посочва с ръка къде да отбият и да спрат и на около 20-30 метра от тръгването си водачът изпълнява указанието – спира мотопеда плътно вдясно и угася двигателя на кръстовището на улица „Лазар Маджаров” с улица „Съединение”, където е осъществена полицейска проверка.

Свидетелят Г.Г. изисква свидетелство за правоуправление и документи за превозното средство, обвиняемият му казва, че е неправоспособен и няма документи за мотопеда.

Служителите на реда му обясняват, че по някакъв начин мотопедът трябва да се транспортира до Районното управление в град Първомай за уточняване на собственост и за съставяне на акт за нарушение. Братът на обвиняемия отива да уведоми баща им за случилото се, а докато полицаите чакат родителят да дойде да транспортира превозното средство и записват на място данни от проверката, И.Г. запалва двигателя на мотопеда и се отправя в посока на улица „Бузлуджа”.

Органите на реда веднага тръгват след него със служебния автомобил и докато го следват до Районното управление, карат максимално бавно, предвид неправоспособността на И.Г., без да подават светлинни и звукови сигнали.

След известно време в сградата на полицията се явява бащата на обвиняемия, който представя документ за собственост на мотопеда, и на водача е съставен акт за установяване на административно нарушение.

По делото е изготвена и приета съдебнопсихиатрична експертиза, съгласно чието заключение И.Г. не се води на диспансерен отчет в Център за психично здраве – Пловдив и не страда от психично заболяване. Към датата на инкриминираното деяние, макар и непълнолетен, обвиняемият може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, улеснен от възрастовата си незрялост, може да възприема правилно обстоятелствата и фактите, от значение за делото, може да дава достоверни обяснения за тях.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду свидетелски показания на Г.Г. и С.Б., частично от показанията на Х.Г., от приложените по делото писмени доказателства: Писмо рег. № 325000-4328 / 14.07.2017 година на Началника на РУ на МВР – Първомай (л. 41 от делото), извадка от кадастралния регулационен план на град Първомай (л. 48 от делото), протокол за оглед на местопроизшествие (л. 8 – л. 9 от досъдебното производство), Акт за установяване на административно нарушение серия Г, бланка № 744144 / 16.04.2017 година (л. 10 от досъдебното производство), Договор за покупко-продажба на МПС и формуляр (л. 11 – л. 12 от досъдебното производство), фотоалбум (л. 13 – л. 14 от досъдебното производство), справка за нарушител / водач (л. 15 от досъдебното производство), справки от АИС на МВР (л. 16, л. 18, л. 26 от досъдебното производство), справка за съдимост (л. 17 от досъдебното производство), справка характеристика (л. 19 от досъдебното производство), от видеоматериал върху компактдиск без надпис, изпратен с Писмо рег. № 325000-4328 / 14.07.2017 година на Началника на РУ на МВР – Първомай (л. 47 от досъдебното производство) - приобщени по реда на чл. 18, чл. 283 и чл. 284 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът не кретидира показанията на свидетеля Х.Г. в частта, че И.Г. въобще не е управлявал моторното превозно средство, защото не е успял да го запали – самата тя заявява, че я викат вкъщи, защото имат гости и тя на влизане среща внука си Х., който излиза (т.е. няма как да види действията на внуците си след прибирането си вкъщи). Тези нейни думи са в противовес с установеното от записа от камерата на патрулния автомобил, че в 14:37:06 часа от къща отдясно по посока на движението излиза И.Г. върху двуколесно моторно превозно средство (патрулният автомобил се движи със скорост 14,18 km/h), слиза на пътното платно, а зад него сяда брат му Х. и двамата поемат в посоката на движение на патрулния автомобил, който ги настига в 14:37:24 часа със скорост 22,08 km/h, изпреварва ги и спира в 14:37:28 часа.

Съдът кредитира изцяло показанията на останалите свидетели като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

Експертизата, потвърдена от вещото лице в съдебно заседание, се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изречение първо от Закона за движение по пътищата, по отворените за обществено ползване пътища се допускат единствено регистрирани моторни превозни средства с поставени на определените места табели с регистрационен номер, а мотопедът „Джийли” е моторно превозно средство по смисъла на т. 11 от § 6 на Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата – нерелсово пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване.

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 / 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е предвидено моторните превозни средства да се регистрират в 14-дневен срок от придобиване на собствеността или оформянето на постоянния или временния внос от митническите органи.

В случая мотопед „Джийли” с рама № LВ2B8453592062985 е придобит от бащата на И.Г. по реда на чл. 144, ал. 1 от Закона за движение по пътищата с договор за покупко-продажба от 01.06.2011 година, но този факт не изключва дължимото поведение да се управлява едва след надлежна регистрация и то от правоспособен водач, какъвто обвиняемият не е.

С оглед на горното и при така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият И.А.Г. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК за това, че на 16.04.2017 година в град Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, управлява моторно превозно средство – мотопед „Джийли” с рама № LВ2B8453592062985, нерегистрирано по надлежния ред.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, защото на инкриминираната дата управлява нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство.

От субективна страна обвиняемият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл – като разбира свойството и значението на деянието и може да ръководи постъпките си, съзнава, че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред и въпреки това го управлява, с което настъпват и обществено опасните последици от поведението му - предвидени и искани.

Нормата на чл. 345, ал. 2 НК визира престъпление против транспорта и съобщенията, с което се засягат обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта или безаварийната транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора. При транспортните престъпления като вид общоопасни престъпления състоянието на обща опасност се дължи на особеностите на предмета, върху който се въздейства, поради което управлението на нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство не дава основание за правен извод, че в конкретния случай се касае за малозначителност на деянието, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.

В тази връзка са несъстоятелни доводите на процесуалния представител на обвиняемия за приложението на посочения законов институт - визираните обстоятелства характеризират степента на обществена опасност на деянието да бъде криминализирано от законодателя като престъпление с изменението на НК (ДВ, брой 95 от 29.11.2016 година).

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия И.А.Г. престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание обществено порицание на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от него, предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лева, обвиняемият е непълнолетно лице с чисто съдебно минало, друг път не се е ползвал от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.

Обществената опасност на деянието е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления, а като се отчете младата възраст и добрите характеристични данни на обвиняемия, които го определят като лице с ниска степен на обществена опасност, така определеното наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

В съответствие с разпоредбата на чл. 52 от НК наложеното наказание обществено порицание следва да се изпълни публично, като според настоящият състав най-подходящият начин е чрез прочитане на решението пред учителите и учениците в училището, в което обвиняемият учи - *.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, регулиращ обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК обвиняемият И.А.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 114,64 лева (сто и четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки) за съдебнопсихиатрична експертиза и явяване на експерт в съдебно заседание.

Воден от горните съображения, Съдът постанови решението.

Председател: (п)

СЗ / АГ