по АНД № 74 / 2017 година

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия Р.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за това, че на 03.04.2017 година град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство – мотопед Gallery Basic с рама № 0013810, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер около минимума на предвиденото в закона.

Защитникът адвокат И.С.Д. *** счита, че на обвиняемия не следва да бъде налагано наказание, включително и по реда на чл. 78а от НК, тъй като извършеното от него не е престъпление, защото липсва умисъл за извършването му, но ако Съдът го намери за престъпление, моли производството да бъде прекратено по реда на чл. 9, ал. 2.

Изтъква, че в чл. 175, ал. 3 на Закона за движение по пътищата (в сила от 22.01.2017 година) е предвидено налагане на административно наказание за извършеното от обвиняемия деяние.

Алтернативно моли, ако Съдът намери Р.А. за виновен да е извършил деянието по чл. 345, ал. 2 от НК, да му бъде наложено административно наказание в минимален размер, съгласно предложението на прокуратурата, което ще изиграе възпитателното въздействие по отношение на обвиняемия.

Обвиняемият Р.А.А. признава вината си и предоставя на Съда. В съдебно заседание потвърждава казаното от него на досъдебното производство и обяснява, че от 11 години карам моторчета, че това му е третото, че много пъти е минавал безроблемно покрай полицаите, питал ги е, но не са му казвали, че е необходима регистрация; че като е карал моторчето, не е знаел, че липсата на регистрация е нарушение – разбрал е едва когато са го спрели. При последна дума признава нарушаване на закона.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият Р.А.А. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като турчин, български гражданин, вдовец, без образование (неграмотен), пенсионер, с адрес: ***.

На същия е ангажирана наказателна отговорност, както следва:

1. С Присъда № 79 от 24.06.1986 година по НОХД № 35 / 1986 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 09.08.1986 година, за престъпление по чл. 212, ал. 1 във връзка с чл. 308 и чл. 26 от НК, извършено през периода месец май – месец септември 1984 година, е осъден на две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от четири години.

2. С Присъда № 121 от 21.12.1999 година по НОХД № 1 / 1998 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 21.01.2000 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 05.02.1994 година, е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години.

3. Със Споразумение от 18.03.2002 година по НОХД № 36 / 2002 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 18.03.2002 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години.

С Протоколно определение от 18.03.2002 година по същото дело, влязло в сила на 03.04.2002 година, на Р.А.А. са групирани наказанията, наложени по НОХД № 36 / 2002 година и по НОХД № 1 / 1998 година – и двете на Районен съд – Първомай, като е определено едно общо, най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години, считано от 21.01.2000 година.

За първото от посочените осъждания подсъдимият е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, считано от 09.08.1990 година, а за общото наказание по второто и третото осъждане е реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, считано от 21.01.2008 година, и в съответствие с разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от НК същият следва да се счита неосъждан.

Две години преди инкриминираната дата обвиняемият Р.А.А. *** за сумата от около 400 лева мотопед Gallery Basic (с педали) с рама № 0013810 от непознат за него човек, който му казва, че превозното средство не е необходимо да се регистрира. От тогава обвиняемият управлява мотопеда без регистрация.

На 03.04.2017 година свидетелите Т.В.В. и Я.М.П., служители на РУ на МВР – Първомай са на смяна от 08:00 до 20:00 часа и изпълняват задълженията си по работа по безопасност на движението като дежурен автопатрул.

Около 09:30 часа на кръстовището на улица „Иван Богоров“ и улица „Константин Фотинов“ в град Първомай, област Пловдив, виждат Р.А.А. да управлява мотопеда Gallery Basic с рама № 0013810 и го спират за проверка.

Установяват, че А. е неправоспособен водач, че няма никакви документи за управлявания мотопед, който не е регистриран по надлежния ред. Обвиняемият им казва, че получава от подавача талонче на чужд език с обяснението, че тъй като мотопедът е с педали, не е необходима регистрация в КАТ.

Лицето е отведено в РУ на МВР - Първомай, където са му снети обяснения.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си приложени по делото писмени доказателства: бюлетини за съдимост и протоколно определение по чл. 306 от НПК (л. 12 – л. 16 от делото), протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум (л. 3 - л. 6 от досъдебното производство), справка за съдимост (л. 12 – л. 13 от досъдебното производство), характеристична справка (л. 14 от досъдебното производство), справки в АИС на МВР (л. 19 – л. 22 от досъдебното производство), от обясненията на обвиняемия на досъдебното производство (л. 11 от досъдебното производство), от показанията на свидетелите (л. 15 – л. 16 от досъдебното производство) - приобщени по реда на чл. 18 и чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Настоящата инстанция не кредитира обясненията на обвиняемия, дадени в хода на съдебното следствие, в частта, в която заявява, че е питал полицаите, но те не са му казвали, че е необходима регистрация за мотопеда, а намира думите му за защитна позиция, целяща да оневини противоправното му поведение. В останалата част Съдът кредитира самопризнанието на обвиняемия и изцяло показанията на свидетелите като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изречение първо от Закона за движение по пътищата, по отворените за обществено ползване пътища се допускат единствено регистрирани моторни превозни средства с поставени на определените места табели с регистрационен номер, а мотопедът Gallery Basic е моторно превозно средство по смисъла на т. 11 от § 6 на Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата – нерелсово пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване.

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 / 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е предвидено моторните превозни средства да се регистрират в 14-дневен срок от придобиване на собствеността или оформянето на постоянния или временния внос от митническите органи.

В случая мотопед Gallery Basic с рама № 0013810 е придобит от Р.А.А. без договор за покупко-продажба, съгласно чл. 144, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, но това не изключва дължимото от обвиняемия поведение да го управлява едва след надлежна регистрация.

С оглед на горното и при така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият Р.А.А. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК за това, че на 03.04.2017 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство – мотопед Gallery Basic с рама № 0013810, нерегистрирано по надлежния ред.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, защото на инкриминираната дата управлява нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство.

От субективна страна обвиняемият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл – съзнава, че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред и въпреки това го управлява, с което настъпват и обществено опасните последици от поведението му - предвидени и искани.

Нормата на чл. 345, ал. 2 НК визира престъпление против транспорта и съобщенията, с което се засягат обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта или безаварийната транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора. При транспортните престъпления като вид общоопасни престъпления състоянието на обща опасност се дължи на особеностите на предмета, върху който се въздейства, поради което управлението на нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство не дава основание за правен извод, че в конкретния случай се касае за малозначителност на деянието, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.

В тази връзка са несъстоятелни доводите на процесуалния представител на обвиняемия за приложението на посочения законов институт - визираните обстоятелства характеризират степента на обществена опасност на деянието да бъде криминализирано от законодателя като престъпление с изменението на НК (ДВ, брой 95 от 29.11.2016 година), а фактът, че на обвиняемия е съставен акт за установяване на административно нарушение, включително за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, не изключва ангажиране на отговорността му за престъплението, предмет на делото, защото с изменението на Закона за движение по пътищата (ДВ, брой 101 от 20.12.2016 година, в сила от 21.01.2017 година) санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 предвижда административно наказание да се налага само за управление на моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия Р.А.А. престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от него, предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лева. Обвиняемият е пълнолетно лице с чисто съдебно минало, друг път не се е ползвал от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство неправоспособността на обвиняемия да управлява моторно превозно средство, но се имат предвид и смекчаващите такива – чистото съдебно минало (предвид реабилитация), липсата на предишни нарушения на правилата за движение по пътищата, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина на досъдебното производство, направените самопризнания, както и фактът, че лицето се грижи за неработещи членове на семейството си.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, регулиращ обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.

Воден от горните съображения, Съдът постанови Решението си.

Председател:

(п)

СЗ / АГ