по НОХД № 50 / 2017 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия Ч.С.И. за това, че на 14.01.2017 година в град Първомай, област Пловдив, е отнел чужди движими вещи – дамска чанта на стойност 10,00 лева, мъжко кожено портмоне на стойност 8,00 лева и пари – семата о т 300 лева – всичко на обща стойност 318,00 лева от владението на М.К.Т. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото той да е извършил престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт. Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл деяние следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище при преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия да се наложи наказание по чл. 198, ал. 1, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст, което да бъде намалено с една трета, което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок около минималния на предвиденото, а на основание чл. 59, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК да се приспадне времето, през което подсъдимият е задържан на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, считано от 25 до 26 януари 2017 година.

Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия адвокат З.Н.Т. *** моли за справедлива присъда, като се вземат предвид самопризнанията на подзащитния й, оказаното съдействие, фактът, че работи. Моли за определяне на наказание, ориентирано около минимума, намалено с една трета и без реално изтърпяване. Надява се, че сумата на отнетото имущество ще бъде възстановена.

Подсъдимият Ч.С.И. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. При последна дума изразява съжаление.

Подсъдимият Ч.С.И. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като българин, български гражданин, неженен, без образование (грамотен), общ работник във „Фриго Пан” ООД, село Царацово, с адрес: ***, живущ ***.

На същия е ангажирана наказателна отговорност, както следва:

1. С Присъда № 19 от 06.03.2012 година по НОХД № 69 / 2012 година на Районен съд – Карлово, влязла в сила на 22.03.2012 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 18.11.2011 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години.

Видно от отбелязването в справката за съдимост, за Ч.И. е настъпила реабилитация по право на 23.03.2015 година, съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, и в съответствие с чл. 85, ал. 1 от НК същият следва да се счита за неосъждан.

2. С Решение № 58 от 27.09.2016 година по НОХД № 208 / 2016 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 13.10.2016 година, за престъпление по чл. 345, предложение 1 от НК, извършено на 01.11.2015 година, е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Сутринта на 14.01.2017 година подсъдимият Ч.С.И. се възползва от автомобилен превоз на свой съсед, който отива до болницата в град Първомай с майка си. Подсъдимият слиза от колата и тръгва пеш към центъра на града с намерение да изтегли кредит, защото има спешна нужда от пари, но банките, които посещава, му отказват.

Около 13:00 – 13:30 часа решава да се прибира и тръгва към жп гарата да провери кога има влак за село Виница. По пътя минава през подлеза в центъра на града и се разминава с две жени – свидетелите М.К.Т. (пострадала) и В.Ж.Д.. Забелязва, че едната от тях държи в дясна ръка дамска чанта. След като се разминават, след няколко крачки решава да се върне и да я вземе - изтичва обратно след жените, със сила издърпва чантата от ръката на М.К.Т. и на бегом излиза от подлеза към гарата. Продължава да тича и се скрива в улица, където отваря чантата и намира дребни вещи, лична карта на пострадалата и черно кожено портмоне с 300 лева. Взема парите, а останалото изхвърля по пътя към село Виница, по който веднага си тръгва пеш.

М.К.Т. сигнализира органите на реда, като дава описание на извършителя, и след провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия Ч.И. е задържан.

От заключението на назначената по делото стоково-оценъчна експертиза се установява, че стойността на противозаконно отнетите дамска чанта и мъжко кожено портмоне от владението на М.К.Т. възлиза в размер на общо 18,00 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Протокол за доброволно предаване (л. 10 от дознанието), Приемо-предавателни протоколи (л. 11, л. 27 от дознанието), Стоково-оценъчна експертиза (л. 13 от дознанието), Справки от полицейски регистри (л. 15 – л. 18 от дознанието), Справка за съдимост (л. 19 – л. 20 от дознанието), Характеристична справка (л. 21 от дознанието), Заповед за задържане на лице (л. 24 от дознанието), Постановление за връщане на веществени доказателства (л. 26 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството на обвиняем на досъдебното производство (л. 6, л. 7 от дознанието); от показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство (л. 8, л. 9 от дознанието) – всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Възприема се от настоящия състав заключението на изготвената експертиза като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

В кредитираната доказателствена съвкупност няма противоречия, касаещи обстоятелства по предмета на доказване, които да са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият Ч.С.И. осъществява обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК, тъй като на 14.01.2017 година град Първомай, област Пловдив, отнема чужди движими вещи – дамска чанта на стойност 10,00 лева, мъжко кожено портмоне на стойност 8,00 лева и пари – сумата от 300 лева – всичко на обща стойност 318,00 (триста и осемнадесет) лева от владението на М.К.Т. ***, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребява за това сила.

От обективна страна. С действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението грабеж, за което е ангажирана отговорността му, тъй като с присвоително намерение на инкриминираната дата с използване на сила отнема посочените движими вещи от пострадалата, като прекъсва владението й върху тях и успява да установи своя фактическа власт.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици, защото съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието му, предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Като отегчаващо отговорността обстоятелства се отчита предишното ангажиране на отговорността по НК на подсъдимия, но за него са налице смекчаващи отговорността обстоятелства като признаването на вината, съдействието за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и в съдебно заседание, невисоката стойност на противозаконно отнетото.

Деянието е с висока степен на обществена опасност, заради интензитета на този вид престъпни посегателства и засягане освен на обществените отношения, свързани с безпрепятственото упражняване на правото на собственост върху движими вещи, и със засягане на личността на жертвата чрез оказана принуда при отнемане на предмета на престъплението. Но подсъдимият Ч.С.И. е лице с невисока степен на обществена опасност.

Въпреки отегчаващите отговорността обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест със смекчаващите, последните се явяват многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК.

С оглед на посоченото Съдът е на мнение, че предвиденото в чл. 198, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода следва да се определи за подсъдимия Ч.С.И. при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под минимума на посоченото, а именно в размер на една година.

Подсъдимите не е осъждан (предвид настъпилата реабилитация и ангажиране на отговорност по чл. 78а от НК) и с оглед на наложеното наказание, предвид целите, визирани в чл. 36 от НК, и най-вече за поправянето и превъзпитанието на осъдения, лишаването от свобода не следва да бъде търпяно реално и може да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за минималния срок от три години.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от така наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е задържан, считано от 25.01.2017 година до 26.01.2017 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и свободната човешка воля с желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Ч.С.И. следва да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата от 27,00 лева (двадесет и седем лева) за стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ