към присъда по НЧХД № 310 / 2016 година

Частният тъжител С.Г.Ч. ***, повдига обвинение срещу подсъдимата Ж.Г. ***, за това, че на 15.10.2016 година на улица 27 в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, казва в присъствие на тъжителката и на свидетели нещо унизително за честта и достойнството й, а именно думите: „к*во”, „мастийо”, „роспийо”, „цялото село те е*” – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, и иска да й бъдат наложени наказания глоба в размер на 1000 лева и обществено порицание.

Граждански иск не е предявен.

Повереникът адвокат А.Ч.К. *** поддържа Тъжбата срещу подсъдимата и моли тя да бъде призната за виновна и с оглед характеристичните й данни (предвид че не е осъждана) да бъде наказана във връзка с разпоредбата на чл. 78а, а именно по административен ред в минимално предвидения в закона размер.

Защитникът адвокат В.М.Д. *** моли депозираната Тъжба да бъде оставена без уважение и доверителката му да бъде призната за невиновна по повдигнатото обвинение.

Счита, че по делото са събрани многобройни писмени и гласни доказателства, които установяват, че подзащитната му не само не е извършила от обективна и субективна страна инкриминираните действия, но и доказват, че по време на извършване на твърдяното престъпление тя въобще не е била на мястото, на което тъжителката твърди - на улицата непосредствено между двата съседни имота, като в обратния смисъл са събрани само и единствено 2 броя гласни доказателства от свидетелите, доведени от страна на тъжителката, които намира, че сами си противоречат и не кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства.

Подсъдимата Ж.Ц. заявява, че се чувства невинна и че вече 8 години е подложена на душевен тормоз от тъжителката, на чийто живот с нищо не е пречила.

В реплика повереникът обръща внимание защо следва да се кредитират показанията на свидетелите във връзка с описаното в тъжбата, което е и инкриминираното деяние, че не липсва мотив в поведението на подсъдимата да извърши деянието, в което е обвинена, поради делата между страните и многобройните прокурорски преписки.

Относно гласните доказателства, събрани от защитата на подсъдимата, моли да се има предвид заинтересоваността на дъщерята на подсъдимата, фактът, че другата й дъщеря не желае да се яви и да даде показания пред настоящия състав, както и че не следва да се кредитират показанията на колежката на подсъдимата, че на инкриминираната дата са имали много работа и Ц. е била в магазина. Моли да не бъдат вземани предвид представените по делото документи за инвентаризация на магазина, тъй като нямат стойност. Твърди, че възникват основателни съмнения в заявеното от управителката на дружеството Р.А. и счита, че в настоящия процес е възможно тя да прикрива собствено недобросъвестно поведение относно фиска.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимата Ж.Г.Ц. е родена на *** ***, ЕГН **********, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, със средно специално образование, работи постоянно като консултант-продавач в *, с адрес: ***.

Подсъдимата Ж.Ц. *** в центъра на село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, но притежава наследена от баща си къща в същото село на улица 27 № 16, в която ходи рядко и която е в съседство с имота на частната тъжителка С.Ч. ***).

От години отношенията между двете семейства (Ж. и Б. Ц. и С. и П. Ч.) не са добри – в постоянни дрязги са и търсят уреждане на отношенията си чрез институции:

По иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите от С. и П. Ч. срещу Ж. и Б. Ц. е образувано гражданско дело № 55 / 2013 година на Районен съд – Първомай с предмет солидарно заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди от действия и бездействия по несъобразено с нормативните изисквания отглеждане на свине - изхвърляне на екскременти, животински кости, фекалии, както и шум и миризма от отглежданите животни.

По жалба от С. и П. Ч. срещу Ж. и Б. Ц. до Районна прокуратура – Пловдив (преписка № 12515 / 2011 година), препратена по компетентност на Районна прокуратура – Първомай, е образувана Преписка № 36 / 2012 година за установяване на данни за престъпление по чл. 352, ал. 1 от НК.

По сигнал на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив до Районна прокуратура – Пловдив (преписка № 4109 / 2014 година), препратена по компетентност на Районна прокуратура – Първомай, е образувана Преписка № 308 / 2014 година за евентуално извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК от Б. Ц.. Междувременно по жалба от П.Ч. *** (преписка № 2918 / 2014 година), препратена по компетентност на Районна прокуратура – Първомай, е образувана Преписка № 338 / 2014 година за установяване на данни за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК от Б. Ц.. След установяване, че двете преписки (№ 308 / 2014 година и № 338 / 2014 година) касаят един и същ случай и визират едно и също лице, те са обединени;

По жалба от Ж.Ц. *** (преписка № 6467 / 2014 година), препратена по компетентност на Районна прокуратура – Първомай, е образувана Преписка № 666 / 2014 година за установяване на данни за престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК от П.Ч..

По жалба от П.Ч. *** е образувана Преписка № 477 / 2015 година за установяване на данни за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК от Ж.Ц..

По жалба от С.Ч. *** е образувана Преписка № 595 / 2016 година за установяване на данни за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК от Ж. и Б. Ц..

Предварителните проверки по всяка една от образуваните прокурорски преписки приключват с отказ да се образува наказателно производство.

За времето от 01.03.2016 година до 16.11.2016 година подсъдимата Ж.Ц. работи по два часа дневно пет дни седмично като продавач-консултант в търговски обект на улица 29 № 16 в село Дълбок извор, стопанисван от „Н. и Р.” ЕООД – Пловдив.

По молба на свидетеля П.Ч. към обяд на 15.10.2016 година свидетелят Я.Д. (който е рожденик) с жена си свидетелят Г.Д. отива в дома на Ч. да им нареже дървата за огрев.

Свидетелят Я.Д. влиза в двора, застава зад пътната врата и започва да точи веригата на резачката, а П.Ч., съпругата му и Г.Д. са на уличния тротоар до дървата.

В това време от съседния двор на пътя излиза подсъдимата и изпраща дъщерите си (едната от които свидетелят С.Ц.), които потеглят с червена „Алфа Ромео”. Ж.Ц. се обръща към частната тъжителка с думите: „к*во”, „мастийо”, „роспийо”, „цялото село те е*” и влиза в имота си.

С.Ч. се разплаква и Г.Д. я наплисква с вода.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на Ж.Г.Ц., частично от показанията на свидетелите С.Б. Ц., И. Д. Г. и Р.З.А., от показанията на Г. В. Д., Я. Г. Д. и П.Д.Ч., от приобщените по надлежния ред писмени доказателства: Справки за съдимост (л. 13, л. 31), Писмо № 204 / 2017 година от 20.02.2017 година от Районна прокуратура – Първомай, (л. 25), справка от деловодната програма на Районен съд – Първомай за водени между С.Ч. и съпруга й от една страна и Ж.Ц. и съпруга й от друга страна граждански дела с докладна записка на съдебния секретар (л. 26 - л. 30), Трудов договор № 00000003 / 01.03.2016 година (л. 14, л. 40), Заповед № 00000002 / 16.11.2016 година за прекратяване на трудово правоотношение (л. 41), Справка във връзка с Писмо изх. № 463 / 03.04.2017 година на Районен съд – Първомай (л. 42), девет ръкописни листа за проведена инвентаризация в стопанисвания от „Н. и Р.” ЕООД – Пловдив магазин в село Дълбок извор (л. 47 - л. 55).

Не се кредитират показанията на С.Ц. в частта, че миналата година (2016 година) не е ходила в село Дълбок извор и че не познава свидетеля Я.Д. (пряк очевидец на извършеното от подсъдимата деяние) – думите й в тази част противостоят на останалите гласни доказателства, а твърдението, че дори не знае кой е Я.Д. противоречи и на собствените й думи: „Той е по чужбина, кой го знае…”.

Заявеното от свидетелите И. Г. и Р.А., че на инкриминираната дата в 13:00 часа Ж.Ц. е била в стопанисвания от „Н. и Р.” ЕООД – Пловдив магазин в село Дълбок извор според Съда е изказано в услуга на подсъдимата с цел да се разколе*е вътрешното убеждение за факта на извършеното престъпление, предмет на делото, и да се избегне от Ж.Ц. следващата се за неправомерното й поведение наказателна отговорност. От една страна, прави впечатление, че показанията на тези свидетели, включително и представената от свидетеля Р.А. Справка с информация за проведена планова ревизия на 15.10.2016 година от 13:00 часа до 17:00 часа са депозирани пред съда едва след разпит на свидетеля Г.Д., която е убедена, че отива с мъжа си у С. и П. Ч. към 14:30 часа. Същевременно в показанията си свидетелят Г. прави извод за часа на идването на подсъдимата на работа от обстоятелството кога самата тя отстъпва от смяна: „Ж. дойде при мене и ми каза, че ще имам призовка за дело. Ж. дойде разстроена, притеснена и аз тогава проверих и установих, че на тази дата съм била първа смяна, т.е. до 14:30 часа. А тя трябва да дойде 15 минути по-рано, значи в 13:00 часа трябва да е там”, т.е. липсва категоричност у лицето в тази насока. Будят съмнение за часа на идването в магазина на Ж.Ц. и думите на А. – свидетелят заявява, че на инкриминираната дата подсъдимата е в обекта около 13:00 часа и не е излизала от магазина, но не е сигурна за часа на приключване на вътрешната инвентаризация, нито кога си е тръгнала подсъдимата, като от представените ръкописни листове (частен свидетелстващ документ) от управителя на „Н. и Р.” ЕООД – Пловдив също не може да се прави извод за времето на пребиваване на Ж.Ц. в търговския обект, защото липсва посочен час. А са недвусмислени показанията на Г.Д. и на Я.Д. (а и на П.Ч., макар и присъствал на разпита на Г.Д. и евентуално заинтересован от изхода на делото като съпруг на частната тъжителка), че около 14:30 часа на 15.10.2016 година Ж.Ц. нарича С.Ч. к*ва, мастия, роспия (уруспия) и че цялото село я е е*ло.

Нещо повече – според настоящия състав разминаването в показанията за точния час на инкриминираното деяние не е в състояние да опровергае факта на извършването му.

Както в обвинителния акт за престъпления от общ характер, така и в тъжбата, следва да се съдържат конкретни данни за обстоятелствата на престъплението, едно от които е датата на деянието, защото, както държавният обвинител (прокурор) с обвинителен акт, така и физическото лице (тъжител) с тъжба очертават фактическите и правните рамки на обвинението, които обвързват произнасянето на Съда по въпросите има ли извършено съставомерно деяние и ако има, виновно ли е извършено от лицето, срещу което е повдигнато обвинение (Решение № 644 / 2006 година от ВКС, ІІІ н.о.); и защото, подобно на обвинителния акт - за престъпленията от общ характер, така и за престъпленията, преследвани по частното обвинение, от лицето, което се легитимира като пострадал от престъпление от частен характер, се изисква в тъжбата да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес (Решение № 93 от 23.03.2010 година на ВКС по НД № 751 / 2009 година), като освен мястото и начинът на извършване на престъплението, и времето е от основните факти от предмета на делото, подлежащи на доказване от частното обвинение (Решение № 215 от 14.05.2010 година на ВКС по НД № 142 / 2010 година), а в случая по повдигнатото обвинение за обида фактите във веригата на причинно-следствения процес на престъплението и авторството му са категорично установени за постановяване на осъдителен акт.

От друга страна, се отчита, че отказът на подсъдимата да дава обяснения не може да се тълкува в нейна вреда и да се правят утежняващи положението й изводи, но не може да се пренебрегне обстоятелството, че самата Ж.Ц. не отрича да е обиждала С.Ч..

За осъществяване на състава по чл. 146, ал. 1 от НК деецът следва да е дал своята негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел пред него (Решение № 93 / 22.05.2013 година на ВКС по н. д. № 163 / 2013 година).

Думите „к*во”, „мастийо”, „роспийо”, „цялото село те е*” по същността си са оскърбителни и изказани към тъжителката предизвикват чувство на унижение, а за това, че подсъдимата ги е изрекла в нейно присъствие на 15 октомври 2016 година свидетелстват трима души – Г.Д., Я.Д. и П.Ч.. Последният е съпруг на частната тъжителка, но определено отношение между лицата априори не означава заинтересованост и липса на безпристрастност, доколкото в качеството на свидетел П.Ч. е предупреден за отговорността по чл. 290 от НК (в този смисъл са Решение № 235 от 01.06.2015 година на ВКС по НД № 540 / 2015 година и Решение № 119 от 28.06.2012 година на ВКС по НД № 102 / 2012 година).

С оглед на горното при така установената фактическа обстановка становището на Районния съд е, че подсъдимата Ж.Г.Ц. осъществява от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като на 15.10.2016 година в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, казва в присъствието на С.Г.Ч. ***, нещо унизително за честта и достойнството й, а именно думите: „к*во”, „мастийо”, „роспийо (уруспийо)”, „цялото село те е*”.

От обективна страна: с отправените към пострадалата в нейно присъствие оскърбителни реплики подсъдимата осъществява състава на посоченото престъпление, тъй като тези думите са способни да засегнат честолюбието на тъжителката и да предизвикат огорчение у нея.

От субективна страна: осъщественото деяние е виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимата съзнава обществено опасния характер на извършеното от нея, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

Липсват данни по делото С.Ч. да е отвърнал веднага с обида на Ж.Ц., т.е. в случая не може да се приложи институтът на реторсията.

С оглед на така посочената по-горе правна квалификация, Съдът е на мнение, че подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание глоба, тъй като са налице всички законови предпоставки за прилагането на този институт. За извършеното от нея умишлено деяние по чл. 146, ал. 1 от НК се предвижда наказание глоба от хиляда до три хиляди лева. Същата е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало, друг път не се ползвала от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на глобата в съответствие с целите на наказанието по чл. 36 от НК, Съдът взема предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, като отчита и дългогодишните дрязги между двете семейства (Ж. и Б. Ц., от една страна, и С. и П. Ч., от друга).

Тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимата, я характеризират като лице с ниска степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието й е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления, за което настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото й положение и е в състояние да постигне целите на генералната и специалната превенции, предвидени по НК да се повлияе превъзпитателно и предупредително на дееца и другите членове на обществото.

Причини за извършване на деянието: ниска правна култура, слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение на честта и достойнството на гражданите.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимата Ж.Г.Ц. следва да заплати на тъжителката С.Г.Ч. сумата от 512,00 (петстотин и дванадесет) лева – разноски, изплатени от пострадалата за процесуално представителство и за такса за завеждане на делото.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ