по НОХД № 53 / 2016 година

Производството е по реда на Глава двадесета от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия К.П.Б. за това, че през периода от 24.08.2015 година до 24.09.2016 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, след като е осъден с Решение № 91 от 24.08.2015 година по гражданско дело № 211 / 2015 година на Районен съд – Първомай, влязло в законна сила на 24.08.2015 година, да издържа свои низходящи – П.К.Б. (родена на *** година) и И. К. Б. (роден на *** ***, съзнателно не изпълнява това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – тринадесет месечни вноски в размер на по 95,00 (деветдесет и пет) лева, или в общ размер на 2470,00 (две хиляди четиристотин и седемдесет) лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че е налице просрочване в размер на повече от две месечни вноски на дължимата от подсъдимия издръжка. Но предвид последвалото от неговата страна плащане преди постановяване на присъдата на първата инстанция и това, че други вредни последици за децата не са настъпили, изразява становище да намери приложение разпоредбата на чл. 183, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и подсъдимият да не се наказва.

Подсъдимият К.П.Б. разбира в какво го обвинява Прокуратурата. Не признава вина с мотив, че не е баща на детето А., установено със съдебно решение, а за децата И. и П. казва, че са негови и му е известно, че им дължи издръжка. В хода по същество заявява, че няма какво да каже и моли да не бъде наказван. При последна дума обещава да плаща редовно издръжка на П. и И..

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият К.П.Б. е роден на роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно специално образование, общ работник на непостоянна работа, с адрес: *.

Подсъдимият К.П.Б. и свидетелят Н.И.К. заживяват заедно през 2010 година и от съвместното им съжителство на 12.05.2011 година се раждат децата П.К.Б. и И. К. Б.. На 15.11.2012 година мъжът и жената сключват граждански брак, по време на който на 27.03.2015 година се ражда детето А. К. Б..

С Решение № 91 от 24.08.2015 година по гражданско дело № 211 / 2015 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила 24.08.2015 година, бракът е прекратен (с одобрено от Съда споразумение между страните), като подсъдимият е осъден да заплаща на свидетеля Н.И.К. като майка и законен представител на малолетните им деца ежемесечна издръжка в размер на по 95,00 (деветдесет и пет) лева, платима до десето число на месеца, следващ този, за който се дължи, считано от влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие на децата или до възникване на друго обстоятелство, представляващо причина за прекратяване на издръжката или изменение на нейния размер, като страните не си дължат издръжка за минал период от време.

С Решение № 726 от 19.05.2016 година по гражданско дело № 3256 / 2015 година на Окръжен съд - Пловдив, влязло в сила 14.06.2016 година, е признато за установено по отношение на Н.И.К., че К.П.Б. не е биологичен баща на А. К. Б., вследствие на което е разпоредено в акта за раждане на детето да бъдат променени бащиното и фамилното му име и да бъде заличено вписването на данните за баща К.П.Б..

Тъй като след развода подсъдимият не заплаща издръжка, на 21.06.2016 година по молба на бившата му съпруга в Районен съд – Първомай е образувано изпълнително дело № 97 / 2016 година с предмет присъдена месечна издръжка в полза на децата П.К.Б. и И. К. Б., като от 24.08.2015 година до 30.11.2016 година дължимата сума е в общ размер на 2899,02 лева (по 1449,51 лева за дете).

Заради неизпълнение на своето задължение до момента на приключване на досъдебното производство, въз основа на което е образувано настоящото дело, бащата изпада в забава в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни вноски от по 95,00 лева месечно за всяко от децата близнаци за периода от 24.08.2015 година до 24.09.2016 година.

На подсъдимия е известна отговорността по чл. 183, ал. 1 от НК, както и привилегията по чл. 183, ал. 3 от НК, като на досъдебното производство му е даден и разумен срок да изпълни задължението си, но едва в съдебната фаза на настоящото наказателно производство К.П.Б. издължава на свидетеля Н.И.К. цялата сума за издръжка за инкриминирания период, както и дължимите до месец февруари 2017 година суми, т.е. общо 3420,00 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Решение № 726 от 19.05.2016 година по гражданско дело № 3256 / 2015 година на Окръжен съд – Пловдив (л. 23 – л. 25 от делото), Протоколи от 06.12.2016 година по изпълнително дело № 97 / 2016 година (л. 28, л. 30 от делото, л. 19 от дознанието), Справка за съдимост рег. № 57 / 15.02.2017 година (л. 31 от делото), Разписка от 14.02.2017 година (л. 32, л. 33 от делото), характеристична справка (л. 11 от дознанието), Решение № 91 от 24.08.2015 година по гражданско дело № 211 / 2015 година на Районен съд – Първомай (л. 14 – л. 15 от дознанието), ДНК експертиза (л. 27 – л.28 от дознанието), изпълнителен лист (л. 29 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 6 от дознанието), прочетени при хипотезата на чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 4 от НПК, от показанията на свидетеля (л. 7, л. 8 от дознанието), прочетени при хипотезата на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК.

Съдът приема изцяло гласните и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

В кредитираната доказателствена съвкупност няма противоречия, касаещи обстоятелства по предмета на доказване и годни да разколебаят преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода от 24.08.2015 година до 24.09.2016 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, след като е осъден с Решение № 91 / 24.08.2015 година по гражданско дело № 211 / 2015 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 24.08.2015 година, да издържа свои низходящи – П.К.Б. и И. К. Б. (родени на *** ***), съзнателно не изпълнява това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – тринадесет месечни вноски, всяка в размер на по 95,00 (деветдесет и пет) лева за всяко от децата, или в общ размер на 2470,00 (две хиляди четиристотин и седемдесет) лева.

От обективна страна с престъпното си бездействие подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като през инкриминирания период не плаща издръжка на свои низходящи.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици, тъй като с бездействието си да плаща на сина и дъщеря си издръжка, която знае, че дължи, съзнава обществено опасния характер на стореното от него и предвижда настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации с престъпното си бездействие подсъдимият К.П.Б. осъществява състава на престъплението, визиран в чл. 183, ал. 1 от НК, поради което Съдът го признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

Поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК предвижда деецът да не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си, без да са настъпили други вредни последици за пострадалия. Указано е, че тази разпоредба не се прилага повторно.

Кумулативните условия за приложение разпоредбата на ал. 3 са четири:

· деецът да е изпълнил цялото си задължение, т.е. да е заплатил на пострадалия всички месечни вноски, които дължи;

· заплащането да е преди постановяване на присъдата от първата инстанция;

· за нуждаещия се да не са настъпили други вредни последици, т.е. неизпълнението на задължението за издръжка да не поставя пострадалия в особено затруднено материално положение;

· деецът да не се е ползвал от привилегията на този законов институт.

От събраните по делото доказателства е видно, че тези предпоставки в конкретния случай са налице, т.е. изпълнена е целта на посочената разпоредба - да се стимулира дееца да заплати възможно по-скоро дължимата издръжка, - поради което настоящата съдебна инстанция намира, че на основание чл. 183, ал. 3 НК на подсъдимия не следва да бъде налагано предвиденото наказание за извършеното престъпно деяние.

Предвид изложеното, Съдът не налага наказание на подсъдимия К.П.Б. за извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващи се в занижено чувство за родителски дълг у подсъдимия.

Воден от горните съображения, Съдът постанови Присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ