към присъда по НЧХД № 178 / 2016 година

Частният тъжител С.Н.С., ЕГН **********,***, повдига обвинение срещу подсъдимия А.Т.А., ЕГН **********,***, че на 02.10.2015 година, и същият да бъде признат за виновен за причинените на С.Н.С.: леки телесни повреди, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и представляващи телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК: лекостепенно мозъчно сътресение, представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; разкъсно-контузна рана на горната устна отляво, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; разкъсно-контузна рана към корена на носа, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; настъпило усложнение – флегмон и абсцес на устната кухина, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; откъртване на коронката на трети горен ляв зъб, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; и леки телесни повреди, изразяващи се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето и представляващи леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК: контузия на главата; счупване на носните костици; кръвонасядане на долния клепач на лявото око; разкъсно-контузна рана към корена на носа, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по 130, ал. 1 от НК и чл. 130, ал. 2 от НК.

За съвместно разглеждане е приет граждански иск в размер на 170000 (седемнадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобство вследствие на нанесените от подсъдимия на пострадалия леки телесни повреди по чл. 130 от НК, за които на подсъдимия е повдигнато обвинение с тъжбата, ведно със законната лихва от датата на деликта – 02.10.2015 година – до окончателното изплащане на сумата, с направените деловодни разноски, от които: 2000 лева за лекостепенно мозъчно сътресение, 2000 лева за разкъсно-контузна рана на горната устна отляво, 2000 лева за разкъсно-контузна рана към корена на носа, 5000 лева за настъпило усложнение – флегмон и абсцес на устната кухина, 1000 лева за откъртване на коронката на трети горен ляв зъб, 1000 лева за контузия на главата, 3000 лева за счупване на носните костици, 1000 лева за кръвонасядане на долния клепач на лявото око. Частният тъжител е конституиран като граждански ищец.

В съдебно заседание повереникът адвокат К.В.Е. *** моли Съдът да уважи частната тъжба, в която подробно описаната фактическата обстановка се потвърждава в хода на проведеното съдебно следствие.

Намира, че настоящият случай е от категорията, при които решаващият съд в най-голяма степен може да разчита на обективните находки, т.е. последиците от претърпения побой от пострадалия, тъй като по отношение на медицинските находки спорни моменти няма - установено е без колебание това, което е описано в Съдебномедицинското удостоверение на д-р Шишков и в двете епикризи, издадени на частния тъжител и граждански ищец – едната от клиниката „Уши, нос, гърло” при УМЛАБ „Свети Георги.”***, другата от отделението по уши, нос и гърло при „Пълмед” – Пловдив.

Счита, че от медицинските документи се установява, че на пострадалия С.С. са причинени лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на горната устна, разкъсно-контузна рана в корена на носа, флегмон и абсцес на устната кухина, представляващи настъпило усложнение от причинените телесни повреди в областта на носа, и последната лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, както и останалите телесни повреди – откъртването на коронката на трети горен зъб вляво. Според него съдебномедицинските и медицинските документи - удостоверението и епикризите, както и други доказателства са дали основание на съдебномедицинския експерт д-р Ц. да потвърди, че става въпрос за счупване на носните костици, за разкъсно-контузна рана към корена на носа вляво, разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна вляво, гнойно възпаление в устната кухина, частично счупване на коронката на трети горен ляв зъб, кръвонасядане по долния клепач на лявото око и травматични оттоци в областта на устните, както и под очите и в основата на носа, като телесните повреди са уточнени от експерта и той изяснява, че те са причинени по механизма на удар със или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са получени така, както се съобщава по делото, а именно при нанесени удари с ръка в областта на главата на С.С., а гнойното възпаление в устната кухина според вещото лице представлява усложнение на разкъсно-контузната рана, а останалите телесни повреди – счупване на коронката на зъба и другите разкъсно-контузни рани – изобщо всички телесни повреди са от категорията на тези извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. потвърждава се правната квалификация за причинени телесни повреди и по чл. 130, ал. 1 (насяданията в областта на клепачите), и по чл. 130, ал. 2 от НК.

Счита, че за всяко едно от телесните увреждания, които са инкриминирани с частната тъжба, са налице гласни и писмени доказателства за вината на подсъдимия А.Т.А., а неговата теза за самозащита се опровергава от заключението, депозирано в съдебно заседание устно от експерта д-р Ц., че не е възможно причиняването на телесни повреди на С.С. да е станало само с един удар от страна на А.А., и то с шамар, а е трябвало да има повече удари, и то силни - по този начин е напълно опровергана не само защитната теза на подсъдимия А.А., но и на свидетеля А.Х., който заявява, че е имало удари с шамар.

Считам от обективна и субективна страна А.Т.А. да е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд, и моли след като бъде признат за виновен, да му бъде наложено наказание, което в най-голяма степен ще способства за неговото превъзпитание.

Моли предявените граждански искове моля да се уважат в пълен размер, като се присъдят претендираните суми, представляващи обезщетение от неимуществен характер, заедно със законната лихва от датата на извършване на престъплението, както и направените разноски във връзка с делото от страна на С.С. за повереник.

Повереникът адвокат З.Н.Т. *** се присъединява към адвокат Е. и моли при постановяване на своя съдебен акт Съдът да уважи изцяло частната тъжба така, както е предявена, и да постанови справедливо решение.

Гражданският ищец и частен тъжител С.Н.С. се присъединява се към адвокатите си.

Подсъдимият А.Т.А. не се явява в съдебното заседание по същество, за да упражни лично правото си на защита.

Защитникът му адвокат В.М.Д. *** моли Съдът да отхвърли тъжбата и да признае доверителя му за невиновен за повдигнатите обвинения, които счита за недоказани по безспорен начин, тъй като на инкриминираната дата и тъжителят, и подсъдимият са си нанесли удари, като вещото лице д-р Ц. в заключението си посочва вида и характера на последиците от тях, но не е изяснено кой кого е ударил първи, тъй като единственият свидетел в това време е А.Х., непризован нито от страна на тъжителя, нито от страна на подсъдимия, който в хода на полицейската проверка, приобщена към настоящото производство, непосредствено след случая е дал обяснения, които въпреки че нямат характера на доказателство по смисъла на НПК, все пак могат да бъдат ползвани от съда за сведения и които са препотвърдени в разпита на свидетеля Х. пред Съда - че С.С. е ударил пръв, а не както С. и поисканите от него разпитани свидетели твърдят, че той не е удрял А. въобще.

Отбелязва и още едно обстоятелство – защо два дни преди инцидента при някакво спречкване между тъжителя и подсъдимия на пътя с автомобилите, тъжителят, за когото негови роднини дават характеристични данни, че е спокоен човек - е догонил подсъдимия до мястото, където е спрял със своя автомобил и е започнал пререкания с А.. Твърди, че отговорът на тези въпроси е само един – че С. много добре е съзнавал какво ще извърши, какво е извършил и е целял съответните последици от това. В тази връзка се позовава на приетата по делото разпечатка от телефон 112 – при зададения му въпрос от дежурния има ли нужда от медицинска помощ, С. заявява, че няма, а единственото, което според защитата иска, е полиция да дойде на място, не медицинска помощ. Намира, че и описаните от доведените от страна на тъжителя локви с кръв са само капки, установени от разпитаните в съдебното следствие служители и собственик на сервиза, поради което цялата пресъздадена от тъжителя - както с тъжбата, така и в хода на съдебното следствие – фактическа обстановка въобще не кореспондира с обективната истина, която личи от останалите събрани по делото доказателства.

Задава си и въпроса защо тъжителят отрича изцяло да е удрял подсъдимия, при положение че всички останали доказателства говорят точно това.

И тъй като всичко изложено говори евентуално за елементи на чл. 130, ал. 3 от НК, се съгласява при условие, ако А. първи е нанесъл удара на С., и моли подзащитният му да бъде оправдан и претендира разноски, съгласно представения договор за правна защита.

Оспорва изцяло поисканата обща обезвреда и счита, че не съответства по никакъв начин на получените увреждания от страна на тъжителя.

В реплика адвокат К.Е. моли да не се вземат под внимание цитатите на защитата във връзка с телефонно обаждане на № 112, тъй като свидетелите полицейски служители подробно описват състоянието на пострадалия С., както и защитната позиция, че става дума за нападение от С.С. спрямо А.А., който е действал при самозащита.

Изтъква, че е твърде съмнително какъв е бил обемът на телесните повреди на А., тъй като тези, които са го видели, изобщо не казват да е имало нещо да му личи – нито по лицето, нито по походката, а съпоставянето на медицинските документи на двете лица и на заключенията на назначените от съда експертизи показват, че частният тъжител С.С. е пребит от бой.

От своя страна, адвокат В.Д. моли да не се взема под внимание заявеното от процесуалния представител на тъжителя, тъй като определени думи се изваждат от контекста и им се придава ново значение с оглед на защитата, а цитираните от повереника гласни доказателства да бъдат анализирани - поотделно и в съвкупност - и съпоставени с останалия доказателствен материал по делото.

Гражданският ищец и частен тъжител С.С. заявява, че много по-голяма е била вероятността да направи нещо в състояние на афект при първата среща, отколкото два или три дни по-късно.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият А.Т.А. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно образование, работи непостоянно като шофьор в ***, с адресна регистрация: ***, живущ ***.

Тъжителят С.Н.С. работи и като шофьор на линейка към МБАЛ – Първомай, и като инструктор с личния си автомобил червен „Опел Астра” с обозначение, че е учебен.

По обяд на 29.09.2015 година заедно със свидетеля Н.П. (негов тъст) тръгва с опела от дома си на улица „Александър Стамболийски” в град Първомай за инструменти към село Бяла река, необходими им за ремонт на детска стая.

На същата улица и двете лица в колата забелязват отдясно след агроаптеката велосипедист. Шофьорът С. предприема изпреварване, но намаля скоростта си на движение, тъй като забелязва в огледалото за обратно виждане настигаща го синя „Хонда HRD”, управлявана от А.Т.А., който се прибира след обедната почивка на работното си място – птицекланицата на град Първомай (***).

Щом подсъдимият ги настига, предполага, че учебният автомобил се движи много бавно, защото е с курсист, изпреварва го преди кръстовището с пътя за село Бяла река, но пред опела намаля скоростта си на движение. С. възмутено коментира пред спътника си, че като видят учебна кола, я изпреварват „кой отляво, кой отдясно” и решава да провери „защо е толкова изнервен шофьорът” на хондата, който се отклонява по пътя за птицекланицата, а опелът го следва.

Подсъдимият А.А. спира пред портала на предприятието (на около 400-500 метра от отбивката на пътя за село Бяла река) и слиза от автомобила си. Учебният автомобил спира зад неговия и от отворения шофьорски прозорец С. отправя обидни и нецензурни думи към подсъдимия, който му отвръща със същото, след което махва с ръка и влиза в предприятието, а тъжителят обръща колата си и си тръгва.

Очевидци на случката са свидетелите Р.Х. и М.Б., работещи в птицекланицата и намиращи се по това време наблизо.

Преди обяд на 02.10.2015 година подсъдимият отива в сервиза на свидетеля С.Т. да смени гумите на автомобила на баща си, спира на площада пред сервиза до кемпер, разговаря с момчето, което сменя гумите на кемпера, което след поставянето на последната гума влиза вътре в сервиза.

Подсъдимият се обръща назад и вижда пред себе си С.С.. Двамата си разменят реплики и подсъдимият се обръща да си тръгне, когато тъжителят му нанася два удара в лицето (първо с лявата, после – с дясната ръка) и ритник в кръста. Подсъдимият залита, не пада, но удря глезена си в един от криковете зад себе си, прави крачка в посоката, в която вече е тръгнал, обръща се и удря тъжителя два пъти с вътрешната страна на дланта - с лявата ръка между носа и устата, а с дясната – в областта на скулата. С.С. кляка до предно ляво колело на автомобила си, а подсъдимият се отдръпва назад.

Свидетелят А.Х. работи по кола, наведен надолу, чува, че двамата нещо си говорят, че тъжителят казва на подсъдимия „С`я ще видиш!” и с периферното си зрение от около 4 метра ги вижда от кръста нагоре - С.С. удря А.А., който залита настрани, но не пада.

В това време свидетелят С.Т. е в работилницата до машината до вратата, откъдето има видимост към част от площада. Чува шум, обръща се и вижда А.А. прав до клекналия до свалената гума на колата си С.С., помисля си, че крикът е паднал и изтичва навън да види какво става.

Свидетелят Х. внася гумата, по която работи, във вътрешността на сервиза и телефонира на свидетеля Я.П. (полицейски служител и съпруг на сестрата на тъжителя) да дойде до сервиза, защото А. и С. са си говорили и са се сбили.

Докато върви към двамата, свидетелят С.Т. избутва с рамо подсъдимия, обръща се към тъжителя, който държи разкървавения си нос с ръка, и пита дали нещо не е паднало да го удари. Вдига С.С., слага го да седне на тротоара, пита го какво става, а двамата му казват, че са си разменили удари. Свидетелят С.Т. забелязва, че подсъдимият има по бузата подутина или червенина.

Като чува свидетеля С.Т. да пита какво става, от работилницата излиза свидетелят М. М. - вижда С.С., клекнал до колата си с разкървавен нос, до него е свидетелят С.Т., а на два метра от тях, върху бордюра – подсъдимия със сцепена долна устна.

С. става и от мобилния си телефон сигнализира на спешен номер 112. Свидетелят М. го придружава до чешмата в работилницата, за да се измие, дава му и кърпа. Когато излиза навън, С.С. псува на майка подсъдимия, без последният да му отвърне.

Свидетелят М. забелязва, че долната устна на А.А. е сцепена, както и капки кръв до колата на тъжителя – там, където е бил клекнал, - и впоследствие измива кръвта, а на свидетеля А.Х. му прави впечатление, че подсъдимият накуцва.

А. предполага, че С. ще извика полиция, качва се в автомобил на свой познат и го моли да го закара до колата му, за да си вземе личната карта.

В РУ на МВР – Първомай е получен сигнал за възникнал побой между две лица пред гумаджийницата на свидетеля С.Т. и по разпореждане на ОДЧ свидетелите Г.К. и Я.Д. са изпратени на проверка.

Когато отиват на място, заварват С. с окървавено лице и от него разбират, че е станала кавга и е ударен от А.. Виждат, че има отток и остатъчна кръв по лицето.

След 5-6 минути, откакто е тръгнал, подсъдимият се връща, заварва патрулиращите полицаи и разговаря с тях за възникналия скандал и разменените удари.

И тъжителят, и подсъдимият са видимо притеснени при общуването с органите на реда, които изискват документи за самоличност, попълват бланка за сигнал.

В това време на място пристига и свидетелят Я.П. (цивилен, защото не е на смяна) със съпругата си – свидетеля М.П. (сестра на тъжителя), която веднага се насочва към брат си и го пита как се чувства, разбира, че е ударен от А., когото познава отпреди, и му заявява, че ще се видят в съда. Свидетелят Я.П. също разговаря със С., а след това – и с подсъдимия каква е причината за побоя, пита го защо се занимават с глупости.

Униформените полицаи уведомяват подсъдимия и очевидци на инцидента, че трябва да отидат до сградата на полицията за снемане на обяснения.

Тъжителят със сестра си и съпруга й заминават за град Пловдив, но тъй като вече е късно и отделението по съдебна медицина не работи, търсят медицинска помощ в МБАЛ „Св. Георги.”***.

Подсъдимият дава обяснения в полицията, след което отива до „Бърза помощ” в град Хасково.

По случая е образувана прокурорска преписка № 708 / 2015 година на Районна прокуратура – Първомай (ЗМ № 310 / 2015 година по описа на РУ на МВР – Първомай), по която са снети обяснения, приложени са съдебномедицински удостоверения, медицински документи, докладни записки, характеристични справки и протоколи за предупреждение на С.С. и А.А. и която приключва с Постановление от 26.02.2016 година на Районна прокуратура – Първомай за отказ да се образува наказателно производство, потвърдено с Постановление № 2452 / 2016 година от 04.05.2016 година на Окръжна прокуратура – Пловдив.

По делото са назначени и изготвени съдебномедицински експертизи на пострадалия и подсъдимия, съгласно чиито заключения се установява, че при инцидента на 02.10.2015 година в град Първомай, област Пловдив:

1. на С.Н.С. са причинени: счупване на носните костици; разкъсно-контузна рана към корена на носа отляво; разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна отляво към устния ъгъл; гнойно възпаление в устната кухина (флегмон и абсцес) като усложнение на разкъсно-контузната рана откъм устния ъгъл вляво на горната устна; частично счупване на коронката на трети горен ляв зъб; кръвонасядане на долния клепач на лявото око; травматични оттоци в областта на устните, под очите и в основата на носа.

Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са получени така, както се съобщава по делото – при нанесени с ръка удари в главата.

Описаното гнойно възпаление в устната кухина (флегмон и абсцес) е възможно усложнение на една разкъсно-контузната рана, представляваща по същество нарушаване на целостта на тъкани, което е предпоставка за възникване на възпалителни процеси, което се преценява като разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Частичното счупване на коронката на трети горен ляв зъб, счупването на носните костици, разкъсно-контузната рана към корена на носа отляво и разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна отляво към устния ъгъл поотделно и в съвкупност довеждат до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Останалите травматични увреждания, представени с оттоци по лицето и кръвонасядане на долния клепач на лявото око, причиняват болка и страдание, без разстройство на здравето.

В резултат на причинените травматични увреждания пострадалият претърпява обичайни за тези увреждания болки, които по характер са от умерени до леки, а като интензитет са най-силни непосредствено след причиняването им и отшумяват напълно в рамките на 25-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Предвид че раната на горната устна откъм левия устен ъгъл се усложнява, касаещият я оздравителен процес протича по-дълго от обичайното и интензитетът на болките променя описания характер, като има известно засилване на болката във връзка с възпалението, след което тя отшумява напълно с приключване на оздравителния процес.

2. на А.Т.А. са причинени: навяхване на дясната глезенна става; охлузване на челото вляво; отток и кръвонасядане на лява скула; кръвонасядане на горна устна в дясна половина; контузия в поясната област.

Установените травматични увреждания добре отговарят по начин и по време да са получени, както се съобщава по делото.

Охлузването на челото, оттокът и кръвонасядането на лява скула, контузията в поясната област и кръвонасядането на горна устна са причинени по директен механизъм посредством удар с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие.

Травмите в областта на главата могат да се получат както от удари с шамар, така и от удари с юмрук. Контузията в поясната област е възможно да се получи при удар с крак в тази област, а навяхването на дясната глезенна става е причинено по индиректен механизъм, посредством абнормно движение (извиване) на десния долен крайник в областта на глезенната става.

Навяхването на дясната глезенна става довежда до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите травматични увреждания причиняват болка и страдание.

В резултата на причинените травматични увреждания пострадалият претърпява обичайни за тези увреждания болки, които по характер са умерени до леки, а като интензитет са най-силни непосредствено след причиняването им и отшумяват напълно в рамките на 15-20 дни при нормален ход на оздравителните процеси.

В съдебно заседание експертът поддържа всяко от изготвените заключения, като за експертизата на С.С. на конкретно зададени от повереника въпроси уточнява, че описаните травматични увреждания, установени от медицинската документация, имат двустранен характер особено относно оттоците под очите и не би следвало да са получени от един удар, като е възможно да са от сравнително силен шамар – удар с твърд тъп предмет. Уточнява и, че при изготвяне на експертизите се е запознал с всички документи по делото, включително и със свидетелските показания, и данните са взети под внимание, но при установяване на оздравителните процеси са ползвани сведения от медицинската литература.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимия А.Т.А., частично от показанията на свидетелите Р.Г.Х., М.М.Б., Н.П.П., Я.М.П. и М.Н.П.; от показанията на свидетелите Г.Н.К., Я.Г.Д., С.Д.З., А.Д.Х., С.А.Т., М.А. М., Т.А.Т.; от приобщените по надлежния ред писмени доказателства: Съдебномедицинско удостоверение № 1069 / 2015 година, издадено от Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги”*** на С.Н.С. (л. 7 - л. 8 от делото), Епикриза ИЗ № 5728 / 2015 година от УНГ Клиника при УМБАЛ „Свети Георги”*** на С.Н.С. (л. 9 - л. 10 от делото), Епикриза ИЗ № 18727 / 2015 година от Отделение по УНГ при МБАЛ „Здраве” ООД, Медицинска структура „Пълмед” - Пловдив на С.Н.С. (л. 11 от делото), Постановление № 708 / 2015 година от 26.02.2016 година на Районна прокуратура – Първомай за отказ да се образува наказателно производство (л. 12 от делото), Постановление № 2452 / 2016 година от 04.05.2016 година на Окръжна прокуратура – Пловдив (л. 13 – л. 14 от делото), Справка за съдимост рег. № 327 / 28.09.2016 година (л. 26 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 430 / 2015 година, издадено от Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Хасково” АД - Хасково на А.Т.А. (л. 29 – л. 30 от делото), Лист № 13778 / 02.10.2015 година за преглед на пациент в спешно отделение и Допълнителен лист към него за А.Т.А. (л. 31 – л. 32 от делото), Фактура № 0000004841 / 03.10.2016 година за извършена манипулация (л. 33 от делото), Писмо рег. № 105850-804 / 02.11.2016 година на Началника на „Районен център – 112” – Кърджали в Дирекция „Национална система 112” към Министерство на вътрешните работи и снимка на електронен картон (л. 56, л. 57 от делото), както и от приложения като веществено доказателство компактдиск с надпис „Районен съд – Първомай по НЧХД № 178 / 2016 г.” (л. 58 от делото).

Съдът не кредитира обясненията на А.Т.А. в частта, в която твърди, че на 29.09.2015 година при изпреварването на опела тъжителят неколкократно подава газ, за да осуети маневрата му, и че пред портала на птицекланицата на отправените обиди, псувни и закани за побой А. не отвръща, а отговаря единствено да не го занимава с глупости.

Въпреки че последно заявеното се подкрепя от свидетелските показания на Р.Г.Х. и М.М.Б. – че на 29.09.2015 година А. се обръща, махва с ръка и влиза в птицекланицата, без да отвръща на обидите на тъжителя (които настоящата инстанция също не възприема в тази част), това е защитна позиция на подсъдимия, изказана с цел да оневини противоправното си поведение, и поставяне в услуга от страна на колежки, за да избегне следваща се наказателна санкция.

Тези думи се опровергават от заявеното от свидетеля Н.П.П., включително и при проведената с негово участие очна ставка, който е категоричен, че А. отправя към С. реплики на висок тон, но не се приемат думите на този свидетел в частта, в която твърди, че на 29.09.2015 година пред портала на птицекланицата само А. напада с обидни думи тъжителя, а той не му отвръща, както и че преди да стигнат до там, когато подсъдимият ги настига и изпреварва с колата си, неколкократно нарочно набива пред тях спирачки. Свидетелят е и вътрешно противоречив в показанията си относно мотивите да се последва подсъдимия до портала на птицекланицата - веднъж заявява, че С.С. решава да проследи хондата, за да провери защо е изнервен шофьорът й, а на въпрос на защитата защо тъжителят завива към птицекланицата, свидетелят по-късно твърди, че той самият го е накарал да видят кой е шофьорът, та да се пази от него. Думите му да защити С. се обясняват със семейни отношения – свидетелят живее на съпружески начала с тъщата на тъжителя, но противоречат на останалата събрана по делото доказателствена съвкупност, а и на житейската логика – тъжителят да последва подсъдимия само за да види кой е, да бъде псуван и обиждан, без да вземе отношение.

Не се възприема и заявеното от свидетеля Я.М.П. и свидетеля М.Н.П. в частта, в която твърдят, че когато пристигат пред сервиза на свидетеля С.Т., заварват по земята до колата на тъжителя „огромна” локва кръв - на въпрос на защитата колко голяма е била локвата, свидетелят М.П. заявява, че е видяла вода и кръв, „размито”. Свидетелят С.Т. неколкократно заявява в показанието си, че има „кръвчица” по С., но на изрични въпроси от поверениците и защитата дали по площада е имало кръв от свадата, и той, и свидетелите Я.Д. и А.Х. заявяват, че не им е направило впечатление – единствено свидетелят М. М., който мие кръв от площада, казва, че има „капало от носа” му.

Не се кредитират и показанията свидетеля Я.П. в частта, в която свидетелят С.Т. споделя пред него, че за нула време А., „полудял”, поваля С. на земята и е щял да го убие, ако Т. не се е бил намесил, както и думите на свидетеля М.П., че когато излиза, свидетелят С.Т. заварва А. с коляно върху главата на С. и че подсъдимият му споделя, че е щял да убие тъжителя, ако Т. не се е бил намесил да ги разтърве. Самият С.Т. в показанията си заявява, че когато приближава двамата, вижда клекналия С. да се държи за носа, а А. – прав до него, пита ги какво е станало, притеснен дали някой не е ударен от паднал крик – т.е. не ги разтървава.

Приложената прокурорска преписка се кредитира единствено като обстоятелство за намесата на разследващи органи по случая – приложените по нея обяснения и докладни записки не са доказателствени средства, събрани и изготвени при условията и реда, предвиден в НПК.

В останалата част Съдът кредитира гласните доказателства като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и съответстващи на приложените по делото писмени и веществено доказателства.

Съдът кредитира Съдебномедицинските експертизите за С.Н.С. (л. 100 – л. 106 от делото) и за А.Т.А. (л. 107 – л. 110 от делото) с направените от вещото лице уточнения като пълни, ясни и обосновани и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху изградената по вътрешно убеждение преценка на Съда за активното участие на А.Т.А. в деянието, за което е привлечен като обвиняем – причиняване на 02.10.2015 година в град Първомай, област Пловдив, на С.Н.С. счупване на носните костици, разкъсно-контузна рана към корена на носа отляво, разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна отляво към устния ъгъл, гнойно възпаление в устната кухина (флегмон и абсцес) като усложнение на разкъсно-контузната рана откъм устния ъгъл вляво на горната устна, частично счупване на коронката на трети горен ляв зъб, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК), и кръвонасядане на долния клепач на лявото око и травматични оттоци в областта на устните, под очите и в основата на носа, довели до болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК).

Но от фактически установеното по делото се констатира, че и тъжителят С.Н.С. на инкриминираната дата на същото място и по същото време отвръща на подсъдимия А.Т.А. със същото телесно увреждане: навяхване на дясната глезенна става, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК), както и охлузване на челото вляво, отток и кръвонасядане на лява скула, кръвонасядане на горна устна в дясна половина и контузия в поясната област, причинили болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК).

От субективна страна деянията и на двете лица са осъществени при наличието на пряк умисъл с желани и настъпили обществено опасни последици.

Според настоящата инстанция може да се приложи институтът на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК, защото е налице взаимно причиняване на еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 130, ал. 2 от НК между две лица, като няма значение кое от тях първо осъществява състава на престъплението.

Отчита се, че причиненото на С.Н.С. гнойно възпаление в устната кухина (флегмон и абсцес) се преценява като разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и частичното счупване на коронката на трети горен ляв зъб, счупването на носните костици, разкъсно-контузната рана към корена на носа отляво и разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна отляво към устния ъгъл поотделно и в съвкупност също водят до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – т.е. повече леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, отколкото на А.Т.А., на когото е причинена една лека телесна повреда по посочения законов текст – навяхване на дясната глезенна става (за която е налице причинно-следствена връзка между действията на тъжителя и травматичното увреждане), но в основата на реторсията стои идеята на законодателя за изравняване позициите от страните – на причинителя на леката телесна повреда веднага е отвърнато от пострадалия със същата лека телесна повреда (Тълкувателно решение № 51 / 16.09.1989 година по н. д. № 41 / 1989 година на ОСНК на ВКС) т.е. на злото е отвърнато със същото зло и засегнатият намира удовлетворение с причиняване същото деяние на засегналия го (Решение № 255 / 17.06.1992 година по н. д. № 144 / 1992 година на ВКС, I н. о.).

Същото се отнася и за причинените леки телесни повреди по чл. 130, ал. 2 от НК – оттоци по лицето и кръвонасядане на долния клепач на лявото око на С.Н.С. и охлузването на челото, отток и кръвонасядане на лява скула, контузията в поясната област и кръвонасядане на горна устна на А.Т.А..

С оглед на горното, Съдът намира, че следва да признае за виновен подсъдимия А.Т.А. в нанасяне на лека телесна повреда на тъжителя С.Н.С., но тъй като тъжителят му отвръща веднага със същото такова телесно увреждане, на основание чл. 130, ал. 3 от НК и двамата следва да бъдат освободени от наказание.

Съгласно константната съдебна практика, реторсията намира приложение и когато подсъдимият причинява лека телесна повреда на пострадалия след изпадане в състояние на силно раздразнение, но такова психично състояние (емоционално избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и заемащо господстващо положение в съзнанието на дееца) не се установява от обективните данни по делото нито за тъжителя, нито за подсъдимия. Доколкото двамата взаимно си отправят нецензурни изрази, то е дни преди инкриминираната дата, а и според Решение № 46 от 09.03.2009 година на ВКС по н. д. № 654 / 2008 година, „Произнасянето на псувня е от категорията действия, които поначало могат да предизвикат гневно състояние, но те не са такива, от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни”.

Независимо от приложението на института на реторсията, предявеният граждански иск подлежи на разглеждане, доколкото освобождаването от наказание не освобождава деликвента от гражданската отговорност за вреди по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Приетия за съвместно разглеждане срещу подсъдимия А.Т.А. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание. Причинените болки и страдания на пострадалия са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от подсъдимия виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертното заключение.

При определяне на размера на предявения неимуществен иск Съдът отчита, че освен разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, на тъжителя са причинени и болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, в следствие на които непосредствено след инцидента той изпитва обичайни за тези увреждания болки, които по характер са от умерени до леки, а като интензитет са най-силни непосредствено след причиняването им и отшумяват напълно в рамките на 25-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси, както и че раната на горната устна откъм левия устен ъгъл се усложнява и касаещият я оздравителен процес протича по-дълго от обичайното и има известно засилване на болката във връзка с възпалението, след което тя отшумява напълно с приключване на оздравителния процес, но според настоящия състав претендираната сума се явява завишена.

В категорията на неимуществените вреди се причислява всичко, което лишава увредения от възможността да живее пълноценен живот като здрав човек и е принуден да понесе отрицателните последици от травмите си (физически и емоционални). Неимуществените вреди нямат стойностно изражение - не могат да се осчетоводят и изчислят точно, затова в чл. 52 от Закона задълженията и договорите е предвидено тези несъизмерими вреди да бъдат възмездени парично по справедливост.

В контекста на горното и при отчитане, че по съдебномедицинската експертиза за тъжителя претърпените уврежданията по отделно и в съвкупност причиняват болка и страдание, като за оттоците по лицето и кръвонасядането на долния клепач на лявото око, за частичното счупване на коронката на трети горен ляв зъб, счупването на носните костици, разкъсно-контузната рана към корена на носа отляво и разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна отляво към устния ъгъл болките са от умерени до леки и като интензитет са най-силни непосредствено след причиняването им и отшумяват напълно в рамките на 25-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси, но раната на горната устна откъм левия устен ъгъл се усложнява и оздравителният й процес протича по-дълго от обичайното и интензитетът на болките променя описания характер - има известно засилване на болката във връзка с възпалението, след което тя отшумява напълно с приключване на оздравителния процес, в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е справедливо да се уважи искът за сумата от 5000 (пет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобство вследствие на нанесените на 02.10.2015 година в град Първомай, област Пловдив, от подсъдимия на пострадалия леки телесни повреди по чл. 130 от НК, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, а в останалата част до предявения размер от 17000 (седемнадесет хиляди) лева гражданският иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Съгласно разпоредбите на чл. 189 и чл. 190 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, а ако бъде признат за невинен по наказателно дело от частен характер, разноските се възлагат на тъжителя.

В случая, макар и освободени от наказание, и подсъдимият, и тъжителят са признати за виновни, за което разноските, които всеки от тях е направил, остават за негова сметка, но двамата следва да поделят по равно изплатените от Районен съд – Първомай 94,64 лева за възнаграждение на вещото лице за изготвената на подсъдимия съдебномедицинска експертиза (т.е. по 47,32 лева), а А.Т.А. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай и сумата от 200 лева - държавна такса върху уважения граждански иск.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ