към присъда по НЧХД № 74 / 2016 година

Частният тъжител Е.И.А., ЕГН **********,***, чрез повереника си адвокат Н.З.И. *** повдига обвинение срещу подсъдимия С.А.С., ЕГН **********,***, за това, че на 13.08.2015 година в град Първомай, област Пловдив, му причинява леки телесни повреди – две разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК), и травматичен оток и кръвонасядане в областта на долния десет крайник, причинили болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК) – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане е приет граждански иск в размер на 10000 (десет хиляди) лева, от които 7000 лева за нанесената лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК в областта на главата, и 3000 лева за нанесената лека телесна повреда в областта на десния крак – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на нанесеното от подсъдимия на пострадалия увреждане, за което му е повдигнато обвинение с тъжбата, ведно със законната лихва от датата на деликта – 13.08.2015 година – до окончателното изплащане на сумата, с направените деловодни разноски. Частният тъжител е конституиран като граждански ищец.

В съдебно заседание повереникът на Е.И.А. счита за безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства, потвърдени от съдебномедицинската експертиза, извършеното от подсъдимия деяние на 13.08.2015 година, за което е повдигнато обвинение с тъжбата. Моли за осъдителна присъда, с която да бъдат постигнати целите на Наказателния кодекс, да бъдат уважени предявените граждански искове за нанесените телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от НК, както и подсъдимият да заплати и законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на присъдените суми и направените от тъжителя разноски.

Частният тъжител Е.И.А. се присъединява към адвоката си.

Защитникът на подсъдимия адвокат Н.Ш.Б. *** моли, ако подзащитният му бъде признат за виновен за извършеното деяние, да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК и при определяне на наказанието да бъде взето под внимание чистото му съдебно минало, социалното му положение, младежката възраст и фактът, че същият е дал подробно обяснение за случая. Намира предявените граждански искове за прекомерно завишени и некореспондиращи с фактическата обстановка.

Подсъдимият С.А.С. се присъединява към адвоката си. При последна дума изразява съжаление.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият С.А.С. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование (завършен пети клас), неработещ, с адрес: *.

Около обяд на 13.08.2015 година свидетелите В.Ю.Д. (О.) и Б. А. М. (Б., Б.) и зет му (мъж на сестра му) - частният тъжител Е.И.А. (Ф.) - пият бира и замезват с кашкавал на маса пред квартален магазин, когато с колело покрай тях минава подсъдимият С.А.С. (Ш., М.К.). Тъжителят го кани при тях, дава му пари да си купи бира, подсъдимият си взема в пластмасова бутилка и сяда на масата. Докато пият, Е.А., който знае, че жената на С. напуснала, му дава 10 евро да отиде да си я прибере, заради малкото дете, което имат. Свидетелят Б. М. взема парите и ги връща на тъжителя. Обяснява му, че ако е решил да направи добро, да ги даде утре сутринта, когато и двамата с подсъдимия няма да са пили алкохол.

Когато допиват бирата си, свидетелят Б. М. решава да се прибере, защото децата му същия ден заминават за Германия. В.Д. и Е.А. желаят също да ги изпратят и тръгват с него. Подсъдимият не е поканен - свидетелят М. е приятел с баща му и не иска да пие заедно със сина, но С. тръгва с тримата.

В дома на М. продължават да пият водка или бира, но никой от тях не се опиянява от алкохола. Доста време седят на масата и разговарят.

От град Чирпан пристига свидетелят С.А.Й., баджанак на Ф., сина на М.. Домакинът подканва гостите да си тръгват, за да обърне внимание на децата си, които си приготвят багажа и моли Й. да си закара до вкъщи Е.А., който сяда на предната седалка в колата, след него на задната се настанява и подсъдимият, а В.Д. остава да си допие бирата.

Тъй като не е местен, Й. постоянно пита тъжителя накъде да кара. Когато стигат улицата му и двамата пътници слизат, без да разговарят, С. грабва едно от разтоварени до имота на тъжителя дърва за огрев от липа - метровка, с диаметър около 6 см, и с него удря два пъти по главата А., който пада настрани, а подсъдимият му нанася и трети удар - по крака, захвърля дървото и с бързи крачки се отдалечава.

Свидетелите И.Й.К. и А.С.С. стоят на пейка на около 10-15 метра, виждат случилото се, стават, развикват се, отиват до пострадалия да видят какво става. Почти веднага от къщата си излизат близките на тъжителя, между които снаха му и жена му – свидетеля С. А. А., а свидетелите К. и С. се оттеглят, заради локвата кръв около тъжителя.

Свидетелят С. А. как от две места от главата на проснатия на земята мъж шурти кръв, изтичва и от прането на двора взема чаршаф и му притиска главата. В това време някой от насъбралите се съседи сигнализира органите на реда.

Неизминал и 200-300 метра, свидетелят С.Й. чува зад себе си женски писъци, но продължава. Отива при свидетеля М. казва му, че май е станало сбиване и двамата тръгват към мястото на инцидента. По пътя М. разбира, че С. и А. нито са се карали, докато са се возили, нито са разговаряли помежду си.

Когато пристигат на мястото, тъжителят лежи безжизнен по гръб в локва кръв около главата си. М. докосва ръката му, той не реагира, двамата със сестра си взаимно се питат за причината за нанесения побой, не могат да си обяснят защо е станало и М. тръгва да търси С. да му се кара, но не го намира вкъщи, след което се прибира, за да изпрати децата си.

Не след дълго на място пристигат двама полицаи, родителите на подсъдимия и екип на спешна медицинска помощ.

Бащата на С. помага тъжителят да бъде качен в линейката, в която сяда и внукът му и го придружава до дежурна хирургия на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – Пловдив, където му е оказана медицинска помощ.

Местопроизшествието е посетено от дежурна оперативна група с разследващ полицай, извършен е оглед, с което действие на основание чл. 212, ал. 2 от НПК е образувано досъдебно производство № 248 / 2015 година по описа на РУ на МВР – Първомай, в хода на което е установено, че причинените на Е.И.А. разкъсно-контузни рани сами за себе си причиняват разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите травматични увреждания – болка и страдание. С Постановление № 574 / 2015 / 12.03.2016 година на Районна прокуратура – Първомай досъдебното производство е прекратено.

От изготвената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза се установява, че на инкриминираната дата на Е.И.А. са причинени две разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, които по отделно и в съвкупност довеждат до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, и травматичен отток и кръвонасядане в областта на долния десен крайник, които по отделно и в съвкупност причиняват болка и страдание без разстройство на здравето.

Описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет с цилиндрична форма и е възможно да са получени по начина, който се посочва от пострадалия в тъжбата по делото, и от свидетелите: при нанасянето на двата удара с дърво в окосмената част на главата и един удар в областта на десния крак и последващо падане на земната повърхност.

Непосредствено след инцидента пострадалият изпитва умерени до незначителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно затихват до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес, траял около 15-20 дни при благоприятен ход без настъпване на усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства, поради което вещото лице приема, че към момента на изготвяне на експертизата (24.10.2016 година) тъжителят е напълно възстановен от причинените му травматични увреждания на 13.08.2015 година.

При защита на заключението в съдебно заседание експертът уточнява, че пострадалият е консултиран със специалист неврохирург, който е поставил диагнозата контузия на главата, изключвайки възможността за понесено мозъчно сътресение, т.е. в резултат на контузиите на главата мозъкът не е увреден, а за изготвянето на експертизата по писмени данни са ползвани медицински документи, несъдържащи данни за усложнения на оздравителния процес. Обяснява и че липсват данни за последвала хирургическа интервенция по отношение на кръвонасядането по вътрешната повърхност на дясното бедро, тъй като при прегледа съдебният лекар констатира, че кожата върху него е лъскава, т.е. възниква съмнение да няма възпаление на този участък, тъй като кръвта е много добра среда за развитието на микроорганизми.

Съгласно назначената съдебнопсихиатричната експертиза, подсъдимият С.А.С. не страда от психично заболяване или умствена изостаналост, а към инкриминираната дата година и към момента на изготвяне на заключението (21.10.2016 година) може да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките си, правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на С.А.С., от показанията на свидетелите Б. А. М., С. А. А., А.С.С., В.Ю.Д., И.Й.К., С.А.Й.; от приобщените по надлежния ред писмени доказателства: Справка за съдимост (л. 91 от делото) и приложеното досъдебно производство № 248 / 2015 година на РУ на МВР – Първомай.

Съдът кредитира експертизите като пълни, ясни и обосновани и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

При постановяване на Решението си настоящата инстанция не взема предвид гласните доказателства в приложеното дознание, тъй като не са събрани и проверени лично от съда в съответствие с принципа за непосредствеността по чл. 18 от НПК.

Не се кредитират от Съда обясненията на подсъдимия С. в частта, в която същият заявява, че преди нападението си е бил предизвикан от пострадалия А. с псувни и с нож. Тези му думи са в противоречие с останалата доказателствена съвкупност и се приемат от настоящата инстанция за негова защитна позиция, целяща да оневини противоправното му поведение. В противовес на заявеното от него са твърденията на свидетелите – преки очевидци: нито И.К., нито А.С. вижда нож, който тъжителят да насочва срещу подсъдимия, нито чуват някакви разпри между двамата, както и свидетелят С.Й.. А свидетелят Б. М. е категоричен, че Е.А. нито е носил нож, нито е вадил такъв на масата, нито е рязал кашкавал с него.

Съдът кредитира показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия в останалата част като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и съответстващи на приложените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна Районният съд е на становище, че подсъдимият С.А.С. осъществява от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 13.08.2015 година в град Първомай, област Пловдив, причинява на Е.И.А., ЕГН **********,***, леки телесни повреди – две разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК), и травматичен оток и кръвонасядане в областта на долния десет крайник, причинили болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК).

От обективна страна подсъдимият с действията си - нанасяне на удар с дърво по главата и по десния крак на пострадалия Е.И.А. – му причинява съответните увреждания, подробно описани в съдебномедицинската експертиза, водещи до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и причинили болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда).

От субективна страна подсъдимият осъществява деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият съзнава обществено опасния характер на извършеното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на така посочената по-горе правна квалификация, Съдът е на становище, че подсъдимият С.А.С. следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание глоба, тъй като са налице всички законови предпоставки за прилагането на този институт. За извършеното от него умишлено деяние по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Същият е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало, друг път не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.

Отчита се от настоящата инстанция, че с противоправното си поведение освен разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК за двете разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата) подсъдимият причинява на пострадалия и болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК за травматичния отток и кръвонасядането в областта на долния десет крайник), но за тези увреждания действа принципът на поглъщането (обектът на посегателството е един и същ и по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия) – налице е едно престъпление, квалифицирано по по-тежкия резултат при едновременно причинени на едно лице две или повече различни по вид телесни повреди.

За да определи размера на глобата в съответствие с целите на наказанието по чл. 36 от НК, Съдът отчита отегчаващите отговорността обстоятелства: начинът и интензитетът на причиняване на повредата – трикратен изненадващ пострадалия удар с твърд тъп предмет, от който настъпват и няколкото травматични увреждания по тялото на Е.И.А..

Но се отчитат и смекчаващите отговорността обстоятелства: С.А.С. е с чисто съдебно минало и прави самопризнания, с което съдейства за разкриване на обективната истина, макар и голословно да заявява, че е предизвикан от пострадалия.

Отчетените от съда отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства характеризират дееца на лице с невисока степен на обществена опасност. Взема се предвид, че такова нарушаване на обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност на гражданите, е деяние с висока степен на обществена опасност, но при съпоставянето им по относителна тежест от значение за отговорността на обвиняемия и с оглед най-вече генералната превенция настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посоченото в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Този размер е най-справедлив, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и на имотното му състояние и е в състояние да постигне целите на генералната и специалната превенции, предвидени по НК да се повлияе превъзпитателно и предупредително на дееца и другите членове на обществото.

Причини за извършване на деянието: ниска правна култура, слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесната неприкосновеност на гражданите.

Приетия за съвместно разглеждане срещу подсъдимия С.А.С. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание. Причинените болки и страдания на пострадалия са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от подсъдимия виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Телесното увреждане и последствията му се установяват от кредитираните от гласни и писмени доказателства и от приетата съдебномедицинска експертиза и като се отчитат сравнително непродължителния оздравителен процес от 15-20 дни при благоприятен ход на протичане и липсата на данни за усложнения, Съдът намира, че е най-справедливо да уважи иска за сумата от 3500 (три хиляди и петстотин) лева, от които 2500 лева за деянието по чл. 130, ал. 1 от НК и 1000 лева за деянието по чл. 130, ал. 2 от НК, което обезщетение в случая е съответно на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, а до пълния му предявен размер от 10000 лева гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Уважената сума за обезщетение се дължи ведно със законната лихва от 13.08.2015 година - датата на увреждането - до окончателното й изплащане на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, тъй като при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

В съответствие с разпоредбата на чл. чл. 189 и чл. 190 от НПК С.А.С. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 305 (триста и пет) лева – за съдебнопсихиатрична експертиза (165 лева) и за държавна такса върху уважената част от предявения граждански иск (140 лева). На посоченото правно основание подсъдимият следва да заплати на Е.И.А. сумата от 962 (деветстотин шестдесет и два) лева - за адвокатски хонорар (800 лева), за държавна такса за образуване на дело (12 лева) и за изплатен депозит за изготвяне на съдебномедицинска експертиза (150 лева).

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата си.

Председател: (п)

СЗ / АГ