по НОХД № 271 / 2015 година
Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение
против подсъдимия И.А.Б. ***, с цел да набави за себе
си имотна облага, в началото на месец март 2014 година е възбудил заблуждение у
Е.Д.С. и Б.Т.С. ***, – че ще им продаде два мотокара, без това да отговаря на
обективната действителност, и е поддържал това заблуждение у тях до 23.04.2014
година, като с това е причинил имотна вреда на „ЕЦИ-2002“ ЕООД, село Бяла река
(със собственик и управител Е.Д.С. ***) в общ размер на 6628,00 лева, както
следва: 1) на 07.03.2014 година в размер на 700,00 лева; 2) на 03.04.2014 година
в размер на 864,00 лева; 3) на 09.04.2014 година в размер на 3200,00 лева; и 4)
на 23.04.2014 година в размер на 1864,00 лева, като измамата е извършена
повторно - след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, в немаловажен случай – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 28,
ал. 1 от НК.
Граждански иск не е предявен.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на
подсъдимия обвинение и счита, че безспорно от събраните по делото доказателства
се установява, че подсъдимият е извършил престъплението, предмет на делото, и
фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт, подкрепяща се от
събраните по делото доказателства, които Съдът следва да кредитира и обсъди при
решаване на делото: показанията на разпитаните свидетели Е.С. и Б.С., които
установяват цялостно механизма и авторството на извършеното деяние, както и
показанията на свидетелите М.Р., Е.В., Г.И., А.Д. и А.В., които досежно
съответно известното им също установяват както извършеното деяние, предмет на
обвинението, така и авторството по отношение на подсъдимия, и изцяло подкрепят
и кореспондират с показанията на свидетелите Е. и Б. С.; намира, че не следва
да се кредитират показанията на свидетелите И.Л. и И. Б., несвидетели на
деянието, предмет на обвинението, а на обстоятелства, странични на предмета на
доказване. Предлага при решаване на делото да се вземат предвид и приложените
писмени документи, надлежно приети по делото, а именно представените във връзка
със заплатените от свидетелите Е. и Б. С. суми на подсъдимия, както и
предоставените впоследствие от посочените свидетели документи. Счита, че не
следва да се имат предвид и обясненията на непризналия се за виновен подсъдим,
който излага своя версия за случилото се, безспорно опровергаваща се от
останалите събрани по делото доказателства. Представените от защитата документи
намира за неотносими по делото в по-голямата си част.
Пледира като се вземе предвид като отегчаващо
отговорността обстоятелство предишните осъждания, на подсъдимия да бъде
наложено наказание по чл. 210, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 209, ал. 1 във
връзка с чл. 28, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК – лишаване от свобода в размер между минимума
и средата на предвиденото в посочения текст от Наказателния закон, като с оглед
постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК, то да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип. Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените по делото
разноски.
Защитникът - адвокат С.А. *** - счита обвинението за
недоказано от събраните в хода на съдебното следствие и от прочетените и приети
доказателства от досъдебното производство по делото – нито размер на имотна
облага, нито обстоятелства, при които свидетелите Е. и Б. С. предават парични
суми и други вещи на подсъдимия. Според защитата някакви други претендирани
суми от страна на търговците, представлявани от Е. и Б. С., които те считат, че
не са уредили с едноличния търговец на подсъдимия, просто са представени и в
настоящото производство прокуратурата ги е въздигнала като имотна вреда.
Счита, че обвинението не е доказано и от субективна
страна, като се позовава на събраните в последното по делото заседание гласни
доказателства на свидетеля Б., които намира за непротиворечиви и логични,
опровергаващи се от показанията на свидетелите С. и Р., че подсъдимият е бил
издирван и той, както и каквото и да било друго лице от офиса, не могло да бъде
намерено седмици наред, което затвърдило убежденията, че пострадалите лица са
измамени.
Счита, че подзащитният му не е имал никакво
субективно желание и умисъл да измами пострадалото лице, а причината, поради
която не е могла да се осъществи сделката по прехвърляне на двата мотокара, е
обективна и същата е извън субективните предели на волята на подсъдимия.
Твърди, че в настоящия случай би могло да се говори
за неизпълнение евентуално на търговски взаимоотношения, които следва да бъдат
уредени посредством граждански процес, но не и за наличие на престъпление измама.
Пледира за оправдателна присъда, поради недоказаност
нито от обективна, нито от субективна страна на повдигнатото обвинение. Алтернативно
моли, ако Съдът счете обвинението за доказано, определеното наказание да не
бъде в посочените от прокурора параметри и режим, а към минимума на
предвиденото, отложено с приложение на чл. 66 от НК.
Подсъдимият И.А.Б. заявява, че не се чувства виновен и
че още от самото начало няма намерение да излъже, измами или каквото и лошо да
направи на фирма „ЕЦИ 2002” и на собствениците й, тъй като те са основните му
клиенти в град Първомай и поради тази причина се заема с продажбата на
мотокари.
Съдът след проверка на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият И.А.Б. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български
гражданин, разведен, с висше икономическо образование, управител и собственик
на ЕТ „Хандел – И.А.”***, с адресна регистрация: ***, живущ ***.
Същият е осъждан с влезли в сила
съдебни актове, както следва:
1. С Присъда № 528 / 24.11.2010 година по НОХД № 6547 /
2010 година на Районен съд – Пловдив, влязла в сила на 09.03.2011 година:
Ø
за престъпление
по чл. 206, ал. 1 от НК, извършено в периода от 15.01.2008 година до 08.02.2008
година, е осъден на пробация в размер на две
години, изразяваща се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване
и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност три пъти седмично, задължителни периодични срещи
и безвъзмезден труд в полза на обществото
в размер на 200 часа годишно за две
поредни години;
Ø
за престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 1, предложение 1 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК,
извършено в периода от месец януари 2009 година до 03.06.2009 година, е осъден
на лишаване от свобода в размер на единадесет
месеца.
Със същата присъда на основание чл. 23,
ал. 1 от НК двете наказания са групирани и е определено едно общо наказание от единадесет
месеца лишаване от свобода,
което да се изтърпи при първоначален общ
режим в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл. 59, ал. 1
и ал. 2 от НК е приспаднато задържане по ЗМВР и НПК, считано от 22.02.2010
година до 26.02.2010 година, като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.
Видно от отбелязването в справката за
съдимост, наказанието е изтърпяно на 24.12.2011 година.
2. С Присъда от 22.11.2011 година по НОХД № 16031 / 2011
година на Районен съд – София, влязла в сила на 08.12.2011 година, за
престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК, извършено от неустановена
дата в края на месец декември 2007 година до 27.12.2007 година, е осъден на пробация,
както следва: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от две години
и шест месеца; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца; безвъзмезден
труд в полза на обществото в размер на 250
часа годишно за две години и шест месеца.
С Протоколно определение от 04.07.2013
година по ЧНД № 4880 / 2013 година, влязло в сила на 20.07.2013 година, на
основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК на И.А.Б. са групирани
наказанията по НОХД № 6547 / 2010 година на Районен съд – Пловдив и по НОХД № 16031
/ 2011 година на Районен съд – София и е определено едно общо, най-тежко
наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален общ режим,
а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изтърпяното от наказанията до
момента по всяка от включените в групата две присъди, както и времето на
задържане на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК по ЗМВР –
задържане за срок от 24 часа.
За
времето от 01.12.2013 година до 29.04.2014 година по силата на Агентски договор
№ 3 / 2013 година между „Орбит“ ЕООД – София и ЕТ „Хандел – И.А.”***
подсъдимият И.А.Б. извършва куриерски- и каргоуслуги, като за международен
транспорт наема „Моника 2002” ЕООД.
Едноличният
търговец има офис в град Асеновград, в който работи свидетелят И.Л. – приема
пратки, изписва товарителници и фактури.
На 20.12.2013
година по частно гражданско дело № 50892 / 2013 година Районен съд – София
издава Заповед по чл. 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ, с която е разпоредено И.Б. като солидарен длъжник да заплати на
банка сумата от общо 14255,92 лева. Въз основа на издадения по заповедта
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20148500400506 по описа на
частен съдебен изпълнител рег. № 850 с район на действие Софийски градски съд,
като на подсъдимия е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № 27109 /
19.03.2014 година за изплащане на задължение в размер на 17903,85 лева с
включени такси и разноски, връчена лично на 28.03.2014 година, като банковите
сметки са му запорирани на 21.03.2014 година.
Услугите
на ЕТ
„Хандел – И.А.”*** се ползват от „ЕЦИ-2002“ ЕООД, село Бяла река (със
собственик и управител свидетеля Е.Д.С.),
занимаващо се с покупка и продажба, включително внос и износ на строителна и
земеделска техника, на селскостопанска продукция и други стоки, извършване на
услуги със строителна и земеделска техника, ремонт и търговия с резервни части
на такава техника, превозни сделки, търговско представителство и посредничество,
лизингови сделки. От съвместната си работа подсъдимият се познава с Е.С. и съпруга й свидетеля Б.Т.С.,
собственик и управител на ЕТ „Универсал – Б.С.”***.
Свидетелят Б.С. осъществява техническите решения по
машините и е нотариално упълномощен да представлява „ЕЦИ – 2002” ЕООД пред
митница, банки и където е необходимо, съпругата му също има пълномощно за ЕТ
„Универсал – Б.С.”.
Към
инкриминирания период ЕТ „Универсал – Б.С.”, занимаващ се с производство на лимец,
продава суровина на „ЕЦИ - 2002“ ЕООД, което има цех за преработка и пакетаж, и
продава продукция на пазара, като няколко месеца ползва услугите на едноличния
търговец на подсъдимия.
Офисът на „ЕЦИ-2002“ ЕООД се намира в базата на ЕТ
„Универсал – Б.С.”, а базата на „ЕЦИ – 2002” ЕООД, където е преработвателният
цех, е на 200-300 метра от базата на ЕТ „Универсал – Б.С.”.
Във връзка с осъществяването на транспортни услуги
товарни коли на ЕТ „Хандел – И.А.”*** ежедневно посещават офиса на „ЕЦИ -
2002“ ЕООД, често (почти всеки ден) там идва и самият подсъдим и поддържа
изключително коректни отношения със семейство С. – взема стока и винаги се отчита до
стотинка и със съответните платежни документи.
По време на служебните
срещи със семейството И.Б. няколко пъти подхвърля, че има няколко мотокара, за които са необходими
козметични ремонти, и че ги предлага изгодно, като първоначално предлага един брой, а Е.
и Б. С. се нуждаят от такава машина за по-лесно товарене на палети, тъй като използват
голям мотокар, който веднъж седмично свалят от едната в другата база.
След известно време – в началото на месец март 2014
година - подсъдимият казва на Б.С., че доста хубави и сравнително евтини
мотокари пътуват от Холандия, където преди това Б. е работил, и тъй като
свидетелят има база за ремонт на техника, може да ги постегне и да се ползват, но
не уточнява каква ще е окончателната цена.
Преди да се доверят на подсъдимия, свидетелят Е.С. проверява
в Търговския регистър фирмата му, не открива нищо притеснително и И.Б. се
уговаря със С. за два мотокара по около 5000 лева, като за крайната сума ще се
оформят документите след доставка на машините.
Макар че се е занимавал с внос на мотокари, Б.С.
преценя, че няма да пътува в зимни условия до Германия и обратно за два
мотокара, още повече, че преди години е закупил един, който все още работи в
перфектно състояние, но банка „Хеброс” прави грешен превод от 20000 евро от
неговата в сметката на фирмата, от която го е купил за 1500 евро. И въпреки че
след две години му връщат парите с лихви, от тогава си мисли, че не му е писано
да купува мотокари, а заради изграденото доверие от подсъдимия, на 07.03.2014
година от касата със средства на „ЕЦИ - 2002“ ЕООД Е.С. дава на И.Б. сумата от 700,00
лева - капаро за доставка на мотокар, за което е издаден разходният касов ордер
от същата дата.
Тъй като Б. иска по-бързо мотокара, оставя капаро, докато
постъпи уговорената за наемна цена по банковата сметка на „Кандекс” ЕООД и след
подписване на Приемо-предавателен протокол № 2250 / Р / 0414 от 03.04.2014
година взема нисана със собствен камион. Същия ден го транспортира до село Бяла
река, предава го на свидетелят Е.С. и тя изплаща от името на „ЕЦИ – 2002” ЕООД сумата
от 864,00 лева с ДДС, за което от ЕТ „Хандел – И.А.” е издадена Фактура №
0000000007 / 03.04.2014 година, а Б. обяснява, че ще му трябват и още пари за
транспорт.
По договорката с подсъдимия свидетелят Е.В. от името
на управителя на „Кандекс” ЕООД подготвя Договор № 2251 / Р / 0414 от 04.04.2014
година за покупко-продажба на газокар „Мицубиши FG15K”, сериен номер F25A-60151, и съставя Проформа фактура № 4000001027 /
04.04.2014 година за капаро от 4000 лева, но тъй като два-три дни по сметката
на дружеството не постъпва сума за наемния договор, Е.В.
разговаря с И.Б., който първо казва, че ще бъдат преведени парите, а след
това, че вече са платени, но преводът още не може да се види, което кара свидетеля
да се усъмни в коректността на подсъдимия и Е.В. отива в Асеновград на мястото,
на което е уговорено да се ползва мотокарът, за да провери дали наистина машината
е там. Не я намира, отново се свързва с И.Б., пита къде е газокарът и настоява подсъдимият
да дойде. Той пристига с бус, с който отвежда Е.В. до базите на „ЕЦИ – 2002”
ЕООД и ЕТ „Универсал – Б.С.”***. Там няма хора, но свидетелят
вижда машината си паркирана и се успокоява, а подсъдимият му обяснява, че това
е наета от него база, в която трябва да се свърши някаква работа, след което
мотокарът ще бъде върнат в град Асеновград, и двамата се прибират.
След като в продължение на още няколко дни по
сметката на „Кандекс” ЕООД няма парични постъпления, Е.В.
се обажда на И.Б., моли го да върне газокара „Нисан ESR4500“ и след около 8 до 10 дни подсъдимият
докарва подемната машина със собствен превоз. Е.В. няма
претенции към И.Б., защото даденото капаро за наема покрива ползването на
нисана и отношенията между лицата приключват.
След посещението на В. *** река И.Б. се свързва с Б.С.
и моли да му дадат мотокара за ден да натовари два камиона със стока, тъй като куриерската
фирма няма мотокар, и обещава веднага да върне машината. Свидетелят се
съгласява да извърши услугата безплатно и на 07.04.2014 година на място е
изпратен камионът, докарал „Нисан ESR4500“ 4 дни преди това (управляван и двата
пъти от свидетеля Г.И.), като преди натоварването Б.С.
снима газокара с телефона си, а Е.С. изготвя Приемо-предавателен
протокол от името на „ЕЦИ – 2002” ЕООД, който Г.И. подписва.
На 08.04.2014 година със свидетеля М.Р. по телефона се свързва свидетелят А.В. (негов
кум) и му казва, че при него е И.Б. (когото познава, тъй като е вършил
транспортна услуга на ЕТ „Хандел – И.А.”) и който
иска да наеме мотокар.
М.Р. е собственик и управител на „Фешън стил” ООД
– Пловдив (впоследствие
„М Строй 98” ЕООД – Пловдив със същите седалище, адрес на управление и предмет
на дейност), което извършва транспорт, строителство, отдаване под наем,
продажба и рециклиране на стопанска техника, включително мотокари, като в
различни периоди дружеството стопанисва до тридесет подемни машини. А.В. е
управител на „Каролина Ко” ЕООД – Пловдив, извършващо основно транспорт, но и
рециклиране на селскостопанска техника втора употреба. Двамата търговци си
партнират и всеки от управителите е упълномощил другия да се занимава с
дейността по мотокарите на дружеството му, тъй като част от тях са на „Фешън
стил” ООД, част – на „Каролина Ко” ЕООД.
Същия ден след телефонния разговор свидетелят М.Р. посреща подсъдимия, който казва, че подемната техника
му трябва, заради откриване на офис за куриерски услуги в град
Първомай и между „Фешън стил” ООД – Пловдив като наемодател и ЕТ „Хандел – И.А.”
като наемател е подписан Договор за наем на моторно превозно средство – дизелов
мотокар „Джак СРС30” със сериен № 05071383-ts2410, с наемна цена от 50 лева дневно с ДДС, които И.Б.
плаща редовно в брой, а М.Р. му издава фактури.
Дни по-късно между подсъдимия като едноличен търговец
и М.Р., но от името „Каролина Ко” ЕООД, е сключен договор за наем на още един
мотокар „Куматсу“, задвижващ се с газ, за чието ползване И.Б. също плаща
редовно.
Междувременно няколко дни свидетелят Б.С. настойчиво
търси по телефона подсъдимия, защото газокарът „Нисан ESR4500“ не му е върнат, и
след като на 09.04.2014 година се свързва, И.Б. обещава, че ще върне нисана, но
оправдава забавянето със счупен диференциал на камиона, с болнични на шофьора
си и други неща, обяснява, че от чужбина заедно с още няколко пристига и
вторият им мотокар, който ще докара в село Бяла река, за да продължат да
работят Е.С. и съпругът й, но за да тръгне камионът от там, иска допълнителни средства
за спешно плащане на транспорта, които няма, и ако С. има възможност, да му
занесе пари в Асеновград.
Същия ден на път за град Пловдив Б.С. ***, оставя на
подсъдимия в офиса сумата от 3200 лева и е съставен от името на „ЕЦИ – 2002”
ЕООД Разходен касов ордер от 09.04.2014 година за транспорт на машина.
След тази среща подсъдимият се обажда на М.Р. и
казва, че иска да закупи мотокара, който ползва под наем от дружеството му.
Уговарят се за сумата от 15000 лева без ДДС (18000 лева с ДДС) и на 22.04.2014
година между „Фешън стил” ООД – Пловдив и ЕТ „Хандел – И.А.” е подписан Договор
за продажба на моторно превозно средство – мотокар „Джак СРС30” със сериен №
05071383-ts2410, съгласно който по банков
път купувачът следва да заплати при подписването 7500 лева, а останалата сума –
на 6 равни месечни вноски от по 1250 лева с посочен срок. Същия ден е издадена Фактура
№ 0000000374 (описана и в Договора) за цялата сума от 18000 лева с ДДС, която И.Б.
подписва в качеството на ЕТ „Хандел – И.А.”, в която също е упоменато плащане
по банков път.
На 23.04.2014 година И.Б. доставя мотокара „Джак” в
село Бяла река и издава в качеството си на едноличен търговец Фактура №
0000000016 / 23.04.2014 година, за сумата от 720,00 лева без ДДС (864,00 лева с
ДДС), която Е.С. изплаща от името на „ЕЦИ – 2002” ЕООД.
Свидетелят Б.С. установява, че машината работи много
добре и не иска никакъв ремонт, пита Б. защо са му толкова евтини мотокарите, а
подсъдимият му казва да взема и да работи, като сега ще плати и за транспорта
още някой лев отгоре. Тогава С. му дава още 1000 лева от касата на дружеството
на съпругата си, но за тях не е съставен разходооправдателен документ.
Между „ЕЦИ – 2002” ЕООД и едноличния търговец И.А.Б. не
са приключили плащанията за покупко-продажбите на двата мотокара, нито
окончателно са оформени документално отношенията, тъй като семейство С. все още
очакват връщането на мотокар „Нисан ESR4500“.
Тъй като до няколко дни уговорената в Договора от 22.04.2014
година първоначална сума не постъпва по банковата сметка на „Фешън стил” ООД, а
Б. спира и плащанията по Договора за наем на мотокара „Куматсу”, свидетелят М.Р.
неколкократно го търси по телефона, подсъдимият обяснява, че има проблем с
банката в София, откъдето бавят плащанията, а впоследствие спира да отговаря на
обажданията.
Притеснен, свидетелят М.Р. разбира от момче, работещо
в гаража му и разговаряло с шофьора на И.Б.,*** река, и отива до офис на „Орбит“
ЕООД да търси подсъдимия. Разговаря с управителката – обяснява й, че Б. му
дължи пари по договори, тя му отговаря, че познава лицето, но вече не работят с
него, защото им дължи много пари.
Р. *** река и намира Б.С., пита го дали познава подсъдимия
и дали му е закарал мотокар „Джак”, той му отговаря, че много добре го познава,
че въпросния мотокар го е купил от него, показва му фактурата от ЕТ „Хандел – И.А.”
и отказва да му го предаде. На Р. му прави впечатление в пъти по-ниската сума
от продажната, за която е издадена фактурата. Когато впоследствие намира в
печатница в град Асеновград и мотокара „Куматсу”, сигнализира органите на реда.
Дни след доставянето на мотокар „Джак” служител от
централния офис в град София на „Орбит“ ЕООД прави анкета за дейността на И.Б.
– дали се справя с работата, дали отчита навреме наложените платежи. Свидетелят
Е.С. обяснява, че си върши перфектно работата като куриер.
След ден-два отново звънят от „Орбит“ ЕООД и
предупреждават семейство С. да не работят с Б. – да не му дават пратки и пари,
защото е некоректен и вече не е техен служител. Дават други телефони и
координати на фирмата.
Е. и Б. С. започват да търсят подсъдимия по телефона,
но той не отговаря на обажданията.
Същия ден в село Бяла река идват полицейски служители
да търсят мотокара „Джак” – показват на свидетеля С. Договора за наем, както и
за мотокара „Куматсу”, той обяснява, че такъв не му е доставян, обяснява за
мотокара „Нисан”, показва им единствения документ, който има за мотокара „Джак”
– фактурата с марка, модел и сериен номер и по-късно го предава доброволно на
органите на реда.
Впоследствие С. разбира от служител на „Кандекс” ЕООД,
че и нисанът е взет под наем от подсъдимия и Е.С. сигнализира органите на реда.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за
безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимия в
съдебно заседание и частично от приобщените на основание чл. 279, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 3 от НПК обяснения от 01.08.2014 година, дадени на
досъдебното производство (л. 29 – л. 30, том 1), от показанията на свидетелите М.Р.Р.,
Е.Д.С., Б.Т.С., И.А.Л., Е.Т.В., Г.В.И., А.М.Д., А.Х.В., частично
от показанията на свидетеля И. А. Б. и от кореспондиращите помежду си,
приложени по делото писмени доказателства, а именно: Фактура № 0000000374 (л. 49,
л. 50 от делото, л. 42, том I от
досъдебното производство), Заявки за транспорт от 07.04.2014 година и
09.04.2014 година от ЕТ „Хандел – И.А.” до „Моника 2002” ООД (л. 62 от делото),
Фактура № 000000008 от 07.04.2014 година (с отбелязване, че е анулирана) и Фактура
№ 0000000009 / 07.04.2014 година (л. 63, л. 64 от делото), Протокол за разпит
на свидетел от 01.08.2014 година по досъдебно производство № 256 / 2014 година
по описа на Трето районно управление „Полиция” – Пловдив (л. 65 – л. 66 от
делото), Протокол от съдебно заседание от 16.11.2015 година по НОХД № 3483 /
2015 година на Районен съд – Пловдив (л. 67 – л. 81 от делото), Агентски
договор № 3 / 01.12.2013 година (л. 82 – л. 86 от делото), Споразумение от
29.04.2014 година (л. 87 от делото), Договор за наем на моторно превозно
средство от 10.03.2014 година (л. 88 – л. 90 от делото), Договор за
покупко-продажба на МПС от 10.03.2014 година (л. 91 от делото), Съобщение изх.
№ 96674 / 02.06.2016 година от Частен съдебен изпълнител рег. № 850 (л. 116 от
делото), Писмо изх. № 20-15-360 #1 /
14.06.2016 година от Директора на Териториална дирекция – Бургас на Национална
агенция по приходите (л. 123 от делото), Договор № 2251 / Р / 0414 от
04.04.2014 година за покупко-продажба на подемна техника (л. 146 – л. 148 от делото),
Справка за съдимост рег. № 4 / 04.01.2017 година (л. 188 – л. 190 от делото), Фактура
№ 0000000007 / 03.04.2014 година (л. 10 и л. 56, том І от досъдебното
производство), Приемо-предавателен протокол от 07.04.2014 година (л. 10а и л. 58,
том І от досъдебното производство), Фактура № 0000000016 / 23.04.2014 година
(л. 12 и л. 56, том І от досъдебното производство), Разходен касов ордер от
09.04.2014 година (л. 13 и л. 57, том І от досъдебното производство), Протокол
за доброволно предаване (л. 15, том I от
досъдебното производство), Договор за продажба на моторно превозно средство от
22.04.2014 година (л. 40 – л. 41, том I от
досъдебното производство), Нотариална покана от „Фешън Стил” ООД чрез Нотариус
рег. № 608 до ЕТ „Хандел – И.А.” с уведомление от помощник-нотариус (л. 43 – л.
46, том
I и л. 10 – л. 13, том ІІ от досъдебното производство),
Справка с нотариални актове от „Агенция по вписванията” (л. 48 – л. 50, том I от досъдебното производство), справка от Търговския
регистър за „ЕЦИ – 2002” ЕООД (л. 55, том I от досъдебното производство), Разходен касов ордер
от 07.03.2014 година (л. 57, том І от досъдебното производство), Приемо-предавателен
протокол № 2250 / Р / 0414 от 03.04.2014 година (л. 59, том I от досъдебното производство), Договор № 2250 / Р /
0314 от 03.04.2014 година за наем на подемна техника (л. 60 – л. 64, том I от досъдебното производство), Проформа фактура №
4000001027 / 04.04.2014 година (л. 65, том I от досъдебното производство), Проформа фактура №
3000021093 / 03.04.2014 година (л. 66, том I от досъдебното производство), Договор за продажба на
моторно превозно средство от 22.04.2014 година (л. 67 – л. 68, том I, л. 16 – л. 17, том ІІ от досъдебното производство),
Покана за доброволно изпълнение изх. № 27109 / 19.03.2014 година (л. 69, том I от досъдебното производство), Заповед от 20.12.2013 година
по чл. 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
частно гражданско дело № 50892 / 2013 година Районен съд – София (л. 70 – л. 71,
том I от досъдебното производство), Фактура № 0000000269 /
14.05.2014 година (л. 12, том II от
досъдебното производство), Договор за наем на моторно превозно средство от
08.04.2014 година (л. 14 – л. 15, том II от
досъдебното производство), Постановление № 4991 / 2014 / 02.10.2014 година на
Районна прокуратура - Пловдив (л. 22, том ІІ от досъдебното производство).
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия единствено
в частта за изградените между него като едноличен търговец и търговските
дружества на семейство С. коректни и лоялни бизнес отношения в изпълнението на
куриерски услуги, както и че им доставя два мотокара, единият от които си взема
впоследствие, а те му изплащат парични суми – два пъти по 864 лева с ДДС. В
останалата част (в която заявява, че Е. и Б. С. му бавят плащанията за
куриерски услуги (въпреки че получават най-големия процент отстъпка), че никога
е говорил с тях за доставка на два мотокара, а след като си взема първия, им
доставя втори; че не е разговарял с тях за заплащане на суми над издадените
фактури за мотокарите, че през месец май 2014 година се вижда с Б.С. и му
предлага да му върне парите по фактурите с кредитно известие, но той отказва
под предлог, че ще си помисли и ще се чуят; че не е пътувал с Е.В. до Бяла река
и никога не го е виждал, а са общували дълго единствено по електронна поща,
като В. дава една цена, а Атаноли Д. – друга и от там идва проблемът с мотокара
„Нисан”; че никога нито той, нито шофьорът му са казвали пред С., че мотокарът
„Нисан” ще се ползва в Асеновград за разтоварна дейност; че Б.С. е наясно с
връщането на мотокара „Нисан” и дори е разговарял с представител на „Кандекс”
ЕООД за това; че на 22.04.2014 година при сключване на Договора за продажба на
мотокара „Джак” дава на М.Р. 7500 лева и настоява тази сума да се впише в
договора като първоначална, че още от закарването на мотокара „Джак” в село
Бяла река до изземването му от полицейските служители Б.С. знае откъде и при
какви условия подсъдимият го е закупил - за внесените от него 7500 лева и за
6-те месечни вноски до пълното изплащане, но казва на подсъдимия, че ще засилят
доставките, за да има Б. повече оборот и да си възстанови средствата; че през
април 2014 година уведомява С. по телефона за наложения запор, както и че няма
да може да обслужва вноските по Договора за мотокара „Джак”; че няма получена
от Б.С. сума от 1000 лева, че сумата от 3200 лева, за която е издаден разходен
касов ордер, е за плащане на фактури за транспорт на лимец за Германия; че разбира
за сумите от 1000 лева и 3200 лева едва когато го призовават в РУ на МВР –
Първомай, че говори на досъдебното производство за сума от 5000 лева не като
цена за мотокар, а като обща сума и за работата му като куриер, и за мотокарите)
И.Б. според настоящия състав изгражда своя защитна позиция, целяща да прикрие
противоправното му поведение, за да избегне следващата се за него наказателна
отговорност. Тази позиция е в противовес на останалата доказателствена
съвкупност по делото, на която се базира горната фактическа обстановка.
Не се кредитират и показанията на свидетеля И. А. Б. ,
майка на подсъдимия, в частта, в която твърди, че е заплашвана от М.Р. – това
изявление е изолирано от доказателствената съвкупност, изказано е в помощ на
версията на сина.
В останалата част Съдът кредитира доказателствата
като логични, обективни и взаимно допълващи се, въз основа на чието единство се
установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, а доколкото са налице
противоречия, те не касаят предмета на доказване по чл. 102 от НПК и не са в
състояние да повлияят върху преценката за вината на подсъдимите и участието на
всеки от тях в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.
В наказателния процес се установява
юридическият факт на престъплението, от който се извежда отговорността, т.е.
дали деянието на дадено лице покрива елементите на състав на престъпление.
Измамата по смисъла на НК предполага
наличието на няколко обстоятелства: умишлено, като знае, че вреди, деецът с конкретни
действия да създаде невярна представа и / или да я поддържа у лицето, от което
се стреми да получи имотна облага, а заблуденото лице в резултат на тези
действия да е мотивирано да извърши в негова полза имуществено разпореждане, с
което в своя или за друг вреда лишава себе си или другия от материално благо.
Индикатор за измама е белегът, от който
може да се направи обоснован извод за преднамерено невярно или неточно
поднасяне на факти. Като използва създадените свои изключително коректни бизнес
отношения към дружествата на свидетелите С., И.А.Б. първоначално само
подхвърля, че предлага изгодно мотокари, от които се нуждае дейността на „ЕЦИ-2002“
ЕООД и ЕТ „Универсал – Б.С.”, а твърдението му в началото на месец март 2014
година, че доста хубави и сравнително евтини машини пътуват от Холандия, където
преди това е работил, и че ще им ги продаде по около 5000 лева за брой, е
средството за въвеждането на двамата в заблуждение. С последващите си думи и
действия – доставка на газокар „Нисан ESR4500“, сериен номер UJ02A791829 с
предварително получено капаро и издадени платежни документи, искания за допълнителни
средства за по-бърз транспорт от чужбина на втората подемна машина, доставката
на дизелов мотокар „Джак СРС30” със сериен № 05071383-ts2410, отново свързана с издаване на платежен
документ, обещанието, че ще върне газокара „Нисан” и тогава ще уредят
окончателно финансовите си взаимоотношения по покупка на машините - И.Б. поддържа
у съпрузите създаденото вече заблуждение, а чрез редица други действия -
наемане от „Кандекс” ЕООД на нисана с уговорка да го купи и вземането с договор
на мотокара „Джак” от „Фешън стил” ООД с ясното съзнание, че няма да плати, тъй
като вече банковите му сметки са запорирани, за което е уведомен от частния
съдебен изпълнител на 28.03.2014 година, включително предлагане на по-ниска от
пазарна цена за брой - осъществява користните си намерения да получи имотна
облага.
Със създаденото погрешно мнение, че
придобиват в собственост двете подемни машини Е. и Б. С. са мотивирани да
извършат в полза на подсъдимия четири имуществени разпореждания със средства на
„ЕЦИ-2002“ ЕООД и за ощетеното юридическо лице настъпва безвъзмезден и невъзстановим
имотен разход в размер на 6628,00 лева и неправомерно обогатяване в полза на
измамника.
С оглед на горното са несъстоятелни възраженията на
защитата на подсъдимия, че от обективна страна не е доказан размерът на
причинената имотна облага, нито че обвинението е доказано от субективна страна,
тъй като неосъществяването на сделките по прехвърлянето на двата мотокара е
обективно и същото е извън субективните предели на волята на подзащитния му.
По изложеното при установената безспорна фактическа
обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият И.А.Б.
осъществява обективните и субективни признаци на престъплението измама
по чл. 210, ал. 1, т. 4 във връзка с чл.
209, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като в началото на месец
март 2014 година в село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, с цел да
набави за себе си имотна облага възбужда заблуждение у Е.Д.С. и Б.Т.С. ***, -
че ще им продаде два мотокара, без това да отговаря на обективната
действителност, и поддържа това заблуждение у тях до 23.04.2014 година, с което
причинява имотна вреда на „ЕЦИ – 2002” ЕООД, село Бяла река (със собственик и
управител Е.Д.С.), в общ размер на 6628,00 лева, както следва: 1) на 07.03.2014
година в размер на 700,00 лева; 2) на 03.04.2014 година в размер на 864,00
лева; 3) на 09.04.2014 година в размер на 3200,00 лева; 4) на 23.04.2014 година
в размер на 1864,00 лева, като измамата е извършена повторно в немаловажен
случай: след като деецът е осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление.
От обективна страна. С поведението си подсъдимият И.А.Б. реализира
обективните признаци от състава на горепосоченото престъпление, тъй като с цел
лично имотно облагодетелстване възбужда и поддържа заблуда у Е. и Б. С., че ще
им достави два мотокара на изгодна за тях цена, и е налице причинно-следствена
връзка между измамливите действия и настъпването на съставомерна имуществена
щета за „ЕЦИ – 2002” ЕООД.
Особеност от обективна страна е, че престъплението е
извършено от подсъдимия в условията на повторност
по чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като от изтърпяването на определеното общо
най-тежко наказанието лишаване от свобода
по НОХД № 6547 / 2010 година на Районен съд – Пловдив и по НОХД № 16031 / 2011
година на Районен съд – София, за същото престъпление – измама (за каквото деяние е подведен под отговорност и по
настоящото дело), не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от
НК.
От субективна страна. Подсъдимият извършва престъплението, за което е
ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с користно целени и настъпили
обществено опасни последици, като съзнава обществено опасния характер на
стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му
последици.
С оглед на посочените и приети по-горе правни
квалификации на извършеното от подсъдимия И.А.Б. престъпление, за да определи
наказанието, предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 54
от НК, Съдът намира следното:
За подсъдимия настоящият състав не отчита смекчаващи
отговорността обстоятелства, а като отегчаващи приема сравнително високата
стойност на имуществената вреда и упоритата последователност от действия да
заблуждава и други лица (с които сключва договори за наем и за
покупко-продажба), за да постигне целената материална изгода.
Двете предишни осъждания не се отчитат като
отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като по смисъла на чл. 56 от НК са
взети предвид при квалификация на деянието.
Така при преценка горепосочените обстоятелства,
съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че за конкретното
престъпление с висока степен на обществена опасност най-справедливо е на
подсъдимия като лице със средна към ниска степен на обществена опасност да се
наложи наказание между минимума и средата на предвиденото в закона, а именно лишаване от свобода в размер на две
години, с което биха се изпълнили генералната и индивидуалната
превенции.
Така определеното наказание лишаване от свобода подсъдимият следва да изтърпи реално при
първоначален строг режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква Б от ЗИНЗС, тъй като престъплението,
предмет на делото, е умишлено и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване
на предходно наложеното наказание лишаване
от свобода, което не е отложено на основание чл. 66 от НК.
Това
наказание съответства на обществената опасност на деянието и на виновния, на
семейното и на имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и
превъзпитаваща роля спрямо същия.
Причини за извършване на престъплението – незачитане
на установения в страната правов ред, осигуряващ упражняването на правото на
собственост върху движими вещи и правото на свободно имуществено разпореждане
чрез самостоятелно взето решение.
Подбуди – користни, изразяващи се в стремеж за лично
облагодетелстване по незаконен начин.
На
основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият И.А.Б. следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Първомай сумата от 95,00 лева за деловодни разноски (разходи за явяване на
свидетели в съдебно заседание).
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
Председател: (п)
СЗ / АГ