№ 15

град Първомай, 29.08.2017 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети август две хиляди и седемнадесета година с

Председател:

Спасимир Здравчев

при участието на секретаря Атанаска Гаджева и прокурора Йоанна Запрянова, разгледа докладваното от Председателя НОХД № 184 по описа на Съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 358 и чл. 359 във връзка с чл. 370 и следващите от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против подсъдимия Д.П.К. ***, за това, че на 17.08.2017 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес Ц220” с ДК № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,79 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410+” с № ARSM-0071, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал. 1 на чл. 343б от НК – със Споразумение № 74 / 23.06.2014 година по НОХД № 603 / 2014 година на Районен съд – Хасково, влязло в сила на 23.06.2014 година - престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и намира за безспорно установено по делото подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Счита, че деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл с желани и настъпили обществено опасни последици, а при определяне на наказанието за извършеното от Д.П.К. престъпление – да се вземат предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанието на подсъдимия и оказаното съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, а като отегчаващи - предишното му осъждане за друго такова престъпление, сравнително високата концентрация на алкохол и наличието на други нарушения и наказания по Закона за движение по пътищата.

Изразява становище да бъде наложено наказание по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст и съответно намалено с една трета, както и глоба в размер около минимума на предвиденото, като не е пречка изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с минимален изпитателен срок, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК - да се приспадне времето, през което подсъдимият е задържан за 24 часа по Закона за МВР на 17.08.2017 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Предлага на основание чл. чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК от наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС да се приспадне времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 17.08.2017 година.

Защитникът на подсъдимия адвокат К.К.Р. от Адвокатска колегия - Хасково намира за безспорно установено, че подзащитният му на 17.08.2017 година е управлявал моторно превозно средство под въздействието на алкохол, когато е извършена проверка, при която техническото средство отчита концентрация на алкохол в размер на 2,79 на хиляда. Подзащитният му не оспорва показанията на дрегера, затова и кръвна проба не е взета.

Моли при определяне на наказанието да се вземат предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства оказаното пълно съдействие на проверяващите органи и на органите на досъдебното производство и добрите характеристични данни на дееца.

Моли да бъде определено наказание под минимума на предвиденото в специалната норма, като конкретно счита, че лишаването от свобода следва да бъде в размер на 9 месеца с минимално предвидения в закона изпитателен срок от три години, и глоба в размер под 200 лева, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 9 месеца, като се приспадне времето на лишаване по административен ред.

Подсъдимият Д.П.К. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, признава вината си, изразява съжаление за стореното, моли за минимално наказание.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Подсъдимият Д.П.К. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, с основно образование, общ работник в строителството на частни начала, с адрес:***.

На същия със Споразумение № 74 / 23.06.2014 година по НОХД № 603 / 2014 година на Районен съд – Хасково, влязло в сила на 23.06.2014 година, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 10.06.2014 година, са му определени наказания пробация с мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от девет месеца, като на основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което лицето е задържано по ЗМВР и е лишено от право да управлява МПС по административен ред.

Видно от отбелязването в справката за съдимост, наказанието пробация е изтърпяно на 27.12.2014 година, а наказанието лишаване от право да управлява МПС – на 10.03.2015 година, за което на основание чл. 88а, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК е реабилитиран и в съответствие с чл. 85 от НК следва да се счита неосъждан.

От 20:00 часа на 16.08.2017 година до 08:00 часа на 17.08.2017 година свидетелите Т.В.В. и Я.М.П., служители на РУ на МВР – Първомай, са дежурен автопатрул и изпълняват задълженията по съблюдаване за спазване на правилата за движение по пътищата.

Около 03:00 часа на 17.08.2017 година до № 51 на улица „Княз Борис І” в град Първомай двамата полицаи спират за проверка движещ се лек автомобил „Мерцедес Ц220” с ДК № *.

По представените документи установяват, че водач на автомобила и негов собственик е подсъдимият Д.П.К., когото свидетелят Т.В.В. изпробва с „Дрегер Алкотест 7410+” № ARSM-0071 и е отчетено наличие на алкохол в кръвта 2,79 на хиляда, което водачът не оспорва.

Д.П.К. е отведен в РУ на МВР – Първомай, където му е съставен Акт за установяване на административно нарушение и му е издаден талон за изпращане на медицинско изследване, който подсъдимият не изпълнява, след което е задържан в полицейското управление за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР.

С Акта на подсъдимия са иззети свидетелството му за управление на моторно превозно средство, контролният талон към него, част ІІ на свидетелството за регистрация и регистрационните табели на моторното превозно средство, което управлява.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение (л. 4 от БП), Талон за медицинско изследване (л. 5 от БП), Заповед за задържане (л. 6 от БП), Справка за съдимост (л. 11 - л. 12 от БП), Характеристична справка (л. 13 от БП), Справки в АИС на МВР (л. 14, л. 15, л. 16, л. 18 от БП), Справка за нарушител / водач (л. 17 от БП), Справка от централна база КАТ (л. 19 от БП), от обясненията на подсъдимия (л. 8 от БП) и от показанията на свидетелите (л. 9, л. 10 от БП) – всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че те изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, които са обективни, взаимно допълващи се и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

В кредитираната доказателствена съвкупност няма противоречия, касаещи обстоятелства, свързани с предмета на доказване и годни да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият Д.П.К. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на 17.08.2017 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес Ц220” с ДК № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,79 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410+” с № ARSM-0071.

От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява признаците от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като управлява посоченото моторно превозно средство след употреба на алкохол, установено съгласно разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, като съдържанието на алкохол в кръвта му надвишава инкриминираната граница от 1,2 на хиляда, а именно 2,79 на хиляда.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на пряк умисъл – подсъдимият разбира обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено опасните последици от деянието си, но въпреки това съзнателно кара след употреба на алкохол, с което иска и настъпването на тези последици.

Същевременно от кредитираната доказателствена съвкупност се установява, че престъплението не е извършено при хипотезата на ал. 2 на чл. 343б от НК.

Съгласно Решение № 184 / 08.04.2013 година по н. д. № 462 / 2013 година на ВКС, I н. о., за да се квалифицира деянието по ал. 2 на чл. 343б от НК, следва моторното превозно средство да се управлява от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила и след като е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Касае се за отделен състав на престъпление, който, макар да наподобява на повторно извършване на престъпление по ал. 1, според тълкуванието в т. 1 от раздел II от Постановление № 2 / 27-29.04.1970 година на Пленума на ВС (изм. и доп. с Постановление № 6 / 12.04.1983 година и Постановление № 7 / 26.07.1987 година), не е налице друго такова престъпление, каквото е изискването на чл. 28, ал. 1 от НК – макар да са предвидени по-високи санкции от тези за деянието по ал. 1, по ал. 2 на чл. 343б от НК престъплението не е изрично квалифицирано от законодателя като повторно и е неприложима разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК, изключваща реабилитацията в 5-годишен срок от изтърпяване на наказанието за предишното осъждане, т.е. от обективна страна за дееца не трябва поради амнистия или реабилитация да са заличени последиците от осъждането му по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Д.П.К. има едно предишно осъждане за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и за наказанието пробация - изтърпяно на 27.12.2014 година, следва да се приложат правилата на абсолютната реабилитация по чл. 88а, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК като по-благоприятна от реабилитацията по право по чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК – реабилитационният срок по чл. 88а, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК е 2-годишен и е изтекъл на 27.12.2016 година, откогато по силата на чл. 85 от НК осъждането се заличава и се отменят за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, а по чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК реабилитационният 3-годишен срок изтича на 27.12.2017 година, но предпоставките за настъпването на реабилитацията не са субективни, а обективни и сроковете текат не последователно, а успоредно.

По посочените съображения за наказанието лишаване от право да управлява МПС по предишното осъждане, изтърпяно на 10.03.2015 година, следва да се приложи институтът на реабилитацията по право по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК - от 10.03.2016 година за Д.П.К. по отношение и на това наказание важат правилата на чл. 85 от НК, като за пълнота следва да се отбележи, че и при приложението на чл. 88а, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК от 10.03.2017 година за това наказание настъпва пълна реабилитация.

С оглед на горното се установява, че към инкриминираната дата подсъдимият не е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц220” с ДК № *, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал. 1 на чл. 343б от НК – със Споразумение № 74 / 23.06.2014 година по НОХД № 603 / 2014 година на Районен съд – Хасково, влязло в сила на 23.06.2014 година, за което и на основание чл. 304 от НПК следва да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото обвинение в тази част – да е извършил деянието по ал. 2 на чл. 343б от НК.

Предвид посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за да определи наказанието, предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчита единствено високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия – над два пъти над инкриминирания минимум от 1,2 на хиляда (за установените на 10.06.2014 година нарушения по чл. 147, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и по чл. 259, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, за които е издадено наказателно постановление от РУ на МВР – Хасково, глобите са платени и от извършване на нарушенията до настоящия момент са изтекли повече от три години). Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало (предвид настъпилата реабилитация), признаването на вината, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина на досъдебното производство, изразяване на съжаление за стореното, трудовата и семейна ангажираност.

Тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, го характеризират като лице с невисока степен на обществена опасност и с оглед на смекчаващите отговорността обстоятелства за Д.П.К. при съвкупна преценка на горното е най-справедливо за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК да бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като при наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, които настоящият състав намира за многобройни, и най-лекото наказание, определено по чл. 54, ал. 1 от НК, би се оказало несъразмерно тежко.

С оглед на посоченото, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода под определения в чл. 343б, ал. 1 от НК минимум, но над предвидения в разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НК, а именно в размер на десет месеца.

Като взема предвид размера на определеното наказание лишаване от свобода, както и че подсъдимият е с чисто съдебно минало (предвид настъпила реабилитация), настоящата инстанция е на мнение, че за постигане целите му и преди всичко за поправянето на дееца не е наложително това наказание да се търпи реално и може на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с минимален изпитателен срок от три години, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК от лишаването от свобода следва да се приспадне времето, през което Д.П.К. е задържан за 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР.

От Съда се отчита също, че управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол е деяние с висока степен на обществена опасност, поради потенциалната заплаха за здравето и дори живота на останалите участници в движението, за което не следва да се прилага разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, а на подсъдимия следва да се наложи и предвиденото в чл. 343б, ал. 1 от НК кумулативно наказание глоба, което с оглед на горните аргументи за законовата превенция, може да изпълни функциите си и в размер под минимално предвидения в специалната разпоредба, а именно 180 лева.

Подсъдимият Д.П.К. е правоспособен водач и с оглед на обществената опасност на деянието, но при съобразяване със смекчаващите отговорността обстоятелства, настоящият състав счита, че следва на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1 от НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК той да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство, като най-подходящ е срок от десет месеца, а на основание чл. 59, ал. 4 от НК – да се приспадне времето, през което подсъдимият е лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от отнемане на свидетелството му за управление на МПС до влизане на присъдата в сила.

Тези наказания са най-справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и са в състояние да постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

Воден от горните съображения, Съдът

Признава подсъдимия Д.П.К., роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан (реабилитиран), с основно образование, общ работник в строителството на частни начала, с адрес:***, за виновен в това, че на 17.08.2017 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес Ц220” с ДК № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,79 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410+” с № ARSM-0071, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК във връзка с чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му налага наказания лишаване от свобода в размер на десет месеца и глоба в размер на сто и осемдесет лева, като на основание чл. 304 от НПК го признава за невинен да е извършил деянието по ал. 2 на чл. 343б от НК – след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал. 1 на чл. 343б от НК (със Споразумение № 74 / 23.06.2014 година по НОХД № 603 / 2014 година на Районен съд – Хасково, влязло в сила на 23.06.2014 година), и го оправдава по повдигнатото обвинение в тази част.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага наложеното наказание лишаване от свобода в размер на десет месеца за срок от три години.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК от наложеното наказание лишаване от свобода приспада времето, през което подсъдимият Д.П.К. е задържан за 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР на 17.08.2017 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишава подсъдимия Д.П.К. от право да управлява моторно превозно средство за срок от десет месеца.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК приспада времето, през което подсъдимият Д.П.К. е лишен по административен ред от възможността да упражнява правото си да управлява моторно превозно средство, считано от 17.08.2017 година.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.

Председател:

(п)

СЗ / АГ